Решение по дело №8/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                            09.10.2019г.                                            Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                               Граждански състав

На 25.09.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №8 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда.

Исковете са предявени от Д.Т.Г., действащ чрез законния си представител Р.Г.Г., от Р.Г.Г. *** и от М.Т.П. *** срещу Т.П.„Д.Г.С.С.З.” гр.С.З.. С исковата молба се твърди, че Т.Г.Т. – баща на първия ищец, съжител на втората ищца и син на третата ищца, е работел по трудов договор при ответника на длъжност „Горски надзирател“. На 30.08.2018г. заедно с трима негови колеги са маркирали лесосечен фонд в землището на с.Главан, общ.Гълъбово, при което Т.Т. е бил нападнат от рояк стършели, нахапан в областта на главата и вследствие на алергичен шок е починал. С Разпореждане №110/14.09.2018г. на ТП на НОИ-С.З. злополуката със Т.Г.Т. е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Ищците твърдят, че смъртта на техния близък е причинила мъки, душевни болки и страдания. Твърдят, че изключително тежко преживяват загубата му. Т.Г.Т. бил опора за семейството си и за неговата майка, и на тях им било много трудно да преодолеят загубата му. Това породило за ищците правен интерес да предявят настоящите искове.

Молят съда да осъди ответника да заплати на Д.Т.Г. сумата от 150 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на баща му Т.Г.Т., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане.

Молят съда да осъди ответника да заплати на Р.Г.Г. сумата от 100 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на съжителя й Т.Г.Т., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане.

Молят съда да осъди ответника да заплати на М.Т.П. сумата от 100 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на сина й Т.Г.Т., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане.

Претендират направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва обстоятелството, че Т.Г.Т. е бил в трудови правоотношение с Т.П.„Д.Г.С.С.З.” гр.С.З.. Починалият е бил дългогодишен служител в системата на горското стопанство, като е работил на различни длъжности. Бил е много добре запознат със спецификата на работата и с изискванията за безопасни условия на труд. Бил е снабден с работно теренно облекло, част от което била лятна шапка, предоставена му на 07.09.2016г., със срок на износване 2 години. Задължение на починалия е било да носи всеки ден работното си облекло, включително и шапката. Ответникът счита, че поради неизпълнение на задълженията си да носи работното си облекло починалият е претърпял процесната трудова злополука. Той бил ужилен от насекомо, вероятно стършел, по главата, и ако е носел шапката - част от работното му облекло, е нямало да бъде ужилен на това място. Освен това починалият е страдал от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и същевременно е употребявал ежедневно алкохол. Именно тези предпоставки са довели до фаталния резултат, тъй като вследствие на заболяването си починалият е бил с отслабена имунна система. Употребата на алкохол е била строго забранена за неговото състояние, с която забрана той не се е съобразявал. Имало е редица оплаквания от колегите му за проблемите му с алкохола и е бил предупреждаван от ръководството на ответното дружество. Дори директора на стопанството И.Ч. е разговарял с ищцата Р.Г.Г. да не допуска употребата на алкохол. Т.Г.Т. се е отнасял изключително безотговорно към здравето си, с което е нарушил общия принцип по чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Неговото поведение на работа следва да се окачестви като груба небрежност в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Ответникът счита, че приносът на пострадалия е в размер на 80%. Отделно от това счита, че претенциите на ищците са силно завишени по размер. Твърди, че отношенията на ищцата Р.Г.Г. с починалия не са били такива, за каквито се твърди в исковата молба. Те са били с влошени отношения, като от месец юни 2018г. ищцата е живеела и работела в Ч.. Освен това работещите при ответника са били З.ни при „Д. З.не“ АД, гр.София, като дължимата застрахователна сума на законните наследници на починалия възлизала на 76860,00лв. Тази сума не била заплатена към момента. Ответникът счита, че следва да бъде приспаднато застрахователното обезщетение от дължимото обезщетение. Освен това, тъй като ищцата Р.Г.Г. не била законен наследник на починалия, ответникът счита, че предявения от нея иск за обезщетение е недопустим. По отношение на ищцата М.Т.П. ответникът оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че тя не е живеела постоянно в едно домакинство с починалия и не е разчитала на неговите грижи. Ищцата е живеела в дома си в гр.Харманли, като само в периодите на лечение след счупване на ръката, когато не е можела да се обслужва сама, е живеела при сина си в гр.Гълъбово. Освен това ищцата имала и дъщеря, която живеела в Испания и й изпращала средства при необходимост.

Моли съда да отхвърли предявените искове, а в случай че приеме същите за допустими и основателни, моли да бъдат уважени в размер не повече от 20% от претендирания поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия.

Възразява срещу претендирания размер на разноските за адвокатско възнаграждение, като счита същите за прекомерни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото копие на Удостоверение за наследници №411/05.09.2018г. на гр.Гълъбово, ищецът Д.Т.Г. е наследник – син на Т.Г. ***, починал на 30.08.2018г.

От представеното копие на Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0088/10.10.2006г. на гр.Гълъбово се установява, че ищцата Р.Г.Г. е майка на сина на починалия Т.Г.Т..

Съдът е изискал и приел като писмено доказателство Справка от НБД „Население“ за родствените връзки на Т.Г.Т., от която се установява, че ищцата М.Т.П. е майка на починалия Т.Г.Т..

Относно материално-правната  и процесуалната легитимация на ищците съдът намира, че следва да съобрази постановеното в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК, а именно, че право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен законните наследници на починалото лице, също и неговите възходящи, братя, сестри и всички лица, за които може да се докаже особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Поради тази причина съдът намира предявените искове за допустими.

Не се спори между страните, а и от представените копия на Трудов договор №52/26.05.1997г.; Допълнително споразумение към трудов договор №14/09.03.1998г.; Допълнително споразумение към трудов договор от 17.05.2008г.; Допълнително споразумение към трудов договор от 04.07.2008г.; Допълнително споразумение към трудов договор №93/01.09.2011г.; Длъжностна характеристика за длъжността „Горски надзирател“, се установява, че Т.Г.Т. е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност “Горски надзирател”.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Разпореждане №110/14.09.2018г. на ТП на НОИ-С.З.; Препис-извлечение от акт за смърт №0091/31.08.2018г. на гр.Гълъбово; Съобщение за смърт №189/31.08.2018г. на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.К.“ АД, гр.С.З., се установява, че на 30.08.2018г. по време на работа, пострадалият Т.Г.Т. е бил нахапан от насекоми, което е причинило алергичен шок и впоследствие и смърт на последния.

За трудовата злополука е образувано Досъдебно производство №172/2018г. по описа на РУ-Гълъбово и Прокурорска преписка №998/2018г. на РП – гр.Гълъбово за престъпление по чл.122, ал.1 от НК. Наказателното производство е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление с влязло в сила постановление от 12.12.2018г. По досъдебното производство е била извършена съдебно-медицинска експертиза на труп, която е установила причинно-следствената връзка между ухапванията от насекоми /стършели/ и настъпилия алергичен шок, довел до смъртта на Т.Г.Т.. Била е взета кръв за изследване за наличие на алкохол, като от протокола, приложен към досъдебното производство е видно, че изследване не е било извършено поради негодност на пробата.

По искане на ответника съдът допусна лични обяснения на страните Р.Г.Г. и директора на ответното стопанство по реда на чл.176 ГПК.

От обясненията на ищцата Р.Г.Г. се установява, че същата е живяла на семейни начала с починалия Т.Г.Т.. На 16.06.2018г. същата е заминала за Ч., заедно с най-големия си син, за да работи, тъй като имали кредити и не им достигали средствата. Смятали през декември-януари да изготвят необходимите документи и Т.Г.Т., заедно с другия им син – ищецът Д.Т.Г. също да заминат за Ч., като се установят там за постоянно. Заминаването на ищцата не било свързано с раздяла на семейството. Ищцата имала три деца, като най-малкото - Д.Т.Г. било син на пострадалия Т.Г.Т., а другите макар да не били негови синове, живеели заедно и Т.Г.Т. се грижил и за тях.

От обясненията на И.К.Ч.– директор на ответника, се установява, че същият е директор от 2016г. Имало поне 3-4 пъти оплаквания от колеги на пострадалия, че употребява алкохол по време на работа или идва почерпен на работа. Директорът няколко пъти предупреждавал Т.Г.Т., като последно го изгонил от събрание, тъй като бил в неадекватно състояние. Директорът възложил на технолога на участъка да говори с жената на пострадалия – ищцата Р.Г.Г., тя да съдейства пострадалия да не идва на работа в нетрезво състояние. Директорът говорил с пострадалия и той му обяснил, че с жена му не са в добри отношения и тя заминава да работи в чужбина. Нямало данни какво е било състоянието на пострадалия в деня на злополуката. При директора не са постъпвали писмени сигнали за състоянието на пострадалия, нито той е съставял писмени документи за предупреждаването му или за някаква дисциплинарна отговорност.     

За установяване на твърденията и възраженията на страните съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.

От показанията на свидетеля П.Д.К. се установява, че същият е бил близък приятел на пострадалия и семейството му. Пострадалият Т.Г.Т. е живеел на семейни начала с ищцата Р.Г.Г. и с децата М., Д. и Г.. Само Д. бил дете на Т., а М. и Г. били доведени деца на Р.. Отношенията в семейството били много добри, добре се разбирали и всичко било нормално. Ищцата Р. заминала да работи в Ч. през месец юни, заедно с големия си син Г.. Имали планове цялото семейство да се установи в Ч.. Тя се върнала преждевременно заради смъртта на Т.. Злополуката се отразила много зле на семейството, тъй като Т.полагал много грижи за близките си. Майката на Т.живеела в Харманли, но прекарвала доста време в Гълъбово при семейството на Т.. Една година живяла с тях, тъй като си счупила едната ръка, а после и другата ръка. Когато тя си била в Харманли, семейството на Т.я посещавали редовно. Свидетелят твърди, че Т.не е злоупотребявал с алкохол. Пиел понякога по 1-2 ракии след работа, което било нормално. Т.имал диабет, пиел хапчета и спазвал режим на хранене, като избягвал сладко. Имало един случай, при който Т.не се чувствал добре и се наложило свидетелят да го закара в болница. Там престоял една седмица. Не е ползвал често болнични заради заболяването си.

От показанията на свидетеля М.В.А. – син на ищцата Р.Г.Г., едноутробен брат на ищеца Д.Т.Г., се установява, че пострадалият Т.Г.Т. не му е баща, но е заживял с майка му когато свидетелят е бил тригодишен. Поради тази причина свидетелят приемал пострадалия за баща и се е обръщал към него с „тате“. Семейството било задружно, като пострадалият Т.не делял синовете от предишна връзка на жена си Р., а се отнасял към тях и към собствения си син Д. по еднакъв начин. Първоначално живеели в апартамент, а впоследствие се преместили в къща, която закупили в гр.Гълъбово. Семейството се издържало от доходите и на Т., и на Р.. Тъй като имали кредити, майката на свидетеля и по-големият му брат заминали за Ч. през юни 2018г. Плановете били цялото семейство да се установи там. Когато настъпила злополуката, семейството изпаднало в дълбока скръб. Ищецът Д.Т.Г. не можел да възприеме случилото се, затворил се в себе си и не споделял чувствата си. Майката на Т.– ищцата М.Т.П. също много тежко преживяла загубата. Тя чувствала опора в семейството на Т., като през 2016г., когато имала здравословни проблеми, разчитала на грижи, водене по болници и операции. Една година М.Т.П. живяла заедно със семейството. Сега живеела в Харманли, като често я посещавали. Т.след работа си пийвал по една чашка ракия. Понякога излизал с приятели да се почерпи. Не са имали конфликти с майката на свидетеля по този повод. Т.имал диабет и понякога имал оплаквания, но спазвал режим на хранене и пиел хапчета. Само веднъж е лежал в болница, но било отдавна. Рядко се напивал. Свидетелят не знаел Т.да има проблеми в работата заради алкохола. Не го е виждал да ходи в нетрезво състояние на работа.

От показанията на свидетеля И.Г.Ш. се установява, че същият е бил колега на пострадалия Т.Г.Т.. Знаел, че Т.има захарна болест. Случвало се е да идва с махмурлук на работа, но рядко, не системно. Знаел, че технологът на Гълъбово е разговарял със съпругата на Т.във връзка с алкохола. През 2018г. е имало обучение, на което Т.дошъл в нетрезво състояние - махмурлия и директорът го предупредил лично. Служителите в Горското стопанство имали работно облекло, включително шапки. В деня на злополуката свидетелят не е присъствал и не знаел дали пострадалият е носил шапката си. Не е било известно пострадалият да е алергичен към насекоми. Свидетелят знаел, че Т.живеел с Р. на семейни начала. Първоначално живеели в апартамент, после си купили къща. Знаел, че Р. заминала за чужбина да работи. Т.също споделял, че смята да заминава за чужбина. Свидетелят счита, че Т.и Р. не са имали семейни проблеми. Заминаването на Р. за чужбина не е било свързано с раздяла, а с желание за по-високи доходи. Те живеели с три деца, като само едно от тях е било дете на Т.. Майката на Т.живеела в Харманли, като е била тук в Гълъбово когато е имала нужда от грижи във връзка със счупване на ръката. Когато майката на Т.си била в Харманли, те често ходели да я посещават и й помагали. На Т.са били отправяни предупреждения относно трудовата дисциплина във връзка с алкохола, но дисциплинарни наказания не са му налагани. Има провеждани инструктажи във връзка с работата и за безопасност във връзка с ухапване на животни. Имали чанти с медикаменти, аптечка, както и раздадени инжекции, но на терен не се носили всички. Имало и други случаи на ухапвания от стършели, при които колегите му са се възстановили. Единият колега бил ухапан по тялото и по главата, като свидетелят не знаел дали е носил шапка. Шапките били различни модели, но при всички модели лицето е отворено  

От показанията на свидетеля Ж.Х.Ж. се установява, че същият е бил колега с пострадалия Т.Г.Т.. В последните години Т.е ползвал болнични и е имало случаи да идва на работа след употреба на алкохол. Имало е предупреждения към него и разговори и със съпругата му по този въпрос. На обучение през 2018г. Т.е дошъл в нетрезво състояние и директорът го изгонил. В деня на злополуката Т.не носил шапката, която е част от работното му облекло. Шапката била само с козирка, не покривала лицето, врата и ушите, била предназначена да предпазва от слънце. Не е било известно Т.да е бил алергичен към ухапвания от насекоми. Имало е и други случаи на ухапвания от стършели, при които не е имало сериозни последствия. Един от колегите му е бил ухапан по гърба на три места през дрехата. Свидетелят познавал семейството на Т., като не знаел какви са взаимоотношенията им. Знаел, че жена му заминала за чужбина за пари, но мислел, че е временно. Познавал и майката на Т.. Тя живеела в Харманли, като само когато си била счупила ръката, била при Т.в Гълъбово. По принцип на терен се носели аптечки, но в конкретния случай в аптечката нямало алергозан и урбазон, такива имало в участъка в хладилника. В деня на злополуката свидетелят и пострадалият били заедно. Нямало изгледи Т.да е употребил алкохол. Понякога си личало по една седмица подред, че всеки ден е употребявал алкохол. Това не застрашавало колегите му, тъй като всеки си работил отделно. В деня на инцидента отишли да маркират дървета в землището на с.Главан. Т.бил на около 30 метра от свидетеля. Свидетелят чул, че Т.извикал и казал, че го е ужилил стършел. Свидетелят предложил веднага да тръгват, за да бият инжекция на Т.. Групата тръгнали с автомобила, но след около 600 метра, Т.поискал да спрат. Слязъл от автомобила и паднал. Вкарали го в автомобила, легнал на задната седалка и се обадили линейката да ги пресрещне.    

Свидетелят мислил, че Т.страдал от диабет и пиел лекарства. Не му било направило впечатление, Т.да спазва някакъв режим на хранене във връзка със заболяването.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение показанията на свидетеля М.В.А.. Свидетелите споделят свои непосредствени впечатления. Показанията им се различават единствено само по отношение на употребата на алкохол от страна на пострадалия Т.Г.Т., но съдът счита, че това се дължи на тяхното субективно отношение към тази употреба – някои от свидетелите считат пиенето на 1-2 чашки ракия след работа за нещо нормално, някои оценят поведението на пострадалия като неадекватно – махмурлия, други – не. От свидетелските показания по отношение на въпроса за употребата на алкохол може да се направи извод, че действително пострадалият Т.Г.Т. е употребявал често алкохол, като си е позволявал да ходи на работа в не напълно трезво състояние. Колко често се е случвало това не може категорично да се установи, но категорично се установява, че в деня на злополуката пострадалият не е бил в такова състояние. Никой от свидетелите не внесе дори съмнение относно факта, че в деня на злополуката Т.Г.Т. е бил в нетрезво или неадекватно състояние. Поради тази причина съдът приема за доказано, че в деня на злополуката Т.Г.Т. не е употребил алкохол.

Твърденията на ответника във връзка с употребата на алкохол от пострадалия са в насока, че това е увреждало общото му здравословно състояние, тъй като същият е страдал от захарен диабет, поради което се е стигнало до фатален край.

За изясняване на тези обстоятелства съдът назначи комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица – ендокринолог и токсиколог, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. От заключението на вещите лица се установява, че действително пострадалият Т.Г.Т. е страдал от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, но заболяването е било добре контролирано. Пострадалият е приемал адекватни за състоянието му медикаменти и макар това заболяване да води до общо тежко увреждане на всички органи и системи, такова все още не е било настъпило при пострадалия. Смъртта на Т.Г.Т. е настъпила поради силата на алергичния отговор, съчетана с високата доза отрова на стършелите, която е попаднала в организма му. Заболяването на Т.Г.Т., както и силата на имунитета му нямат отношение към реакцията на организма към ухапванията от стършели и съответно настъпилата смърт. Алергичният отговор на всеки организъм към ухапванията на насекоми е индивидуален, а в случая е бил съчетан и с отравянето от ужилванията на стършелите. Поради тази причина имало случаи, в които само едно ужилване от стършел води до фатален край, а имало и случаи, при които няколко ужилвания не водят до сериозни последици. Дори и в случая на пострадалия да е поставена инжекция урбазон, тя действала след около два часа и нямало шанс да го спаси. Единствената адекватна реакция в случая била да се постави адреналин, но това не било предвидено в медицинските практики в България и обикновено аптечките за спешни случаи не разполагали с такъв медикамент. Вещите лица считат и, че дори и пострадалият да е носел шапка, тя не е покривала лицето и шията, поради което много е вероятно стършелите да го ужилят пак на откритите места. Освен това стършелите жилят и през плат, поради което шапката от описания модел не е могла да предотврати инцидента.

Във връзка с твърденията на ответника за лошо общо здравословно състояние на пострадалия, като писмени доказателства по делото бяха приети копия на: Болнични листове с №№4280782/09.05.2013г., 4668337/06.08.2013г., 3720608/05.08.2013г., 4672163/09.09.2013г., 3723813/23.09.2013г., 5027455/28.04.2014г., 0563989/24.11.2014г., Е20152054291/01.06.2015г., Е20152770199/21.08.2015г., Е20152770238/11.09.2015г., Е20153573050/18.12.2015г., Е20165156301/01.04.2016г., Е20164550898/28.04.2016г., Е20167114677/25.10.2016г., Е20167114696/01.11.2016г., Е20170848346/04.07.2017г., Е20170848356/11.07.2017г., Е20171687401/31.10.2017г., Е20176457036/26.02.2018г., Е20180345354/15.03.2018г., Е20181282506/21.06.2018г., Е20181282586/06.08.2018г. От същите се установява, че Т.Г.Т. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, както следва: през 2013г. – веднъж за гледане на болно дете и продължителен отпуск от общо 60 дни, част от който за престой в болница; през 2014г. – 9 дни, част от който е за престой в болница и 5 дни за гледане на болно дете; през 2015г. – два пъти по 5 дни поради общо заболяване, веднъж 7 дни поради злополука и веднъж 7 дни поради заболяване; през 2016г. – веднъж 47 дни, част от които за престой в болница и веднъж 11 дни поради заболяване – и двете заболявания не са свързани със захарния диабет; през 2017г. – веднъж 14 дни и веднъж 4 дни; през 2018г. – веднъж 5 дни за гледане на болно дете, веднъж 7 дни и веднъж 2 дни поради заболяване, както и веднъж 3 дни поради злополука. От така представените болнични листове не може да се направи извод за увредено общо здравословно състояние на пострадалия, за снижен имунитет, който евентуално да е допринесъл за невъзможността на организма му да се справи с ухапванията от стършели в дена на злополуката.

По въпроса за неспазването на здравословните условия на труд, като бе установено, че в деня на злополуката пострадалият Т.Г.Т. не е носел шапката, която му е била предоставена от работодателя като част от работното облекло, съдът намира, че това не може да се окачестви като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Установено бе от свидетелските показания, че шапката е била с предназначение да предпазва от слънце. Същата не е покривала лицето и шията, а освен това стършелите са насекоми, които ужилват и през плат. Това обстоятелство също бе установено от показанията на свидетелите, водени от ответника, които обясниха за други случаи на свои колеги, ухапани от стършели и през плата на дрехата, която са носели, както и от обясненията на вещите лица. 

 

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ са налице.

 С чл.200 КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. Съдът следва да установи настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт, временна или трайна неработоспособност, претърпените от работника или неговите наследници имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между увреждането и неработоспособността от една страна и между увреждането и претърпените вреди от друга страна. Тази отговорност на работодателя има социално предназначение - пострадалият работник или неговите наследници /какъвто е настоящия случай/, да получат по-пълно възстановяване на претърпените вреди. Настъпването на трудовата злополука означава, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.275, ал.1 от КТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за парично обезщетяване на настъпилите вреди, независимо от вината му.

Безспорно бе установено по делото трудовото правоотношение между Т.Г.Т. и ответното дружество, както и факта на претърпяната трудова злополука, довела до смъртта на работника. Безспорно се установи, че Т.Г.Т. е починал вследствие на претърпяната трудова злополука.

Спорен по делото е въпросът налице ли е груба небрежност, проявена от Т.Г.Т., съответно приложима ли е разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, като и относно размера, до който са доказани предявените от ищците искове за причинени неимуществени вреди на всеки един от тях. Както бе посочено по-горе по делото не се доказа пострадалият да е бил под влияние на алкохол в деня на злополуката. Доказано бе по категоричен начин, че заболяването на пострадалия - неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и неговото общо здравословно състояние няма отношение към реакцията на организма на пострадалия и настъпилия фатален край. Освен това носенето или не на шапка от работното облекло, предоставено от работодателя не би предотвратило инцидента. За разлика от общия режим на деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, при която всяко съпричиняване на вредоносния резултат води до намаляване на отговорността, при установената гаранционна отговорност на работодателя по чл.200 и сл. от КТ, намалението е допустимо единствено в случаите на проявена от работника груба небрежност. Последната се характеризира от обективна страна с такова поведение, при което не е положена грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация, а от субективна страна, работникът следва да е съзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като самонадеяно се е надявал да го предотврати.

В конкретния случай, не са налице горепосочените елементи в поведението на пострадалия Т.Г.Т., които да доведат до обоснован извод за съпричиняване на увреждането поради груба небрежност нито от обективна, нито от субективна страна. Поради тази причина съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ и работодателят следва да възстанови претърпените от близките на работника вреди вследствие на трудовата злополука в пълен размер. 

 

Относно размера на предявените искове за обезщетяване на неимуществените вреди.

Обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост въз основа на конкретните факти за случая, съобразно  разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Починалият работник е бил на 48 години, жизнен, работоспособен човек. В семейството отношенията са били нормални - имало е разбирателство, хармония, обич, взаимопомощ. Починалият е бил грижовен съпруг, баща и син. Макар с ищцата Р. да не са имали сключен граждански брак, връзката им следва да се приравни на брачна такава, поради дълготрайността на съжителството им, фактът, че имат общо дете, както и фактът, че починалият се е грижил и за другите две деца на ищцата като за свои. Съдът не споделя аргументите на ответника, че отношенията в семейството не са били добри и ищцата Р. е била пред раздяла с починалия Т.. Установи се, че цялото семейство е имало общи планове за бъдещето, да се установят в чужбина за по-големи доходи. От друга страна ищцата М.Т.П., макар да има и дъщеря, е разчитала много на грижите на сина си. Загубата за всеки от ищците може да се определи като изключително тежка и мъчителна. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищците са претърпели и търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на близките на починалия. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди, които, съгласно теорията и практиката, не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като човешкият живот няма паричен еквивалент, следва да се определи от съда по справедливост. Именно размерът на дължимото обезщетение е основният спорен въпрос между страните. Като се има предвид възрастта на загиналия, възрастта на близките му, страданията и негативните психически преживявания, както и съдебната практика и с оглед на житейски оправданото, настоящият състав намира, че в случая сумата от 100000,00лв. за ищеца Д.Т.Г., 80000,00лв. за ищцата Р.Г.Г. и 50000,00лв. за ищцата М.Т.П. биха били реално необходими за обезщетяване на неимуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, търпи и ще търпи и в бъдеще. Съдът намира, че обезщетението за ищеца Д.Т.Г. следва да бъде в най-голям размер, тъй като той е малолетен и поради неговата незрялост за него е най-трудно да преживее загубата, която има и финансово изражение, поради невъзможността му да получава издръжка от родителя си. Този размер на дължимото обезщетение на всеки един от ищците, според съда се явява най-справедлив в оглед естеството на настъпилото увреждане /смърт на лицето/, изключително близките взаимоотношения на пострадалия с всеки един от ищците. В останалата част до претендираните 150000лв. за ищеца Д.Т.Г. и по 100000лв. за ищците Р.Г.Г. и М.Т.П. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По отношение съображенията на ответника за намаляване на обезщетението с евентуално дължимото по задължителна застраховка живот на пострадалия, съдът намира тези съображения за неоснователни. Приспадане следва да бъде направено в случай, че застрахователното обезщетение е изплатено, но по делото такова плащане не бе установено. Съдът не може да намали обезщетението с евентуално бъдещо плащане.

Относно претенциите за разноски.

Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3530,00лв. за всеки от тях. Ответното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника за неоснователно с оглед разпоредбата на с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът Д.Т.Г. е направил разноски в размер на 3530,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да му се присъди съразмерно на уважената част от иска е 2354,00лв. Ищцата Р.Г.Г. е направила разноски в размер на 3530,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да й се присъди съразмерно на уважената част от иска е 2824,00лв. Ищцата М.Т.П. е направила разноски в размер на 3530,00лв. за адвокатско възнаграждение, като сумата, която следва да й се присъди съразмерно на уважената част от иска е 1765,00лв.

Ответникът претендира да му се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6600,00лв., като съдът следва да осъди ищците да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 2263,00лв. По отношение разноските за възнаграждение за съдебномедицинска експертиза, съдът намира, че същите следва да останат в тежест на ответника, съобразно изхода на делото. 

При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 9200,00лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ю.Д.П.“ ДП гр.Сливен, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.С.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от директор И.СК.Ч., да заплати на Д.Т.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 100000,00лв. /сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на баща му Т.Г.Т., ЕГН **********, както и законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2354,00лв. /две хиляди триста петдесет и четири лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 100000,00лв. до претендираните 150000,00лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю.Д.П.“ ДП гр.Сливен, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.С.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от директор И.СК.Ч., да заплати на Р.Г.Г. ***, сумата от 80000,00лв. /осемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на съжителя й Т.Г.Т., ЕГН **********, както и законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2824,00лв. /две хиляди осемстотин двадесет и четири лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 80000,00лв. до претендираните 100000,00лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю.Д.П.“ ДП гр.Сливен, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.С.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от директор И.СК.Ч., да заплати на М.Т.П. с ЕГН **********,***, сумата от 50000,00лв. /петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на 30.08.2018г., при която е настъпила смъртта на сина й Т.Г.Т., ЕГН **********, както и законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1765,00лв. /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля иска в останалата му част, над сумата от 50000,00лв. до претендираните 100000,00лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю.Д.П.“ ДП гр.Сливен, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.С.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от директор И.К.Ч.да заплати по сметка на РС-Гълъбово сумата от 9200,00лв. /девет хиляди и двеста лева/ - държавна такса съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Т.Г. с ЕГН **********,***, Р.Г.Г. *** и М.Т.П. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „Ю.Д.П.“ ДП гр.Сливен, ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „Д.Г.С.С.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.***, представлявано от директор И.СК.Ч., сумата от 2263,00лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лева/, представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: