№ 2
гр. Гълъбово, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20235550100111 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание искове чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК), чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и осъдителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.33 ЗПК, вр.
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на “М.п.м.” АД, гр.С., чрез адв. В.Г.
срещу В. Ж. Д. от гр.Гълъбово, с която се претендира признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца по договор за кредит № *************** г. сумата в размер на
3176,13 лв. – неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№*************** г., от които: 1952,60 лв. – главница за периода от 20.01.2022 г. до
20.11.2022 г.; 1133,56 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г.,
90,47 лв. – лихва за забава за 2 периода от 21.01.2022 г. до 05.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Твърди, че на 18.05.2020 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № *************** г., въз основа на който на ответника бил
отпуснат паричен кредит в размер на 6000 лв. Твърди, че ответникът се е задължил да върне
сумата в размер на 11153,76 лв. за срок от 39 месеца, на 39 бр. вноски, съгласно погасителен
план. Заявява, че към момента ответникът дължи сумата в размер на 3086,16 лв. главница и
90,47 лв. лихва за забава за периода от 21.01.2022 г. до 05.12.2022 г. Падежирали и
неплатени били главницата и лихвата по вноски от № 20 до № 30 от погасителния план,
включително. За това си вземане ищецът е подал до РС Гълъбово заявление по чл. 410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 468/2022 г. Съдът
е издал заповед за изпълнение, като длъжникът възразил срещу посоченото в нея
задължение. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен
иск по реда на чл.422 ГПК.
След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по погасителния план били падежирали
и не били заплатени вноските по главницата и договорната лихва по вноски от № 31 до №
34 вкл. с падежи от 20.12.2022 г., 20.01.2023 г., 20.02.2023 г. и 20.03.2023 г. Затова, наред с
установителния иск ищецът счита, че е налице и правен интерес от завеждане на
осъдителен иск за неплатена главница в размер на 2231,27 лв., от които главница в размер
1
на 909,01 лв. за периода от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и предсрочно изискуема
главница в размер на 1322.26 лв., както и осъдителен иск за сумата в размер на 259,67 лв. -
представляваща 4 броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи от
20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. Към исковата молба прилага уведомление до ответника В.
Ж. Д., с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата неплатена
главница по кредита и предявява осъдителни искове за цялата главница и за вноските по
договорната лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „М.п.м.“
АД, гр. С. сумата в размер на 2231,27 лв., от които главница в размер на 909,01 лв. за
периода от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на
1322.26 лв., както и сумата в размер на 259,67 лв. - договорна лихва, с падежи от 20.12.2022
г. до 20.03.2023 г. вкл. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител
на ответника – адв. М. М., в който заявява, че установителният иск е допустим, но
неоснователен. Относно осъдителният иск за сумата от 2231,27 лв., счита че същият е
частично допустим, но изцяло неоснователен. Осъдителния иск за лихва в размер на 259,67
лв. счита за недопустим и неоснователен. Заявява, че вземането, произтичащо от договор за
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, като в случая счита, че договорът не е обявен надлежно за
предсрочно изискуем, предвид факта, че нито към датата на подаване на заявлението, нито
към датата на депозиране на осъдителния иск за остатъчната главница по договора за кредит
в настоящото производство, било връчвано уведомление за настъпването на предсрочната
изискуемост. Излага съображения за недействителност на целия договор, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Изложени са и твърдения, че кредиторът, е
следвало преди скючването на договора за кредит, да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 EU.
Счита, че множеството активни кредити, които длъжникът е имал са го направили
некредитоспособен и тези факти са били известни на ищеца. Моли съдът да прекрати
производството, поради недопустимост на исковата претенция за сумата от 2231,27 лева -
дължима главница по договор за кредит № 592.18.5.2020 г., в частта за предсрочно
изискуемата главница от 1322,26 лв. Претендира адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличие на
валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит с ответника, в
изпълнение на който му е предоставил сумата от 6000 лв. , срещу задължението за
връщането му на 39 месечни вноски от по 205 лв., размера на вземането си за главница и
възнаградителна лихва, а по отношение на иска за обезщетение за забава следва да докаже
наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или
покана до ответника за изпълнение на задължението.
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит
№*************** г., приет като доказателство по делото, се установява, че “М.п.м.” АД, е
предоставило на кредитополучателя В. Ж. Д., кредит в размер 6000 лева със срок на кредита
39 месеца, размер на вноската -205,00 лв., ГПР 49,67%, ГЛП 41,00%, лихвен процент на ден
0,11% и общо дължима сума по кредита – 11 153,76 лв. с датата на първата вноска
20.06.2020 г. и дата на последната вноска 20.08.2023г. Съгласно чл.18.2.7 от договора,
потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след сключването на договора, да
представи на кредитора, оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ
подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка, подадена
данъчна декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния размер на
2
декларираните доходи от страна на Потребителя, в представената молба за оценка на
кредитоспособността на потребителя, използвана при оценка за кредитоспособността и по
настоящия договор. Според чл. 18.2.8 от договора, страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на потребителя, посочено в чл. 18.2.7 ще принуди
кредитора да обезпечи заплащането на всички погасителни вноски, чрез заплащане на
разходи, свързани с възлагане на обслужване на всики плащания по договора на трето
физическо или юридическо лице – изпълнител/инкасатор на задължения, което да следи
лично за точното изпълнение на задълженията по този договор.
По делото е допусната и извършена съдебно-иконоическата експертиза /СИЕ/, от
чието заключение е видно, че ГПР е в размер на 49,67% и е изчислен по формулата
определена в Приложение№1 към чл. 19,ал.2 от ЗПК и в него се включват единствено
главницата и годишна лихва в размер на 41.00%. Според заключението, ако към
договорената лихва към кредита се добави и стойността на разхода за инкасатор по чл. 18,
ал.2 от договора, то годишният процент на разходите би бил 59,34 %. Също видно от
заключението на СИЕ заплатената от ответника сума по кредита до момента на подаване на
исковата молба е в размер на 6087,99 лв. Представеното и прието по делото и неоспорено
страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, съдът счита че следва да
кредитира с доверие.
При произнасянето си съдебна инстанция има предвид, че в случая са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите,
доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.67 %, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в
договора ГПР от 49.67 % и общата сума на плащанията от 12 113,94 лева /видно от
представения погасителен план към договора/, не съответстват на действителните. Това е
така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 18 неустойка в
общ размер на 960.18 лева да се плаща разсрочено във времето, заедно със месечните
вноски, съобразно нов актуализиран погасителен план. Въведеното изискване за
предоставяне на „документ за доходите“ от потребителя, съдържа изначално поставени
ограничения, които предвид изключително краткия срок, в който следва да се предостави –
тридневен от сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо. Срокът
е непосилно кратък и за потребителя се създава значително затруднение, изисква се
набавяне на документи, за които е нужно технологично време за изготвянето им, което не
3
зависи единствено от волята на лицето. При това положение и изначалното предвиждане на
неустойката /разходи за инкасатор/ да се кумулира към погасителните вноски, следва извод,
че тя води единствено до скрито оскъпяване накредита, като излиза изцяло извън присъщите
й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно -
риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение.Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от
задължителните реквизити на т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът се явява недействителен.
В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да се
заплаща от длъжника и която е печалба за кредитора. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и неустойката, която като неустойка е нищожна и реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно дневният лихвен процент няма да е 0.11%, както е записано, а би
бил със значително по –висок размер, ако в него беше включено и вземането от 960,18 лева,
формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент. Законодателят е предвидил в чл.23 от ЗПК, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Oт представените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че
„М.п.м.“ ООД е превело на 22.05.2020 г. сума в общ размер на 6000 лева, формирани, както
следва: 2932,78лева – преведени на 22.05.2020 г. суми за погасяване на съществуващи
задължения на потребителя към трети лица – „ Кредисимо“ ЕАД, 1285,10 лв. преведени на
22.05.2020 г. суми за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети
лица – „ Изи Асет Мениджмънт“ АД , 1715,92 лева - преведени на 22.05.2020 г. суми за
погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – „ Микро кредит“
АД, както и сумата в размер на 66.28 лева – преведена по банкова сметка на ответника.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и 10 ЗПК и не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на кредита. В този случай според заключението на вещото лице,
ответникът В. Д. е заплатил по кредита до момента на подаване на исковата молба сума в
размер на 6087,99 лв. по кредита, като с тази сума, съдът приема, че е заплатил напълно
дължимата главница по кредита в размер на 6000 лв.
Относно предявените осъдителни искове за заплащане на сума в размер на 2231.27
лв. главница по договор за кредит №*************** г., от които 909,01 лв.,
представляваща главница периода от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г. вкл. и предсрочно
изискуема главница в размер на 1322.26 лв., както и осъдителен иск за сумата в размер на
259,67 лв. - представляваща 4 броя вноски по договорната възнаградителна лихва, с падежи
от 20.12.2022 г. до 20.03.2023 г., съдът намира същите за допустими, но неоснователни.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл т.18 от
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Трайна е съдебната практика,
че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване
4
на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата
молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване
на предсрочната изискуемост /решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.;
решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. и др./. Предвид изложеното
предявените осъдителни искове се явяват допустими, но доколкото по –горе в настоящото
решение бяха изложени мотиви за недействителност на целия договор за кредит, същите се
явяват неоснователни. След като съдът достигна до извод за недействителност на договора,
съгласно чл. 23 от ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което
предявения иск за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 259,67 лв. за периода
20.12.2022 г. - 20.03.2023 г. е неоснователен. Неоснователен и предявения иск за сума в
размер на 2231,27 лв., представляваща главница по договора за кредит, отново поради
констатираната недействителност на процесния договор и обстоятелството, че платената
сума по кредита е в размер на 6087,99 лв., с което съдът приема, че вземането на ищеца към
ответника е погасено изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела, се определя съгласно цената на всеки
иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената
наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния
интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида
на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е
имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният
сбор. В настоящия случай са предявени три иска – един установителен и два осъдителни и
предвид изхода на спора на процесуалния представител на ответника в хипотезата на чл. 38,
ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., следва да бъде присъдено минимално адвокатско
възнаграждение по установителния иск в размер 617,66 лв. и в размер на 400 лв. за
предявения осъдителен иск за сумата от 259,67лв., и 432,22 лв. за предявения осъдителен иск
за сумата от 2231,27 лв. и 454,30 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в заповедното производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.п.м.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от изпълнителните директори Р.Д. и Т.Ч.
против В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: *****************, иск за установяване
съществуване на вземане за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски заем №*************** г. за сумата в общ размер на 3176,63 лв., от които:
1952,60 лв. – главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г.; 1133,56 лв. – договорна
лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.11.2022 г., 90,47 лв. – лихва за забава за 2 периода от
21.01.2022 г. до 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата като неоснователен,
за която сума е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 468/2022 г. по описа на РС
Гълъбово.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.п.м.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от изпълнителните директори Р.Д. и Т.Ч.
против В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: ***************** осъдителен иск за заплащане
на сумата от 2231,27 лева, представляваща главница договор за потребителски заем
№*************** г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.п.м.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от изпълнителните директори Р.Д. и Т.Ч.
против В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: ***************** осъдителен иск за заплащане
на сумата от 259,67 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по вноски с
падежи 20.12.2022 г. - 20.03.2023 г. вкл. по договор за потребителски заем
№*************** г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.п.м.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от изпълнителните директори Р.Д. и Т.Ч. да заплати на
адв. М. М. – АК Стара Загора, адрес: *********************** на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 1904,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6