№ 281
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110119793 по описа за 2022 година
Предявени са от Х. К. К., с ЕГН **********, срещу ЗАД „А...“, с ЕИК ..,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание:
- чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6 181.19 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на ПТП настъпило на 11.12.2019 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 13.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 400 лв., представляваща
направени разходи за адвокатско възнаграждение при извънсъдебното
уреждане на спора.
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 428.66 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 03.01.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба – 13.04.2022 г.
Ищецът Х. К. К. твърди, че на 11.12.2019 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) с участие на застрахован с имуществена
застраховка „Каско“ при ответника лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Артеон“, с рег. № ..., управляван от ищеца, както и лек автомобил „Опел“,
модел „Корса“ с рег. № ..., управляван от Б. Р.. Сочи, че е попълнен
двустранен констативен протокол за ПТП. Излага твърдения, че е образувана
1
преписка при ответника след заявяване на настъпилото застрахователно
събитие от страна на ищеца с № 10019030132807 от 17.12.2019 г. Твърди, че
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Претендира разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалба до ответника и Комисията за финансов
надзор при извънсъдебното уреждане на спора. Претендира разноски в
настоящото производство.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗАД
„А...“ е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на
валиден договор за имуществено застраховане „Каско“ между страните, който
е действал към датата на процесното ПТП. Твърди, че ищецът не е спазил
изискванията на ЗДвП, поради което е настъпило ПТП. Сочи, че е налице
правоизключващо обстоятелство по отношение на задължението на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, поради което
отказът на ответника да заплати такова бил законосъобразен. Евентуално
оспорва размера на претендираното обезщетение. Оспорва и претенцията за
400 лв. за разноски пред КФН. Оспорва предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
ЗАД „Б...“, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ответника, не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 13.03.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
между страните е съществувало валидно сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“ с действие към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП
от 11.12.2019 г. (лист 41 по делото), се установява, че на 11.12.2019 г., в 18.00
ч., в гр. София, на бул. „Овча купел“, е реализирано ПТП между лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. № ..., управляван от ищеца
2
Х. К. К. и лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ..., управляван от Б.
Е. Р., в резултат на което са причинени материални щети и на двата
автомобила, като протоколът е подписан от водачите и двете горепосочени
МПС-та без възражения и в същият е отбелязано, че горепосоченото ПТП е
причинено по вина на ищеца Х. К. К..
Установява се от показанията на свидетеля Б. Е. Р. (водач на лек
автомобил с марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ...), че през месец
декември на 2019 г., около 19.00 ч. свидетелят управлявал лек автомобил с
марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ... в гр. София, бул. „Овча купел”, като
на около 50-100 м. преди кръстовище с бул. „Цар Б. ІІІ” и предприел маневра
за завой на ляво, когато бил ударен от лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Артеон“, когото забелявал на около 10 – 13 м. преди да настъпи удара.
Свидетелства, че в резултат на ПТП-то били причинени материални щети и на
двата леки автомобила.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. № ... са в причинно следствена
връзка с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни
цени е в размер на 6 288.06 лв. Вещото лице е посочило следния механизъм
на настъпване на ПТП-то – на 11.12.2019 г., около 18.00 ч., в гр. София, лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. № ..., управляван от ищеца
Х. К. К. се движи по бул. „Овча купел” и непосредствено преди бул. „Цар Б.
ІІІ” предприема маневра за изпреварване на трамвайна мотриса, като се
движи по трамвайното трасе, в същото време от Автогара „Запад” водачът на
лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ..., Б. Е. Р. предприема маневра
за ляв завой за навлизане по бул. „Овча купел” в резултат, на което е
настъпило ПТП, при което са причинени материални щети и на двата
автомобила. От техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е неспазване на правилата за движение от страна на двамата
водачи, които не съобразяват поведението си с хоризонталната маркировка и
с останалите участници в движението. Вещото лице е посочило, че водачът на
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. № ... е могъл да
предотврати процесното ПТП, ако е продължил движението си по лентата,
3
предназначена за движение на МПС по бул. „Овча купел” и не е предприел
изпреварване на трамвайната мотриса, а водачът на лек автомобил „Опел“,
модел „Корса“ с рег. № ... е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП-то, ако преди излизането си от Автогара „Запад” е пропуснал
превозните средства движещи се по бул. „Овча купел”.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, което
заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се
установява, че при проведен разговор между ищеца и служител на Кол
Център на ЗАД „А...“, ищецът е съобщил за процесното ПТП, като изрично е,
посочил, че с управлявания от него лек автомобил се е движил по
трамвайната линия по бул. „Овча купел”, когато и настъпило процесното
ПТП, както и че същото е настъпило по негова вина.
Застрахованият е уведомил писмено ответника за настъпилото
застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по
щета № 10019030132807.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Видно от представеното по делото писмо с изх.№ Л-76/03.01.2020 г. на
4
ЗАД „А...“, ответникът е отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение по процесната щета, тъй като горепосоченото ПТП е причинено
в резултат на извършено грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
5
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
Не се твърди от ответника да има дефиниция на понятието "груба
небрежност" в приложимите общи условия, нито се твърди в същите да е
предвидено основание за отказ за изплащане на обезщетението при
установяване на такава. Понятието "груба небрежност" е изяснено в
практиката на ВКС – Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г.
на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на
ВКС, ІV г. о. и др. Съгласно цитираната съдебна практика небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица – добрия
стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за извършването.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост.
6
По делото не е проведено доказване от страна на ответника каква е била
скоростта на движение, какво е било ограничението в пътния участък, какъв е
бил трафикът, видът на настилката и др. Следва да се посочи, че поначало би
могло да се приеме, че е налице груба небрежност, ако се установи при
условията на пълно и главно доказване, че водачът на автомобила се е движил
със скорост, очевидно надхвърляща безопасните условия за управление, но
такъв не е настоящият случай.
Изводът за наличие или липсата на груба небрежност в поведението на
даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на обща
дефиниция на понятието, приложима за всички случаи. В съдебната практика
по този въпрос се приема, че груба небрежност при управление на МПС е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено
към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в
нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието у него че
е възможно да увреди застрахованото имущество. По делото не се доказа,
ищецът да е причинил процесното ПТП, действайки с груба небрежност.
Не се доказва от ответника и обстоятелството по чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ,
което би го освободило от задължението да плати обезщетение, въпреки че в
отговора на исковата молба същият навежда доводи за евентуално
причиняване на застрахователното събитие в частта относно настъпилото
ПТП в резултат на допусната груба небрежност от страна на ищеца. Не се
твърди и не се доказва от ответника наличие на хипотезата на чл. 408, ал. 1, т.
2 КЗ, нито се обосновава наличието на хипотеза по чл. 408, ал. 1, т. 4 КЗ за
друг случай, който да е налице и в който застрахователят да може да откаже
плащане на обезщетение.
Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка лек автомобил лек автомобил „Фолксваген“, модел „Артеон“, с рег. №
... е възможно да настъпят в причинно следствена връзка с декларираното
застрахователно събитие, както и че стойността на щетите по средни пазарни
цени е в размер на 6 288.06 лв.
7
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата
САвТЕ се установи, че стойността на ремонта, изчислена по следни пазарни
цени към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 6 288.06
лв., както и че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е неспазване на правилата за движение от страна на двамата
водачи, които не съобразяват поведението си с хоризонталната маркировка и
с останалите участници в движението. то искът е основателен и доказан до
предявения размер от 3 144.03 лв., при отчитане на приноса за настъпване на
процесното ПТП и двамата водачи.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие е частично основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Срокът за изплащане на
застрахователното обезщетение не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108,
ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ.
Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата, изчислен с
помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на
лихви, за процесния период от 03.01.2020 г. до 13.04.2022 г. възлиза на
сумата от 726.60 лв, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД е основателен за предявения размер от 726.60 лв.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 299.76 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата
молба и депозит за вещо лице.
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Г. Г.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
8
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
387.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 570.82 лв. (депозит за вещо
лице и свидетел, разходи за извършен превод и юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ..., да заплати на Х. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
– гр. София, ул. .... – адв. Г. Г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 144.03 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № 10019030132807, образувана при
„ЗАД А...” АД, във връзка с настъпило на 11.12.2019 г. в гр. София
застрахователното събитие, и сумата от 726.60 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.01.2020 г. до 13.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД А...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ..., да заплати на Х. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
– гр. София, ул. .... – адв. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
635.64 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „ЗАД А...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ..., да заплати на адв. Г. Г., сумата от 387.00 лв. –
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Х. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул.
.... – адв. Г. Г., да заплати на „ ЗАД А...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., сумата от 570.82 лв. – разноски за
9
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗД „Б...” АД, като
трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10