№ 14826
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110146113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Н. Е. Й. и
Й. П. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца в условията на солидарна отговорност следните суми: 555,71
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.7.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до изплащане на
вземането; 86,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2019 г. до 21.06.2022 г.; 29,57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от
28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 6,65 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. №
34722/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.07.2019 г. – 30.11.2020 г. ответниците потребили топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, ул. „П.“, бл. 199, офис № 3,
поради което се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. В., са подали отговор на исковата молба,
в който са посочили, че с платежно нареждане от 30.09.2022 г. са заплатили на ищеца общо
сумата в размер на 768,59 лв., с която са погасили претендираните от „Топлофикация С.“
ЕАД вземания, поради което молят съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.20221 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. д. № 34722/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено
длъжниците Н. Е. Й. и Й. П. Й. да заплатят солидарно на заявителя "Топлофикация С." ЕАД
следните суми: 555,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 28.06.2022 г.
до изплащане на вземането; 86,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 31.08.2019 г. до 21.06.2022 г.; 29,57 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г.,
ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 6,65 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г.,
както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
На 04.08.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подадено възражение от длъжниците
Н. Е. Й. и Й. П. Й., чрез адв. В., в което е посочено, че не дължат изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение.
Предвид постъпилото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжниците, с
разпореждане от 09.08.2022 г. съдът е дал указания на заявителя "Топлофикация С." ЕАД за
предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указания от съда срок ищецът "Топлофикация С." ЕАД е подал на 26.08.2022 г.
искова молба, с която е предявил искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за посочените по – горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Безспорно е между страните по делото, че на 30.09.2022 г. с платежно нареждане
ответниците са заплатили в полза на ищеца сумата от 768,59 лв., като в основанието за
превод е било посочено: "дълж.суми по ГД46113/20221 на СРС 167 С-В".
С молба от 31.10.2022 г. ищецът, чрез процесуален представител, е уточнил, че след
извършеното от ответника плащане на сумата в общ размер на 768,59 лв. са останали
непогасени следните суми: 124,84 лв. - част от непогасена главница, както и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
В проведеното на 01.12.2022 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, е посочил, че с извършеното от ответниците плащане на сумата от 768,59 лв.
били погасени: 460,44 лв. - главница, 92,87 лв. - мораторни лихви, 200 лв. - държавни такси
за заповедното и исковото производство, 15,28 лв. - законна лихва, а останалата незаплатена
сума от 124, 84 лв. представлявала главница за незаплатена стойност на топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че през
исковия период ответниците са били собственици на процесния имот, представляващ
апартамент офис № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, ул. „П.“, бл. 199.
Не се спори между страните по делото, че през исковият период ищецът не е имал
сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответниците, както и че в
процесния имот е била доставена от ищеца топлинна енергия за стопански нужди.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
2
ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки, че Н. Е. Й. и Й. П. Й. са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди, но поради бездействието им не бил сключен предвиденият в разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по
правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо
съобразно тези твърдения на ищеца, главните искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага
или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на
актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат
направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на
правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя
да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или
обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти - в този
смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид
субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на
обедН.я.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците, тъй
като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор
за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия
въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание - арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че предявените главни искове
са доказани по основание.
В разглеждания случай единственото спорно между страните обстоятелство е дали с
извършеното от ответниците плащане в общ размер на 768,59 лв. са били погасени изцяло
дължимите на ищеца суми за главници и лихви, респ. ответниците дължат ли на ищеца
заплащане на 124,84 лв., представлявала главница за топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Както се изясни от изявлението на процесуалния представител на ищеца, с
извършеното от ответниците плащане на сумата от 768,59 лв. „Топлофикация С.“ ЕАД е
погасило: 460,44 лв. - главница, 92,87 лв. - мораторни лихви, 200 лв. - държавни такси за
заповедното и исковото производство, 15,28 лв. - законна лихва, а останалата незаплатена
сума от 124,84 лв. представлявала главница за незаплатена стойност на топлинна енергия,
3
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. Счетоводното отнасяне от ищеца на заплатените от ответника суми по
неясен начин е ирелевантно за приемане окончателните изводи по съществото на настоящия
съдебен спор (в този смисъл и Решение № 263628 от 03.06.2021 г. по в.гр. д. № 4517/2020 г.
по описа на СГС). Настоящият съдебен състав приема, че със заплатената от ответниците
сума в размер на 768,59 лв. ищецът неправилно е погасил разноски за държавната такса.
Това е така, тъй като разноските по делото се определят и присъждат от съда в исковото
производство с крайния съдебен акт, какъвто към датата на плащането не е бил постановен.
В този смисъл е т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
– относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по
чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен
лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с извършеното на 30.09.2022 г. от
ответниците плащане в размер на 768,59 лв. са били погасени изцяло дължимите на ищеца
суми за главници и мораторни лихви, в това число и законна лихва в общ размер на 693,59
лв., както и 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
С извършеното в хода на процеса плащане се погасява съдебно предявеното вземане,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответниците носят отговорност за разноските (както в исковото производство, така и в
заповедното производство), поради следните съображения:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.
Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В
потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не е по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
4
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към
момента на предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) ответниците са имали задължения към
ищцовото дружество. Именно тяхното бездействие е породило правен интерес у ищеца да
предяви исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответниците са
заплатили в хода на процеса претендираните главници, които още преди образуване на
заповедното производство са били дължими. Следователно с поведението си ответниците са
предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от тях плащане ищецът не е
отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в
този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и
др.).
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. за
държавна такса, вкл. претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 50 лв. или общо 75 лв., които са били заплатени от ответниците с извършеното в
хода на процеса плащане. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 175 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100 лв. или общо 275 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, срещу Н. Е.
Й., ЕГН **********, и Й. П. Й., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“
№ 50, вх. „А“, ет. 4, чрез адв. В. В., положителни установителни искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Е. Й. и Й. П. Й.
дължат на "Топлофикация С." ЕАД в условията на солидарна отговорност следните суми:
555,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.7.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от 28.06.2022 г. до изплащане на
вземането; 86,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.08.2019 г. до 21.06.2022 г.; 29,57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва от
28.06.2022 г. до изплащане на вземането; 6,65 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. №
34722/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА Н. Е. Й., ЕГН **********, и Й. П. Й., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № 50, вх. „А“, ет. 4, чрез адв. В. В., да заплатят на
"Топлофикация С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и, ал. 8 ГПК сумата от 275 лв. - разноски за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ПМУ Инженеринг“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5