МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 256/2016г.І

ПЪРВИ наказателен състав - РРС

 

Частният тъжител И.С.А. обвинил

М.И.Д.,***, ЕГН-**********, в това, че

На 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на И.С.А.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, “простак”, “идиот” и “изрод” и правила неприлични жестове, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

 

Частният тъжител Е.И.С. обвинил

М.И.Д.,***, ЕГН-**********, в това, че

На 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Е.И.С.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, “идиот” и “изрод” и правила неприлични жестове, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

 

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от всеки от частните тъжители срещу подсъдимата, всеки в размер на 5000.00лв. за причинени неимуществени вреди, резултат от престъпленията, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 05.08.15г. до окончателното изплащане .

 

Частните тъжител и повереника им поддържат обвиненията. Молят Съда да признае подсъдимата за виновна в извършването на престъпленията, за които била предадена на съд и да й бъдат наложени наказания за тях. Молят Съда да уважи предявените срещу подсъдимата граждански искове за причинени неимуществени вреди, в пълен размер.

Подсъдимата М.Д., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник. Дава обяснения в които отрича извършването на престъпленията. Защитникът й моли Съда да признае подсъдимата за невинна и я оправдае по обвиненията, като излага съображения за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на престъпленията.

      Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

      Тъжителите И.А. и Е.С. – син на А.,***. В двора на този имот имало и друга сграда, която подсъдимата М.Д. стопанисвала и отдавала под наем, на хотелски начела.

      В началото на м.август, 2015г. подс.Д. поставила климатик на ползваната от нея постройка, като монтажа бил извършен от свид.Р.Р.. Още преди приключване на монтажа на климатика, тъжителя Е.С. се прибрал в дома си и преценил, че външното тяло е поставено така, че затруднява отварянето на входната врата на ползваното от него жилище, поради това се възпротивил на монтирането му на това място. Тъй като подс.Д. не се съобразила с мнението му, С. се обадил на свид.Ц.С. – младши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД МВР-Русе и я уведомил за случая. С. дошла на място и след като огледала разположението на климатика и входната врата на дома на С., преценила, че външното тяло не пречи за пълноценното използване на вратата. Поради това свид.Р. продължил и приключил монтажа. Два дни по-късно, сутринта на 05.08.2015г., подсъдимата констатирала, че климатика не работи. Обадила се на свид.Р. и го помолила да дойде да го провери. Около 11.30ч. свид.Р. отишъл на адреса и бил посрещнат от Д.. След като огледал външното тяло на климатика, установил, че един от захранващите тръбопроводи е прерязан. Казал това на подсъдимата и й обяснил, че прерязаната тръба трябва да се смени с нова, за което Д. следвало да заплати. Подсъдимата се съгласила и свид.Р. започнал да отстранява повредата.

В този момент в двора влязъл тъжителя И.А., вървейки по пътеката след входната порта. Като го видяла, подс.Д. се насочила към него и го обвинила, че той или някой от семейството му е повредил умишлено климатика. Казала му, че поради това трябва да й заплатят ремонта. А. отговорил, че нищо не е повреждал и се заклел във внуците си. По това време в двора влязъл и тъжителя Е.С.. Тогава подсъдимата се обърнала към С. и А. и на висок тон ги нарекла “ненормални”, “простаци” и “идиоти”. По това време, в една от стаите на жилището на С., чиито прозорец бил отворен и гледал към пътеката, били свид.В.Б., съжителстваща на съпружески начала с Е.А. и свид.И.П., приятел на тъжителите, а в двора стояли свидетелите П.С. и Н.П., познати на тъжителя А..

Впоследствие, на 07.08.2015г. И.А. подал тъжба в Районна прокуратура Русе, в която твърдял, че монтираният климатик създава неудобства за него и семейството му, както й че на 05.08.2015г. подс.Д. отправяла обиди и закани за саморазправа към него и другите членове на семейството му. Проверката по случая била възложена на свид.Д.Б. – полицейски служител в  Първо РУ при ОД МВР-Русе, която той извършил съвместно със свид.С.. Били установени лица присъствали на инцидента и от тях били снети писмени обяснения. С протокол за полицейско предупреждение, подс.Д. била предупредена да възстанови първоначалното фактическо положение, като освободи подхода към имота на тъжителя И.А.. След преценка на събраните по предварителната проверка материали, наблюдаващият прокурор приел, че няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и с постановление от 05.01.2016г. отказал да образува досъдебно наказателно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин частично от обясненията на подс.М.Д., от показанията на свидетелите В.Б., И.П., П.С. и Н.П., Р.Р., П.Д., Ц.С. и Д.Б. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело, както и от приетите и приобщени писмени доказателства – протокол за полицейско предупреждение, справка за съдимост.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимата М.И. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на И.С.А.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, “простак” и “идиот”, като обидата е нанесена публично.

 

Подсъдимата М.И. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Е.И.С.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, “простак” и “идиот”, като обидата е нанесена публично.

 

От обективна страна:

За да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на телесна неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики, прояви и др.

В настоящия случай е налице изразяване чрез думите “ненормални”, “простаци” и “идиоти”, на отрицателна оценка унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатите И.А. и Е.С.. С тази си думи подсъдимата изразила своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителите, по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимата Д., тъжителите И.А. и Е.С. възприели лично, на мястото на изричането и непосредствено след тяхното изричане.

Обстоятелството, че обидните думи са отправени в множествено число няма правно значение, тъй като всеки един от присъствалите тъжители – А. и С., има качеството на пострадал. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че именно по отношение на тях Д. използвала обидните квалификации, като продължение на словесния конфликт между нея и тъжителя А. във връзка с повредата на климатика й.

В този смисъл е и Решение № 154/1969 г. на ВС, ВК, според което обида е налице и тогава, когато обидните изрази или действия са насочени против група лица. Ако групата не може да има чест и достойнство, то отделните лица, от които тя се състои, имат такива, и доколкото е посегнато на тях, ще е налице и обида.

 

Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Б., И.П., П.С. и Н.П., тъй като те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Свид.П. заявява, че около 12ч. бил в дома на тъжителя Е.С. и се намирал в една от стаите на жилището му, заедно със свид.В.Б.. Прозореца на стаята бил отворен и гледал към пътеката в двора. Около 12.00ч. чул женски глас говорещ на висок тон. Погледнал и видял, че подс.Д. е на пътеката и се кара с тъжителя И.А., а до него стои тъжителя Е.С.. Чул как Д. нарекла тъж.А. „идиот” и „простак”, а после към двамата – „всички сте ненормалници”. По същият начин, свид.Б., намираща се в същата стая заявява, че около обяд видяла А. и С. да влизат в двора, при което подсъдимата ги посрещнала с думите „малоумни”, „ненормални” „идиоти”, като била на 3-4 метра от тях. В показанията си, свид.П.С., твърди, че на 05.08.2015г., около обяд бил в двора, заедно с тъжителите А. и С., като в този момент към тях приближила подс.Д. и се развикала срещу последните двама, че са „малоумници”, „простаци” и „идиоти”, като е категоричен, че използваните думи били в множествено число и насочени едновременно към А. и С.. От своя страна, свид.Н.П. заявява, че на процесната дата отишъл в дома на тъжителя А., за да ползва услугите му като автомонтьор. По същото време дошъл и А., а когато го видяла подс.Д. го обвинила, че повредил климатика й, след което го нарекла „простак” и „идиот”. В този момент към тях се присъединил и тъжителя С. и на въпрос на баща си дали е пипал климатика, отрекъл. Съда констатира, при така изложените свидетелски показания, че са налице различия досежно формата и числото на използваните от подсъдимата думи, както и насочеността им, но счита, че тези различия следва логично да бъдат отдадено както на периода от време, изминал от дата на деянието до депозиране на показанията на свидетелите пред Съда, така също и на специфичната и индивидуална психологическа, социално-културна и интелектуална годност на всеки от свидетелите да възприема и възпроизвежда факти от действителността.

В същото време, след съвкупен анализ на показанията на посочените по-горе свидетели-очевидци, Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подс.Д. отправила към И.А. и Е.С., в тяхно присъствие, обидните думи “ненормални”, “простаци” и “идиоти”.

Показанията на свидетели взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка, идентична с тази изложена в частната тъжба. В.Б., И.П., П.С. и Н.П. били преки очевидци на нанесените на пострадалите обиди от страна на подсъдимата, намирали се в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се. Тези показания се подкрепят по косвен път и от показанията на свид.Д.Т. и Ц.С., извършли проверка по жалбата на тъжителя А. и снели обяснения от имащите отношение към инцидента лица. В подкрепа на показанията на посочените по-горе свидетели, досежно причината, а именно отпреди влошените отношения и неприязън между тъжителите и подсъдимата и конкретния повод за възникване на инцидента - повредата на климатика, за което у подсъдимата възникнало съмнение, че е причинена от тъжителите, както и за това, че именно М.Д. е започнала словесния конфлик с тъжители, са както обясненията на подсъдимата, така и показанията на свидетелите П.Д. и Р.Р..

Съществено противоречащи на показанията на свидетелите П., Б., С. и П., досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на подсъдимата М.Д., в частта им, в която излага твърдения, че не е отправяла обидни думи към тъжителите А. и С..

Несъмнено, обясненията на подсъдим следва да бъдат анализирани както като законно средство за защитата, така и като доказателствено средство. В настоящият случай Съдът не възприема тези обясненията на подсъдимата за правдиви и убедителни. В тази им част, обясненията на подс.Д. са изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от Съда доказателства – показанията на свидетелите П., Б., С. и П., което дава основание на Съда да приеме, че представляват защитна теза.

Съдът намира, че показанията на свид.П.Д. – майка на подсъдимата, не могат да бъдат оценени като годен доказателствен източник досежно обстоятелството отправила ли е подсъдимата обидните към двамата тъжители или не. Това е така, тъй като от показанията на П.Д. се установява, че в момента, когато в двора се появил тъжителя А. и подс.Д. му казала, че трябва да й плати ремонта на климатика, свидетелката се е намирала във вътрешността на ползваната от тях постройка и не е излизала. Този факт, междувпрочем се потвърждава и от показанията на останалите разпитани свидетели, като никой от тях не споменава на мястото на инцидента да е видял свидетелката. Явно поради това, същата нямала възможност пълноценно да възприеме случилото се, нито да чуе конкретните думи и изрази разменени между подсъдимата и тъжителите. В подкрепа на този извод са и самите показания на свид.Д., в която тя заявява, че не е чула подсъдимата да е отправила обидни думи към тъжителите, без обаче да е налице категоричност, че такива изобщо не са отправени. Нещо повече, според П.Д., на мястото други лица освен подсъдимата, тъжителя А. и свид.Р. нямало, твърдение, което категорично се опровергава от показанията на посочените по-горе свидетели.

По идентичен начин изглеждат нещата и с показанията на свид.Р.Р.. Същият заявява, че за времето, в което извършвал ремонта на климатика, между подсъдимата и тъжителя А. не били разменяни обидни думи или закани. Твърди само, че след като подс.Д. казала на тъж.А., че те са й бутали климатика, последният отрекъл, заклел се в децата и внуците си, след което си тръгнал. Твърди, че през цялото време докато продължавал ремонта на климатика подс.Д. била до него и не видял други хора. В същото време заявява, че докато работел бил с гръб към случващото се и не може да каже какво е станало и кой е бил там. Отделно от това, от показанията на останалите свидетели по делото се установява, че към мястото, където възникнал конфликта между подсъдимата и частните тъжители – пътеката в двора, след входната порта, видимост от мястото, където Р. ремонтирал климатика нямало. При това положение е логично да се приеме, че докато бил ангажиран с ремонта на климатика, с внимание насочено към тази дейност, при това обърнат с гръб към мястото на инцидента и с ограничена видимост към него, свид.Р. не е имал пълноценна обективна възможност да придобие пълна и точна представа, за това което се случило.

Обстановката, в които обидните думи “ненормални”, “простаци” и “идиоти”, били изречени, изначално влошените отношенията между тъжителите и подсъдимата и поводът за тяхното изричане, преценени в аспекта на граматическото им значение и смислов негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че те са накърнили честта и достойнството на тъжителите И.А. и Е.С..

Безспорно, налице е публичността на деянието, тъй като както бе посочено по-горе обидните думи били изречени от подсъдимата освен пред пострадалите А. и С., но и пред други присъстващи лица, които възприели казаното от подс.Д., а освен това деянието било извършено на общодостъпно място – открито дворно място до оживена улица на гр.Русе, поради което квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е също установен.

По делото не бяха представени и не се събраха от Съда доказателства, от които да се обоснове извода, че в инкриминирания случай, тъжителите И.А. и Е.С. са се държали предизвикателно или агресивно към подсъдимата, или са я провокирали по какъвто и да било друг начин, което да бъде оценено като повод за изречените обиди.

С оглед изложеното, Съдът намира, че в настоящият слчай са налице две отделни престъпления, доколкото при условията на идеална съвкупност с изричането на думите “ненормални”, “простаци” и “идиоти” подсъдимата М.Д. обидила едновременно и двамата частни тъжители, които са били в непосредствена близост до нея, възприели са изреченото от подсъдимата и са се почувствали обидени и унизени. При това положение става ясно, че не са налице предпоставките за приложение на чл.26 от НК, доколкото институтът на продължаваното престъпление не се прилага за престъпления срещу личността на различни физически лице - чл.26, ал.6 НК.

 

 

 

 

 

От субективна страна, подсъдимата осъществила двете престъпления при пряк умисъл. Тя съзнавала, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителите А. и С.. Била наясно, че използва думите в присъствието на пострадалите и че те ще бъдат възприети от последните, като обидни. Подсъдимата Д. била наясно и с обстоятелството, че нанася обидата публично. Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и неговите последици и искала тяхното настъпване.

Въз основа на изложеното, Съдът намира, че с действията си подс.М.Д. е осъществила всички елементи от обективна и субективна страна на състава на две престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че:

  На 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на И.С.А.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, “простак” и “идиот” ”, като обидата е нанесена публично и за това, че

На 05.08.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Е.И.С.,***, в негово присъствие, като го нарекла “ненормален”, „простак” и “идиот”, като обидата е нанесена публично.

 

Подсъдимата е наказателноотговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и й бъдат наложени, предвидените за тези престъпления наказания.

В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК, доколкото са налице множество престъпления, и разпоредбата на чл. 78а, ал.7 НК не позволява освобождаването на подсъдимата Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

 

Съдът намира, че по делото не бяха събрани категорични доказателства, че подс.М.Д. е осъществила състава на двете престъпления по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, чрез отправяне към пострадалите на обидната дума “Изрод/и” и да е правила неприлични жестове по отношение на тях, поради което, твърдението в частната тъжба, че подсъдимата нарекла тъжителите А. и С. “изроди” и правила неприлични жестове е недоказано по изискуемия от наказателния процес категоричен и несъмнен начин.

Поради това, подсъдимата М.Д. следва да бъде призната за невинна досежно това:

На 05.08.2015г. да е употребила думата “Изрод” и да е правила неприлични жестове по отношение на И.С.А., поради което и на осн. чл.304 от НПК бъде оправдана по тази част от обвинението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и досежно това

На 05.08.2015г. да е употребила думата “Изрод” и да е правила неприлични жестове по отношение на Е.И.С., поради което и на осн. чл.304 от НПК бъде оправдана по тази част от обвинението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

 

При индивидуализацията на наказанията по отношение на подсъдимата М.Д. за тези престъпления, Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало, трудовата й ангажираност, както и раздразнението на подсъдимата от установената умишлена повреда на климатика й, което макар и да няма наказателноправно значение за отговорността й, сочи на инцидентна проява, предизвикана от неправилна емоционална оценка на ситуация.    

Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не отчита.

Предвид това, Съдът приема, че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двете престъпления, целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание, за всяко от тези престъпления в минималния предвиден в разпоредбата на 148, ал.1, т.4 от НК размер, а именно “Глоба” в размер на 3000.00лв. и налагане на кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”.

На осн. чл.23, ал.1 от НК, така наложените наказания следва да бъдат групирани, като се определи едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно “ГЛОБА” в размер на 3000.00 /три хиляди/лв., към което следва да се присъедини наказанието “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по Общинско Радио-Русе.

 

Така наложеното наказание, по преценка на Съда, съответства в пълна степен на обществената опасност на подсъдимата и деянията. С налагането му последната ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

 

Относно гражданските искове:

Подсъдимата М.Д. е извършила деяние по чл.148, ал.1, т.4, вр. чл.146, ал.1 от НК, с което причинила на пострадалия И.А. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимата осъществила фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди. От събраните по делото доказателства, Съдът приема, че е налице противоправно деяние, извършено от подсъдимата, което е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания от деянието, както и обстоятелството, че обидата били възприета и от трети лица, Съдът оценява неимуществените вреди в размер на 1500.00лв.

Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец И.С.А., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. Останала част от гражданския иск до размера на  5000.00лв. Съдът счита за недоказан.

Подсъдимата М.Д. е извършила деяние по чл.148, ал.1, т.4, вр. чл.146, ал.1 от НК, с което причинила на пострадалия Е.С. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимата осъществила фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените вреди. От събраните по делото доказателства, Съдът приема, че е налице противоправно деяние, извършено от подсъдимата, което е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания от деянието, както и обстоятелството, че обидата били възприета и от трети лица, Съдът оценява неимуществените вреди в размер на 1500.00лв.

Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец Е.И.С., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане. Останала част от гражданския иск до размера на  5000.00лв. Съдът счита за недоказан.

 

Подсъдимата следва да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 120.00лв.

Подсъдимата следва да заплати на всеки от частните тъжители И.А. и Е.С. сумата от 306.00лв., разноски направени от всеки от последните за завеждане на делото и адвокатски хонорар.

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

                                                                        

 

Районен съдия: