Р Е Ш
Е Н И Е
№129
гр.
Шумен, 28.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на четвърти юли през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ю.Атанасова като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова в.гр.дело №137 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №893/12.12.2016г. по гр.д.№827/2016г., допълнено с решение №141/01.03.2017г. и решение
№271/09.05.2017г., ШРС е осъдил Р.Д.П. да заплати на В.И.П., на основание чл.
155, ал. 2 вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 74 от ЗЗД сума в размер на 14340,93 лв.,
представляваща част от платена сума от В.П. на „Първа инвестиционна банка“ АД
по договор за кредит № 12КР-АА-1982п от 05.07.2007 г., сключ ен между „Първа
инвестиционна банка“ АД и Р.П., за погасяване на задълженията на Р.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2016 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил предявеното от Р.Д.П. срещу В.И.П. възражение за
прихващане с размера на дължима от П. сума по договор за продажба от
17.06.2004г. в размер на 28449.43лв., с размера на уважения иск – 14340.93лв.,
като неоснователно. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцата. Жалбоподателката намира същото за незаконосъобразно
- противоречащо на материалния закон,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Съдът направил грешна квалификация на иска. Неправилно не
уважил депозираното възражение за
изтекла погасителна давност и възражение за прихващане. Неправилно необсъдил и
възражението за нищожност на процесната договорна ипотека. Съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила не се бил произнесъл и по редица изложени в
отговора на исковата молба аргументи. В мотивите на решението липсвало и
обсъждане на въпроса, че третото лице помагач А.И.П. е солидарен длъжник с
ответницата за изплащането на дълга. Неправилно докладчика по делото не си
направил и отвод, съгласно чл.22, ал.1,т.6 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с
което заявената претенция бъде изцяло отхвърлена,
алтернативно да бъде признато за
основателно направеното възражение за прихващане, или решението да бъде
обезсилено като недопустимо, поради това, че не бил разгледан предявен иск.
Моли присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не е спорно между страните, а и видно от
представения договор за кредит № 12КР-АА-1982, на 05.07.2007 г., между „Първа инвестиционна банка” АД и Р.Д.П.
е сключен договор, по силата на който,
последната получила в заем сума в размер на 48000 лв. за текущи битови
нужди и погасяване на съществуващи задължения.
Съгласно
отразеното в нотариален акт № 230, том ., дело № ....2007 г. на нотариус рег. №
...на НК, за обезпечаване на вземането
на банката по кредита, ищецът В.И.П. учредил в полза на „ПИБ“ АД договорна
ипотека върху следния свой собствен недвижим имот: дворно място, находящо се на
околовръстния полигон на с. К., общ. Д., обл. Г., цялото с площ от 400 кв.м,
заедно с построените в него сгради – къща със застроена площ от 55 кв.м, с изба
под нея с площ от 40 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 20 кв., при
граници на дворното място: улица, от две страни наследници на Д.Р.и наследници
на П.Д..
Видно от
решение № 94/30.06.2008 г. по гр.д. №
1034/2008 г. на РРС, на 11.08.2008 г. бил прекратен сключения на 25.01.1992 г.
граждански брак между ответницата и третото лице помагач - А.И.П..
По
делото са приложени 26 броя вносни бележки за внесени суми в „ПИБ“ АД с
вносител В.П., издадени в периода 12.04.2011 г. – 08.10.2013 г., като в първите
седем, касаещи периода 12.04.2011г.-09.12.2011г., сумите са превеждани по
сметка *** в полза на Р.Д.П.
с основание за внасяне „захранване на сметката”, а следващите деветнадесет,
касаещи периода 09.02.2012г.-08.10.2013г. – сумите са превеждани по сметка ***, в полза на ПИБ,
клон Р.с основание „за погасяване на задължение на Р.П.”.
Видно
от договор за кредит от 25.06.2004
г., „ОББ“ АД е предоставило на Р.П. кредит в размер на
35 000 лв., за ремонт на описания по-горе недвижим имот, находящ се в с. К.,
обл. Г..
Съгласно
удостоверение изх. № 287-149/01.04.2014 г., издадено от „Първа инвестиционна
банка“ АД, клон-гр. Р., в периода 01.09.2008 г. – 31.01.2014 г. за
погасяване на задълженията на Р.П. по процесния договор за кредит, са постъпили
следните суми: от лицето А.П. – в размер на 11753,00 лв., от лицето В.П. – в
размер на 18549,45 лв., от лицето Н.И.П. – в размер на 500,00 лв. и от „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД – в размер на 725,94 лв..
С
решение №12/12.01.2015г. по гр.д.№3040/2013г. на ШРС, Р.Д.П. е осъдена да
заплати на В.П., на основание чл. 155, ал. 2 вр. чл.
155, ал. 1, вр. чл. 74 от ЗЗД сума в размер на 6250лв., част от претенция в
размер на 27500 лв., представляваща част
от платена сума от В.П. на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит
№ 12КР-АА-1982п от 05.07.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД
и Р.П., за погасяване на задълженията на Р.П., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно
показанията на разпитания в съдебно заседание свид.И.С.,
през м. октомври 2007 г. в имота, находящ се в с. К.
вече бил извършен ремонт от семейството на Р.и А.П..
Видно от
заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено,
без възражение от страните, размерът на плащанията, направени в полза на
„И.Н.А. трейдинг“ ООД гр. С.по договор за покупко-продажба от 17.06.2004 г. е
общо 56896,82 лв., от които внесени от ЕТ „Евроинфокомерсио – Р.П.“ – 49968,43
лв., а от В.П. – общо 6928,39 лв., платени от него на 13.02.2007 г. и на
15.05.2007г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.155, ал. 2 вр. чл. 155, ал.
1 от ЗЗД –ищецът твърди, че в качеството
си на ипотекарен длъжник заплащал дължими от ответницата П. кредитни вноски по
процесния договор за кредит, за да не допусне кредиторът да пристъпи към
продажба на ипотекирания имот, тъй като последната спряла заплащането им,
поради което и претендира връщане на изплатената вместо
ответницата суми през периода 12.04.2011г.-08.10.2013г. в общ размер на
14340.93лв..
По отношение на възражението, че съдът не се бил произнесъл
по заявената претенция, която била с правно основание чл.59 ЗЗД: Определяне
правната квалификация на иска е дейност на съда, а не на страните по спора и се извежда от изложените в исковата молба
обстоятелства и нейния петитум. В случая фактическите обстоятелства, изложени
от ищеца съответстват на изискванията на сочения от първоинстанционния съд
фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска.
В разглежданата хипотеза от събраните по делото
доказателства се установява, че П. се явява кредитополучател по договор за кредит № 12КР-АА-1982/05.07.2007 г., сключен с „Първа
инвестиционна банка” АД, клон Р., както и че за обезпечаване на задължението й
ищецът е учредил договорна ипотека върху имота си. Установи се също, че през
процесния период, сочен в исковата молба - 12.04.2011г.-08.10.2013г. П. е
погасявал задълженията на П. по договора за кредит в общ размер на 14340.93лв.,
поради което и е изпълнен състава на сочената норма и ответницата му дължи
връщането на сумата.
Не рефлектира върху този извод на съда
възражението на ответната страна, че ищецът не следвало да заплаща дължимите от
ответницата вноски по кредита, тъй като учредяването на процесната ипотека било
недействително – имотът, обект на ипотеката, не бил отъждествен безспорно/чл.170
от ЗЗД/. На първо място, разглеждането на такова възражение е допустимо само
ако страните по договора са страни и по делото, тъй като са необходими,
задължителни другари в процеса, а в разглежданата хипотеза това условие не е
налице. Това възражение се явява и
неоснователно, доколкото индивидуализацията на имота в договора за ипотека е в
степен, позволяваща определянето тъждеството на имота/посочени са населено
място, местност, площ, граници/.
По отношение на възражението за погасяване по давност на
вземането за сумата 940лв.-изплатена вноска от ищеца с вносна бележка от
12.04.2011г.: Съдът намира същото за неоснователно. Със сочената сума ищецът е
погасил дължима от ответницата вноска на 12.04.2011г., а настоящата искова
молба е подадена на 12.04.2016г./видно от клеймото на товарителницата на
Еконт-л.42/, поради което и соченото вземане не се явява погасено по давност.
Неоснователно се явява
и твърдението на П., че не било доказано от приложените по настоящото дело
платежни документи, плащанията
извършени от П. по сметка *** да са за погасяване на банковия й кредит.
Както бе посочено
по-горе, съгласно представените по делото деветнадесет вносни бележки, касаещи периода 09.02.2012г.-08.10.2013г.,
сумите са превеждани по сметка ***, в полза на
ПИБ, клон Р., като изрично е посочено, че основанието за плащане е „за
погасяване на задължение на Р.П.”. П. не е ангажирала доказателства, че е
съществувало друго нейно задължение, различно от процесното, към сочената
банка. Предвид това и настоящата инстанция намира за установено, че със сумите
по сочените вносни бележки е погасявано задължението на ответницата по договор за кредит №
12КР-АА-1982п от 05.07.2007г.. Ответницата не само, че не оспорва, че през
сочения период не е изплащала задължението си по договора за кредит, но и
признава, че е препятствала изплащането
на кредитните вноски от ипотекарния длъжник, като е разпоредила суми по разплащателната
сметка да може да внася единствено тя. Законът не забранява трето лице да
изпълни чуждо задължение, напротив урежда последиците от това/чл.74, чл.155 от ЗЗД/.
По оношение на
депозираното от ответницата възражение за прихващане на процесното задължение с
насрещно задължение на ищеца В.И.П. по
договор за продажба от 17.06.2004г. в размер на 28449.43лв.: П. твърди,
че, с анекс към същия от 30.12.2006 г.
ищецът встъпил в договора като солидарен длъжник с едноличния търговец на
ответницата. Тъй като ответницата изплатила сочената сума, представляваща
продажна цена по договора, поради създадената солидарност, П. й дължал
половината от продажната цена по сделката.
На първо място следва да се отбележи, че
настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на въззиваемия, че не
се следвало произнасяне от въззивната инстанция по възражението за прихащане,
тъй като не била депозирана своевременно въззивна жалба срещу решението в тази
му част. С първоначалното си решение първоинстанционният съд се е произнесъл
досежно основателността на възражението за прихващане, като само е пропуснал да
отрази формирания от него извод в диспозитива на решението. Още във въззивната
жалба срещу това решение, ответницата-жалбоподател е изложила несъгласието си с
приетото от съда досежно депозираното от нея възражение за прихващане. Жалбата
е била подадена в срок, поради което и въззивният съд дължи произнасяне и по
решението на първоинстанционния съд в частта касателно произнасянето по
възражението за прихващане. Това, че жалбоподателката не е подала жалба срещу решение
№271/09.05.2017г., с което районен съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка , не означава, че липсва жалба срещу приетото от съда досежно
депозираното възражение за прихващане.
Видно от представения по делото договор за
покупко-продажба №168 от 17.06.2004 г., „И.Н.А. трейдинг“ ООД -гр. С., в
качеството на продавач, продало на ЕТ
„Евроинфокомерсио – Р.П.“-гр. Р., в качеството на купувач вещи, подробно
описани в проформа фактура №041308А/17.06.2004г., срещу заплащане на сумата
42004.80лв., платима съгласно погасителен план. Съгласно отразеното в
приемо-предавателен протокол №39029,
вещите са предадени на купувача още на 27.07.2004г.. С последващи анекси
страните са извършвали промени в уговорения погасителен план, като в последния е посочена обща дължима сума
– 28117,12 лв., а последен падеж – 28.12.2006 г.. С анекс №3/30.12.2006г.,
ищецът В.И.П. встъпил в договора като солидарно задължен с едноличния търговец
за всички негови задължения към продавача.
Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд касателно
неоснователността на депозираното възражение за прихващане и на основание
чл.272 от ГПК препраща към същите. В
разглежданата хипотеза се касае до присъединяване на П. към дълга на първоначалния
длъжник-П., при които кредиторът не губи досегашния си длъжник, а към него се
присъединява още един длъжник, като кредиторът придобива правото да търси
дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото лице, солидарно, но предходно
погасени задължения от първоначалния длъжник не се отразяват на отговорността
на встъпилия. Съдържанието, условията и обемът на двете задължения се
преценяват към момента на встъпването на
новия длъжник. Първоначалният и новият длъжник не са уговорили помежду си,
новият да отговаря и за погасения до момента на встъпването дълг. Константа е и
съдебната теория/”Облигационно право, обща част”-А.К./, че встъпването в дълг
има сила само при наличието на действително старо задължение, а в случая такова
към момента на встъпването се явява само това за сумата 6928.39лв.. В момента на встъпването в дълг на В.П.,
същият е станал солидарно задължен към „И.Н.А. трейдинг“ ООД гр. С.за
съществуващото към 30.12.2006 г. задължение по договора за продажба, а именно –
за сума в размер на 6928.39 лв.. Доказа се, чрез заключението по изготвената
експертиза, че тази сума изцяло е платена именно от П.. Тълкуването на общата
воля на страните не налага друг извод, а и само в случаите, при които предметът на задължението не е определен, но е определяем,
точното му съдържание се установява чрез тълкуване. В случая задълженията са точно определени - посочено е, че П. встъпва в
договора считано от 30.12.2006г., като липсват уговорки отговорността му да е
ангажирана и за погасени вече задължения. Именно и след подписването на анкеса,
П. е започнал изплащането на остатъчните задълженият по договора.
Само за прецизност следва да се отбележи и че вземането
на П. към П. по сочения договор за покупко-продажба №168/17.06.2004г. се явява
и погасено по давност и въпреки разпоредбата на чл.103 от ЗЗД със същото не
може да се направи прихващане, тъй като прихващане в хипотезата на сочената норма/с
погасено по давност вземане/ може да се извъши само ако активното вземане е
изискуемо и ликвидно, а в настоящия случай вземането не е било ликвидно преди
изтичане на давността, тъй като не е било безспорно между страните или
установено със съдебно решение/определение №603/06.08.2012г. по
търг.д.№944/2011г., ІІт.о., определение №1299/20.12.2013г. по
гр.д.№4947/2013г., ІІІг.о./. Освен това последното извършено от П. плащане е на
27.11.2006г., поради което се явява погасено по давност по отношение на
вземанията на ищеца за погасените вноски по кредита след 27.11.2011г..
Предвид изложеното съдът намира, че заявената претенция се
явява основателна и следва да бъде уважена. За първоинстанционният съд не е
съществувало зцадължение да се произнесе по въпроса привлечения в процеса като
трето лице помагач А.И.П. явява ли се
солидарен длъжник с ответницата за изплащането на дълга по договора за кредит
от 05.07.2017г. или не, доколкото същият е ирелевантен за настоящия спор, имащ
за предмет претенция с правно осонавние чл.155, ал.2 от ЗЗД, предявена от В.И.П. само срещу Р.Д.П.. Освен това и в
случая допускайки привличането на А.И.П. в процеса като трето лице-помагач, на
практика съдът се е произнесъл по този въпрос.
Не се отразява върху правилността на решението и
обстоятелството, че първоистанционният съд не се е отвел по искането на
страната. Още повече и в случая не са налице основания за това, доколкото
претенцията касае различен период.
Решението на първоинстанционният съд се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да заплати
на въззиваемия направените пред
настоящата инстания разноски в размер на 960лв..
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №893/12.12.2016г. по гр.д.№827/2016г., допълнено с решение
№141/01.03.2017г. и поправено с решение №271/09.05.2017г. на ШРС.
ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д.С. при
ПАК, да заплати на В.И.П. с ЕГН********** *** деловодни разноски перд
настоящата инстанция в размер на 960лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.