РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева - Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско
дело № 20225330115032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД.
Ищецът Б. Н. М., с ЕГН: **********, от гр. П., бул. „*********“ № ***, ет. ***, ап.
***, чрез пълномощниците адв. Н. Д. и адв. С. Б., е предявил срещу Областна дирекция на МВР –
гр. Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
представлявана от с. к. В. К., обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1855 лева /хиляда осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 281 часа в периода ********* г. – ******** г.,
получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното погасяване.
Ищецът твърди, че работи като „*********“ към ******* на ОД на МВР – гр. П.
Предвид характера на заеманата от него длъжност полагал труд и през нощта - за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, по утвърдени графици, като отработеното работно време до сега било
изчислявано, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като часовете положен нощен труд
не били преобразувани в дневен, съответно не му било заплатено възнаграждение за положения
извънреден труд.
Така за процесния период отработил 1966 часа нощен труд, които, приравнени на
часове дневен труд, се равняват на 2247 часа, като разликата неплатен извънреден труд за целия
период от 281 часа, възлиза на 1855 лева. Претендира разноски.
1
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника юрк. И. П., с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че приложим е само и единствено ЗМВР,
а не ЗДС, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Алтернативно, ако се счете, че към изменението на ЗМВР с ДВ, бр.
********** г. се е прилагал КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
моли да бъдат отхвърлени исковете за исковия период след влизане в сила на изменението на
ЗМВР с ДВ, бр. ****** г., т.е. след *******г., защото с това изменение въпросът е изрично уреден
и не следва да се прилага субсидиарно, по аналогия на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, с това изменение изрично бил въведен коефициент 1 за
преизчисляване на нощния към дневния труд. Претендират се разноски.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си, като ищецът е
изменил иска си в посока неговото увеличение, като го е увеличил от 1855 лева на 2930, 37 лева,
от които за главница – 2570, 87 лева (две хиляди петстотин и седемдесет лева и осемдесет и седем
стотинки) и лихва – 359, 90 лева.
Доколкото обаче иск за мораторна лихва не е бил предявяван изобщо с исковата молба,
а е претендирано единствено законна лихва, то подобно изменение не би могло да породи правно
действие, тъй като по реда на изменение на исковете е недопустимо нов иск да се предяви. Ето
защо съдът приема, че независимо, че вещото лице е изчислило мораторна лихва в експертизата
си, то такава за пръв път е поискана с молбата за изменение на иска, поради което иск за мораторна
лихва не може за пръв път да се предяви в хода на процеса и иск за сумата от 359, 90 лева – лихва,
заявен за пръв път в с.з. от ********* г., без дори да е уточнен период на претенцията, по делото
няма. Има предявена претенция за заплащане на законна лихва от завеждане на иска – ******* г.,
до окончателното плащане.
С оглед на горното съдът намира, че след изменението на исковете искът за главница
следва да се счита предявен за сумата от 2570, 87 лева (две хиляди петстотин и седемдесет лева и
осемдесет и седем стотинки), като няма пречка страната да предяви претенцията си за лихва в
отделно производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства –
Служебна бележка от сектор „**********“ при ОД на МВР – Пловдив, се установява, че ищецът
работи в ОД на МВР Пловдив от ******г. и продължава да служи на длъжност „*************“ в
група „*************“ в сектор „************“ към ********* П. Ищецът други доказателства
не е представил, представя съдебна практика по сходни случаи.
Ответната страна представя сходна служебна бележка, видно от която ищецът е
‚*********“ в горепосочената група по ************* от ***********г.
Представя се заповед от **********г. на Министъра на вътрешните работи относно
размерите на ДВ за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните
служители в МВР. С нея е разпоредено доп. възнаграждение за нощен труд да е 1 лев за всеки
отработен час, считано от ************г.Представя се и заповед от *********г. за нейното
изменение, с която ДВ за времето на разположение е увеличено от 0, 10 лева на 0, 20 лева от
*********г. , и нова такава от **************г., с която същото е увеличено на 0, 35 лева, считано
2
от 01.12.2021г. Със заповед на Министъра на МВР от *****************г. ДВ за нощен труд от 1
лева на час е увеличено на 1, 07 лева на час, считано от ***********г.
Представя се от ответната страна справка – извадка от разплащателна ведомост за
положен и изплатен изв. труд на ищеца за периода м. *********г. – м. **********г., в която са
посочени в табличен вид помесечно часовете положен изв. труд и платените суми.
Представят се и писма и правни становища, които, също като представената съдебна
практика от ищеца, нямат характер на писмени документи по делото.
По делото е изслушано заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове
нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
приложение, вкл. и горепосочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че
всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. В случай, че се приложи увеличаващ
коефициент от 1, 143 % съгласно но0рмативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде
приложена, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период сума в размер от 2570, 88
лева – главница от м. **************г. включително, като за периода м. септември ************.
вкл. (с оглед изменената нормативната уредба – чл. 187 от ЗМВР, изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Юли
2020г.) сумата, изчислена с коефициент 1, 143 % за положените часове нощен труд възлиза на 639,
69 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата
нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни
хипотези.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
В случая страните не спорят нито досежно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е
полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при
сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от
него нощен труд. Същите в случая спорят единствено досежно това кой ред за изчисление и
заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в ЗМВР и
подзаконовите НА по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите НА по прилагането му,
предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли
е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на
съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и
следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете
нощен труд се превръщат в дневни с коефицент от 1, 143 % съгл. НСОРЗ и действалата
до**************г. Наредба № ************г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд
(чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
3
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и
6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от
ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от ***********г. са действали последователно няколко наредби: Наредба
***********г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 1 1.07.2016г.), Наредба № ************г.
(отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС), Наредба
№***********г. отменена с Наредба №********** г., отменена с Наредба №********** г., като
всички посочени наредби са издадени от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях е
уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл. 3, ал.3 в първите две наредби са идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три
наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период.
Преди процесния период е действала Наредба № **************г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.,
според която наредба в член 31, ал. 2 изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава с коефициент от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в Наредба № ************г.
- чл. 22, ал. 3 и в Наредба №************г. в чл. 21, ал. 3 изрично е посочено, че "При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно
чл. 187, ал. 4 от ЗМВР".
Нормата на член 187, ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1, е нова и е в сила от ************г., след изменението на
ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020г. Отделно от това член 187, ал. 1 от ЗМВР, допълнен –
ДВ, бр. 60 от 2020г., предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Още преди изменението на ЗМВР е образувано Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК
4
на ВКС, за приемане на Тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими
ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“. С ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г.
на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, е прието, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР № 1/2020 от
15.03.2023г. ВКС, ОС на ГК, задължително за съдилищата, е изложено, че неблагоприятните
последици от полагането на нощния труд от служители на МВР биват компенсирани с доп.
възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия и пенсиониране при условията
на І-ва категория труд. Според същото ТР законодателното разрешение на положения от
служителите на МВР нощен труд е в унисон и с правото на ЕС, доколкото за упражняващите труд
през нощта служители на МВР са предвидени други мерки за защита, компенсиращи особената
тежест на този вид труд с отчитане естеството на служебните правоотношения, основните функции
на МВР, регламентирани в член 2, ал. 1 от ЗМВР и статута на служителите, работещи в системата
на МВР. В ТР също така е съобразено образуваното дело от Съда на ЕС № С-262/20, направено по
запитване от българския съд, и решението му, в което е налице произнасяне по въпроса за
допускане на разлика в третирането касателно нормалната продължителност на нощния труд за
работниците и служителите в частния сектор и тези в публичния сектор, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел
на посоченото законодателство и съразмерно на тази цел /т.80/. Гореизложеното обосновава
извода, че не е неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т. 1 от
ЗМВР.Съгласно мотивите на тълкувателното решение, ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
поради което не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна
уредба по аналогия, в случая - КТ и НСОРЗ. Ето защо не са налице предпоставките нощният труд
на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно
КТ (в който е предвидена нормална продължителност на нощния труд от 7 часа) и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Не са налице и предпоставки за възобновяване на делото и неговото спиране, за да бъде
отправено преюдициално запитване по посочения от ищеца въпрос, тъй като подобно запитване
вече е отправено и отговорът на Съда на Европейския съюз е взет предвид от ВКС при
постановяване на тълкувателното решение, като в случая действащата нормативна уредба в ЗМВР
по никакъв начин не противоречи на отговора, даден от СЕС, а именно, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
5
С оглед на дотук изложеното, настоящият състав приема, че наведеното от ищцовата
страна твърдение, че тълкувателното решение касае разпоредбите на ЗМВР след измененията и
допълненията на закон, обн. ДВ бр.60/07.07.2020г. е невярно, а твърдението, че то не следва да се
прилага за положения извънреден труд преди влизането на тези изменения в сила – за
неоснователно. Съдът намира, че не е налице извънреден труд при работата през нощта на ищеца
за процесния период, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в случаите, когато това е в рамките на
утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му
време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл. 179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и
незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Не са налице основания за преизчисляването на
нощния труд в дневен с посочения от ищеца коефициент, тъй като не е налице сочената празнота в
нормативната уредба и разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими за служителите по ЗМВР,
сред които е и ищеца. С оглед на горното - исковата претенция е неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена, в увеличения й размер от 2570, 87 лева (две хиляди
петстотин и седемдесет лева и осемдесет и седем стотинки) – главница. Иск за мораторна лихва не
е предявяван, поради което съдът не дължи произнасяне по такъв иск.
С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на направените по делото
разноски – 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като разноските за държавни такси и
експертиза остават за сметка на бюджета на съда, съгл. т. 23 от ТР № 6/2012 г. от 6 ноември 2013
год. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. М., с ЕГН: **********, от гр. П., бул. „*********“
№ ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощниците адв. Н. Д. и адв. С. Б. срещу Областна дирекция на
МВР – гр. Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
представлявана от с. к. В. К., обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2570, 87 лева (две хиляди петстотин и седемдесет лева и осемдесет и седем
стотинки) – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 268 часа в периода ************* г., получени в резултат на преизчисляване на положени
нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Н. М., с ЕГН: **********, от гр. П., бул. „**********“ № ***, ет. ***,
ап. ***, чрез пълномощниците адв. Н. Д. и адв. С. Б. да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7,
представлявана от с. к. В. К. сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6