Р Е Ш Е Н И Е
№72
гр. Търговище, 05.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 238 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на К.Н.К. ЕГН ********** ***, чрез а.. Ил. Ш. ***, със съдебен адрес:*** против
Заповед № РД-З-1095/11.10.2022 г. на кмета на община Търговище, с която е
одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ-I и УПИ-II „За жилищно застрояване“ в кв. 120 в
гр. Търговище и РУП за УПИ-I УПИ-II и УПИ-III, кв. 120 в гр. Търговище.
Претендира се
нищожност, евентуално незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения
за противоречие със забрана за разпореждане с имота по 452, ал. 1 и 2 ГПК, като
се твърди, че праводателите на жалбоподателя и предишни собственици на УПИ
II-145 М. и К. Я., със свое заявление са инициирали административното
производство след налагането на възбрана на 26.06.2021 г. върху имота по
изпълнителното дело по което той го е придобил с постановление за възлагане на
недвижим имот от 11.08.2022 г. Налагат се съображения за противоречие на
оспорената заповед с принципа заложен в чл. 108, ал. 5 ЗУТ, във връзка с които
се сочи, че проектът за изменение не е съобразен с предвижданията в ОУП, както
с и правилата и нормативите за неговото прилагане, което обстоятелство
обосновава незаконосъобразност на одобрения проект. Излага се в жалбата, че
проектът не дава възможност за целесъобразно устройство на урегулиран поземлен
имот II-145, кв. 120, който е собственост на жалбоподателя. Счита, че
административният орган не е извършил устройствена преценка по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като при издаване на оспорената заповед е нарушил задължението си да
приложи онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите от акта лица.
Според твърденията в жалбата, неспазването на правилата за разумно,
добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния
орган по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ води до материална незаконосъобразност
на оспорения акт, тъй като в случая новите предвиждания в процесния план имат
за резултат загуба на значителна площ от РЗП за жилищни нужди. Чрез тях се
засяга вещното право на собственика в степен, по-голяма от необходимото за
постигане целта на закона и на процесния план, поради което предвиденото с
оспорената заповед изменение е по-неблагоприятно за жалбоподателя.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез а.. Ш. заявява, че поддържа жалбата. Сочи се наличие на
правен интерес за оспорване на заповедта, предвид на това, че същият се явява
собственик на един от трите урегулирани поземлени имота (УПИ), а именно УПИ II – 145 по плана на гр.
Търговище. Сочи, че неговите праводатели са инициирали процедурата по изменение
на ПУП на УПИ I и УПИ II и на Работния
устройствен план (РУП) на УПИ I, УПИ II
и УПИ III. В качеството си на правоприемник, той е заявил своите права пред
административния орган, дотолкова доколкото на предвижданията на устройствените
планове пряко засягат неговото по обема и начина на упражняване на неговото
право на собственост. Заявлението на предходните собственици на имота от
04.08.2022 г. е инициирано в период, през който е била налице висяща процедура
на публична продан на посочения имот при
наложена възбрана. Възбраната е била наложена преди подаване на заявлението и
жалбоподателят е предприел съответните правни действия, свързани с оттегляне на
подаденото до административния орган заявление с вх. № *********/04.08.2022 г. Твърди, че по този
начин е десезирал административния орган с исканията и подадените към него
приложения към заявлението от 04.08.2022 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването, кметът на община Търговище, чрез ю.. Ж. оспорва жалбата. Заявява
недопустимост на оспорването с твърдения за просрочване на жалбата. Евентуално
се претендира, ако съдът приеме жалбата за допустима, да я отхвърли като
неоснователна, тъй като обжалваната заповед била издадена от компетентен орган,
във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и
съгласно разпоредбите на материалния закон.
Конституираната
заинтересована страна - „АБВ-България“ ЕООД ЕИК *********, чрез а.. И. изразява
становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Постановление
за възлагане на недвижим имот от 11.08.2022 г. по ИД № 20217690400546 по описа
на ЧСИ А. З. с рег. № 769 на КЧСИ и район на действие ОС-гр. Търговище, вписано
в Служба по вписванията - гр. Търговище с вх.№ 4992/04.11.2022 г, акт № 149,
том XV (л. 11-12), жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ
73626.509.145 по КККР на гр. Търговище , идентичен с УПИ II-145 в кв. 120 по плана на гр. Търговище.
Представени са (л. 17-19) три броя скици на
поземления имот с ид. 73626.509.145 и на двете
сгради в него.
Административното производство
по издаване на заповедта е инициирано по заявление на З. Х. за одобряване на
проект за изменение на ПУП и РУП (л.40). Към заявлението са приложени работен
проект за изменение на плана за застрояване на УПИ І и УПИ ІІ и Работен
устройствен план за УПИ І и УПИ ІІ в кв.120 по плана на гр. Търговище на арх. Е.
К., в който като възложители са посочени М. Д. Я. - УПИ II; З. И. Х., Г. 3. И., Г. 3. И. и Р. Х. - УПИ I (л.
42-46).
Със заповед № РД-3-680/04.07.2022
г. кметът на общината дава разрешение за изготвяне на проект за изменение на
Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване в обхват на УПИ I и
УПИ II, кв. 120, гр. Търговище, с който вътрешната регулационна граница между
УПИ I и УПИ II в кв. 120, гр. Търговище да се постави по кадастралната граница
между поземлени имоти с идентификатори 73626.509.146 и 73626.509.145; да се
определи жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна
височина до 15 м (5 ет.) - Жс в съответствие с ОУП на Община Търговище и
следните показатели на застрояване: Пзастр. - максимум 70%; Кинт. - максимум
2,0; Позел. - минимум 30%, Нмакс - 15м (5 ет.), като 1/3 от озеленената площ да
се осигури с дървесна растителност; да се определи свързано едноетажно
застрояване между урегулираните поземлени имоти по източната граница на УПИ I;
свързаното застрояването по южната граница между УПИ I и УПИ II да се определи
с максимална височина до 5 етажа, а свързаното застрояването по граница между
УПИ II и УПИ III да се запази с максимална височина до 4 етажа; бъдещото
застрояване в УПИ I и УПИ II да се конкретизира с ограничителните линии, които
да отстоят от вътрешните и външните регулационни граници на УПИ съгласно
изискванията на чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, като външните да отстоят на минимум
3,0 м от уличната регулация, съгласно предложението за изменение на ПУП (л. 47).
С договор за продажба
на недвижим имот със запазване на право на строеж оформен с Нотариален акт № 24,
том IV дело 324 от 17.08.2022 г. (л.
33) З. Х., Г. И., Г. И.и Р. Х. продават на „АБВ - България“ ЕООД, гр. Търговище
имот с идентификатор 73626.509.145 по КККР на гр. Търговище, идентичен с УПИ II
в кв. 120 по плана на гр. Търговище.
С Решение на ОЕСУТ №
VIII от 17.08.2022 г. отразено в Протокол № 6 от заседание на същата дата (л.
36) е приет изготвения проект за изменение на Подробен устройствен план - План за
застрояване за УПИ I и УПИ II, Работен устройствен план за УПИ I, УПИ II и УПИ
III, кв. 120, гр. Търговище.
Издадена е оспорената
от жалбоподателя Заповед № РД-3-1095/11.10.2022 г. на кмета на община
Търговище, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 129,
ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 113, ал. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план - План за
застрояване за УПИ I и УПИ ІІ - „за жилищно застрояване” в кв. 120, гр. Търговище
и Работен устройствен план за УПИ I, УПИ II и УПИ ІІІ, кв. 120, гр. Търговище.
С изменението на Плана за застрояване, за УПИ I и УПИ ІІ се определят жилищната
устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина - Жс и
устройствени показатели. както следна; Пзастр. - макс. 70 %, Кинт. макс. 2.0,
Позел. - мин. 30 % и Н макс. - 15 м (≤ 5 ет.), в съответствие с Общия
устройствен план на Община Търговище. Определя се свързано застрояване
(едноетажно) между урегулираните поземлени имоти и по източната граница на УПИ
I, а свързаното застрояване но южната граница на УПИ I към УПИ ІІ се определя е
максимална височина до 5 етажа. Свързаното застрояване между УПИ ІІ и УПИ III
се запазва с максимална височина до 4 етажа. За УПИ I и УПИ ІІ. бъдещото
застрояване се определя и с ограничителни линии на застрояване, които отстоят
на мин. 1/3Н от вътрешните им регулационни граници, като четириетажното тяло в
УПИ II отстои на мин. 6.0 м от южната вътрешна регулационна граница на УПИ.
Ограничи делиите линии на застрояване за УПИ І и УПИ II са на мин 3.0 м към
външните регулационни граници, към ул. „Л. Каравелов” и ул. „Осъм". С
Работния устройствен план в обхват на УПИ I, УПИ II и УПИ III, кв. 120, гр. Търговище
се прецизират допустимите: очертания на сградите в план, разстоянията между тях
и имотните граници, формата и наклоните на покривите, решени са обемите на
сградите и техните силуети.
По делото е приета СТЕ,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
АС Търговище, ІІІ-ти
състав, при извършена служебна проверка за допустимост на оспорването и предвид
направеното възражение от ю.. Ж. и а.. И., приема жалбата, в частта относно
искането за обявяване на незаконосъобразност на оспорената заповед за
недопустима като подадена от лице без правен интерес да я оспори. По делото не
е спорно, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.08.2022 г. по
ИД № 20217690400546 по описа на ЧСИ А. З. с рег. № 769 на КЧСИ и район на
действие ОС-гр. Търговище, вписано в Служба по вписванията - гр. Търговище с
вх.№ 4992/04.11.2022 г, акт № 149, том XV жалбоподателят К.Н.К. е придобил
собствеността в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-УРБАНИЗИРАНА ТЕРИТОРИЯ, целият с площ от 520.00
кв.м., с идентификатор № 73626.509.145 по кадастралната карта на гр. Търговище,
одобрена със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК, от длъжниците по
делото К. Г. Я. и М. Д. Я.. По делото липсва спор, а и от доказателствата по
делото се установи, че имот с идентификатор № 73626.509.145 по кадастралната
карта на гр. Търговище е идентичен с на УПИ II-145 в кв. 120, гр. Търговище. Не е спорно, а и
видно от отразяването в Постановление за възлагане на недвижим имот от
11.08.2022 г, е че същото е влязло в сила на 24.10.2022 г, като е вписано в
имотния регистър на 04.11.2022г. (л. 12 от делото).
Производството по
публична продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон (ГПК) като
такова за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично
вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори.
Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК настъпва с влизане в
сила на постановлението за възлагане. От това следва, че жалбоподателят е
станал собственик на имота предмет на оспорената заповед на 24.10.2022 г. като
легитимиращата го съобразно чл. 131, ал. 1 ЗУТ сила на вписването на това
обстоятелство е от 04.11.2022г, т.е. след 11.10.2022 г, (на която дата е
издадена заповедта оспорена от него).
В случая К.Н.К. е станал собственик на имота след
издаване на оспорената Заповед № РД-З-1095/11.10.2022 г. на кмета на община
Търговище, а адресати на заповедта за одобряване проект за изменение на
подробен устройствен план могат да бъдат собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а
до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана към момента на
образуване на административното производството по поисканото изменение и
издаване на оспорената заповед. Това е така, защото разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 АПК дава право да оспорват административния акт на гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Това са лицата с правен
интерес от оспорване на акта. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК този правен интерес
се преценява към момента на издаване на акта. В случая такъв интерес е бил
налице за собствениците на имоти предмет на заповедта - К. Г. Я. и М. Д. Я.,
както и за заинтересованата страна „АБВ - България“ ЕООД. За оспорващия К.Н.К.
обаче липсва правен интерес от оспорване законосъобразността на заповедта на
кмета на община Търговище. Към релевантния момент - датата на издаването на
заповедта, К. не е бил собственик на имота, на което обстоятелство се позовава,
нито пък е адресат на заповедта на някакво друго основание. Вписването на
възбрана по отношение на имота също не го прави адресат на заповедта.
Налагането и вписването на възбрана не води до придобиване на собственост или
ограничени вещни права върху имота, защото няма вещно, а само
оповестително-защитно действие. Целта му е да оповести спрямо третите
добросъвестни лица обстоятелството, че имотът служи за обезпечаване вземанията
на кредиторите и те няма да могат да им противопоставят придобитите след този
момент права срещу предприетото принудително изпълнение.
От данните по делото е
видно, че К. е придобил собствеността в поземления имот на дата след издаването
на заповедта. Дотогава собственик на имота е бил М. Д. Я., на когото същата е
била връчена на 14.10.2022 г. и влязла в сила на 28.10.2022 г. Към датата на
издаването на заповедта, административният орган е имал задължението да уведоми
за заповедта тези лица които са засегнати от изменението на плана, съгласно чл.
131 ЗУТ, а това са лицата вписани в имотния регистър. В този момент в имотния
регистър, като собственик на УПИ I 145 е фигурирал М. Д. Я.. Освен това към
тази дата жалбоподателят все още не е придобил собствеността в имота, а това е
станало след издаването на заповедта – при влизане в сила на постановлението за
възлагане. На по-късен момент е извършено и вписването на това обстоятелство в
имотния регистър. Последващото прехвърляне на правото на собственост върху
имота, не да дава право на приобретателя да оспорва издадената заповед относно
законосъобразност, въпреки че е депозирал жалба в 14-дневния срок след
уведомяването си за нейното издаване, а само относно нейната валидност. Така Определение
№ 13094 от 1.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2007 г., II о., докладчик
председателят В. Т.; Определение № 12425 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. №
6852/2009 г., II о., докладчик съдията Е. К.; Определение № 10979 от 28.09.2010
г. на ВАС по адм. д. № 9652/2010 г., VI о., докладчик председателят Н. М. и Определение
№ 8443 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2018 г., II о., докладчик
съдията С. В..
Що се отнася до
наличието на правен интерес за жалбоподателя да иска обявяване нищожността на
процесната заповед на кмета на община Търговище са приложими разрешенията
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г.
Съгласно разясненията дадени със същото решение, при оспорване на
административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за
оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Доколкото
към момента на подаване на жалбата жалбоподателят се легитимира, като
собственик на имот с идентификатор 73626.509.145 по кадастралната карта на гр.
Търговище, идентичен с УПИ II-145 в кв. 120 по плана на гр. Търговище, същият
разполага с правен интерес да оспори валидността на Заповед № РД-З-1095/ 11.10.2022 г. на кмета
на община Търговище, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ за
УПИ-I и УПИ-II „За жилищно застрояване“
в кв. 120 в гр. Търговище и РУП за УПИ-I
УПИ-II и УПИ-III, кв. 120 в гр.
Търговище.
Правният интерес е
процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи
служебно. Подадената от К.К. жалба следва да бъде оставена без разглеждане в
частта относно оспорването на процесната заповед като незаконосъобразна, а
образуваното въз основа на нея производство в тази част – прекратено.
Обжалваната заповед е
съобщена на лицата по чл. 131, ал. 1 ЗУТ и е влязла в сила. Понеже жалбата е
подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и предвид
това че към момента на депозиране на жалбата оспорващият се легитимира като
съсобственик на имот, относно който е одобрено оспореното изменение, същият разполага
с правен интерес да иска обявяване на нейната нищожност. По искането обявяване
на нищожност той е едно от лицата посочени в чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид това, че се оспорва административен акт с искане обявяване
нищожността му, оспорването не е ограничено със срок по аргумент на чл. 149,
ал. 5 АПК и чл. 168, ал. 3 АПК. Съдът следва да установи само онези недостатъци,
които обуславят нищожността на административния акт.
Жалбата, в частта с
която се иска обявяването на нищожността на административния акт е
неоснователна.
При отсъствието на
легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени
практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на
администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата,
съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава
степен, че те нямат правна сила.
Настоящият състав на
съда намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
правомощията му, респ. в този аспект не е нищожен. Съгласно чл. 129, ал. 2, във
вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ, заповедите за одобряване изменение на ПУП се издават
от кмета на общината. В случая оспореният акт е издаден именно от Кмета на
Община Търговище, който се явява териториално, материално и времеви
компетентният орган да постанови заповед за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния
имот в гр. Търговище.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност,
е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва
случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно
от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както
са регламентирани в нормата на чл. 146 АПК, и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да
бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод
за нищожност.
Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока.
В настоящия случай е
спазена изискуемата писмена форма на заповедта, поради което не е налице порок
във формата.
Съществените нарушения
на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен
порок, защото заповедта е издадена след развило се административно
производство, в хода на което се взети решения от експертен орган (ЕСУТ),
съобразено е становището на главния архитект на Община Търговище, съгласно
изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, представена е скица-предложение,
съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ.
Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което, нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до
нищожност на посоченото основание.
Следователно, нищожност
на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Следователно административният акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност
води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият казус не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Несъответствието с
целта на закона или т. нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да
се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще
е налице, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор
компетентният орган е издал заповед, с което се постига целта, определена от
чл. 135, ал. 3 ЗУТ.
В случая нарушаване на
принципа заложен в чл. 108, ал. 5 ЗУТ не се установи, тъй като от заключението
на вещото лице се установи по безсъмнен начин, че предвижданията в оспорения
проект не противоречат по никакъв начин на общия устройствен план на гр.
Търговище. Освен това дори да бе налице такова нарушение, същото би било
основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна но не и за обявяване на
нейната нищожност.
Немотивираността на
административния акт не е основание за неговата нищожност. Нарушаването на
формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, част от която е изискването той да
съдържа фактически и правни основания за издаването, е основание за неговата
унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за
писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде
изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан.
В конкретния случай
оспореният административен акт не страда от порока липса на форма. Същият е
издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен
вид и съдържа разпоредителна част и правни основания. Следователно не е налице
липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това
основание.
Липсата на фактически
основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност
на административния акт. Както бе посочено вече липсата на изложени мотиви е
основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането
на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и
необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността
на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е
нормата на чл. 145, ал. 1 АПК. Липсата на мотиви, като фактически или правни
основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на
административния акт, а не до неговата нищожност. Това е така, защото мотивите
не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по
издаването на административния акт. В конкретния случай административният акт е
мотивиран в достатъчна степен, изложени са фактически и правни основания.
В заключение съдът
приема, че процесната заповед на кмета на община Търговище
е издадена от компетентен орган, в писмена форма, със съдържание, от което се
установява волята на административния орган, поради което същата не е нищожна и
жалбата следва да бъде отхвърлена.
Ответникът в съдебното
производство – Кмет на община Търговище, чрез процесуалния си представител е
направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 ГПК в който се
претендира такова възнаграждение до размер от 200 лева.
Заинтересованата страна
„АБВ-България“ ЕООД също представя списък с разноските, с който съобразно
представените по делото доказателства претендира такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лв.
При този изход на
делото, предвид отхвърленото оспорване, съдът намира исканията на ответника и
заинтересованата страна за основателни, съгласно чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. Това
означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 200 лева, определен съобразно искането му и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и на „АБВ-България“ ЕООД в размер на 1440
лева съобразно представения договор за правна защита.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и
ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Н.К. ЕГН ********** ***, чрез а.. И. Ш. ***, със съдебен
адрес:***, в частта в която се иска да бъде отменена като незаконосъобразна
Заповед № РД-З-1095/ 11.10.2022 г. на кмета на община Търговище, с която е
одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ-I и УПИ-II „За жилищно застрояване“ в кв. 120 в
гр. Търговище и РУП за УПИ-I УПИ-II и УПИ-III, кв. 120 в гр. Търговище, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 238 по описа за 2022 година на Административен съд Търговище в тази част.
ОСЪЖДА
К.Н.К.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община
Търговище, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА
К.Н.К.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на
„АБВ-България“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Търговище, ул. „Г. С. Раковски“
№ 75, сумата от 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: