№ 5461
гр. С, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110170759 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците в условията на разделност при
квоти от 3/4 части за ответника ЦВ. Д. Д. и 1/4 част за ответника Д. П. Д. дължат на
ищеца сумите, както следва: сумата в общ размер на 4802,78 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2021 г. до
погасяването; сумата в размер на 1131,96 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответниците,
по силата на което им е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, аб.
№ ххх. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок
стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, както следва:
4771,68 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 31,10 лв., представляваща
цена за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2021 г. до
погасяването; сумата в размер на 1123,96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г.; сумата в
1
размер на 8 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г. Срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е
предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответниците – Д. П. Д. и ЦВ. Д. Д., оспорват исковете с твърдение, че ищецът не
е предоставял твърдяното количество топлоенергия. Оспорват сградата да е била
присъединена към отоплителната система, както и качеството си на потребители на
топлинна енергия. В условията на евентуалност релевират възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Ето защо молят за отхвърляне на исковете, като
претендират и разноски по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т с“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 48204 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 42617 от 19.08.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.09.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за част от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение,
срещу част от длъжниците по заповедта за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което
ответниците дължат разделно заплащането на цената на предоставените топлинни
услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, че за периода, предмет на делото, е
доставил реално на ответниците топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната
в исковата молба стойност.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга.
С доклада на делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че в процесния период ответниците са били съсобственици на имот,
2
намиращ се в гр. ххх, при квоти - 3/4 части за ответника ЦВ. Д. Д. и 1/4 част за
ответника Д. П. Д..
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. От
заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена. Следователно,
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, собствениците на имота имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че
3
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” ЕАД, както
и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в
имота, а ответниците – да заплащат цената – ответникът ЦВ. Д. Д. – 3/4 части, а
ответникът Д. П. Д. – 1/4 част.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответниците топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер на 4771,65 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 31,10 лв., дължима за разпределението на топлинна енергия през процесния период,
съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. дължимата цена за
топлинни услуги, доставени в процесния имот, възлиза на сумата в общ размер на
4802,75 лв., като ответникът ЦВ. Д. Д. дължи 3/4 части от посочената сума, а
ответникът Д. П. Д. – 1/4 част.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„ТС” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на
4
това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се
счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която
давностният срок е прекъснат – 19.08.2021 г., то в случая задължението за главница за
периода от м.05.2017 г. до м.06.2018 г. се явява погасено по давност. Ответниците
дължат цената за предоставените топлинни услуги за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2019 г. За посочения период изискуемото задължението за главница, което не е
погасено по давност, възлиза на сумата в размер на 2386,63 лв., като ответникът
ответникът ЦВ. Д. Д. дължи 3/4 части от посочената сума, а ответникът Д. П. Д. – 1/4
част.
Ето защо, исковете с правно основане чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД следва да се уважат за сумата в размер на 2386,63 лв., като бъдат
отхвърлен до сумата в размер на 4802,75 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.06.2018 г.
– поради погасяване по давност, а до пълния предявен размер от 4802,78 лв. – като
недоказани.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответниците в забава - изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинни
услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г.
Съгласно общите условия на „ТС” ЕАД от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2018 г. до
05.08.2021 г. се дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., която е в размер на 435,56
лв., като ответникът ответникът ЦВ. Д. Д. дължи 3/4 части от посочената сума, а
ответникът Д. П. Д. – 1/4 част. Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение
на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите
условия не предвиден срок за изпълнение, като ищецът не е представил доказателства
за отправена показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, следва
да се уважат за сумата в размер на 435,56 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за
периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., като бъдат отхвърлени до пълния предявен
размер от 1131,96 лв. и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
5
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 377,61 лв.,
представляваща разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответниците сумата в размер на 157,34 лв., представляваща разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с
адрес: гр. С, ул. ххх, срещу ЦВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, и Д. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, че ответниците дължат на ищеца на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД при
условията на разделна отговорност при квоти от 3/4 части за ответника ЦВ. Д. Д. и 1/4
част за ответника Д. П. Д. сумите, както следва: 2386,63 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2021 г. до
погасяването; 435,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 05.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до сумата в размер на 4802,75 лв. и за
периода от м.05.2017 г. до м.06.2018 г. – поради погасяване по давност, а до пълния
предявен размер от 4802,78 лв. – като недоказани, както и исковете за лихва с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 1131,96 лв.
и за периода от 31.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, и Д. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, да заплатят разделно при квоти от 3/4 части за ответника
ЦВ. Д. Д. и 1/4 част за ответника Д. П. Д. на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул.
ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 377,61 лв., представляваща
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на ЦВ. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, и Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 157,34 лв., представляваща разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т с“ ЕООД, на
страната на ищеца –„Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7