РЕШЕНИЕ
Номер 39006.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500718 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба от Л. С. И. , понастоящем изтърпяващ наказание „ЛОС“ в
Затвора Л., срещу действията на ДСИ при СвРС по ИД №49/2017г. и ИД №1/2020г. по описа
на ДСИ при РС – С. по насочване на изпълнението върху имущество, което смята на
несеквестируемо, а именно по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение,
получавано по реда на чл.77, чл.78 от ЗИНЗС и чл.56, чл.57 от ППЗИНЗС при Затвор гр.Л..
В жалбата се съдържат оплаквания, че след приспадане на удръжките, съгласно чл.446 ал.2
от ГПК, е получавал трудово възнаграждение, върху което му е налагано принудително
събиране, което е незаконосъобразно и попада в приложното поле на чл.446 ал.1 от ГПК, а
именно несеквестируем доход. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
признае така реализираното принудително събиране за незаконосъобразно и да му бъдат
възстановени събраните парични средства.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя
СвРС и от присъединения взискател ТД на НАП гр.В.Търново.
Съобразно чл.436 ал.3 от ГПК са изложени мотиви от ДСИ по обжалваните действия,
с които се взема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата.
Наведени са доводи за специален характер на нормата на чл.78 от ЗИНЗС по отношение на
чл.446 от ГПК, както и че полаганият от длъжника труд не е такъв по трудово
правоотношение, респ. получаваното възнаграждение не е трудово по смисъла на КТ, а
цитираното в жалбата ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, касае доводи и
съображения именно по повод трудови правоотношения, както и че с оглед правата на
1
лишените от свобода по чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, по отношение на тях не съществува законово
изискване реално да получават възнаграждение в размер на МРЗ, а за извършване на
удръжки от възнаграждение за положен труд са приложими нормите на чл.78 ЗИНЗС, чл. 57
от ПП ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на ГПК.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по
обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнително дело №1/2020г. по описа на
ДСИ при СвРС и представените от страните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Изп. дело №1/2020г. по описа на ДСИ при РС – Свищов е образувано по молба на
взискателя РС – Свищов против длъжника Л. С. И. въз основа на ИЛ №1/02.01.2020г., изд.
по НОХД №58/2019г. по описа на СвРС. Изп. дело №1/2020г. е присъединено към ИД
№49/2017г. по описа на СвРС, поради идентичност на страните и исканите действия, като,
съобразно изложените мотиви от ДСИ по обжалваните действия, изп.дело №49/2017г. е
приключено с Постановление на ДСИ, влязло в сила на 16.06.2020г., на осн. чл.432 ал.2 от
ГПК, поради изплатен дълг, чрез удържани и преведени суми от запора. По изп. дело
№1/2020г. по описа на ДСИ при СвРС като взискател по право е присъединена Държавата
чрез ТД на НАП – Велико Търново за събиране на публични вземания.
С ПДИ изх.№386/27.01.2020г. до длъжника Л. С. И. , връчена му на 25.02.2020г., е
наложен запор от ДСИ на възнаграждение за полаган труд в Затвора Л.. Изпратено е
Запорно съобщение изх.№703/20.02.2020г. до третото задължено лице – Началника на
Затвора Ловеч за наложен запор върху възнаграждение за труд, ако длъжника полага такъв,
при спазване чл.446 ГПК, чл.78 ЗИНЗС и чл.57 от ППЗИНЗС, получено от третото
задължено лице на 24.02.2020г. По изп. дело №1/2020г. по описа на ДСИ при СвРС са
постъпили суми от наложения запор върху възнаграждението на длъжника от полаган в
Затвора Ловеч труд общо в размер на 223лв., като са съставяни от ДСИ констативни
протоколи за разпределяне на постъпилите суми, съставен е Протокол за разпределение от
15.05.2020г., насрочено е предявяване разпределение за 20.05.2020г. от 10,00ч., за което не е
съобщено на длъжника и на което няма явили се. Последно съставен е КП от 03.08.2020г. за
разпределена постъпила сума от запор на възнаграждение на длъжника Л. С. И. в размер на
30лв. по дн. Извл –е 132/3 от 21.07.2020г. от ГДИН Затвор Ловеч, разпределена за такса по
т.53 и за взискателите по съразмерност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата на длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, с която обжалва
насочването на изпълнението върху вземане за възнаграждение от полаган в затвора труд,
което смята за частично несеквестируемо, е процесуално допустима, подадена от активно
легитимирана страна в срока по чл.436 ал.1 от ГПК от узнаването, че третото задължено
лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника /т.1 ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС/, доколкото плащането на
2
възнаграждение за труд се дължи ежемесечно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са
следните:
В процесният случай събраната по изп. дело №1/2020г. по описа на СвРС сума, в
резултат от наложен от ДСИ запор, представлява възнаграждение за положен от
жалбоподателя труд в Затвора Ловеч в срока на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. От материалите по приложеното изпълнително дело, в частност от изпратеното до
третото задължено лице запорно съобщение изх.№703/20.02.2020г. е видно, че при налагане
запора върху получаваното от длъжника възнаграждение за труд не е била спазена
разпоредбата на чл.507 ал.2 ГПК. Съгласно последната, в запорното съобщение се забранява
на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като
тези вещи трябва да бъдат посочени точно. Следователно, съдебният изпълнител е длъжен
да установи не само наличието, но и размера на дохода на длъжника /в случая
възнаграждението от труд/, както и несеквестируемата част от него и след това да посочи
размер на удръжката или да определи начина, по който следва да бъде изчислена в
съобщението, с което налага запора. Бланкетното разпореждане в запорното съобщение, че
удръжките от възнаграждението на длъжника следва да се правят при спазване разпоредбата
на чл.446 от ГПК, уреждаща несеквестируемия доход, и при спазване на чл.78 ЗИНЗС и
чл.57 от ППЗИНЗС, още повече, че в случая намират приложение разпоредбите на чл.78
ЗИНЗС /определяща по-висок максимален размер на удръжките в сравнение с чл.446 ГПК/ и
чл.57 от ППЗИНЗС, не е достатъчно да се приеме, че е спазена нормата на чл.507 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, неустановяването на размера на получавания от жалбоподателя
доход /включително и неговата несеквестируема част, в случай, че целият не е
несеквестируем/ и непосочването на точния размер на удръжките или начина на
изчисляването им, опорочават предприетите изпълнителни действия от съдебния
изпълнител по изпълнителното дело по насочване на изпълнението чрез налагане на запор
върху възнаграждението за труд на длъжника. Предвид изложеното, съдът следва да отмени
на процедурно основание изпълнителните действия на ДСИ по налагане на запор върху
получавано от длъжника възнаграждение за труд в срока на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, поради незаконосъобразност.
Макар, че в случая постановената от съда отмяна на изпълнителните действия на ДСИ
по налагане на запор върху получавано от длъжника възнаграждение за труд в срока на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е поради процедурна незаконосъобразност,
само за пълнота съдът излага, че съобразно задължителните разяснения, дадени в т.3 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС,
несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна
заплата за страната и това се отнася за всяко възнаграждение за труд, като какъвто и да е
източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници -
3
МРЗ, в т.ч. и за тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода. Дори и нормите на
чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС да бъдат приети за специални и уреждащи
удръжките от получаваното от лишените от свобода възнаграждение за труд, то те нямат
самостоятелен характер и препращат към общите правила – към действащите закони и
специално чл.446 от ГПК, регламентиращ несеквестируем доход.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Л. С. И. , с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, изпълнителните действия на ДСИ,
извършени по изп. дело №1/2020г. по описа на ДСИ при РС – Свищов, изразяващи се в
налагане на запор върху възнаграждение за труд, получавано от длъжника от Затвора Ловеч
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се изпрати на ДСИ при РС – Свищов за прилагане по
изп. дело № №1/2020г. по неговия опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4