№ 2734
гр. Варна, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501313 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а от ПрВп.
Образувано е по частна жалба, подадена от частен съдебен изпълнител Ивета – Луис
Контрарес ФЕ. с рег. № 894 с район на действие района на ОС-Варна, срещу определение за
отказ № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по
заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че постановеният отказ по заявлението на ЧСИ
Ивета – Луис ФЕ. по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна е
незаконосъобразен като се настоява за отмяната му.
Твърди се, че по изп. дело № 1291/2017 год. по описа на ЧСИ И. ФЕ. е наложен запор
върху вземания на длъжника по изп. дело „Специализирана болница за активно лечение на
детски болести д-р Лисичков“ ЕООД, към трети лица, които вземания са обезпечени с
договорни ипотеки. По искане на ЧСИ ФЕ. запорът е вписан в СлВп-Варна съобразно
изискванията на чл. 171 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1, б. „г“ от ПрВп, като за вписването на запора
върху обезпеченото с ипотека вземане е събрана държавна такса в размер на 165 лева. Със
заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна, ЧСИ ФЕ. е поискала
заличаване на запора (вписването на постановлението за заличаване на вписания запор
върху вземане, обезпечено с ипотека), като е внесена такса за заличаването в размер на
половината от събраната такса за вписването му – чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ. Твърди се в жалбата,
че неправилно съдията по вписванията от СлВп-Варна е приел, че дължимата такса за
заличаването на запора върху обезпеченото с ипотека вземане е в размер на 676 лева,
изчислена съобразно нормите за заличаването на самата ипотека, поради което и
постановеният отказ за заличаване на запора е незаконосъобразен.
Отправено е искане за отмяна на определението за отказ № 160/07.06.2022 год. на
съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по заявление с вх. рег. №
17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
1
Със заявление с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна ЧСИ И. ФЕ. е
поискала да бъде заличен запора (да бъде вписано постановлението и от 06.04.2021 за
́
заличаването на запора) върху вземанията на длъжника по изпълнението по изп. дело №
1291/2017 год. по описа на ЧСИ И. ФЕ. - „Специализирана болница за активно лечение на
детски болести д-р Лисичков“ ЕООД, към трети лица, които вземания са обезпечени с две
договорни ипотеки и върху които вземания е бил вписан запор с вх. рег. № 28269/17.10.2021
год., акт № 229, том ХХІ, дв. вх. рег. № 28140/18.10.2017 год. по описа на СлВп-Варна,
съобразно съдържащите се в преписката по частната жалба доказателства. От същите е
видно, че вземането на длъжника по изпълнението към трети лица, обезпечено с две
договорни ипотеки, върху което вземане е вписан в СлВп - Варна и наложеният от ЧСИ
запор, е в размер на 54 200, 44 евро и 112 лева, или в общ размер на 106 118, 25 лева. За
вписването на запора върху обезпеченото с двете ипотеки вземане в общ размер на 106 118,
25 лева, е събрана д. т. в размер на 165 лева (при действително дължима д. т. в размер на
106, 12 лева, съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ).
Към заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна, подадено от
ЧСИ И. ФЕ. за заличаването на вписания запор върху обезпеченото с двете ипотеки вземане
(за вписване на постановлението и от 06.04.2021 за заличаването на вписания запор върху
́
обезпеченото с двете ипотеки вземане) са представени доказателства за внесена държавна
такса в размер на 82, 50 лева – половината от събраната д. т. за вписването на запора.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията при СлВп-Варна е приел,
че налагането на запор върху обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване съгласно
чл. 17, б. „г“ от ПрВп, но в същия нормативен липсва разпоредба, която да предвижда
отбелязване на заличаване на същото. Прието е, че разпоредбата на чл. 2 от ПрВп е
императивна и сочи, че отбелязване и заличаване се извършва само в изрично предвидените
случаи в законите. Т. е., от изложените мотиви следва, че съдията по вписванията е приел,
че в ПрВп не е предвидено заличаване, респ. отбелязване на заличаването, на вписан запор
върху обезпечено с ипотека вземане.
Приел е още, че в случай, че е допустимо заличаване, респ. отбелязване на
заличаването на вписан запор върху обезпечено с ипотека вземане, то това следвало да се
извърши по вписаната ипотека, която обезпечавала вземането, при което и е приложим
редът за заличаването на ипотеката, вкл. и относно размера на държавната такса за
заличаването на ипотеката, която в конкретния случай е половината от събраната държавна
такса за вписване на всяка от двете ипотеки, а именно: 676, 23 лева, а доказателства за
внасяне на посочената сума не са представени със заявлението.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с
ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и
подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие
трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в
имотния регистър.
Съгласно чл. 17, ал. 1, б. „г“ от ПрВп вписването на налагането на запор върху
вземане, обезпечено с ипотека, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два
еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се
иска вписването.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ПрВп вписването на актовете по ал. 1 на чл. 17 се извършва
по правилата на чл. 12, ал. 2, а чл. 17, ал. 4 ПрВп предвижда, че след извършване на
отбелязването по персоналните партиди съдията по вписванията прави отбелязване
отстрани на ипотечния акт, като посочва вида на акта по ал. 1 и времето, когато е извършено
отбелязването, и се подписва.
Чл. 12, ал. 2 ПрВп, към който препраща чл. 17, ал. 3 от същия правилник, урежда
правилата за вписването на искови молби и на постановените по тях решения (чл. 11 от
ПрВп), а чл. 13 урежда правилата за заличаването на вписването на вписани по предходния
2
член (т. е., по чл. 12 ПрВп) актове и документи, между които актове е и вписаният запор
върху обезпечено с ипотека вземане, предвид препращането на чл. 17, ал. 3 ПрВп.
От анализа на горните разпоредби следва, че ПрВп предвижда и урежда и правилата
за заличаване на вписаните по чл. 17, ал. 1 ПрВп актове /документи/, между които е и вписан
в СлВп запор върху обезпечено с ипотека вземане.
При това положение изводите на съдията по вписванията, че ПрВп не предвижда
заличаване на вписан запор върху обезпечено с ипотека вземане, не почиват на закона.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ за вписване на подлежащи на вписване актове и
документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или
върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лева. Според чл. 3, ал. 1 за
извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника за
вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната
такса за вписване. Според ал. 2 когато искането за отбелязване, заличаване и подновяване на
вписване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, или само за някои от
имотите, се събира половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за която се иска
отбелязване, заличаване или подновяване, а ако такава не е посочена в искането – върху
сумата, за която е направено първоначалното вписване.
В случая обезпеченото с двете ипотеки вземане, върху което през 2017 год. е вписан
запора, е в размер на 106 118, 25 лева, съответно и дължимата държавна такса за вписването
му е 106, 12 лева, съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ. Дължимата държавна такса за
заличаването на вписването на запора върху обезпеченото с двете ипотеки вземане, е
половината от таксата за вписването на запора върху това вземане, а именно 53, 06 лева. В
случая към заявлението до СлВп – Варна са представени доказателства за внесена сума за
държавна такса в по-голям размер от установения в цитираната тарифа.
По тези съображения съдът намира, че определението за отказ № 160/07.06.2022 год.
на съдията по вписванията при СлВп – Варна, постановен по заявление с вх. рег. №
17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна е незаконосъобразно, същото следва да бъде
отменено и преписката да се върне на Съдията по вписванията при СлВп – Варна с указания
за предприемане на следващите се действия съгласно ПрВп по заявлението с вх. рег. №
17498/07.06.2022 год. по рег. на СлВп-Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 160/07.06.2022 год. на съдията по вписванията при СлВп
– Варна, с което е постановен отказ по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год. по рег.
на СлВп-Варна;
ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при СлВп – гр. Варна за
предприемане на следващите се действия по заявлението с вх. рег. № 17498/07.06.2022 год.
по рег. на СлВп-Варна, съобразно горните указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3