№ 156
гр. Сливен, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500175 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д., процесуален представител на
ЗП Ж.Р.И. от гр.Н.З., ул.*** против решение № 93/06.04.2023 г. по гр.д. №
1051/2022г. на РС – Н.З., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника
против Община - Н.З. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор № 332/21.06.2022г. за наем на пасища,
ПИ с № ***, в землището на с.З., № *** в землището на с.З. и № *** в
землището на с.З.. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да
заплати деловодни разноски в размер на 840.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Страната посочва, че сключения на 21.06.2022г. договор за наем на описаните
по – горе земеделски земи/пасища с „ Ж.А.“ ЕООД е бил вписан на
22.06.2022г., а изпълнението на договора е било от 01.10.2022г. Въззивникът
1
твърди, че по сключения между него и въззиваемата страна договор за наем
на същите пасища (461/26.05.2016г.), е съществувала клауза (чл.7), която
забранявала докато трае изпълнението на договора да се сключва договор за
отдаване под наем между собственика на имотите (община Н.З.) и трето лице.
Той счита, че тази клауза от договора има императивен характер, тъй като
отразява залегналото в чл.98 ППЗСПЗЗ схващане на законодателя за
неотдаване повторно на земеделски земи докато за тях има сключен договор
за наем. Съдът неправилно бил смесил понятията „изпълнение“ и
„сключване“. Според него не е допустимо да се сключи договор за наем на
пасищата, докато не е изтекъл срокът на изпълнение на договора му за наем,
независимо от факта дали новият договор е с отстрочено изпълнение – след
приключване на неговия срок, или не. В случая новият договор бил сключен
преди да изтече договора за наем, по който е страна жалбоподателят, поради
което новият договор се явявал порочен и следвало да бъде прогласен за
нищожен.
На следващо място страната посочва, че залегналото в разпоредбата на
чл.37 от ЗСПЗЗ изискване желаещите да получат ползването на определени
пасища да подадат заявление до 10.03. касае стопанската година следваща
годината, през която изтича договорът му за наем. В този случай той не
следвало да подаде заявление за ползване на пасищата през 2022г., а в
годината след като е прекратен неговият договор – 2023г., поради което не
можело да се приеме, че е пропуснал сроковете за подаване на заявление пред
Община – Н.З.. През 2022г. това просто не било необходимо.
На следващо място страната е посочила, че първоинстанционният съд
не е следвало да съобрази решението си с приетата и неоспорена по делото
експертиза, според която заявлението за участие в процедурата за отдаване
под наем за „ Ж.А.“ ЕООД е било подписано от Х.Ж.И..
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен. Претендират се деловодни разноски. Няма искане за събиране
на допълнителни доказателства.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от Кмета на Община - Н.З. – Г.З., с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. По делото било установено законосъобразното провеждане
2
на процедурата по чл.37 и сл. от ЗСПЗЗ и чл.98 – 104 от ППЗСПЗЗ. Безспорно
се доказало, че жалбоподателят не е бил подал молба за участие в
процедурата и договорът за наем е бил сключен с единствения, който е
поискал ползването на пасищата. Страната счита, че е недопустимо
сключването на наем за пасищата за време през което има действащ договор
за наем. Тя се била съобразила с изискването на законодателя и новият
договор за наем бил за следващ период от време. Всяка година, до 10.03
можело да се подадат заявления за наем на общински земеделски земи, което
касаело наемането на земите за следващата стопанска година – след 01.10.
По отношение на заявлението подадено от „ Ж.А.“ ЕООД, безспорно
било доказано по делото, че същото е било подписано от законния си
представител Х.Ж.И. и възраженията на въззивника били неоснователни.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма нови
доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивникът редовно призован се представлява от представител по
пълномощие адв.Д., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде
уважена. Претендира деловодни разноски по делото.
Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от
гл.юрисконсулт Д., който заявява че оспорва жалбата, поддържа депозирания
отговор и моли решението на РС – Н.З. да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
12.04.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
21.04.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
3
надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен
акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ищецът е искал прогласяването на нищожността на Договор №
332/21.06.2022г., сключен между ответника Община - Н.З. и „ Ж.А.“ ЕООД по
отношение на три броя пасища - , ПИ с № ***, в землището на с.З., № *** в
землището на с.З. и № *** в землището на с.З..
Според разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона. В случая ищецът е следвало да
докаже, че при сключването на процесния договор ответникът е допуснал
такова съществено нарушение, което да противоречи на закона и което да
води до нищожност на целия акт. Мотивите му се свеждат до твърдението, че
докато е траело изпълнението на неговия договор за наем на пасищата,
ответникът не е имал право да сключва друг договор за техния наем, макар и
за друг период от време, следващ неговия наемен период.
Съдът намира тези твърдения за неоснователни. Никъде в разпоредбите
на чл.37 и сл. от ЗСПЗЗ и чл.98 – 104 от ППЗСПЗЗ няма законова разпоредба,
която да поставя такова изискване. Духът на закона е земеделските
производители да бъдат подпомагани в своята дейност като общините им
предоставят общински мери и пасища при определени условия. За това как се
предоставят мерите и пасищата има подробно регламентирана процедура
разписана в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ. Целта е още напролет да се съберат данни
за лицата, които ще искат да ползват такива земи, да им бъдат предоставени
такива земи, а при недостиг дори да се определят нови мери и пасища за
ползване, включително в съседни общини. Предоставянето на земеделските
земи е винаги за следващата стопанска година. Недопустимо е да се изчаква
договор за наем, който изтича 10-ти месец, след това още половин година за
подаване на ново заявление и едва следващата пролет да се определя нов
наемател на земите. Така би се стигнало до нестопанисване и неизползване на
зем.земи, което в никакъв случай не е целта на законодателя.
Аргументът на ищеца/жалбоподател, че не е бил съобразен чл.7 от
сключения между него и ответника договор за наем на пасища е
неоснователен. Този текст предвижда, че „наемодателят няма право да
4
сключва договори за наем с трети лица относно имота предмет на настоящия
договор, преди изтичането на срока или прекратяване на настоящия договор“.
В случая процесният договор с „ Ж.А.“ ЕООД касае част от земите
предоставени с договора за наем на ищеца, но за друг период от време, тогава
когато договорът за наем вече ще е изтекъл. Разпоредбата на чл.7 от договора
за наем сключен между ищеца и ответника не следва да се тълкува
самостоятелно и самоцелно, а в духа на целия договор и на закона. Целта на
тази разпоредба е да не се допусне едновременното отдаване под наем на
мери и пасища на различни правни субекти. Това в случая е съобразено от
ответника и действията му не са нищожни.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото е безспорно установено,
че заявлението за участие в процедурата по отдаване под наем на зем.земи е
било подписано от законния представител на „ Ж.А.“ ЕООД - Х.Ж.И..
Съдебно – техническата експертиза не е била оспорена, а административната
процедура е приключила без да е обжалвана от жалбоподателя.
С оглед изложеното, въззивната жалба не следва да бъде уважавана.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и по правилата на процеса на въззиваемата
страна се дължат деловодни разноски за въззивна инстанция, които са в
размер на 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 93/06.04.2023 г. по гр.д. №
1051/2022г. на РС – Н.З..
ОСЪЖДА ЗП Ж.Р.И. от гр.Н.З., ул.*** да заплати на Община - Н.З.
деловодни разноски за въззивна инстанция – юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150.00 ( сто и петдесет)лв.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6