РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Ямбол, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора М.Б.А..
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100350 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба на Е.Г. - Зам. окръжен прокурор при ЯОП против
С.Г.Г., с която се иска ответникът да бъде поставен под запрещение. Ищецът сочи, че
ответникът страда от слабоумие и е с диагноза тежка умствена изостаналост, със значително
нарушение на поведението, изискващо постоянни грижи и лечение, като заболяването
датира от раждането му. Първоначално ответникът е отглеждан в семейна среда, но
понастоящем е настанен в защитено жилище за лица с умствена изостаналост в гр.*. Според
ищеца здравословното състояние на ответника не позволява сам да се грижи за себе си и за
своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си, което налага
поставянето му под пълно запрещение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на
отговор по исковата молба и не е изразил становище по предявения иск, предвид на което е
изгубил възможността да стори това по-късно.
В о.с.з. за ищеца се явява прокурор М.Б., който поддържа иска на основанията, на
които е предявен и моли за уважаването му.
В о.с.з. ответника се явява лично, но не изразява становище по иска.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
1
От представените по делото и приложени към преписка №1512/2021 г. на ЯОП
писмени доказателства се установява, че преписката е образувана по подадена молба от Н.Д.
- управител на Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания, Центрове за
настаняване от семеен тип за младежи с увреждания, Защитено жилище за лица с умствена
изостаналост - гр.*. В молбата е направено искане за започване на производство по
поставяне под запрещение на С.Г.Г., като е посочено, че първоначално ответникът е
отглеждан в семейна среда, но понастоящем е настанен в защитено жилище за лица с
умствена изостаналост в гр.*. С. е на постоянна медикаментозна терапия, няма развита реч,
трудно се задържа на едно място, има неадекватно емоционално състояние - плаче или се
смее безпричинно, макар да се храни и придвижва сам, поради водещата диагноза, се нуждае
постоянно от придружител.
Видно от приложеното към преписката Експертно решение на ТЕЛК
№92222/16.11.2021 г. ответника Г. е с водеща диагноза: "Тежка умствена изостаналост,
значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение" и има придружаващо
заболяване "спастична церебрална парализа", поради което му е призната 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ пожизнено. В експертното решение по отношение
психичния статус на освидетелствания е посочено: "Психомоторно възбуден, раздвижен,
неподчиняем. Няма развита реч, не разбира и не изпълнява прости команди. Трудно се
привлича вниманието му. Емоционално - волево - лош импулсен контрол. Памет и интелект
на ниво тежка умствена изостаналост."
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответника С.Г.Г., който се проведе в съдебната зала. При разпита съдът не успя да
установи никакъв контакт с ответника. Същият не може да говори, не разбира какво го
питат. При поставени въпроси издава само нечленоразделни звуци, от които не става ясно
дали разбира въпросите. Не е в състояние да стои на едно място, а иска постоянно да се
движи.
По делото се събраха гласни доказателства. В показанията си св.В.П. К. - В. сочи, че
работи като социален работник в Центъра за настаняване от семеен тип в гр.* и познава С.
от 10.06.2021 г., когато е настанен там. Сочи, че по информацията от негови близки, роднини
по майчина линия знаят, че той е раснал в семейна среда до момента на настаняването му в
центъра, което пък се наложило поради смъртта на майка му и нестабилното емоционално
състояние на баща му. Към настоящия момент С. бил видимо психически напрегнат, не
можел да стои на едно място. Не можел да се обслужва сам за нищо, изцяло бил зависим от
персонала на центъра. Умеел да се храни сам, но не винаги успявал да се справи. Не
говорел, понякога издавал само нечленоразделни звуци. Според свидетелката не винаги
разбирал всичко, което му се говори. Когато искал нещо да се направи за него, например да
излезе на двора, той хващал някой от персонала за ръка и го водел към вратата, по същия
начин искал и вода. Изцяло бил зависим от присъствието на персонала, нямал абсолютно
никаква ориентация за пространство и време - ако излезел от двора на центъра, не можел да
се справи сам абсолютно по никакъв начин. От страна на близките имало желание за
2
осъществяване на контакти със С., но той не ги различавал кой - кой е, както и не изразявал
желание за някакви контакти. В заниманията в центъра участвал по-скоро присъствено - в
къщата той непрекъснато бил в движение, не задържал внимание и не осмислял участието
си в каквито и да било занимания на останалите обитатели.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет
на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска,
а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността
на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното
наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и
юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на
лицето.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответника е с установена
диагноза "тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо
грижи или лечение" и има придружаващо заболяване "спастична церебрална парализа". От
ранна детска възраст има изоставане в нервнопсихичното си развитие - тежка умствена
изостаналост (слабоумие), в резултат на която няма знания и познания за обкръжаващата го
среда и околния свят. Няма изградени умения за самообслужване на битово ниво, изградени
умения за социално функциониране, няма речеви и двигателни умения. Не може да взема
решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието
си. Това се установява, както от показанията на разпитания свидетел, така и от
представената медицинска документация.
Предвид наличната тежка диагноза ответника не може да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си, той е неспособен да се грижи за
своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява жизнените
си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на С.Г. е необратимо и той
има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на
ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност,
поради тежестта на "слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий - наличие на
слабоумие.
От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в
тази насока, че ответника С.Г. не може сам да извършва действия, свързани с обслужването
му в ежедневието и е изцяло зависим от грижите на персонала на социалното заведение, в
което е настанен. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за
3
самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и
необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий
- невъзможност за ответника да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като той
не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси,
като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответника бъде поставен под пълно запрещение.
Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение С.Г.Г. с ЕГН ****, живущ в Защитено жилище
за лица с умствена изостаналост - гр.* .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4