Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕ.при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия АлексиЕ. гр. дело № 3451 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.И.Л. ***” АД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 30.04.2015
г. около 19,20 часа, при управление на л.а.м. „Волво“
с рег. № *******по автомагистрала „Тракия“, в района на 261 км, посока
гр.София-гр.Бургас, водачът И.К.П.нарушил правилата за движение по пътищата-чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и реализирал ПТП с л.а.м. „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******,
управляван от Г.Д.А., при което на място починала Е.И. Д.-сестра на ищцата,
която се возила в л.а.м. „Волво“ с рег. № *******на
предна дясна седалка до шофьора.
Твърди се, че по случая било
образувано ДП № 532/15 г. на РУ Полиция-Сливен, пр.пр.
№ 97/15 г. на ОП-Сливен, което било прекратено, поради смъртта на виновния
водач на л.а.м. „Волво“
с рег. № *******П.. Твърди се, че в рамките на досъдебното производство, не е
констатирано виновно поведение и нарушение на водача на.а.м. „Фолксваген Шаран“
с рег. № *******.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, л.а.м. „Волво“ с рег. № *******е бил
застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02114002965014/05.12.2014 г.
Ищцата твърди, че вследствие
загубата на сестра си, понася силен емоционален и психически удар, неимоверни
болка, мъка и страдание. Твърди, че след като научила за произшествието и след
като при погребението сестра й била донесена на части в хладилни чанти, ищцата
преживяла невероятен ужас, който се запечатал крайно у нея. И до днес изпитва
изключително силни мъка и страдание от загубата на сестра си. Твърди, че били
неразделни, тъй като във възрастта им ги деляла една година. Ищцата твърди, че
със сестра си винаги са имали изключително близки и сърдечни отношения.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейната сестра Е.И. Д., резултат от настъпило на
30.04.2015 г. на автомагистрала „Тракия“, км 261, посока гр.София-гр.Бургас,
виновно причинено от водача управлявал л.а.м. „Волво“
с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна
полица № 02114002965014/05.12.2014 г., валидна към датата на произшествието,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
надлежно преупълномощен от адвокат Г., и двамата с
пълномощни, приложени към отговора.
Оспорва иска по основание и
размер. Поддържа се, че към датата на произшествието е действало ППВС № 2/81
г., поради което ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС не се прилага за ПТП настъпили
преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди това
постановление на ВС. В този смисъл твърди, че към датата на ПТП, ищцата не е от
кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Поддържа се, че с ТР № 1/2016 г.
е въведено изключение да се присъжда обезщетение на лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Твърди, че в случая не е
налице това изключение.
При условията на евентуалност
заявява възражение за съпричиняване от пострадалата,
с твърдението, че същата не е била с поставен предпазен колан.
Оспорва иска по размер с
твърдението, че той не отговаря на вредата и икономическото състояние на
страната към датата на ПТП, както и на справедливостта и съдебната практика за
подобен род вреди. Моли съда да отчете разпоредбите на чл.493а и §96 от КЗ и
установената там методика за определяне размера на обезщетението.
На 09.07.2020 г. ответникът е
депозирал молба вх.№ 67109, с която е приложил списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие с оглед разноските за адвокатско възнаграждение
пред настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа исковата си
молба по аргументите изложени в нея. Оспорва възраженията на ответника.
Представя писмени доказателства.
С допълнителния си отговор
ответникът поддържа всички възражения и оспорвания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своите процесуални представители и по
съображения изложени както в хода по същество, така и с представените по делото
писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли. Подробни съображения излага в хода
по същество, както и в представената по делото писмена защита. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 236 от 30.04.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 01.05.2015 г., фотоалбум, намиращи се в приобщената към доказателствата по
делото пр.пр. № 97/2015 г. по описа на ОС - Сливен, ДП
№ 532/2015 г. по описа на РУП-Сливен, както и с неоспореното от страните
заключение на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че на 30.04.2015 г. около
22 часа л.а.м. „Фолксваген шаран“ с рег.№ ******* е достигнал до км 261, като
се движил в посока от София към Бургас. На известно разстояние зад него по
същото време се движил л.а.м. „Волво“ с рег. № *******,
в който на предна дясна седалка пътувала сестрата на ищцата Е.И. Д.. Двата
автомобила се движели в дясната пътна лента. В даден момент водачът на лек
автомобил „Волво“ изпреварил лек автомобил „Фолксваген“
и преминал от лява в дясна лента пред него. След изпреварването лек автомобил „Волво“ забавил скоростта си и водачът на лек автомобил
„Фолксваген“ от своя страна предприел изпреварване на лек автомобил „Волво“ и движещия се пред него неустановен товарен
автомобил, като навлязъл изцяло в лявата лента за движение. Скоростта на лек
автомобил „Фолксваген“ била от порядъка на 124 км/ч. Водачът на лек автомобил „Волво“ в този момент предприел ускоряване и скоростта му
достигнала до около 140 км/ч и предприел маневра по навлизане в лявата лента за
движение с цел да извърши изпреварването на неустановения товарен автомобил. В
момента на навлизането на лек автомобил „Волво“ в
лявата лента същият се е намирал на около 15 м преди мястото на удара. Лек
автомобил „Фолксваген“ в този момент се
е намирал на 17-18 метра преди мястото на удара. Настъпил е контакт между
предна дясна част на лек автомобил „Фолксваген“ и задна лява странична
повърхност на лек автомобил „Волво“, при което е
последвала ротация на същия около вертикалната му ос в посока обратна на
часовниковата стрелка, преминал е пред лек автомобил „Фолксваген“ и при
продължилото движение в ляво е последвал удар в мантинелата.
Настъпило е разкъсване на същата като част от нея навлязла в купето на лек
автомобил „Волво“ през предната дясна врата.
Вследствие на така описаното
произшествие, возещата се на предна дясна седалка сестра на ищцата, получила
несъвместими за живота травми, вследствие на което починала. Смъртта е
настъпила практически мигновено и е била неизбежна.
Вещите лица установяват, че при
този механизъм на настъпване на произшествието и при правилно поставен
предпазен колан, смъртният изход за возещата се на предна дясна седалка Е.Д. би
бил неизбежен.
С удостоверение за родствени
връзки изх.№ 4 от 10.12.2019 г. на Община Златоград, се установява, че починалата
при ПТП Е.И.Л. е сестра на ищцата.
Установява се, че причина за възникване
на произшествието, са субективните действия на водача на лек автомобил „Волво“, предприел изпреварване на неустановен товарен
автомобил и навлизане от дясна в лява пътна лента при положение, че лек
автомобил „Фолксваген“ се е движел в лявата лента. Водачът на лек автомобил „Волво“ за да избегне произшествието е трябвало да намали
скоростта си зад неизвестния товарен автомобил и след като лек автомобил
„Фолксваген“ завърши маневрата си по изпреварване да премине в лявата лента.
Установява се, че водачът на лек
автомобил „Волво“ е имал възможност да предотврати
произшествието като не предприема действия по навлизане в лявата пътна лента,
за разлика от водача на лек автомобил „Фолксваген“, който не е имал възможност
да предотврати произшествието.
Между страните не е било спорно, че
към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
02114002965014/05.12.2014 г., валидна към датата на произшествието.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката
С.С.А., която установява, че познава ищцата Е. от
повече от 11 години. Познава и починалата й сестра, защото те били непрекъснато
заедно. Е.с болка разказвала за инцидента, майка й много трудно понесла нещата.
Много жестока катастрофа. Сестра й била на парчета. Свидетелката установява, че
преди смъртта на сестрата на ищцата, излизали трите. Свидетелката и Е.имали
деца, извеждали ги заедно и сестра й задължително присъствала. Тя много обичала
племенничката си. Ищцата и сестра й имали планове за бъдещето. Планували да си
живеят заедно с техните си семейства, с майка си, с баща си, били задружно
семейство. Планували да си направят къща заедно, като си я разделят по етажи,
като на единия етаж да живее едната сестра със семейство, на другия етаж
другата сестра със семейство. Искали да си помагат цял живот. Починалата сестра
на ищцата много й помагала с дъщеря й, купувала й много неща, глезела е, помагала
им и искали и занапред да продължат така, да разчитат една на друга. След
трагедията, родителите на ищцата се затворили, депресирали и се изнесли от
София. Не можели да преживеят случилото се. Отдръпнали се да живеят на село.
Бащата на ищцата имал намерение да помага със строителството на къщата, с
ремонти, но сега вече няма желание за нищо, даже се налага Е.да помага, защото
родителите й са с депресии на лекарства и сега се налага тя да пътува, за да им
помага, а за нея това е трудно, тъй като тя е и с малко дете. Свидетелката
установява, че сестра й много й помагала, особено за детето й. Излизали заедно,
тя й купувала непрекъснато дрехи. Е.разчитала единствено на сестра си и след
нейната смърт, плановете й се променили много. Е.искала да учи, да завърши, да
си започне работа по специалността. Свидетелката установява, че ищцата нито спи
спокойно, нито се храни като хората. Вече не е същия човек. Болката й е голяма,
с времето не минава, не се притъпява болката. Преди помагали и майка й, и баща
й, но сега вече те не са в състояние и ищцата няма на кого да разчита. Сама си
гледа двете деца. Не продължила образованието си, прекъснала, оставила всичко
там където е и си живее в спомените. Двете сестри си говорели, работели по
въпроса, правели си планове за строеж на къща. Е. има съпруг и деца, семейна е
от около 13-14 години. Голямото й дете е на 11-12 години. Малкото й дете-на 2
години. В едно домакинство живее със съпруга си и децата си. Ищцата като
домакиня поема нещата, грижи се за семейството, но се разпокъсва между нейното
си семейство и родителите си, за които трябва да се грижи, да ги води по
изследвания, лекарства, да се пътува до мястото, където са се установили да
живеят. Е., покойната й сестра нямала съпруг и деца. Те живеели заедно в едно
жилище под наем с Е., майка й и баща им, и съпруга на Е.. Голямо и задружно
семейство били. До смъртта на Е.живеели в едно общо домакинство. Родителите на Е.
***. Това станало след смъртта на Е., но не веднага.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застраховате.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 30.04.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сестрата на ищцата.
Установява се, че единствена вина
за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Волво“, който с поведението си нарушил нормите на чл. 25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно които водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, в
случая изпреварване, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Като не е сторил това и в пряка причинна
връзка от тези нарушения, допуснати от водача на лек автомобил „Волво“, е настъпило и процесното
ПТП, от което сестрата на ищцата е получила несъвместими с живота увреждания,
довели до смъртта й.
Неоснователно е
възражението за принос от страна на пострадалата, доколкото безспорно по делото
се установява, че дори и да е имала правилно поставен предпазен колан, то
смъртта за возещата се на предна дясна седалка е била неминуема, поради
навлизане на част от разкъсаната мантинела през
предната дясна врата.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Ищцата притежава
материално правна легитимация по предявените от нея искове, с оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС.
Съдът не споделя
виждането на ответната страна за липса на материално-правна легитимация на
ищцата, предвид обстоятелството, че инцидентът е настъпил преди приемането на
Тълкувателното решение, с което се разширява кръгът на правоимащите.
Действително е налице
съдебна практика, обективирана в решения, постановени
по реда на чл.290 ГПК, в която е прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи
от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още
тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в
тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново
такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва
занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ.
В случая обаче с Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС за първи път се разширява кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък. Следва да се посочи също така, че в
случая не се касае за тълкуване на норма, доколкото и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за
тяхната материалноправна легитимация, както е
посочено и в самото Тълкувателно решение. Преодоляването на празнотите в закона е дейност по
правоприлагане, а не тълкуване. Търси се друга правна норма или правен принцип,
които да дадат разрешение за възникналия правен спор. По този начин с
Тълкувателното решение е дадено разрешение на възникналия правен спор и е
преодоляно противоречието в съдебната практика, относно лицата имащи право на
обезщетение, поради което следва да се прилага и по отношения на настъпили
произшествия преди приемането на ТР.
В подкрепа на извода,
че ТР се прилага към минал момент, е и Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. №
755/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е присъдено обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смърт на сестра, настъпила в резултат на
ПТП на 17 юли 2011 г.
С Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира,
че ищцата доказа горните обстоятелства. Доказаха се конкретни житейски
обстоятелства, които сочат на силна връзка между ищцата и нейната сестра.
Безспорно се установи, че същите са родени, израсли в един дом, който споделяли
заедно до смъртта на сестрата. Ищцата, нейното семейство, сестра й и родителите
им живеели в един общ дом до смъртта на Е.. Починалата сестра не била семейна и
нямала свои деца, поради което ищцата разчитала много на сестра си, включително
при отглеждането на малката й дъщеря. Безспорно с показанията на разпитана
свидетелка се установи, че двете сестри заедно с родителите си били сплотено и
задружно семейство с планове за строеж на къща, в която да живее цялото
семейство. Тези планове били провалени със смъртта на сестрата на ищцата,
родителите й били съсипани от нейната смърт и се преместили да живеят на друго
място. В момента ищцата е загубила своя единствена опора и подкрепа в лицето на
починалата й сестра, а и на родителите си, за които вече трябва да се грижи.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към деня на произшествието
сестрата на ищцата е била само на 26 години и смъртта й е била неочаквана и шок
за нейните близки, респ. за нейната сестра, а още по-голям шок е било
погребването на разчленения труп на Е.Д., което несъмнено остава трайни
негативни отражения в психиката на най-близкия й човек-нейната сестра.
Ето защо съдът намира, че горното
сочи на търпени болки и страдания от ищцата по-големи по интензитет от нормално
присъщите за тази родствена връзка, поради което ответникът в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
която застраховано лице е делинквентът, следва да
обезщети ищцата за действително претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на сестра й.
Настоящият съдебен състав намира,
че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сестрата на ищцата, с който тя е имала трайна емоционална връзка, при
съобразяване на възрастта на починалата (26 г.), нейната жизнеспособност,
обстоятелството че починалата е била несемейна, живяла е в едно домакинство със
сестра си, както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните
лимити към момента на ПТП-30.04.2015 г., възлиза на 26 000 лева.
Предвид горното искът ще следва
да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да се прилага разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., с която е въведен лимит до 5
000 лЕ.за обезщетяване на братя и сестри за
неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. Тази норма не е била действаща
към момента на настъпване на застрахователното събитие, а законодателят не й е
придал обратно действие.
Във връзка с неприлагането на
въведения лимит, съдът съобразява и практиката на ВКС, обективирана
в цитираното вече по-горе Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. № 755/2018 г. на
ВКС, Второ търговско отделение, Решение от 06.02.2019 г., т.д. № 2429/2017 г.,
ВКС, Второ търговско отделение.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху
главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./. С оглед на горното лихва върху
главницата се дължи, считано от датата на увреждане.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на ищцата на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер. Съдът присъжда общо разноски в
размер на 1640 лв., от която сума: 1040 лв.-внесена ДТ по сметка на СГС и 600
лв.-депозит за вещи лица.
Съдът не присъжда на ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като до приключване на устните
състезания по делото, не е представен договор за правна помощ или друго писмено
доказателство, удостоверяващо уговарянето и заплащането на конкретен размер на
адвокатско възнаграждение.
От друга
страна не е налице и хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, защото
отново до приключване на устните състезания по делото адвокат Николова или
адвокат Димитров не са представили договор за правна помощ или друго писмено
доказателство, от което да се установява, че между ищцата и адвокат Николова
или адвокат Димитров е договорена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите
на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно съдебната практика формирана
по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №
97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111
от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, при липсата на
такъв писмен документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА. С исковата молба ищцата също не е правила
изявления, че процесуалните й представители ще я представляват безплатно.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е.И.Л., ЕГН **********,***,
Драгалевци, ул. „*******, със съдебен адрес:*** сумата от 26 000 лв. (двадесет и
шест хиляди лв.), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната
сестра Е.И. Д., резултат от настъпило на 30.04.2015 г. на автомагистрала
„Тракия“, км 261, посока гр.София-гр.Бургас, виновно причинено от водача
управлявал л.а.м. „Волво“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД „Б.И.“ АД със застрахователна полица №
02114002965014/05.12.2014 г., валидна към датата на произшествието, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 1640 лв./хиляда шестстотин и
четиридесет лв./, разноски направени от ищцата пред настоящата съдебна
инстанция.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***:
***, BIC: *** „Първа инвестиционна банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: