Решение по дело №480/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

24.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

16.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

480

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000081 от 04.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на О.Б.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят О.Б.И. намира наказателното постановление за неправилно и противоречащо на закона. Твърди, че при издаването му наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. В наказателното постановление не били преценени обстоятелствата мотивиращи поведението на жалбоподателя, не била преценена конкретната обстановка при налагане на административните наказания. Наказващият орган не взел предвид, че за въпросното нарушение не било налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, той не бил извършил процесното административно нарушение. Обстоятелствата посочени в АУАН не били подкрепени с убедителни доказателства, от които можело да се направи обоснован извод за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Освен това, наказателното постановление страдало от пороци в съдържанието си. Текстовете, въз основа на които била ангажирана отговорността на жалбоподателя, не отговаряли на фактическото положение и на регламентираното в закона. Съществувало разминаване между описаното в АУАН и наказателното постановление, което представлявало съществено процесуално нарушение. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана по текст на закона, който не отговарял на извършеното. Наложените наказания не отговаряли на законовите текстове, а били и завишени. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, а алтернативно – да намали наложените наказания към минималния предвиден размер. Жалбоподателят претендира и за присъждане на разноските за водени на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че наказателното постановление не съдържало фактическото относимо правно основание за издаването му. От съдържанието на атакувания акт не се установявало какво точно е извършил жалбоподателя и дали поведението му било виновно в цялата фактическа обстановка. Отговорността на същия била ангажирана само въз основа на извършена справка в информационните масиви на МВР. Наказващият орган не изследвал въпроса кога е придобито МПС и съответно да прецени кога бил изтекъл двумесечният срок по чл.143, ал.1 от ЗДвП. Не било налице нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което моли за отмяна на наказателното постановление.     

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

На 05.01.2020 г., около 18.40 часа, жалбоподателят О.Б.И. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ СМ 9958 АТ в гр.Кърджали, по бул. „Христо Ботев“. По същото време и на същото място, близо до магазин „СМАД“, той бил спрян за проверка от свидетелите Й.Х. и Б.М. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало поставени табели, но не било регистрирано в срок по надлежния ред. Същото било дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства двете регистрационни табели на превозното средство. На 04.02.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.        

Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ К 2167 ВМ (към 05.01.2020 г. със стар рег.№ СМ 9958 АТ) е собственост на жалбоподателя О.Б.И.. Същият придобил моторното превозно средство на 23.10.2019 г. по силата на договор за покупко-продажба на лек автомобил.  

От приетата по делото справка по история за ПС марка „Фолксваген“ с рег.№ СМ 9958 АТ, се установява, че на датата 24.12.2019 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението – на 06.01.2020 г., когато е променен и номера на автомобила придобит от новия собственик О.И..

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Й.Х. и Б.М., кредитирани изцяло като достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 05.01.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 05.01.2020 г.; Постановление на РП-Кърджали от 27.01.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Справка за собственост на МПС марка „Фолксваген“ с рег.№ К 2167 ВМ (стар рег.№ СМ 9958 АТ); Справка по история за ПС марка „Фолксваген“ с рег.№ СМ 9958 АТ; Договор от 23.10.2019 г. за покупко-продажба на лек автомобил; Преписка Вх.№ 195/2020 г. по описа на РП-Кърджали. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.Х. и Б.М., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян за извършване на проверка. При преглед на документите на водача и след извършена служебна справка, свидетелите констатирали, че МПС било с прекратена регистрация. Причината за това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил пререгистрирал в срок. За това нарушение на място бил съставен акт срещу водача О.И..

 При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на О.И. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 05.01.2020 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СМ 9958 АТ, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.   

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати твърдените от жалбоподателя пороци при провеждане на административно наказателното производство, включително не е нарушена и нормата на чл.54 от ЗАНН, защото основания за прилагането й не са били налице. Конкретната обстановка и всички обстоятелства, касаещи нарушението и нарушителя са били съобразени при издаване на наказателното постановление, затова и санкцията е в минималния предвиден от закона размер. Налице е виновно поведение у жалбоподателя под формата на непредпазливост, за което вече бяха изложени съображения. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установи от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Не е налице и твърдяното разминаване между описаното в АУАН и наказателното постановление. Обстоятелствата, които са съставомерни за нарушението са установени и описани и в АУАН и в наказателното постановление, като е налице пълно съвпадение. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-000081 от 04.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на О.Б.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                       Районен съдия: