Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Сливница, 15. 03. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 190 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С.И.Й.,
с ЕГН ********** ***, обжалва наказателно постановление № № 20-1204-000066 / 03.02.2020
г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателят изтъква, че възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване
на наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Н. от САК е представил писмени
бележки, в които заявява, че към датата на проверката управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е бил с френски регистрационни табели, надлежно е
бил регистриран в Р Франция, която е държава членка на ЕС, и с документи,
удостоверяващи извършената първоначална регистрация. Жалбоподателят поддържа,
че към момента на проверката няма данни регистрацията на автомобила да е била
прекратена нито по българското, нито по френското законодателство. При тези
съображения моли атакуваното НП да бъде отменено.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН, серия „GA“,
№ 163006 / 05.01.2020 г., наказателно постановление № 20-1204-000066
/ 03.02.2020 г. на Началника
на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, постановление от 24.02.2020 г. на
РП – гр. Сливница, справка за административни нарушения, заповед № 8121з – 515
/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-1718/08.06.2016
г. на Директора на ОДМВР - София, акт за
встъпване в длъжност, заверени копия от свидетелство за регистрация на МПС,
част I,
разписка за декларация за покупка, фактура, потвърждение за регистрация
декларация за прехвърляне на МПС, поръчка, удостоверение за регистрация и
превод и показанията на свидетелите В.М. Петров), намира следното:
На 05.01.2020 г.,
около 12. 20 часа за влизане в Р България от Р Сърбия на трасе „Входящи леки
автомобили“ се явил лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с френски рег. № .., с рама № ..1, собственост на френско дружество, управляван от жалбоподателя Й., който бил
спрян за проверка от служител на ГКПП - Калотина – В.Г.. Проверяващият установил,
че видно от СРМПС № .., автомобилът не бил регистриран по надлежния ред. На
място бил повикан св. В. П. – младши автоконтрольор при ОДМВР – София, за да
окаже съдействие във връзка с проверката. Автомобилът бил с първоначална
регистрация в Р Франция и собственик френско дружество „Л. Ф. САС“, от което
със съдействието на дилър жалбоподателят закупил автомобила за управляваното от
него дружество „С. А. …“ ЕООД. Превозното средство не било регистрирано в Р
България, тъй като в деня на проверката то точно било транспортирано до
страната. По време на проверката жалбоподателят представил копие на
регистрационен талон на автомобила и други придружаващи документи, които били на френски език. От представения
превод на същите в хода на въззивното производство се установява, че „А. О.“ е
закупило автомобила на 06.11.2019 г. от собственика „Л. Ф. С.“ и на 20.12.2019
г. го е продало на „С. А.. .“ ЕООД. Превозното средство е регистрирано в Р
България на името на последния собственик на 08.01.2020 г., което се установява
от издадения регистрационен талон № ********* от ОДМВР – Ямбол. Не става ясно
въз основа на какви данни граничния служител извършил проверката и впоследствие
св. Петров са достигнали до извода, че превозното средство не е регистрирано по
надлежния ред. Св. П. съставил на жалбоподателя АУАН серия „GA“, № 163006 / 05.01.2020
г. затова, че на 05.01.2020 г., около 12. 20 часа на
ГКПП – Калотина управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
френски рег. № .., собственост на „Л. Ф. С.“, който не е регистриран по надлежния
ред.
Въз основа на
издадения АУАН, АНО издал обжалваното НП, в което възприел напълно фактическата
обстановка описана в АУАН.
С НП на
жалбоподателкя е наложена „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Във
връзка с гореописаната фактическа обстановка било образувана пр.пр. 177/2020 г.
по описа на РП – Сливница за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, след
проверка по която било издадено постановление от 12.02.2020 г., с което е
отказано образуването на наказателно производство и преписката била изпратена
на АНО за преценка за налагане на административно наказание на жалбоподателя.
Видно
от заповед с рег. № 8121з –
515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
определените лица да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издава АУАН са
служителите в ОДМВР на длъжност „младши автоконтрольор“, началниците на група
при ОДМВР на обслужваната територия са определени за лица, които да издават НП
по ЗДвП са.
Изложената
фактическа обстановка се установява от преписката по съставяне на обжалваното
НП, от събраните по делото писмени доказателства (в частност от представените
по делото свидетелства за регистрация, извадка от системат аза регистрация на
покупка на автомобил към Министерство на вътрешните работи на Р Франция,
усдостоверение за регистрация, поръчка, фактура, потвърждение за регистрация,
всичките придружени с превод), от разпита на свидетеля В.М. П.. От показанията
на свидетеля П. се установява извършената проверка на горепосочения лек
автомобил на 05.01.2020 г., управляван от жалбоподателя и заключението на
проверяващия орган.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество, се явява основателна, а издаденото НП незаконосъобразно, което е основание за отмяната му.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните
по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е управлявал на 05.01.2020
г. на път отворен за обществено ползване, лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с френски рег. № …, с рама № …., който е бил регистриран в Р
Франция, видно от представените писмени документи за регистрацията на
автомобила. По АНП не са събрани доказателства относно обстоятелството дали
тази регистрация е валидна, дали автомобилът е регистриран по съответния ред, дали
жалбоподателят е закупил автомобила, кога го е закупил и дали не го е
регистрирал в задължителния 1-месечен срок в Р България. Единственият извод, на
който АНО се позовава, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Съдът
не приема, че невъзможността за представяне на придружаващите автомобила
документи в превод на български език означава липса на надлежна регистрация на
същия. Такъв извод би могъл да бъде направен едва след като се изиска съответна
справка от френските власти, в която изрично е записано, че регистрацията на
автомобила е прекратена. По делото не са събрани доказателства относно
прекратяване на регистрацията на автомобила или за нерегистрирането му по
съответния ред, поради това жалбоподателя не е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той е управлявал регистриран автомобил и
неправилно е санкциониран по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В случая от събраните
доказателства не може да се направи извод за извършване от жалбоподателя на
каквото и да е административно нарушение.
Този извод би могъл да бъде направен след като
се изиска съответна справка от френските власти, в която изрично е записано, че
регистрацията на автомобила е прекратена. Доколкото не са събрани доказателства
обаче дали, кога и от кое лице е закупен автомобила, то към датата на
извършване на проверката, няма как да се прецени дали е изтекъл едномесечния
срок за регистрация по чл. 3, ал.2 вр. ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани
пътни превозни средства.
След
като по делото не са събрани доказателства относно прекратяване на
регистрацията на автомобила или за нерегистрирането му по съответния ред, настоящият
съдебен състав приема, че жалбоподателя не е извършила вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той е управлявал
регистриран автомобил и неправилно е санкциониран по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Изложеното означава, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед резултата от спора и предвид направеното от жалбоподателя в срок искане по чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът намира, че на него следва да му се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид въведеното от АНО в придружителното писмо, с което са изпратени материалите по АНП, възражение за прекомерност, съдът приема, че съобразно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в минималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1204-000066
/ 03.02.2020 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - София, с което на С.И.Й., с ЕГН ********** ***, за нарушение
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ОДМВР –
София да заплати на С.И.Й., с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: