Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
Велико Търново, 13.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 695/2023г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 192, ал.2 от
Закона за културното наследство /ЗКН/.
Образувано по жалба вх. № 5334/13.11.2023г.
в АСВТ, подадена от името на дружеството „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК
*********, действащо чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Разпореждане за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“, „б“ и „в“
от Закона за културното наследство от 31.10.2023 г. /вх. № 33-00-8154 в МК/,
издадено от арх.А.Н.Д. на длъжност главен инспектор в Регионалния Инспекторат
за опазване на културното наследство, ЦРП –Велико Търново към ГД ИОКН при
Министерство на културата.
Жалбоподателят счита, че Разпореждането е нищожно поради некомпетентност на издателя му и
поради неправилно определяне на адресата на ПАМ. Алтернативно поддържа, че е незаконосъобразно, т.к. е
постановено при липса на доказателства за извършено нарушение, липса на
основание за прилагането на ПАМ по отношение именно на дружеството и грубо
нарушение на административно производствените правила. Настоява, че основание
за приложение на мярката е констатирано нарушение или опасност от нарушение, а
такова в случая не е налице. Позовавайки се на мотивите на разпореждането,
твърди, че в случая се претендира, че разрешението за строеж е
незаконосъобразно предвид несъгласуване на проектите с МК. Предвид това и
доколкото сградата е собственост на Великотърновската Света Митрополия, намира,
че адресат на разпореждането може да бъде именно тя. Отделно от това твърди, че
не са налице доказателства, че сградата, предмет на разпореждането за ПАМ, действително
е паметник на културата, доколкото цитираните писма от 1978г. на НИПК, с които
се твърди, че е декларирана като такава не са известни на никой, освен на МК, а
достъп до тях чрез сайта на МК е невъзможен. Предвид това за дружеството е било
обективно невъзможно да установи, че възложеното му строителство попада под
особен надзор. На последно място намира разпореждането и за нецелесъобразно,
тъй като влизането му в сила и спиране на укрепване на изкопите, би довело до
срутване на пътя, прекъсване на комуникации и застрашаване живота на
гражданите. По тези, подробно изложени съображения, защитата на жалбоподателя
иска от съда да прогласи нищожността на оспореното Разпореждане, алтернативно
да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане
на разноските по делото.
В открито съдебно заседание
представляващият оспорващото дружество не се явява. Представлява се от
упълномощения адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Моли за отмяна на разпореждането и присъждане на разноски, за
което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - главен инспектор в Главна дирекция
"Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на
културата оспорва жалбата като неоснователна. Явява се лично в о.с.з. и се
представлява от упълномощен ПП. Последният пледира жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Подробни съображения излага в представените по делото
писмени бележки. Поддържа, че необходимостта от спиране на действията, с които
евентуално се засяга режимът на защита на недвижимите културни ценности и
процесната такава, посочена в РППАМ, може да засегне действията на възложителя
и такива на изпълнителя, поради което РППАМ може да бъде издадено на всеки
субект, който предприема въпросните действия. Посочва, че в закона няма
ограничение по отношение на това на кой субект да бъде издадено, като
единствено се мотивира с конкретната обстановка - защита на недвижима културна
ценност. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя за липса на възможност за
установяване на статута на съответната недвижима културна ценност като обект на
защита от ЗКН, посочва, че общинските власти се уведомяват редовно от страна на
НИКН за статута на недвижимите културни ценности, а и същите би следвало да
бъдат отразени в съответните регулационни планове на съответното селище, като
последните се обнародват в ДВ и като такива имат задължителна сила за всички. По
тези съображения моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Оспорването е направено от лице с правен
интерес, което е адресат на приложената принудителна административна мярка. В
законово установения преклузивен срок, т.к. Разпореждането е връчено на 03.11.2023г.,
а жалбата е депозирана на 10.11.2023г. Насочено е против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Осъществено е пред родово и
местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения по фактите и правото:
По делото са приети като писмени
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, получена
с писмо вх. № 5457/20.11.2023г. от Регионален инспекторат за опазване на
културното наследство – Велико Търново по опис, както и допълнително представените
такива от ПП на жалбоподателя и от ПП на ответника. Същите не са оспорени от
страните по реда на чл.193 от ГПК.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото писмени доказателства, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
1. Не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между Община Лясковец, представлявана от кмета,
и Великотърновската Света Митрополия,
представлявана от Негово Високопреосвещенство, е сключен Договор за дарение от
20.07.2005г., по силата на който последния придобива безвъзмездно собствеността
върху урегулиран поземлен имот IV- за училище, кв.68, по плана на с.Мерданя с
площ 1480 кв.м., ведно със сграда бивше училище със застроена площ 456.10 кв.м.
при граници: север: УПИ III-444, изток: УПИ VIII, улица с о.т.207-208, юг: УПИ
V-448, запад: улица с о.т.187-184, като се задължава да ползва придобитият имот
за откриване на църковно неделно
училище.
2. Не е спорно и, че въз основа на одобрен
на 03.08.2020г. от главния архитект на Община Лясковец технически инвестиционен
проект по части: Архитектурна, Конструктивна, Електрическа, ВиК, ОВК,
Геодезическа, Енергийна ефективност и пожарна безопасност и Пожарна безопасност
и въз основа на представени от експлоатационните дружества – становище от ЕРП
„Север“ АД с изх. №ПУПРОК – 6671/11.12.2019г. и Удостоверение от ВиК „Йовковци“
ООД – изх. №ПТ-659/23.10.2019г., на Великотърновската Света Митрополия, представлявана
от Негово Високопреосвещенство, е
издадено Разрешение за строеж №26Мя/03.08.2020г.
за строеж IV категория: „училище „Св.Йоаким Патриарх Търновски“ за нуждите на
Великотърновска Света Митрополия в УПИ IV- за училище, находящ се в УПИ IV- за училище, кв.68, по плана на
с.Мерданя, Община Лясковец, с административен адрес с. Мерданя, ул.
„Земеделска“ №3.
3. На 27.03.2023 г. между Великотърновската
епархия – възложител, и „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД - изпълнител, е бил сключен
договор за изпълнение на СМР на обект „Училище „Св.Йоаким, Патриарх Търновски“
в УПИ IV, кв.68, по плана на с.Мерданя, Община Лясковец, като е бил съставен
Протокол от 22.05.2023 г. за откриване на строителна площадка, определяне на
строителна линия и ниво на строежа.
4. С писмо изх. №33-00-815/25.09.2023г. на
главния директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“ е
изискано от директора на НИНКН да представи информация за статута и режимите на
опазване, както и за наличие на процедирана или входирана проектна документация
за училище „Св.Йоаким Патриарх Търновски“, разположено в УПИ IV-за училище,
кв.68, с.Мерданя, община Лясковец.
4.1. В отговор е получено писмо от
02.10.2023г., според което обектът притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с писмо №3494
от 10.10.1978г. на НИПК като: „Старото училище в двора на църквата УПИ IV-445,
кв.68“ архитектурно-строителен паметник на културата. В писмото е отбелязано
също, че в УПИ IV-445, кв.68 са разположени и други единични недвижими културни
ценности – църква „Св. Димитър“, декларирана с писмо №3494 от 10.10.1978г. на
НИПК като архитектурно-строителен
паметник на културата и с писмо №2586/05.07.1979г. на НИПК като художествен
паметник на културата, и „Камбанарийна кула в двора на църквата“, декларирана с
писмо №3494 от 10.10.1978г. на НИПК като
архитектурно-строителен паметник на културата.
5. С последващо писмо изх. №33-00-815/12.10.2023г.
отново е изискано от директора на НИНКН да представи информация за статута и
режимите на опазване, както и за наличие на процедирана или входирана проектна
документация за училище „Св.Йоаким Патриарх Търновски“, разположено в УПИ IV-за
училище, кв.68, с.Мерданя, община Лясковец. Към писмото е приложена скица на
имота и заповед за одобрение.
5.1. В отговор е получено писмо от
13.10.2023г., в което е посочена идентична на получената с предходното писмо информация.
6. С друго писмо от 25.10.2023г. от
собственика на УПИ IV и сградата, построена в него - Великотърновска Света
Митрополия, е изискана цялата строителна документация, във връзка със СМР,
извършващи се в поземления имот на основание Разрешение за строеж №26Мя/03.08.2020г.
на главния архитект на Община Лясковец.
6.1. В указания в писмото срок, такива не
са представени.
7. На 24.10.2023г. от служители на ГД
"Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство
на културата, била извършена и проверка на място на обект: Сграда в УПИ IV,
кв.68 (училище „Св.Йоаким Патриарх Търновски“), с.Мерданя, община Лясковец,
област Велико Търново.
8. За резултатите от проверката по
документи и на място е съставен Констативен протокол от 25.10.2023 г. Съгласно отразеното в
протокола, сградата е изцяло разрушена и премахната от терена, като е налице
голям изкоп по цялата площ на сградата, с дълбочина достигаща до над 3 м. и
частично изливане на бетон, което обаче не отговаря на издадената виза и
разрешението за строеж, които са за обновяване на сградата, а не за цялостно или
частично разрушаване на същото. Констатирано
е също, че сградата е разположена в границите на охранителната зона на
недвижими културни ценности, декларирани с писмо №3494 от 10.10.1978г. на НИПК
и писмо №2586/05.07.1979г. на НИПК, като нито визата, нито инвестиционният
проект са съгласувани от министерството на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и
ал. 2 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН.
8.1. Констативният протокол е изпратен на жалбоподателя с писмо
изх. №Увд-10/25.10.2023г., като в същото е отразено, че следва да се счита за
уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК. Не са налице данни кога е получено
от последния.
9. Въз основа на посочения протокол, на
изпълнителя на строежа – „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е издадено и
разпореждането, представляващо налагане на принудителна административна мярка,
която е предмет на настоящото дело.
10. С писмо изх. №33-00-815/10.11.2023г.
на главния директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“,
началника на РДНСК е уведомен за констатираните нарушения при извършената
проверка на място и по документи на цитирания по-горе обект и за издаването на
РППАМ, като от последния е изисквано предприемане на действия по компетентност.
При тези установявания по фактите съдът
направи следните изводи от правна страна:
Съдът прецени направените в жалбата
оплаквания и доводите на страните. Извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1,
във връзка с чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която
преследва закона. При тази проверка съдът, прие
следното от правна страна:
Във връзка с наведените в жалбата
твърдения за нищожност на оспорената ПАМ, настоящият състав намира, че
принудителната мярка е наложена от компетентен орган, съобразно правомощията,
дадени му с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“ и б. „в“, и
ал. 2 от ЗКН, вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗКН. Съгласно цитираните разпоредби,
Инспекторатът за опазване на културното наследство в МК контролира и
изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица
при условията и по реда на действащото законодателство. В изпълнение на тези си
правомощия инспекторите прилагат принудителни административни мерки,
включително имат правомощието да дават писмени предписания за предотвратяване
или преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните
последици от тях в определен срок, да спират строителството, въвеждането в
експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, а също и
да спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и
движимо културно-историческо наследство. Видно от съдържащата се в делото Заповед № РД14-791/
19.07.2023 г. на министъра на културата /л. 52 от делото/, на основание чл. 192 от ЗКН, издалият процесното
разпореждане главен инспектор в ГД "ИОКН" - арх. А.Н.Д., е
оправомощен да извършва проверки на място и по документи, и налага ПАМ за
предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН.
Що се отнася до твърденията за нищожност
на ПАМ поради неправилното определяне адресата на същата, следва да се
отбележи, че това е довод за
незаконосъобразност, който евентуално би могъл да обуслови отмяна на акта (т.е.
касае се за довод за унищожаемост), но не може да обоснове нищожност на същия.
Разпореждането за налагане на ПАМ е
издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа
посочване на фактическите и правни основания за издаването, вкл. с позоваване на резултатите от проверката,
за която е съставен Констативен протокол от 25.10.2023г.
Противно
на доводите на жалбоподателя, в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От приложените по
делото доказателства, в т. ч кореспонденцията между ГД "ИОКН" и НИНКН,
се установява, че органът се е опитал да изясни всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, като в този смисъл не е налице соченото от жалбоподателя
съществено процесуално нарушение, основано на твърдения за неспазено изискване
по чл. 35 от АПК, и за непълнота на фактическия и доказателствен материал.
Оспоренoто
разпореждане е издадено при спазване приложимите материалноправни разпоредби на
закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.192, ал.1, т.2 от ЗКН, при упражняване на контролната
дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по
този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: а) дават
писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по
този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен
срок; б) спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на
обекти, инсталации, уреди и съоръжения; в) спират други дейности, които
създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо
наследство. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗКН инспекторите осъществяват
контрол за спазване на изискванията на ЗКН, свързани с
териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности. Именно в
изпълнение на тези свои задължения административният орган е издал оспореното
разпореждане.
Видно
от оспореното разпореждане е, че ПАМ се налага за преустановяване на
нарушението по чл.83, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗКН и за отстраняване на вредните
последици от същото, тъй като предприетото строителство е започнато без
необходимата съгласувателна документация по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.
Не е спорно по
делото, а и от представените проект и разрешение за строеж също се установява,
че проектите не са съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Съгласно
посочените разпоредби, съгласуването се извършва с писмено становище и заверка
с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване
на съответната документация от министъра на културата или оправомощени от него
длъжностни лица след писмено становище на НИНКН. В конкретния случай такова
съгласуване не е извършено. Нормата на чл. 83 от ЗКН очертава обхвата на
обектите, по отношение на които се изисква съгласуването по чл. 84 от ЗКН.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗКН - инвестиционните проекти и искания за
намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и
строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 2. в охранителни зони
на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с
режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и
инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо
застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства
с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни
ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на
транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните
отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.
В случая училище
„Св.Йоаким Патриарх Търновски“, разположено в УПИ IV, кв.68 по плана на с.
Мерданя, община Лясковец, обл. Велико Търново, притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с писмо №3494 от 10.10.1978г. на НИПК като
архитектурно-строителен паметник на културата. УПИ IV, в който попада сградата
на училището, е образуван при разделянето на парцел IV-445 в кв.68 по плана на с. Мерданя на три
парцела - УПИ IV, УПИ IХ – за училище и УПИ VIII – за църква. Не е спорно, а и
се установява от доказателствата по делото, че в новия УПИ VIII, който е
съседен на УПИ IV, попадат недвижимите културни ценности църква „Св.Димитър“ и
камбанарийната кула в двора на църквата. С оглед на това и предвид разпоредбата
на чл. 79, ал. 4 от ЗКН, съгласно която когато единичната културна ценност няма
определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на
статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона -
територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра
- и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях,
сградата на училището, попада в охранителната зона на недвижимите културни
ценности – църква „Св.Димитър“ и камбанарийната кула в двора на църквата, и за
нея се изисква съгласуване на инвестиционния проект, което не е направено.
Действително,
както твърди и жалбоподателят, по смисъла на чл.71, ал.1, т.3 от ЗКН
задължението за съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2 от ЗКН на проекта по
чл.83 от с.з. е именно на собственика на сградата, тъй като по арг. от чл.161, ал.4, т.1 от ЗУТ отговорността за
осигуряване на необходимите документи по чл.142, ал.5, т.7 и 8 е негова. В
случая обаче е безспорно, че между Великотърновската епархия - възложител и
„СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД - изпълнител е бил сключен договор за изпълнение на
СМР, в изпълнение на който жалбоподателят е започнал строителните работи по
процесната сграда, в резултат на което сградата е изцяло разрушена и премахната.
Тоест, макар жалбоподателят да не е
осъществил нарушението /в случая такова е осъществено от собственика - възложител
по договора за СМР/, с дейността си именно той, в качеството си на строител,
проявява негативните последици от нарушението. Предвид това правилно АО е
наложил спрямо него процесната ПАМ. Издадената мярка преустановява
продължаването на СМР на сградата, които трябва да се извършат с предварително съгласуван
с МК по реда на ЗКН проект. Предназначението на мярката е да пресече,
преустанови продължаването на вече започналото правонарушение.
Обжалваният акт
кореспондира и с целта на закона, разписана в чл. 3, ал. 1 - създаването на
условия за опазване и закрила на културното наследство и устойчивото развитие
на политиката по опазването му.
По изложените съображения съдът прие, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и съответен на ЗКН и неговата цел. Жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото следва да се присъдят
разноски в полза на ответника, който е защитаван от юрисконсулт. На основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 24 от НЗПП съдът определи същите в размер
на 100,00 лв.
Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2,
предложение последно от АПК, настоящият състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването,
заявено по жалба на „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК ********* срещу Разпореждане
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
„а“, „б“ и „в“ от Закона за културното наследство от 31.10.2023 г. /вх. №
33-00-8154 в МК/, издадено от арх.А.Н.Д. на длъжност главен инспектор в
Регионалния Инспекторат за опазване на културното наследство, ЦРП –Велико
Търново към ГД ИОКН при Министерство на културата.
ОСЪЖДА търговско дружество „СКАЙ ВИЖЪН
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Полтава“ №1В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя И.Н.К. да
заплати на Министерство на културата на Република България разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: