Р Е Ш Е Н И Е №
гр.В., 19.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- В., V граждански състав в публичното заседание на четиринадесети август през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2538 по описа на съда за
Производството е по молба за
развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.
Молителите В.Х.Й. и Т.М.Й.,***,
твърдят в молбата си, че са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 213 от 13.05.1979
г. на община В.. От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
Считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Желаят да прекратят
брака си по взаимно съгласие, което съгласие е сериозно, непоколебимо и
взаимно, като са постигнали споразумение, съгласно чл.51 от СК. Молят съда,
като се убеди в изложеното да постанови решение, с което като утвърди
постигнатото споразумение, да прекрати брака.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Молителите са съпрузи, сключили
граждански брак с акт № 213 от 13.05.1979 г. на община В. и молбата за
прекратяването му е допустима. От брака си молителите нямат ненавършили
пълнолетие деца. В съдебно заседание молителите заявиха отново, че не могат да
се помирят и желаят брака да се прекрати.
Настоящият състав намира, че е
налице сериозно и непоколебимо съгласие у молителите за развод. Представеното
от двамата съпрузи споразумение по чл.51, ал.1 от СК е изчерпателно и пълно, поради
което съдът го одобрява и възпроизвежда в диспозитива на решението си. Страните са се споразумели също
и по отношение на имуществените последици на развода, каквато възможност е
предвидена в чл.51, ал.1, изр.2 от СК.
По отношение на
разноските, с оглед на споразумението, молителката трябва да заплати окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер 10 лева, както и държавна такса в размер на 2% върху възложения й дял,
съгласно споразумението по чл. 50 СК, с което се уреждат имуществените
отношения между съпрузите, на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, на
основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между В.Х.Й., ЕГН ********** и Т.М.Й., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, сключен с
акт за граждански брак № 213 от 13.05.1979 г. на община В., по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА споразумението между
страните по силата на което:
Молителите нямат ненавършили
пълнолетие деца, по отношение на които да се предоставя упражняването на
родителските права, определят личните отношения и присъжда издръжка.
Семейното жилище на страните,
находящо се в гр. В., ул. „***"
***, след развода ще се ползва от В.Х.Й..
Придобитият от страните по време
на брака им в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, а именно: жилище,
находящо се в гр.С., ж.к. ”**” ***, подробно описано в нотариален акт ***. на С.районен
съд, с данъчна оценка 28 343, 70 лева, се поставя в дял на Т.М.Й., като за
уравнение на дела на В.Х.Й. не се следва заплащане на сума или присъждане на
друго имущество.
Движимите вещи, придобити от
страните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, са
поделени доброволно и молителите нямат взаимни претенции към тях.
Молителите нямат претенции за
издръжка един към друг.
След развода Т.М.Й. ще продължи
да носи брачното
си фамилно име – Й..
ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-В. държавна такса за прекратяване на брака в
размер 10 лева, както и държавна такса върху възложения й дял, съгласно споразумението за имуществените
отношения, в размер 283, 44 лева, както и 5 (пет) лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от влязлото в сила
решение да се издават на страните след като установят, че е платен данъкът по
глава втора, раздел трети от Закона за местните данъци и такси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: