П
Р О Т
О К О Л
№ 32
гр.
Пловдив, 21 януари 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ГАЛИНА АРНАУДОВА
при участието на
съдебния секретар Антоанета Калайджиева и в
присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ХРИСТО КРАЧОЛОВ, ВЧНД № 16 по
описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10.03 часа в
залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
/обвиняем/ Н.Б.П. се явява лично и със защитниците си - адв. К.Н.и И.С., редовно упълномощени.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.
Адв. К.Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Христо Крачолов.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.
Прокурор ЛАЗАРОВ: Нямам други искания.
Адв. К.Н.: Поддържам жалбата. Нямам други искания.
Адв. И.С.: Поддържам жалбата. Нямам други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К.Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата, която сме съставили и подали, и бих искал да кажа, че е поддържам и убедено. Считаме, че казусът с каквито и да е материално-правни измерения да бъде окичен, представлява една глупава детинщина от страна на обвиняемия. Единствената превенция за нерецидивирането й обаче, не е задържане под стража.
На първо място, както сме отбелязали в жалбата, не споделяме убедеността с която се поддържа обоснованото предположение и то в такава степен, както е сторено това от първоинстанционните прокурори и съд, щото именно от инкриминираните събития да се извличат илеревантните опасности за най-тежката мярка за неотклонение. Все още не е разпитан таксиметровия шофьор, обвиняемият не е дал подробни обяснения във връзка с това събитие, не са изяснени отношенията между тези две лица, довели до простия и доказан факт, че в един момент обвиняемия е управлявал чуждото такси до В..
Считаме, че обоснованото предположение за това, че обвиняемият е предложил подкуп на полицейските служители, за да бъде отърван от наказателна отговорност така да се каже, също е доста слабо изразено и намира своята опора единствено в показанията на инспектор от КП разпитан като свидетел. Никой друг не потвърждава подобно обстоятелство и парадоксално предположение, че казусът не представлява особена фактическа и правна сложност. До момента няма данни да са разпитани другите причастни към това събитие полицейски служители. Това е особено важно в контекста на доказания факт, че в обвиняемия не са намерени парични средства, а в този смисъл, дори да се приеме, че за целите на настоящото производство по чл. 65 НПК все пак обосновано предположение за предлагане на подкуп е налице, то това деяние се явява така несериозно от житейска гледна точка, щото неговата обществена опасност значително отстъпва пред типичната за този тип престъпления, спрямо която законодателят е реагирал със съответния състав.
Намираме, че твърде преекспониран се явява фактът, отразен в справката или в писмото от * Р**на С***, според чието съдържание срещу обвиняемия П. се водило някакво наказателно производство за кражба, обаче той бил търсен, но не бил намерен и дори разследващия полицай си и позволил да препоръча как да се постъпи във връзка със задържането му под стража. До момента П. няма осъждания, няма криминалистична регистрация, въпреки своеволното твърдение, че бил криминално проявен. Интересно е на какви обективни данни се позовава подобно твърдение, и е бил свободен гражданин на Р.Б. със съответните конституционни права във връзка с това – т.е. може да живее където желае. И от това, че е търсен на домашния си адрес и не е намерен, сетне е търсен на квартирата, която е наел и съквартирантът му бил казал, че напуснал, не считам, че може валидно да се извлече заключение, че ако е на свобода П. може да се укрие.
Самият съквартирант също не е разпитан и не е ясно, първо дали е твърдял подобно нещо и второ, в какъв контекст го е твърдял. Експонирано е според нас в неправилен ущърб на обвиняемият неговата уклончивост, когато дава обяснения за всичко това, но нека да признаем ясното от само себе си обстоятелството, че в ситуацията на задържане, никак не е лесно да се запази самообладание и да се дават сведения, удовлетворяващи високата взискателност на разследващите органи. Считаме, че не е необходимо да бъде задържан под стража като единствена възможност за превенция срещу опасностите Н.П.. Считаме, че въдворяването му под ДОМАШЕН АРЕСТ със сигурност на адреса на постоянното му местоживеене, ще изиграе в изключително силна степен превантивната роля, а дори си позволяваме да считаме, че една ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ би постигнала същото.
Много моля, когато обсъждате за опасностите, в случай че е на свобода П. да ще извърши престъпление или да се укрие, да видите този казус отвъд неговите страховити квалификации, които са дадени, и да отдадете снизхождение във връзка с неговите житейски комични аспекти.
Адв.И.С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло казаното от адв. Н..
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.Б.П.: Поддържам казаното от моите адвокати.
ПРОКУРОР ЛАЗАРОВ: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда съвсем лаконичен.
Какво имаме налице по делото? Отнет е автомобил в С., задържан и спрян във В., спрян и предлагане на подкуп, досъдебно производство за кражба в *-то Р** към С*** С., непребивава на постоянния си адрес, напуска квартирата в която живее, не може и да спомене на какъв постоянен адрес живее в момента.
Всичко това в своята съвкупност е обоснованото предположение, опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Лично на мен не ми е известно да има в НПК степенуване на обоснованото предположение. Защитата преди малко се изрази в много голяма степен на убеденост било прието от първоинстанционния съд. Законът е категоричен – обосновано предположение. Разследването е в начален етап. Разбира се, че предстоят разпити на собственикът на таксито и на лейтенант П., неговия съквартирант, всичко това предстои.
Но кумулативните предпоставки са налице, поради което моля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и потвърдите мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Моля за произнасяне в този смисъл.
Адв. К.Н./реплика/: Няма да ви отегчаваме с теория на процеса, но е ясно, че обоснованото предположение подлежи на степенуване. И ако в началото на процеса то може да бъде толерирано с по-слаби по интензивност доказателства, то в края на разследването се очаква да стигне точката на абсолютната доказаност и точно това е степенуване.
Във връзка с коментара за обоснованото предположение, моля да забележете Б.С.– полицейският инспектор, който е тествал с дрегер обв. П.. Той разказва подробно какво се е случило във връзка с инкриминираното събитие, за откраднат таксиметров автомобил, за спрян обвиняем, за довеждането му, за тестването му и никъде не споменава, че е бил предлаган подкуп. Като имаме предвид добрата информираност на този тип свидетели по въпросите, свързани с подобни събития, считаме, че липсата на твърдение в тази посока сериозно отнема от обосноваността на предположението, че обвиняемият е предложил подкуп.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.Б.П.: Бих желал по-лека мярка и отново бих казал, че много съжалявам. Просто е грешка и за мен по-леката мярка ще бъде ОК и не смятам да правя повторни подвизи и т.н.
След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 НПК.
С протоколно определение № 8/13.01.2020 г. по ЧНД № 14/2020 г. П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо обвиняемия Н.Б.П. по ДП № 22/2020 г. по описа на Р* на М** - гр. В..
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият, който чрез своите защитници го е обжалвал с искане то да бъде отменено и спрямо него се вземе друга по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че макар и в начален етап на разследване, от събраните до този момент доказателства, може да се направи обосновано подозрение за голяма степен на съпричастност на обвиняемия Н.П. към деянията, предмет на настоящото обвинение по чл. 346 ал.2, т.2 пр.1 вр. ал.1 НК, чл.304а НК и чл. 343б ал.1 НК. В тази насока правилно съдът се е позовал на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с част от обясненията на обвиняемия, а така също и с показанията на свидетеля Г.А..
Доводът, който се навежда пред настоящата инстанция досежно липсата на предмет на престъплението по обвинението по чл.304а НК, не променя тези изводи, предвид на обстоятелството, че няма изискване в този случай сумата да бъде налична.
Що се отнася до показанията, върху които акцентира защитата на обвиняемия, по отношение разпита на свидетеля Б.С., е необходимо да се отбележи, че същият е контактувал със свидетеля, но извън сградата на РУ – В., а не на местопроизшествието, което е било сторено от свидетеля Г.А.. Не може да се сподели доводът на защитата, че липсва реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. В конкретният случай този извод се прави не само въз основа на времето, мястото и обстановката, при които са извършени според обвинението инкриминираните деяния, но и от приложените по делото писмо от * Р* на С***, по което има данни, според отразеното в него, че се води и друго ДП №3384/2020 г.
Не може да бъде споделен и доводът на защитата, според който няма реална опасност обвиняемия да се укрие. По настоящото дело той е посочил постоянен адрес ***. Видно от посоченото писмо на * Р* на С***, същият е търсен на този адрес, но по сведение на баща му, той не живее там и последният не поддържа връзка с него. По воденото в С. ДП Н.П. е търсен и на друг известен адрес в ЖК Б., като неговият съквартирант е заявил, че Н.П. е напуснал квартирата.
С оглед на изложеното по-горе, ПАС счита, че жалбата е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Няма пречка ако в хода на ДП се съберат други доказателства, които да водят до други изводи относно наличието на обосновано предположение по смисъла на чл. 63 ал.1 НПК, въпросът за мярката за неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
С оглед на изложеното, П. апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/13.01.2020 година, постановено
по ЧНД № 14/2020 година по описа на П.окръжен съд, с което спрямо Н.Б.П. с ЕГН **********,
обвиняем по ДП № 22/2020 г. по описа на Р* на М** - гр. В. е взета мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10.20 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: