№ 4
гр. Търговище, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 584 от 05.08.2021 година състав на Поповския районен
съд е разпоредил да се издаде на осн. чл. 422, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 245, ал.
3 от ГПК изпълнителен лист в полза на Д. Д. К., ЕГН **********, [населено
място], обл. Търговище, ул.**************, против „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище", ул. "Княз Александър Дондуков" №19, ет. 2,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - изпълнителен
директор, за сумата 160,00лв. (сто и шестдесет лева), представляваща платена
сума по изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ А.Загорова,
per. №769, район на действие ОС- Търговище, както и за сумата 311 лв. (
триста и единадесет лева), представляваща направени по делото разноски в
настоящото производство.
Против така описаното разпореждане е постъпила частна жалба от „ОТП
Факгоринг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, мецанин, представлявано
от Илка Георгиева Димова- Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юрисконсулт Ф. М. ИС., Съдебен адрес: [ населено място
], в която се излага следното:
Считат, че обжалваното разпореждане е недопустимо, доколкото е
1
издадено от некомпетентен съд, в който смисъл са и постановките на т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В диспозитива на решението изрично е посочено: „Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422
ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване'". В конкретния случай заповедта за изпълнение е обезсилена от
ОС Търговище, доколкото с Решение от 18.05.2017 г. по в.гр.д. ****/2017 г.
първоинстанционното решение № 279 от 22.12.2016 г. по гр.д. № ***/2016г.
по описа на PC Попово е обезсилено, доколкото въззивният съд е приел, че
установителният иск е недопустим. В условията на евентуалност, дори и
разпореждането да е допустимо, то е неправилно, доколкото в конкретния
случай не са налице предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист.
Съгласно т. 9 от цитираното по-горе ТР № 4/2014 г.: „Правото на обратен
изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани
суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не
съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото
производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245,
ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното
производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на
приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение".
В конкретния случай обаче правото на кредитора не е отречено. Напротив -
установителният иск не е допуснат поради формално основание, но
евентуалният осъдителен иск е разгледан и уважен.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна Д. Д. К.
[населено място], в която се излага следното:
Правомощието на исковия съд да обезсили издаденият в заповедното
производство изпълнителен лист, не ограничава заповедният съд да издаде
обратен изпълнителен лист. Още повече че персоналният състав на съда в
заповедното и исковото производства е еднакъв. При издаване на обратен
изпълнителен лист, районния съд е процедирал правилно.
2
Аргументът на жалбоподателя, че установителния иск не е допуснат поради
формално основание и поради това неоснователно внесените суми не
подлежат на връщане, е невалиден. Внасянето на суми по прекратеното дело
не са отчетени в другия иск и за тях има издаден друг изпълнителен лист и
сумите са претендирани в цялост. Неиздаването на обратен изпълнителен
лист би обогатило неоснователно жалбоподателя, а единственият начин за
защита е чрез процедурата на чл. 245 ГПК.
Грешно жалбоподателят смята, че сторените разноски в производството са
прекомерни, като е цитирал Раздел II. Възнаграждения за съвет, справки,
изготвяне на книжа и договори, където систематично е разположен чл. 6, т. 5
от Наредба №1, а в настоящия случай е договорено процесуалното
представителство в производството по издаване на изпълнителен лист и е
съобразен минимумът в наредбата.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1
ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
неоснователна.
Съдът констатира следното:
По ч.гр.д. № ***/2013 година по описа на Районен съд-Попово съдът е
издал заповед № 40 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. Допуснато е предварително изпълнение на
заповедта и е издаден в полза на заявителя изпълнителен лист. Въз основа на
този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №103 по описа на
ЧСИ Загорова за 2013 година, в хода на което от длъжника са събрани 160
лева.
С решение по в.гр.д. № ** по описа за 2017 година от 18.05.2017 година
състав на Търговищкия окръжен съд е обезсилил Решение № 279 от
22.12.2016 г. по гр.д. № **** по описа на 2016 г. на РС-Попово В ЧАСТТА, с
която е признато за установено, че Д. Д. К., ЕГН ********** [населено
място], дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, съгласно Договор за цесия от 02.07.2013 г., по силата на който е
прехвърлено вземане по договор предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 10.05.2005 г., договор за предоставяне на овърдрафт
3
от 11.05.2009 г. и допълнително споразумение към него от 08.12.2011 г.,
сключени между Д. Д. К. и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 1863,41 лв.,
представляваща общо задължение към 28.01.2013 г., от която сума дължима
главница в размер на 1854,13 лв., дължима договорна лихва за периода
08.09.2012 г. до 27.01.2013 г. в размер на 9,28 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.01.2013 г. до изплащане на вземането, за
което вземане има издадена заповед за изпълнение № 40/29.01.2013 г. по
ч.гр.д. № **/2013 г. по описа на РС-Попово, КАКТО И В ЧАСТТА за
разноските, КАТО ПРЕКРАТЯВА делото по отношение на предявените
искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 40/29.01.2013 г. по ч.гр.д. № **/2013 г. по
описа на РС-Попово.
Със същото решение е обезсилена Заповед за изпълнение №
40/29.01.2013 г. по ч.гр.д. № ** по описа за 2013 г. на РС-Попово, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
С обсъжданото решение съдът е осъдил Д. Д. К., ЕГН **********
[населено място], ул. „Симеон Велики“ № 27, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2,
като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, съгласно Договор за цесия от 02.07.2013 г., СУМАТА ОТ 1854,13
лв., представляваща дължима главница по Допълнително споразумение
към договор за кредит-овърдрафт от 11.05.2009 г., подписано на
08.12.2011 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
22.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Д. Д. К., ЕГН
********** [населено място], е осъден да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 621,31 лв.
представляваща извършените по делото разноски за двете инстанции
съразмерно с уважената част от исковете, след служебно приложена
компенсация.
С оглед обезсилване на заповедта за изпълнение длъжникът е направил
искане по ч.гр.д. № **/2013 година за издаване в негова полза на обратен
изпълнителен лист за сумата от 160 лева. Претендира и разноски в това
производство. С обжалваното разпореждане № 584 от 05.08.2021 година
4
състав на Поповския районен съд е разпоредил да се издаде на осн. чл. 422,
ал. 3 от ГПК във вр. чл. 245, ал. 3 от ГПК изпълнителен лист в полза на Д. Д.
К., ЕГН **********, [населено място], обл. Търговище, ул.**************,
против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, за събраната
в изпълнителното производство сума от 160 лева, като е присъдил и разноски
в полза на молителя в размер на 311 лева – 300 лева адвокатско
възнаграждение, 6 лева за удостоверение от ЧСИ и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените факти от правна гледна точка съдът съобрази
следното:
По отношение на компетентния да издаде обратния изпълнителен лист съд
в чл. 245, ал. 3 ГПК се урежда отклонение от общата разпоредба на чл. 405,
ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за издаване на изпълнителен лист се
подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. Вместо това
чл. 245, ал. 3 ГПК и препращащите към него разпоредби възлагат на съда,
постановил окончателния съдебен акт, с който претенцията на взискателя е
отхвърлена като неоснователна или производството е прекратено, да издаде
обратния изпълнителен лист. По силата на тази разпоредба взависимост от
съдебното производство, въз основа на което е издадено изпълнителното
основание, послужило за издаване на изпълнителен лист и осъществяване на
принудително изпълнение от страна на взискателя, и реда, по който същото е
отменено или обезсилено, обратен изпълнителен лист в полза на длъжника
може да бъде издаден от въззивния или касационния, а при определени
хипотези – и от първоинстанционния съд, ако прекратяването е извършено от
него.
Съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по
делото по иска с правно основание чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
(извън хипотезата на прекратяване поради постигната от страните спогодба)
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване, което се постановява едновременно с определението за
прекратяване от постановилия прекратяването съд. Прието е, че в този случай
съдът в исковото производство, постановил определението за
прекратяване, е компетентен да издаде обратен изпълнителен лист за
5
връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото незабавно
изпълнение до размер на тези суми.
В настоящия случай прекратяването на производството по така предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК е извършено от въззивния съд, който е
обезсилил заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист. Именно въззивният съд е този, който следва да се
произнесе по молбата на длъжника за издаване на обратен изпълнителен лист.
Обжалваното разпореждане е постановено от заповедния съд по ч.гр.д. №
**/2013 година, който съд няма правомощие да се произнася по молбата за
издаване на обратен изпълнителен лист. Постановеното от него разпореждане
в процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а молбата на Д. Д. К.,
постъпила по това ч.гр.д. № **/2013 по описа на Поповския районен съд
следва да се изпрати на въззивния съд - Търговищкия окръжен съд за
разглеждането й по в.гр.д. № ** по описа за 2017 година. Доколкото с оглед
правилата за архивиране в.гр.д. № **/2017 година е приложено към гр.д. №
***/2016 година, следва да се укаже на ПРС постъпилата молба от Д. Д. К. по
ч.гр.д. № ***/2013 година на ПРС с вх. № 262736 от 02.08.2021 година, ведно
с приложеното удостоверение, да се изпрати до Търговищкия окръжен съд
ведно с цялото производство по гр. дело 342/2016 година по описа на ПРС,
към което е приложено и в. гр. дело № 47/2017 година на ТОС.
С настоящото определение не се прегражда възможността за произнасяне
по молбата за издаване на изпълнителен лист в полза на Д. Д. К., поради
което същото не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обезсилва Разпореждане № 584 от 05.08.2021 година на Поповския
районен съд, постановено по ч.гр.д. № **/2013 година по описа на Поповския
районен съд, като процесуално недопустимо.
Изпраща молбата на Д. Д. К., постъпила по ч.гр.д. № **/2013 по описа на
Поповския районен съд с вх. № 262736 от 02.08.2021 година на компетентния
съд - Търговищкия окръжен съд, като за целта указва на Поповския районен
съд постъпилата молба от Д. Д. К. по ч.гр.д. № ***/2013 година на ПРС с вх.
6
№ 262736 от 02.08.2021 година, ведно с приложеното удостоверение, да се
изпрати по компетентност до Търговищкия окръжен съд заедно с цялото
производство по гр. дело 342/2016 година по описа на ПРС, към което е
приложено и в. гр. дело № 47/2017 година на ТОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7