Р Е
Ш Е Н
И Е № 260251
20.05.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесети април през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №322 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от В.Д.Я. с ЕГН:********** ***, пл.“Общински“ №1, иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът твърди, че претендира заплащане
на парично обезщетение от ответника, поради ухапване от бездомно куче на
07.08.2019г. Според ищеца, ответната община следва да обезщети нанесените му
вследствие от ухапването неимуществени вреди. Отговорността за обезвреда на претърпените от ищеца вреди следвало да се
носи от ответника, тъй като на общината били възложени със закон задължения по
чл.35 ал.4 от ЗВМД /отм./ вр.пар.3
т.1 от същия, действащ и ЗЗЖ. Налице било бездействие на органите на общината и
на нейни длъжностни лица по изолиране на скитащите кучета в определени за целта
места. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ухапването
от бездомно куче на 07.08.2019г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Според ответника, след като кучето е имало ушна марка,
общината е предприела дължимата грижа и въпреки това са настъпили вреди, поради
което не дължи обезщетение. Твърди, че заболяването на ищеца е автоимунно, а не
е резултат от ухапване на куче. Ето защо, се иска изцяло отхвърляне на
предявения иск като неоснователен. Алтернативно се иска намаляване на неговия
размер. Ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че е претърпял
посочените в исковата молба вреди, техния размер както и че последните са
резултат от противоправно поведение на общината, че
ищецът е бил нападнат от безстопанствено куче.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
Видно
от приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение от 07.08.2019г.,
издаден на ищеца, са установени рани от ухапване в областта на ляво коляно с
преустановено кървене, при снемане на анамнезата е отразено, че пациента е
ухапан от улично куче в областта на левия крак в задна колянна
ямка. От допълнителния лист към листа за преглед от
спешно отделение от 07.08.2019г. се установява, че му е направен ТАП. На ищеца
е издадено съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар на 08.08.2019г., в което е отразено, че след прегледа му е
констатирана рана от ухапване от куче, при което е причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. На 30.10.2019г. след извършен
преглед от специалист „Кожни и венерически болести“ и направени изследвания на
ищеца е поставена диагноза „Folliculitis Decalvans“, като е посочено, че по горната
повърхност на скалпа има участък с диаметър около 12см., в който кожата е слабо
еритемна и изтъняла, а космите са разредени,
наличните косми са по-тънки, по останалата част на скалпа има пръснати монетовидни полета със същите изменения. В същия
амбулаторен лист от 30.10.2019г. се препоръчва на ищеца да бъде хоспитализиран
в Кожна клиника-Пловдив, с оглед уточняване на диагнозата и лечение. Представени
са две епикризи по делото, издадени от УМБАЛ“Свети Г.“
ЕАД, гр.Пловдив, от които се установява, че ищецът е постъпил за диагностика и
лечение на тежко протичащи бактериални инфекции на кожата на 04.11.2019г. и е
изписан на 11.11.2019г. с подобрение и бе настъпили
усложнения.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че при инцидента на
07.08.2019г. ищецът е получил няколко кървящи рани от ухапване от куче в
областта на задколянната ямка
на левия крак, които след обработка в ЦСМП са спрели да кървят. След известен
период от време /2-3 седмици/ ищецът получил окапване на косата на определени
участъци, оформящи петна и конфлуиращи помежду си. В окципиталната област на главата получил единична лезия на кожата покрита с гноевиден
секрет. Според медицинската документация, уврежданията могат да се получат от
ухапване от куче. Вещото лице сочи, че средно такива рани зарастват за около
15-30 дни. Вещото лице д-р С. счита, че усложнението – петнисто окапване на
косата може да е късна реакция на организма на стреса в острия травматичен
момент. В кожната клиника този симптом бил определен като „Цикатрициална
алопуция“. Според първоначално назначената
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С., кожният проблем
при ищеца, изразяващ се с кръгли, единични или конфлуиращи
петна по главата с липса на окосмяване и цвят на слонова кост или с леко
по-розов, с много оскъдно, разредено окосмяване с наличие на много по-меки и
тънки косми може да се приеме, че е резултат от стресовата реакция от
07.08.2019г. Вещото лице сочи, че в медицинската литература се описва като
синдром след преживян стрес и генетична предразположеност.
По
делото е назначена повторна съдебномедицинска експертиза с вещо лице специалист
по кожни и венерически болести. Вещото лице сочи, че „Цикатрициална
алопеция“ е термин, който се използва за определяне
на процес, съпроводен с разрушаване на космения фоликул, което води до необратимо опадане
на косата. Според вещото лице, цикатрициалната алопеция може да се дължи на различни причини : вродени и
наследствени заболявания; физични и химични увреждания; инфекциозни
заболявания; злокачествени заболявания; някои кожни заболявания с неясна
причина за възникването им, едно от които е „Лупус еритематозус“. Експертизата разяснява, че заболяването „Лупус еритематозус“ е
възпалително заболяване на съединителната тъкан, свързано с образуване на
различни автоантитела, т.е. антитела, насочени към
собствени клетки, които могат да увредят кожата, ставите или жизнено важни
органи /бъбреци, сърце, нервна система и др./. Съществуват системна и кожна
форма на „Лупус еритематозус“.
От своя страна кожната форма се разделяла на хроничен и подостър
вариант. Според вещото лице, при ищеца най-вероятно се касае за кожна форма на
заболяването, при която би могло да се наблюдава развитие на цикатриална алопеция. Вещото лице
счита, че ухапването от куче по-скоро е съвпаднало по време с хода на
заболяването и не е причина за възникването му. Крайният извод на експертизата
е, че при ищеца е налице цикатриална алопеция, свързана с кожна форма на заболяването „Лупус еритематозус“, като
състоянието няма връзка с ухапването от куче.
От показанията на свидетелите Г.В. И. и И. И. И.
се установява, че познават ищеца като колега, тъй като работел във фирма, която
им доставя авточасти почти всеки ден. И двамата свидетели работели в магазин за
авточасти, находящ се в гр.Хасково, **********. За
инцидента и двамата свидетели заявяват, че не са видели самото ухапване, но са
чули виковете и когато веднага след това видели ищеца той имал рана от ухапване,
дънките му били разкъсани и му течало кръв от крака.
Свидетелите помогнали на ищеца, като му промили раната. Ищецът бил много изплашен,
притеснен и изпитвал болка, което личало от израза на лицето и звуците, които
издавал. Известно време след инцидента свидетелите не били виждали ищеца, а
когато го видели бил доста променен, като изглеждал психически сринат, не бил
пъргав и ентусиазиран както преди, освен това косата му била оредяла и брадата
му я нямало. Свидетелите видели ищеца около месец след инцидента.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Съгласно
разпоредбата на чл.40 и чл.41 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, органите
на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и оттук
именно съответната община, към чиято структура са въпросните служби, има
задължението да се грижи за тези животни. Според чл.47 ал.3 от ЗЗЖ кучета без
стопани се маркират и настаняват във временни общински приюти или се връщат по
местата, от които са взети, като такива кучета са под надзора и грижите на
общината. Нормата на чл.40 ал.4 от ЗЗЖ задължава кмета на общината да
организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват временно в общински
приюти. От изложеното следва, че задължение на кмета на дадена община е да
осигури настаняването на безстопанствените кучета в общински приюти, доколкото
тези животни са под негова грижа и надзор. В този смисъл общината е длъжна да
вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората,
както и за това, свободното им живеене в градски условия да не позволява
причиняването на вреди на гражданите. Независимо дали безстопанствените кучета
са настанени в приют или са върнати на местата, от които са били взети след
маркирането им, отговорност за тях винаги, според закона, носи общината.
В конкретния случай се установява, че
ищецът е пострадал от ухапване от подобно безстопанствено куче, което според
неговите възприятия е имало сложена ушна марка. Според ЗЗЖ, безстопанствено
куче е такова, което не е в определено за това място или в дом и няма стопанин
с него, както е било и в случая. Събрани са гласни доказателства, от които
става ясно, че описаното от ищеца куче е познато на свидетелите и на целия
квартал, като последните твърдят, че с него са ставали и други инциденти, имало
и други пострадали хора от същото животно. Ето защо, съдът приема, че
действително в случая се касае до безстопанствено животно, от където произтича
и отговорността на ответната община. Общото правило на чл.45 ал.1 от ЗЗД за
това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в
настоящия случай обуславя гаранционно-обезпечителната отговорност на общината,
която отговаря за вреди, причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, тъй
като деянието е осъществено на нейна територия. В случая ответникът е проявил
бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба,
свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в
определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези
животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение спрямо хората. При иска по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи,
че увреждането е извършено поради бездействие на служител на общината, тъй като
тя е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато
не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. В случая
е допусната ситуация, при която безстопанствено куче ухапва случаен човек,
независимо от наличието или липсата на създадена организация в общината по
предотвратяване на подобни инциденти, резултат не е постигнат и в тази връзка е
налице бездействие, което е противоправно и при
настъпване на вреди, общината следва да носи отговорност.
От
данните по делото безспорно се установява, че на ******* в гр.Хасково ищецът е
ухапан от безстопанствено куче. От приетата
медицинска документация и изслушаните съдебномедицински експертизи се
установява, че ухапването от кучето е причинило на ищеца разкъсно-контузни
рани по левия крак. Оздравителният процес продължава между 15 дни и 30 дни,
правени са противобесни ваксини, като непосредствено
след ухапването е направена обработка на раните в ЦСМП. Към момента ищецът няма
конкретни оплаквания от болки или други усложнения на раните по крака, но
твърди, че вследствие на инцидента и преживения стрес е получил окапване на
косата на главата, както и че все още изпитва страх и чувство на тревожност. По
отношение на получения кожен проблем с окапването на косата на ищеца
становището на първоначално назначената съдебномедицинска експертиза е, че е
възможно да е резултат от стресовата реакция от 07.08.2019г., като следва да
има и генетична предразположеност. Повторната съдебномедицинска експертиза, по
която вече работи конкретен специалист по кожни и венерически заболявания,
обаче категорично отрича наличието на причинна връзка между кожния проблем на
ищеца и ухапването от куче. Повторната съдебномедицинска експертиза констатира,
че заболяването „Лупус еритематозус“ е
възпалително заболяване на съединителната тъкан, свързано с образуване на
различни автоантитела, т.е. антитела, насочени към
собствени клетки, които могат да увредят кожата, ставите или жизнено важни
органи /бъбреци, сърце, нервна система и др./, като съществуват системна и
кожна форма на „Лупус еритематозус“,
а кожната форма се разделя на хроничен и подостър
вариант. Според вещото лице, при ищеца най-вероятно се касае за кожна форма на
заболяването, при която би могло да се наблюдава развитие на цикатриална алопеция. Вещото лице
счита, че ухапването от куче по-скоро е съвпаднало по време с хода на заболяването
и не е причина за възникването му. Крайният извод на експертизата е, че при
ищеца е налице цикатриална алопеция,
свързана с кожна форма на заболяването „Лупус еритематозус“, като състоянието няма връзка с ухапването от
куче. Съдът кредитира изцяло повторната експертиза, тъй като от една страна е
изготвена от вещо лице със съответната специалност по кожни заболявания, докато
вещото лице д-р С. не е специалист по кожни болести и се е произнасял най-вече
по приложената по делото медицинска документация. Същевременно се установи, че
от страна на ищеца са представени два варианта на една и съща епикриза, в едсиният от които има
данни за заболяването „Лупус“, но в другия вариант на
медицинския документ липсва подобна диагноза. Доколкото вещото лице д-р С. е
работил само по епикризата, в която няма данни за
наличието на това заболяване, съдът счита, че в тази част неговото заключение
не следва да се кредитира, тъй като се явява непълно, доколкото вещото лице не
е разполагало и с другия вариант на епикризата, от
който се установява наличие на това заболяване. Следва да се има предвид също
така, че д-р А.-П. като специалист по кожни заболявания и разполагайки с двете епикризи пълно и всестранно е обяснила извода си, че
окапването на косата на ищеца няма връзка с ухапването от куче. Според д-р А.-П.,
в случая ищецът има доказана „Цикатрициална алопеция“, която много често се свързва с кожна форма на „Лупус еритематозус“. Според нея, д-р
С. е сметнал, че става въпрос за „Алопеция ареата“, която би могла да бъде предизвикана от стрес, като
това заболяване било огнищно кръгово упадане на
косата, което е обратимо и се среща при някои възпалителни, паразитни и други
заболявания. Много често не се откривала причина за това заболяване и тогава се
приемало, че е резултат от преживяна стресова ситуация, но „Алопеция
ареата“ било обратимо състояние и хистологично нямало
да има измененията, които са при ищеца. При тези
данни по делото съдът счита, че в случая не се доказва наличието на причинна
връзка между ухапването от куче по крака на ищеца и опадването на косата, което
според специалиста по кожни заболявания е свързано със заболяването „Лупус еритематозус“, но следва
категоричния извод, че всичко това е поставило ищецът в положение на физически
и психически /емоционален/ дискомфорт, който следва
да бъде адекватно овъзмезден.
Съдът
намира, че от приетите по делото доказателства може да се направи извод за
претърпените от ищеца болки и страдания в степен, която налага парично
обезщетяване на претендирания иск в размер на 2000лв.,
а в останалата част иска следва да се отхъврли до
пълния предявен размер от 5000лв., като завишен. Съдебномедицинската експертиза
е установила механизма на уврежданията, който съвпада с описания от ищеца, като
раните са били обработен и несъмнено е поставена противобясна
ваксина. Нарушен е бил обичайният ритъм на живот на лицето, което е създало
допълнително неудобства за пострадалия. Също така наличието на стрес, страх и
уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, макар да се явяват обичайна
реакция от преживяното и нормално да са от естество да предизвикат изпитването
на подобен дискомфорт от случилото се, следва да
бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.
В контекста на нормата на чл.52 от ЗЗД
размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът намира предявения иск за основателен в
размер на 2000 лева, който размер като парична стойност се явява напълно
съобразен с процесната фактическа обстановка и реално
причинените неимуществени вреди.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер общо на 420лв., съобразно
уважената част от исковата претенция. От своя страна ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски по компенсация съобразно отхвърлената
част от исковата претенция в размер общо на 474лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1,
представлявана от Кмета Станислав Дечев, да заплати на В.Д.Я. с ЕГН:********** ***, сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче,
настъпило на *********., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – ********* до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл.“Общински“ №1,
представлявана от Кмета Станислав Дечев, да заплати на В.Д.Я. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 420лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Д.Я. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от Кмета Станислав
Дечев, направените по делото разноски
в размер общо на 474лв., съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.