Решение по дело №1285/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			02.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20.02.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1285		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Л.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление № 18-5310-001572 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което са му наложени следните административни наказания:

1.      На основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП;

2.      На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

3.      На основание чл. 185 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2018 г., около 10:45 ч. на ПП-1 Е-79 при км. 355+200 в посока София, Л.П.Г. управлявал лек автомобил ,,Пежо 206“ с рег. № С2954МВ. Водачът бил спрян за проверка от служителите на въззиваемата страна - А.Г. – мл. автоконтрольор и Г.С., при която установили, че е без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, водачът не представил СУМПС и автомобилът не е бил представен  на технически преглед, установено с техническо средство. За така установените нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1572 с бл. № 862652/13.10.2018 г. от А.Г. в присъствието на свидетеля Г.С., в който актосъставителят приел, че водачът е нарушил разпоредите на чл. 139, ал. 5, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта, като допълнително е посочено, че управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория и водачът управлява ППС, което не е представено на технически преглед. Видно от писмо рег. № 277000-842/11.02.2020 г., издадено от началник РУ Дупница, лек автомобил ,,Пежо 206“ с рег. № С2954МВ е с прекратена регистрация, считано от 06.06.2019 г. - ,,Разкомплектоване“ и е бил собственост на Валентин Любенов Г., ЕГН ********** ***,,Ген. Тотлебен“ № 6, ет. 5, ап. 15.

Актосъставителят Г.С. разпитан в съдебно заседание потвърждава изцяло обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, описани, както в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. След проверката водачът е представил винетен стикер и на същия е върнато СР на МПС, което обстоятелство е отразено и в съставения АУАН.

При така установените факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Относно нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Видно от административно наказателната преписка е, че наказателното постановление е издадено без да са налице нарушения на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като то съдържа всички необходими реквизити, както и фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е управлението на МПС по републиканските пътища, без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Последващите изменения на нормата не представляват по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като нито размера на санкцията, нито броя или вида на съставомерните признаци на деянието са били променени.

Наказващият орган е приел, че е осъществен състава на 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.

В чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е указано, че републиканските пътища са автомагистралите и пътищата от І, ІІ и ІІІ клас, които осигуряват транспортните връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Констатирано е нарушение, извършено от жалбоподателя, посочено е мястото и времето на извършване на  нарушението, описани са обстоятелствата, при които е било извършено последното. В  чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП, в който се предвижда, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси: т. 1-такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Заплащането на винетна такса дава право на едно ППС да използва за определен срок републиканските пътища.

Нарушението е формално, на просто извършване, установено е по безспорен начин, поради което  съдът счита, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административното наказание в разпоредбата на чл.  179, ал. 3, т. 4 е фиксирано, поради което АНО, при налагането на административното наказание е спазил материалния закон. Административното наказание в процесуалната норма е фиксирано - ,,глоба” в размер на  300 лв. /ред. ДВ бр. 39/2011 г./,  поради което съдът счита, че АНО при издаване на НП не е нарушил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Административното нарушение е описано ясно и по начин, който позволява на нарушителя да разбере предявеното му обвинение като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състави на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие – управляване на ППС. Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от обективната страна на нарушението: да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или  на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. При описанието на нарушението органите на административнонаказателното производство сред признаците от обективната страна на нарушението са посочили и липсата на винетен стикер, залепен на предното стъкло. Задължението на водача на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, е установено с чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане на винетната такса като условие за правомерно движение по републиканските пътища е разписано в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая връзката между нормите на чл. 100, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се извежда от чл. 10а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, които текстове установяват презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Следователно и по аргумент от чл. 10а, ал. 5, т. 2 от ЗП, правото на ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение са санкционира на основание на л. 179, ал. 3 от ЗДвП, в случая по т. 4. С оглед на това се приема, че е налице съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател. Извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. При реливираното нарушение, което се изразява в неплащане на дължима винетна такса, нарушената разпоредба е тази на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същата е изрично цитирана. Обвинението за административно нарушение е ясно, както от фактическа, така и от правна страна. Нарушението по чл. 139, ал.5, за което е наложено наказание по чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП е формално, а не резултатно такова, поради което същото се счита извършено само с факта на управлението на пътното превозно средство по републиканските пътища без заплатена винетна такса, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат.

В настоящия случай извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното нарушение и обществените отношения които се регулират от ЗДвП. Последващото заплащане на винетния стикер и неговото представяне на контролния орган се явява ирелевантно обстоятелство, по отношение виновно нарушения състав на нормата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП от страна на субекта на нарушението.

По изложените съображения съдът ще потвърди наказателното постановление по т. 1, като правилно и законосъобразно.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка на 13.10.2018 г. водачът не е представил на компетентните органи СУМПС от съответната категория.

Поради това правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи СУМПС от съответната категория.

Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.

Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

По т. 3 от наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е водач, който управлява ППС, което не е представено на технически преглед, с което е прието, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. От обстоятелствената част на НП става ясно, че жалбоподателят не е собственик на така описания управляван от него автомобил. Това обстоятелство е безспорно установено и от служебно изисканата от съда справка рег. № 2777000-842/11.02.2020 г., изд. от ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, видно от която лек автомобил ,,Пежо 206“ с рег. № С2954МВ е с прекратена регистрация, считано от 06.06.2019 г. - ,,Разкомплектоване“, който е бил собственост на Валентин Любенов Г., ЕГН ********** ***,,Ген. Тотлебен“ № 6, ет. 5, ап. 15.

Съгласно разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП се наказва собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Следователно, адресати на правната норма, субекти на задължението за представяне на превозните средства на технически преглед са само собствениците или длъжностните лица. АНО не е събрал доказателства дали жалбоподателят е имал такова качество. В този случай жалбоподателят, след като не е собственик или длъжностно лице, няма задължението за представяне на ППС на годишен технически преглед. Той не е субект на това нарушение и поради това неправилно е наказан. АНО неправилно е счел, че може да наложи наказание по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. Чл. 185 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание, но само ако в закона има такова нарушение като фактически състав. А както вече се посочи - в ЗДвП няма нарушение като фактически състав за водач, който не е собственик на ППС или длъжностно лице, да не представи в срок ППС на технически преглед. Издаденото НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-5310-001572 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, в частта в която на Л.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП;
2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-5310-001572 от 31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил в частта, в която на Л.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: