Решение по дело №269/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20197140700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                  Р Е Ш Е Н И Е                               

                                 

                                 № 329/09.07.2019г.

 

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно   заседание на осми юли ,през две хиляди и деветнадесета година в състав :   

                                                        

                                                            Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова като…разгледа….докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№269/2019г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на  чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

  Образувано е по депозирана жалба и допълнение към нея от лишения от свобода К.Т.П. с ЕГН* , изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗОЗТ-Б*** срещу Заповед № 45/08.05.2019г. на началника на Затвора –гр.Враца , с която е отказано на жалбоподателя да бъде преместен от ЗОЗТ-Б*** в затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“-гр.Враца ,по негова молба. В жалбата е заявено несъгласие с оспорения административен акт, като е заявено твърдение за наличие на законовите предпоставки за допускане на поисканото преместване, като в подкрепа на това твърдение са изложени аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи и формулира искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Ответната страна-Началника на Затвора –Враца , чрез процесуалния си представител инсп. А*** М*** иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди оспорения акт.

Съдът ,като взе предвид представените писмени доказателства установи от фактическа страна следното.

Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок по чл.64,ал.4 ЗИНЗС.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.05.2019г. /л.5-гръб/,а жалбата е депозирана чрез административния орган на 17.05.2019г./л.6 от приложеното адм.д.№388/2019г.по описа на АС-Враца/,като на 03.06.2019г. е депозирано и допълнение към първата жалба/л.3/.

Жалбоподателят е постъпил в затвора в гр.Враца на 03.03.2006г. и изтърпява наказание“лишаване от свобода“ в размер на 20години на основание чл.199,ал.2,т.2 от НК с присъда №35/28.06.2007г. на Окръжен съд-Видин по НОХД№146/2007г.Същият е осъден по НОХД№146/2007г. на ОС-Видин на доживотен затвор при първоначален „специален режим“. С Решение№680/07г. от 24.01.2008г. на САС е изменена присъдата на ОС-Видин ,като е намалено наказанието от 20г.л.св. при първоначален „ усилено строг режим“.С Решение№167/09.06.2008г. на ВКС е оставено в сила решение№680/07г. от 24.01.2008г. на САС.На основание чл.68,ал.1 от НК е приведена в изпълнение и присъда по НОХД№703/99г. на РС-Видин в размер на 3години л.св.Началото на наказанието е на 24.12.2005г.при първоначален „УСР“ ,считано от 23.06.2008г.С приемането на ЗИНЗС ,влязъл в сила на 01.06.2009г. режимът е заменен на „СР“.С Протокол №3/19.05.2015г. комисията по чл.73 от ЗИНЗС е заменила режима на „ общ“. Изтърпял е 13г.3м. и 24дни  с остатък 9г.3м. и 21дни и отговаря на изискванията на чл.64 от ЗИНЗС относно срокът за настаняване в затворническо общежитие от открит тип.Награждаван е със заповеди№25/21.02.2018г. и три пъти през 2017г. и един път през 2016г.

 С молба вх. № 1046/09.04.2019г. жалбоподателя е поискал прекатегоризация в ЗООТ "Керамична фабрика "гр.Враца. Изготвен е доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС ,със  средна оценка на риск за обществото и ниска оценка за служителите.Изготвено е и становище от гр.инсп.С*** П*** -началник на сектор ЗОЗТ“Б*** “ към  Затвора гр.Враца ,с положително становище        да бъде преместен,доколкото спазва установените правила ,отнася се с уважение към служителите и не е конфликтен.С нагласа за рационално оползотворяване на престоя си в затвора чрез ангажиране в трудов процес.

Изготвени са и становища от гл.инсп. Р*** С*** В*** -ЗНРНОД при Затвора гр.Враца  и становище от И*** Л*** Ц*** -началник на сектор СДВР относно преместването на л.св. и настоящ жалбоподател К*** Т.П. с предложение за отказ да бъде преместен ,поради това че не изпълнява уговорените в плана дейности ,отказа му да бъде записан да продължи образованието си като ученик ,а също проява на агресия и импулсивност  към  други лишени от свобода.

Мотивиран от процесните становища, началника на Затвора гр.Враца е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 45/08.05.2019г. , с която е отказано на жалбоподателя да бъде преместен от ЗОЗТ-Б*** в ЗООТ „Керамична фабрика“-Враца. При тази фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното.

 При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт,на основание чл.168 АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 АПК  съдът установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административно-процесуалните правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. В ал. 2 на чл. 64 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. В настоящия случай, оспорената заповед е постановена от Началника на Затвора-гр.Враца, който се явява компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е и указания процесуален ред, като преди постановяване на заповедта, административния орган е изискал и е получил становища от Началник сектор "СДВР", ЗНРНОД и началника на сектор ЗОЗТ-Б*** към Затвора гр.Враца. Препис от заповедта е връчена на л. св. К.Т.П. , като препис е изпратен и до прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнение на наказанията при СГП. С оглед така описаното, настоящия съдебен състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да ограничат правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт.

От описаната в оспорения административен акт фактическа обстановка, се установяват фактите, послужили като основание за издаването й. Л. св. К.Т.П. към датата на депозиране на молбата е изтърпял 1/4 от наложеното наказание, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът намира, че е налице материалноправната предпоставка, регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Наличието на тази материалноправна предпоставка обосновава допустимостта на искането за прекатегоризиране на типа на затворническото общежитие. От друга страна, видно от съдържанието на цитирания по-горе текст на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е употребен израза "могат да бъдат премествани". Настоящият състав приема, че единствено наличието на законово изискуемите предпоставки за преместване на определено лице-лишен от свобода в затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно да задължи административният орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента наказание, само по себе си не е достатъчно да обоснове това преместване. В тази връзка, нормата задължава Началникът на затвора да прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване, се взема на база дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

В случая, видно от изложените в заповедта мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – жалбоподателят е изтърпял изискуемата част от наложеното наказание. Положителен е и изготвения доклад от ИСДВР ,с което е налице и втората предпоставка – лишеният от свобода е с добро поведение, спазва реда в затвора, като към момента вече рискът е понижен. Въпреки това началникът на затвора е преценил, че молбата на лишения от свобода не следва да бъде удовлетворена, като се е позовал на определени изводи и заключения, съдържащи се в приложените становища-на НС "СДВР" - че в адаптационния период е имал значителни проблеми с контрола,като е влизал в конфликти и пререкания ,както със служители ,така и със лишени от свобода.На 16.12.2010г. е назначен за клисар,но е снет поради извършени системни дисциплинарни нарушения.Не е изпълнявал уговорените дейности в плана на присъдата,отказал е да бъде записан като ученик и да продължи образованието си и др.,които дават основание да не бъде преместен в ЗООТ. Излагайки тези мотиви, съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си да обоснове взетото от него решение за отказ от преместване на лишения от свобода, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗОЗТ в ЗООТ и тази негова преценка следва да бъде зачетена. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си с излагане на конкретните съображения, от които се е ръководил, като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, в това число принципът на чл. 6 от АПК, и следва да се приеме, че същият е издал един законосъобразен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба и допълнение към нея  на лишения от свобода К.Т.П. с ЕГН* , изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗОЗТ-Б*** срещу Заповед № 45/08.05.2019г. на началника на Затвора –гр.Враца , с която е отказано на жалбоподателя да бъде преместен от ЗОЗТ-Б*** в затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика-гр.Враца ,по негова молба.

 Решението е окончателно.

 

 

                                                        

                                               Административен съдия: