№ 10
гр. Б. , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200500731 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от А. А. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Р., ул.“Я.С.“ №21, чрез адв.Д.В.К – М. и
адв.Т.М. Е., против Решение №3773 от 11.05.2020 г., постановено по гр.д.
№1147/2019 г. по описа на РС – Б..
С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените
от ищцата обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ и чл.221, ал.2 КТ.
Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателката,
която в жалбата си излага подробни съображения за неговата
незаконосъобразност. Настоява за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважат претенциите на ищцата, ведно с присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, като също
така излага подробни съображения за нейната неоснователност. Иска
1
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателката А.Т. се явява лично и с
адв.М.Д. и адв.Д.К. – М.. По съществото на делото, адв.М. заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба, като моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание, за въззиваемия Окръжна прокуратура – Б.,
се явяват адв.А. и адв.В.. По съществото на делото, адв.А. поддържа
съображения за неоснователност на жалбата, като иска потвърждаване на
атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването на постановеното от районния съд решение, поради което съдът
я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
По делото не е спорно от фактическа страна, че между страните са
съществували трудови правоотношения, породени от трудов договор от
01.02.2008 г. с рег.№110, екз.4, сключен между Окръжна следствена служба, в
качеството си на работодател, и А. А. Т., в качеството си на служител, като по
силата на този договор ищцата е заемала при ответника длъжност „Секретар
протоколист, компютърен оператор”, с код по Единния класификатор на
длъжностите за съдебни служители в администрацията на органите на
съдебната власт – 41152006, и с посочено място на работа на служителя –
Окръжна следствена служба Б., Териториално следствено отделение гр.Р..
2
На А.Т. е връчена длъжностна характеристика на длъжност „Секретар
протоколист, компютърен оператор” на 01.02.2008 г.
С допълнително споразумение №1077 от 23.09.2014 г. към
горепосочения трудов договор е изменена длъжността на А. А. Т., от съдебен
секретар – компютърна обработка на данни в ОСО при ОП с ранг II, на
съдебен деловодител в ОСО при ОП с ранг II, с код по НКПД: 4415-2003 –
Деловодител.
На А.Т. е връчена длъжностна характеристика на длъжността „Съдебен
деловодител” на 23.09.2014 г.
Със Заповед №РД-04-75 от 16.04.2018 г. на административния
ръководител на Окръжна прокуратура – Б. е закрито изнесеното работно
място на ОСлО при ОП – гр.Б. в гр.Р., считано от 01.06.2018 г., като със
същата заповед е заповядано, считано от 01.06.2018 г. А.Т. – съдебен
деловодител в служба „Деловодство“ в ОСлО при ОП гр.Б., работеща в ИРМ
в гр.Р. да продължи изпълнението на задълженията си по трудов договор
№110 от 01.02.2008 г. в сградата ползвана от ОП – гр.Б., находяща се в гр.Б.,
ул.“Х.Т.“ №33.
С последвало допълнително споразумение №145/19.06.2018 г. към
горепосочения трудов договор, е изменено мястото на работа на служителя А.
А. Т., което става ОСлО при ОП Б., на длъжност съдебен деловодител в
служба „Деловодство“.
Не се оспорва обстоятелството от ищцата, че за м. февруари 2019 г. е
получила БТВ за месеца, предхождащ уволнението, в пълен размер сумата от
1369.20 лева. Не е спорно и обстоятелството, че на 28.01.2019 г., на ищцата е
било разрешено да ползва платен годишен отпуск на същата дата.
Със заповед №РД-08-05/29.03.2019 г. на ищцата А. А. Т., на длъжност
„съдебен деловодител“ в служба „Деловодство“ в ОСлО при ОП гр.Б., е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение, за извършено от нея на
28.01.2019 г. в гр.Б. нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
подаване на анонимен сигнал, на който е придаден вид, че е с действителен
подател Л.Л. от гр.Д.., ул.“..“ №5, адресиран до апелативен прокурор на
3
Апелативна прокуратура гр.София с копия от него, предназначени за главен
прокурор на Република България, Висш съдебен съвет-гр.София и вестник „24
часа“ гр.София, с което е злоупотребила с доверието и е уронила доброто име
на своя работодател Окръжна прокуратура Б.. Със друга заповед №РД-04-
65/29.03.2019 г., с посочено в нея правно основание чл.221 ал.2 от КТ
работодателят е разпоредил да се удържи едно брутно трудово
възнаграждение, представляващо дължимо на работодателя обезщетение.
В уволнителната заповед №РД-08-05/29.03.2019 г. е посочено, че на
28.01.2019 г. е констатирано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо
се в подаване на анонимен сигнал в гр.Б., на който е придаден вид, че е с
действителен подател Л.Л. от гр.Д.., ул.“..“ №5, адресиран до апелативен
прокурор на Апелативна прокуратура гр.София с копия от него,
предназначени за главен прокурор на Република България, Висш съдебен
съвет, гр.София и вестник „24 часа“, гр.София, с които действия ищцата е
злоупотребила с доверието и уронила доброто име на своя работодател -
Окръжна прокуратура гр.Б.. Посочено е, че за този вид нарушения на
трудовата дисциплина се допуска налагане на най-тежкото наказание –
уволнение по чл.190, ал.1, т.4 КТ. Посочва се, че злоупотребата с доверието и
уронването на престижа на работодателя се изразява в това, че А.Т. подава, и
то по потаен, скрит начин, анонимен сигнал, на който е придаден вид, че е с
автор Л.Л. от гр.Д.., ул.“..“ №5. В него били отразени неверни твърдения за
допуснати сериозни нарушения от съдебни служители на ОП – гр.Б., които са
довели до създаване на препятствия за гражданин, пожелал да ползва една от
предоставяните от прокуратурата услуги. Посочва се, че сигналът е адресиран
до най – високите в йерархичен порядък административни ръководители на
Прокуратурата на Република България и ВСС, където съдържанието му е
станало достояние на неопределим кръг длъжностни лица. От друга страна,
злоупотребата с доверието на работодателя се изразявало и в това, че
съдебният служител е поискал и му е разрешено ползването на платен отпуск,
по време на който той е подал анонимен сигнал срещу работодателя си. В
заповедта са изложени още и съображения, че деянието е извършено виновно,
че с деянието си Тимева сериозно е нарушила редица основни принципи и
норми от Етичния кодекс на съдебните служители, като са посочени
конкретно нарушените принципи. Посочено е, че най – подходящото
4
дисциплинарно наказание с оглед извършеното от А.Т. нарушение на
трудовата дисциплина е уволенението.
В рамките на делото е приет като доказателство и сигнал, входиран
съответно във ВСС – под №1268/31.01.2019 г., във Върховна касационна
прокуратура – под №1198/30.01.2019 г., и в Апелативна прокуратура София –
под №44/30.01.2019 г. Сигналът е изпратен в Окръжна прокуратура Б., ведно
с пощенския плик. Сигналът е с подател Л.Л. и с адресати: до Висш съдебен
съвет, с копия до Главен прокурор на Република България, Апелативен
прокурор на Република България и вестник „24 часа“-гр.София. В него е
изразено недоволство от действията на служителите в служба „Регистратура,
деловодство и архив“ /РДА/ на Окръжна прокуратура гр.Б. по повод на
депозирано от Л.Л. на 18.01.2019 г. заявление за издаване на удостоверение за
неприключени наказателни производства, като се сочи, че създадения ред за
издаване на тези удостоверения не улеснява, а затруднява гражданите. В
сигнала се твърди, че служителите от служба РДА са го уведомили, че
входящ номер на заявлението за издаване на удостоверение може да получи
от съдебните служители от служба „Деловодство“ в ОСлО при ОП гр.Б.
/работещи в друга сграда/ и то в деня, следващ този на подаване на
заявлението, тъй като тогава последното ще бъде изпратено там.Заявява се, че
с не предоставянето на входящ номер на заявлението, е препятствана
възможността да се проследи чрез интернет издаването на поисканото
удостоверение, и предвид обстоятелството, че живее на 65 км от областния
център.
Видно от приложения към сигнала пощенски плик, с който е изпратен
горепосочения сигнал, че негов подател е Л.Л., от гр.Д.., ул.“..“ №5.
Във връзка с достоверността на оплакванията на подателя на сигнала Л.Л.
е образувана в ОП Б. преписка вх.адм.№114/19 г., възложена на заместник
административния ръководител на ОП гр.Б. прокурор Е.С., разпитана и като
свидетел по делото.
От изготвен доклад от 06.02.2019 г. от административния секретар на
Окръжна прокуратура Б. С.Т., е видно, че след извършена справка в УИС-3 не
е открито през 2019 г. да е заведено заявление за издаване на удостоверение
5
на лице с име Л.Л..
Видно от писмена резолюция от 05.02.2019 г. на отговорен съдебен
служител върху искане от заместник окръжния прокурор Е.С. за извършване
на справка в НБД „Население“, че няма данни лице с имена Л.Л. да живее в
гр.Д.., ул.“..“ №6.
Със Заповед №РД-04-35 от 13.02.2019 г. на административния
ръководител на ОП гр.Б. е възложено на Р.Г. – прокурор в ОП гр.Б., да
извърши проверка на място в гр.Д.. по случая, предмет на преписка вх.адм.
№114/2019 г. по описа на ОП Б., в това число да се предприемат
необходимите действия за установяване самоличността на лицето Л.Л., след
което същото да бъде изслушано, а неговите показания – протоколирани.
От събраните допълнително материали по процесния случай от прокурор
Р.Г. – а именно от докладна записка №3183/21.02.2019 г. на мл.полицейски
инспектор към РУ – Б., се установява, че в гр.Д.. съществува изградена улица,
регистрирана под името „..“, но като адрес под №5 не съществува застроена
сграда, като към момента ул.“..“ №5 представлява незастроено дворно място,
използвано за отглеждане на зеленчуци, както и, че от извършена проверка в
Кметство – Д.., относно временна регистрация на лице, отговарящо на
горепосоченото има, се установява, че такова не съществува.
При извършената проверка от работодателя по оперативен път, се
установява влизането и излизането в гр.Б. на л.а. „ф.ф.“ с peг. № Е ... МВ,
собственик на който е ищцата А.Т., за времето на влизане в гр.Б. от вход от
към гр.Р. на 28.01.2019 г. в 11:29:08 часа и излизане на същата дата в 12:00:46
часа.
Установява се още, след изискване на информация от Български пощи/,
че на 28.01.2019 г. в 11:43:03 ч. от оператор в пощенска станция – Б. Д.С. е
приета пощенска пратка с подател: Л.Л., гр.Д.., ул.“..“ №5 и получател Висш
съдебен съвет, гр.София; на 28.01.2019 г. в 11:44:40 ч. от оператор в
пощенска станция - Б. Д.С. е приета пощенска пратка с подател: Л.Л., гр.Д..,
ул.“..“ №5 и получател Апелативна прокуратура, гр.София и пак на същата
дата 28.01.2019 г., в 11:44:01ч. от оператор в пощенска станция Б. Д.С. е
приета пощенска пратка с подател: Л.Л., гр.Д.., ул.“..“ №5 и получател Главен
6
прокурор на Р България, гр.София.
От съставен протокол за снемане на обяснения от 21.12.2019 г. от
пощенския оператор Д.С. се установява, че ищцата А.А.Т. е лицето, което е
подало трите цитирани по – горе пощенски пратки. Служителката от
пощенската инстанция я разпознава по снимка, като преди това обяснява, че е
добър физиономист и посочва причините да обърне допълнително внимание
и да запомни добре отличителните белези нА.Т.. С. посочва, че й направило
впечатление, че подателят е мъж от гр.Д.., а пратките се подават от жена и то
в пощенската станция на гр.Б., както и начина на оформяна на подател и
получател /с изписани на компютър листчета, залепени върху пликовете.
От изготвената на 19.02.2019 г. справка от главен специалист В.З., с
ресор „Човешки ресурси“ е видно, че А.Т. не е била на работа на 28.01.2019 г.
поради ползван платен годишен отпуск.
Установява се от протокол за снемане на обяснения, че на 28.03.2019г. на
ищцата са поискания обяснения във връзка с подадения от нея сигнал на
28.01.2019г . от зам.окръжен прокурор Е. С., на която е разпоредено от
административния ръководител със заповед №РД-04-64/28.03.2019 г. Видно
от съставения протокол, че ищцата е отказала да даде обяснения в хода на
образуваното дисциплинарно производство, поискала е да й бъде дадена
възможност за правна консултация, като установено и от показанията на Е.С.,
такава възможност й е дадена, след което отново ищцата е поканена да даде
обяснения, но отново е отказала.
В своя защитна позиция ищцата ангажира писмени доказателства, че на
28.01.2019 г. и на 01.02.2019 г. е провела стоматологично лечение, видно от
уведомително писмо от д-р С.Л. в практика „Лилов дент“, гр.Р.. От същият
дентист по делото се представя и заверено копие на амбулаторен лист, както и
оригинал №56/28.01.2019 г., от който се установява, че на ищцата е
проведено стоматологично лечение, подробно описано в дадения отговор,
както и в представения амбулаторен лист на 28.01.2019 г. за времето от 11.00
ч. до 12.00ч. Посочено е също, че стоматологичното лечение е заплатено
частично от НЗОК с доплащане от страна на пациентката, т.е. ищцата.
По делото е постъпила информация от РЗОК Б., като са представени за
7
ищцата, документи за отчетена дейност от д-р Л. за извършена дентална
дейност за месец януари 2019 г., с амбулаторен лист №000056/24.01.2019 г., в
който са посочени отделните стоматологични дейности и дата на извършване
24.01.2019 г., и които съвпадат по код и вид дейност /лечение/ с тези
посочени в представения от ищцата амбулаторен лист №56/28.01.2019г. С
писмо с изх.№11-00224/24.09.2019 г. РЗОК отново пояснява, че амбулаторен
лист №000056/24.01.2019г. фигурира в електронния отчет за извършена
дентална дейност през месец януари 2019 г. на д-р С.Л. и е представен в
касата първите четири работи дни на месец февруари 2019 г., и който е
проверен на предварителен контрол и заплатен. Категоричен отговор се дава
от РЗОК, като се изясняват обстоятелствата, че за периода от 01.01.2019 г. –
до 28.02.2019 г. е отчетен и заплатен само един амбулаторен лист №
000056/24.01.2019 г. за извършени дейности на ЗОЛ А.Т., и в който д-р Л. е
описала извършените дентални дейности на зъби с код 24 и код 38, на една и
съща дата 24.01.2019 г.От същото писмо става ясно и че амбулаторния лист е
месечен и съдържа информация за извършените дентални дейности при всяко
посещение от пациента за дадения календарен месец, издава се в един
екземпляр, като се вписва само датата, когато окончателно е завършена
денталната дейност, а не отделните нейни етапи, като няма и изискване
денталните дейности извършвани на различни дати да бъдат отразявани в
отделни амбулаторни листа.
Следва да се отбележи, че изложеното за установеното по отношение
издаването на амбулаторен лист по отношение на едно лице за извършено
дентално лечение, неговото отчитане и персонално за ищцата А.Т., напълно
опровергава твърденията на ищцата, че на дата 28.01.2019 е провела
стоматологично лечение при д-р Л. в клиниката й в гр.Р.. Съпоставянето на
данните изведени от уведомителното писмо, изхождащо от д-р Л. и
представения с него амбулаторен лист, в който фигурира отразена от
стоматолога дата на извършено на ищцата лечение на 28.01.2019 г. с данните,
изведени от останали писмени материал по делото изхождащи от
компетентната институция /РЗОК/, при която се отчитат тези листа, изцяло и
в единство сочат на формираният извод затова, че ищцата на дата 28.01.2019
г. не е била на стоматологично лечение. Всяка друга интерпретация на
установеното от тези доказателства, с оглед заявената позиция от ищцата,
8
поддържана и в с.з. на 14.11.2019 г., съдът намира за неоснователна и
несъстоятелна по отношение установения факт.
С приетото като доказателство в рамките на въззивното дело Решение
№5541 от 20.12.2019 г. по в.гр.д.№536/2019 г. на ОС – Б. е потвърдено
Решение №5752/18.06.2019 г. по гр.д.№225/2019 г. по описа на РС – Б., с
което е потвърдена заповед № РД-08-31/19.12.2018 г., с която на ищцата А.Т.
от ответника работодател е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“,
за извършено от нея на 07.11.2018 г. нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в двукратен отказ да изпълни законното нареждане на свой
пряк ръководител да регистрира входящите документи, адресирани до ОСлО
при ОП гр.Б., чрез завеждането им във входящия дневник и въвеждане на
съответните данни в УИС чрез работна компютърна станция.За което
наказание не е настъпил предвидения в кодека /КТ/срок за заличаването му.
От страните са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитана прокурор Р.Г., която в показанията
си подробно разяснява по време и начин за извършената от нея проверка,
които данни е обективирала и в протокол в изпълнение на възложената й
задача да извърши проверка по подадения сигнал по разпореждане на
Окръжния прокурор Х.Г., и които данни съвпадат с изведените такива от
показанията на тази свидетелка, като съдът ги обсъди и посочи по-горе в
изложението на настоящия акт. В показанията си свидетелката Г. подробно
посочва, какво й е направило впечатление при изпращането на сигнала от
САП по отношение изписването на подател и получател, което било на
листчета на компютър, нещо което е специфично за изпращането на
пощенските пратки, като изходящите писма на Окръжен следствен отдел. Там
обработката на пощенските пликове ставало именно по този начин. Посочва,
че „..При внимателния прочит и анализ на сигнала беше видно, че той е
изписан по начин като шрифт подредба на адресати с този, за който ние
имаме правила да се създава документооборота на Прокуратура на
Република България, а именно: шрифт таймс ню роман, адресатите с главни
букви, подредени по начина, по който беше в сигнала….“ След което
подробно излага в показанията си извършените действия по проверката,
обстоятелството, че на същия ден ищцата е била в платен годишен отпуск,
9
л.а. който притежава, и който по време на подаване в пощенската станция на
гр.Б. е влязъл в гр.Б. откъм входа на гр.Р.. Посочва се от свидетелката Г.
предвид и длъжността, която заема, че е снела обяснения от Д.С., служителка
в пощенската станция, като сочи, какво й е обяснено от тази служителка,
първо, че е разпознала своя почерк на пощенските пликове, второ - защо
същата е запомнила ищцата и при какви обстоятелства, факта, че сигналите
се пускат с подател име на мъж от Д.., и добрата й зрителна памет, при която
е разпознала ищцата на снимка, в хода на проверката. Дадените показания в
тази част изцяло съвпадат с дадените пред съда показания на свидетелката
Д.С., поради което и съдът ги кредитира за изведените данни в тях, като
еднопосочни и логични, както по съдържание, така и за осъществилите се в
хронология действия по проверката и установени по безспорен начин данни.
Отделно изведените данни от показанията на прокурор Г. кореспондират
изцяло с установените от писмените доказателства, и независимо, че до
уволнението ищцата е била служител в ОСЛО при ОП – Б., общуване в
процеса на работата в същата институция и пряко взаимодействие между
свидетелката Г. и служителкатА.Т. не е имало, което и обосновава извода за
пълна обективност и безпристрастност на показанията на прокурор Г..
Обективно дадени са и показанията на свидетелката Е.С., изпълняваща
длъжността зам. окръжен прокурор, които съдът кредитира в еднопосочност с
показанията на свидетелката Г. и данните изведени от писмения
доказателствен материал. Така свидетелката посочва, че ищцата е подала
анонимен и с невярно съдържание сигнал, с оглед установеното с последваща
проверка разпоредена от Окръжния прокурор за извършване от прокурор Г., и
с която свидетелката С. сочи, че е запозната, като по този начин е
дискредитирана работата и дейността на прокуратурата, и според
свидетелката с това си поведение ищцата уронва доброто име на
институцията и злоупотребява с доверието на работодателя.
В останалата част на показанията си св.С. сочи в последователност как
ищцата е извикана от Окръжния прокурор в присъствието на самата
свидетелка да даде обяснения по случая с подаването на този анонимен
сигнал и неговото съдържание/ доколкото се установява, че лицето от което
изхожда не съществува/, както и дадената й възможност за консултация с
адвокат, като ищцата е отказала да даде обяснения по случая. След което с
10
нарочна заповед на административния ръководител е разпоредено на свид.С.
да снеме обяснения от ищцата, при започнало вече дисциплинарно
производство срещу нея, при което същата отново е отказала да даде
обяснения. Свидетелката посочва още, че с ищцата е имало проблеми, тъй
като е отказвала да изпълнява отделни нареждания предвид недоволството й
че от година и половина работи в Б., тъй като преди това е била на изнесено
работно място в РП- гр.Р..
Разпитана по делото свидетелката Д.С. посочва, че работи в Български
пощи като касиер от 2006 г. в гр.Б., като през 2019 г. задълженията й са
включвали приемане на писма, колети, даване на пощенски пратки и
обслужване с пощенски пратки. Посочва още, че в зимния период е работила
още една служителка в обедната почивка предвид повече клиенти в часовете
от 12.0 до 13.00 ч., като подробно разяснява разликата между препоръчаното
и обикновено писмо. Твърди още в показанията си, че в края на месец януари
2019 г. без да е сигурна е била извикана от органите на реда при Началника на
пощенската станция, където са й показали плик, на който тя е разпознала своя
почерк, след което е била разпитвана в полицията в гр.Б. от жена, затова как
се обработват пощенските пратки. Пояснява, че писмото, на което е
разпознала своя почерк е било препоръчано без обратна разписка, която да се
върне на подателя. Свидетелката ясно и категорично обяснява защо си спомня
кой е подал писмата и какво й е направило впечатление, че се подават от
жена, която не е от Б. според свидетелката, а за подател е посочен мъж от
гр.Д.., където също имат поща. Като предположенията на свидетелката са, че
този мъж не е искал да пусне писмото от гр.Д... Спомня си, че външното
оформление на писмата е било еднакво като подател едно и също лице, с
напечатан шрифт и до различни институции. Запитана в с.з. свидетелката С.
разпознава ли жената която е пуснала писмата, свидетелката посочва ищцата.
Изолирани и изцяло не кореспондиращи с останалия доказателствен
материал са събраните гласни доказателства ангажирани от ищцата, с оглед
защитната й позиция по делото.Така свидетелката Т. сочи, че е в добри
приятелски отношения с ищцата, и че често си услужвали една на друга.
Спомня си, че края на месец януари 2019 г. била тръгнала за гр.Б., но предвид
метеорологичните условия и това, че нейната кола не искала да запали,
тръгнала към пазара в посока спортната зала, където видяла ищцата, която
11
заключвала автомобила си. Поговорили и ищцата й споделила, че отива на
зъболекар, като й предложила да вземе нейния автомобил и отиде до гр.Б. да
си свърши работата. Свидетелката Т. посочва, че запомнила деня в който е
взела чужда кола, тъй като била засечена от друг пътуващ автомобил, и се
объркала, като вместо спирачка натиснала педала на газта и колата й
поднесла. След като си свършила задачите свидетелката посочва, че
връщайки се в гр.Р., ищцата тъкмо приключвала с лечението при стоматолога
и заплащала лечението си. По-надолу в показанията си уточнява, че деня бил
28.01.2019 г., който запомнила, тъй като колата и се завъртяла. Изразява
знание, че ищцата работи от 3-4г. в гр.Б. и пътувала всеки ден, както и че
напоследък имала проблеми в работата, като следва да се отбележи, че
ищцата работи от около половин година гр.Б. – 01.06.2018 г. Изведените
данни от показанията на свидетелката Т. /вътрешно противоречиви,
доколкото в началото на разпита свидетелката не си спомня деня, после
посочва дата – 28.01./ не кореспондират, не се подкрепят от останалите такива
събрани от доказателствения материал, като остават изолирани, и поради тази
причина съдът не кредитира същите, като намира, че са дадени и съставени
единствено и с оглед защитната позиция на ищцата.
При така установените факти, с атакуваното решение РС – Б. е отхвърлил
като неоснователни предявените от ищцата А. А. Т., ЕГН **********, против
Окръжна прокуратура Б., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
КТ и чл.221, ал.2 КТ – да се признае за незаконно уволнението й, наложено
със Заповед №РД-08-05/29.03.2019 г. на Административния ръководител на
Окръжна прокуратура Б.; да бъде възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност; да се осъди ответникът да й заплати сумата от 8215,
20 лв., представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала
без работа поради неправилното уволнение, ведно със законната лихва от
датата на възникване на задължението за плащане до момента на изплащане
на сумите; както и да се осъди ответната страна да възстанови неправилно
удържаната сума в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 1369, 20
лв., при реда и условията на чл.221, ал.2 КТ. Районният съд е изложил
подробни съображения защо приема исковете за неоснователни.
Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
12
Предявените от А. А. Т. искове, черпят правното си основание в
разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.221, ал.2 КТ. Исковата
молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1, т.
2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт (същият е връчен
на ищцата на 29.03.2019 г., а исковата молба е подадена на 13.05.2019 г.),
предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да
участва в процеса, решението е постановено от законен съдебен състав в
рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при
извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Досежно правилността на решението, въззивният съд намира следното:
При предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, в тежест на ищеца е да
установи, сключване на трудов договор с ответника, както и, че трудовото
правоотношение е прекратено с описаната в исковата молба заповед. В тежест
на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил право за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му е
законосъобразна, както и че са спазени всички процедурни правила за
налагане на дисциплинарното наказание. В случая, по делото е безспорно
установено, че ищцата и ответника са се намирали в трудовоправни
отношения, породени от описания в исковата молба трудов договор, както и
че същият е бил прекратен от работодателя с процесната заповед. По тези
обстоятелства не се спори по делото, а същите се установяват и от писмените
доказателства.
За да разгледа спора по същество, съдът следва да установи най – напред,
че е спазена процедурата по налагане на наказанието (чл.193, ал.2 от КТ), че
заповедта отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, както и че е издадена в
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ.
В тази насока следва да се отбележи, че въззивният съд споделя извода
на първоинстанционния, че налагането на дисциплинарното наказание е
станало по предвидената в КТ процедура, поради което не са нали
предпоставки за отмяната му на процесуално основание. Съгласно чл.194,
ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от два месеца от
13
откриване на нарушението и не по – късно от една година от извършването
му. Откриване на нарушението е налице, когато е установен субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като дисциплинарно нарушение. В процесния случай, в
отклонение от районния съд, въззивният съд намира, че нарушението е
открито от работодателя не на 04.02.2019 г., когато е постъпил сигнала в ОП
Б., препратен от САП по компетентност, а е открито, считано от 21.02.2019 г.,
когато са протоколирани обясненията на Д.С., от които е станало ясно, че
субектът на дисциплинарното нарушение е именно ищцата, поради което
съдът счита, че именно това е датата, на която следва да се счита, че
дисциплинарното нарушение е открито по смисъла на чл.194, ал.1 КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя на 29.03.2019 г.,
като заповедта за уволнение е връчена същият ден, поради което
преклузивните сроковете по чл.194, ал.1 КТ са спазени.
Представени са и доказателства за това, че работодателят е изпълнил
задълженията си по чл.193 КТ – преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша служителя.
Отделно от това, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
отговаря и на изискванията на чл.195, ал.1 и 2 от Кодекса на труда. Според
посочените разпоредби, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага;
същата заповед се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се
отбелязва датата на връчването. В процесната заповед е посочен нарушителят,
нарушението е описано достатъчно пълно и ясно с неговите обективни и
субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Липсва спор, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена на ищцата.
При това положение, след като не са налице условия и предпоставки за
отмяна на дисциплинарното наказание на процесуално основание по реда на
чл.193, ал.2 КТ съдът следва да разгледа същото по същество.
14
За да отхвърли главната ищцова претенция за признаване незаконността
на уволнението и отмяна на уволнителния акт, първостепенният съд е приел,
че ищцата е извършила описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно
наказание, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто му име по смисъла на чл.187, т.8 КТ, като е прието, че
нарушението е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ за да обоснове
само по себе си налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Тези изводи се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция по
същество.
Съгласно чл.126, т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази
доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност
към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и
чл.190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане
изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията
на доверие между работник/служител и работодател, предвид което
злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато
работникът/служителят е извършил преднамерени действия с цел извличане
на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки
се от служебното си положение, работникът/служителят е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са
извършени умишлено. Злоупотреба с доверието е налице не само когато
работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се
от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие.
В настоящия случай, съдът намира, че по делото еднозначно се
установява, че ищцата е извършила посоченото в обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл.187, т.8 и чл.190, ал.1, т.4,
предл.1 КТ: „Злоупотреба с доверието на работодателя“ – умишлено и
преднамерено е злепоставила отношенията между работник и работодател и е
15
компрометирала оказаното й доверие, без да е извлечена съществена имотна
облага. Ищцата, възползвайки се от служебното си положение и заеманата от
нея длъжност, е извършила преднамерени действия – подавайки сигнал не
само до обществените институции, под чието ръководство е и работодателя
ОП – Б. /до апелативен прокурор на Апелативна прокуратура гр.София с
копия от него, предназначени за главен прокурор на Република България,
Висш съдебен съвет, гр.София, но и до медиите, за което се придава широка
публичност и гласност чрез вестник „24 часа“, гр.София/, чието съдържание
на сигнала е с изложени в него неверни обстоятелства, и на който е придала
вид, че е подаден от лице, за което подробно е изложено от фактическа
страна на акта, че не съществува, което прави сигнала и анонимен, като с
тези свои действия е компрометирала оказаното й доверие.
Отделно от изложеното, съдът намира, че с действията си ищцата е
злепоставила работодателя пред трети лица, и цялата общественост, като по
този начин е уронила доверието към институцията - Прокуратурата на
Република България, в частност ОП Б., в чиито прерогатив е съблюдаването
спазване на закоността в Държавата, с което е извършила и още едно
нарушение на трудовата дисциплина – по чл.187, ал.1, т.8, предл.второ КТ –
уронила е доброто име на работодателя.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че е налице тежко
нарушение на трудовите задължения, което съответства на наложеното най-
тежко дисциплинарно наказание.
В настоящия процес работодателят, чиято е доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 ГПК, е доказал, че е упражнил законно правото си на
уволнение – ищцата е извършила тежките дисциплинарни нарушения, за
които е наложено наказанието.
По изложените по – горе съображения, съдът счита, че оспорваната
заповед правилно е приета от районния съд за законосъобразна, а искът за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ и
16
отхвърлянето на главния иск, то тези искове също подлежат на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и обективно съединения иск по чл.221, ал.2 КТ.
В тази насока следва да се посочи, че съобразно нормата на чл.221, ал.2 КТ
при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Ето
защо и с оглед изхода на делото по главния иск, предявеният иск да се осъди
ответната страна да възстанови неправилно удържаната сума в размер на едно
брутно трудово възнаграждение се явява неоснователен.
По изложените в жалбата възражения, съгласно разпоредбата на чл.269,
изр. второ ГПК, съдът намира, че същите са неоснователни и не почиват на
материалите по делото и закона.
Твърденията в жалбата, че срещу жалбоподателката е било образувано
досъдебно производство, в рамките на което са нарушени нейните права по
чл.55 НПК, са изцяло неотносими по делото, доколкото досъдебно
производство срещу ищцата не е било образувано. Образувано е
дисциплинарно такова, в рамките на което са спазени, както се изтъкна,
процедурите на КТ по установяване и налагане на дисциплинарното
наказание. В рамките на образуваното дисциплинарно производство,
работодателят е имал не само правото, но и задължението да установи всички
факти и обстоятелства и да ги вземе предвид при определяне вида на
дисциплинарното наказание. Съобразно чл.189, ал.1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Ето защо и извършените в изпълнение на тази разпоредба
действия от работодателя по установяване на нарушителя и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и по установяване субекта на
същото, не са в нарушение на закона. В изложението се изясни, че
работодателят е спазил изискването на чл.193, ал.1 КТ да поиска обяснения
от ищцата преди да наложи дисциплинарното наказание, поради което и
оплакванията за нарушение на нейни права в рамките на дисциплинарното
производство, са неоснователни.
17
Неотносими към настоящото производство са и възраженията на
жалбоподателката за нарушаване на нейните права да подава сигнали и жалби
съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от
23 октомври 2019 г. и чл.45 Конституцията на Р България и чл.108, ал.2 АПК.
В случая, ищцата по делото е подала сигнала не лично, от свое име, а от име
на несъществуващо лице, поради което и въпросът дали е нарушено нейното
право на жалби и сигнали, не може да бъде обсъждан.
Неоснователни са и оплакванията, че А.Т. е уволнена за подаването на
сигнал, чийто автор не е безспорно установен. Напротив. Действителният
автор се установява безспорно по делото както от протокола, в който са
обективирани обясненията на пощенския служител Д.С., така и от разпита на
същата в открито съдебно заседание, които доказателства са изцяло в насока,
че подател на писмата е именно ищцатА.Т.. По делото липсват данни в друга
насока, още повече, че липсват данни и за заинтересованост на този свидетел
от изхода на делото, т.е. липсват причини съдът да не възприеме като
обективни показанията на свидетеля С.. В този смисъл, възраженията на
жалбоподателката срещу достоверността на показанията на св.С., са
неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения от съда
поради това, че не е взел предвид показанията на свидетеля Т., посочен от
ищцата. Изведените данни от показанията на свидетелката Т. /вътрешно
противоречиви, доколкото в началото на разпита свидетелката не си спомня
деня, после посочва дата – 28.01./ не кореспондират, не се подкрепят от
останалите такива, събрани по делото, поради което правилно районния съд
не ги е кредитирал. В показанията си тази свидетелка твърди, че се видяла с
ищцата на 28.01.2019 г., като същата й споделила, че отива на зъболекар в
гр.Б.. От писмената информация, предоставена от РЗОК, по делото обаче
безспорно е установено, че на ищцата не й е било предоставено
стоматологично лечение на 28.01.2019 г. от д-р С.Л.. Такова е предоставено
на 24.01.2019 г., поради което и показанията на св.Т. правилно не са
кредитирани.
Неоснователни са още и възраженията в жалбата, че съдържанието на
сигнала по никакъв начин не може да бъде определено като злоупотреба с
18
доверието на работодателя и уронване на доброто му име. В изложението по –
горе, съдът подробно е посочил съображения защо счита, че подаването на
процесния сигнал представлява злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто му име, поради което намира за безпредметно
приповтарянето им.
Въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като валидно,
допустимо и правилно, следва да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК
съдът препраща и към мотивите на районния съд.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (вж. договора за
правна защита на л.64 и фактурата на л.66 от делото).
Водим от горните съображения, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3773 от 11.05.2020 г., постановено по гр.д.
№1147/2019 г. по описа на РС – Б..
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул.“Я.С.“
№21, да заплати на Окръжна прокуратура Б., представляване от Х.Г.,
административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура
Б., с адрес: гр.Б., пл.“...“ №1, ет.4, разноски за въззивната инстанция в размер
на 360 лв. (триста и шестдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19