№ 783
гр. Варна, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100501000 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
16094/01.03.2023г., подадена от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, чрез
юк.В. срещу решение №121/13.01.23г., постановено по гр.д.№1016/22г. на ВРС, в
частта, с която е ответникът/ сега въззивник/ е осъден да заплати на И. А. И., ЕГН
**********, с адрес: с. ******, общ. Варна, обл. Варна, сумата от 331.02 лева /триста
тридесет и един лева и две стотинки/, представляваща платена без основание сума,
начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури, издадени в периода от
16.07.2018 г. до 21.08.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на годно основание
за плащането. Съдът не е разгледал и обсъдил двата констативни протокола (КП №
701980 от 27.08.2019г. и на КП № **********) в тяхната съвкупност, а е ценил
единствено първия от тях. Изводът на ВРС, че показанието на водомера е било 1030 м3
на 27.08.2019 г. противоречи както на приетата от съда за доказана консумацията на
вода до 13.02.2017г.( тъй като това е последната дата, на която е положен подпис от И.
срещу показание от 1219м3, така и на обстоятелството, че между страните по спора е
водено ЧГД № 11039/2018г. по описа на ВРС, което има за предмет фактурите,
издадени през периода от 16.01.2017г. до 15.06.2018г. (от показание 1198 м 3 до
показание 1379 м 3).Счита за необоснован извода относно показанието към
27.08.2019г., с оглед установената липса на метрологичната пломба на водомера и при
сравнение с предходното потребление на абоната.
На следващо място излага, че при постановяване на решението съдът е обсъдил
единствено описа на отчети по партидата на И. за периода от 14.01.2019 г. до
19.08.2019г., като не е анализирал фактите относно извършените плащания на
задълженията по фактурите, издадени през периода от 16.07.2018г. до 21.08.2019г. и
заплатени доброволно от потребителя след съставяне на двата констативни протокола
1
на 27.08.2019 г. Акцентира още, че ищецът не е оспорил чрез писмено възражение
определеното за заплащане на изразходвано количество вода по реда на чл.40, ал.2 от
Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ. Първоинстанционният съд не е съобразил и
признанието на ищеца, направено в исковата молба, че през периода от 14.05.2015г. до
30.08.2019г. е ползвал В и К услуги в имота, „като по утвърден от това дружество
ред е отчитано потреблението, издавани са отчетни документи и са приемани
самите плащания, направени от негова страна", от което изявление въззивникът съди,
че потребителя не оспорва извършените отчети на индивидуалния му водомер до
30.08.2019г. С оглед на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна И. А. И. чрез адв. Н. депозира
писмен отговор. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като настоява за
потвърждаването му.
В съдебно заседание въззивникът “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
се представлява от юк.В., която поддържа жалбата. Акцентира, че показанието, под
което се е подписал потребителя в карнетните листи е в противоречие с показанието по
констативния протокол.
Въззиваемият И. А. И., чрез адв. Н., поддържа отговора на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението е валидно, като
постановено в правораздавателната компетентност на съда. Произнасянето на
първоинстанционният съд съответства на предявен кондикционен иск за връщане на
даденото, поради начална липса на основание.Съответно на това произнасяне
въззивният съд намира, че предявеният иск е допустим, а доколкото са налице и
останалите предпоставки за възникването и съществуването на правото на иск- че
производството е надлежно учредено.
Оплакванията във въззивната жалба относно правилността на решението се
свеждат до доводи за необоснованост на решението, като постановено в отклонение с
присъединените доказателства и формалната логика.
В исковата молба се е твърдяло, че ищецът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен № 1010496. На 27.08.2019
г. служители на ответното дружество демонтирали водомера, отчитащ потреблението в
процесния имот, за което е съставен констативен протокол. В протоколa е
удостоверено, че СТИ е с изтекла метрология, като показанието му към датата на
демонтажа било 1030 куб. м. Сочи, че при съпоставка на това показание с показанията,
отразени в отчетните документи, съставени от ответника се установява, че е отчетено
по-голямо потребление – 1519 куб. м. Поради изложеното счита, че е заплатил суми,
надвишаващи стойността на действително потребените ВиК услуги. Поддържа, че
заплатените суми по фактури, издадени в периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г. и от
16.07.2018 г. до 21.08.2019 г. в общ размер от 629.78 лева са заплатени без правно
основание.
Ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че ищецът е потвърдил с подписа си отразените в карнета за
процесния обект на потребление показанията на водомера до 1219 куб. м., като
2
посоченото количество вода е доброволно заплатено от него. Сочи, че на 11.03.2020 г.
срещу ищеца е образувано производство по чл. 410 ГПК за суми, начислени по
фактури, издадени в периода от 15.03.2019 г. до 07.02.2020 г., като в рамките на
образуваното ч. гр. д. № 3349/2020 г. същият изплатил доброволно задълженията.
Излага, че ищецът не е оспорил пред дружеството нито една от издадените фактури,
като ги е заплащал доброволно. Твърди, че при подмяната на водомера в процесния
обект на потребление е съставен още един двустранен констативен протокол, освен
представения с исковата молба, подписан от ищеца, в който е отразено, че водомерът е
без метрологична пломба. Сочи, че последната се поставя, за да се възпрепятства
неприкосновеността на отчитащия механизъм, като липсата й може да обясни
разминаването между показанието на водомера при демонтажа и отразените в карнета
по-високи показания преди тази дата. Прави възражение за погасяване по давност на
претендираното вземане по давност.
По делото е прието за безспорно, а и тези обстоятелства не са спорни пред
въззивния съд, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги като титуляр на партида с абонатен № 1010496 за имот, както и че същият е
заплатил сумата от 331,02 лева за начислено потребление в периода 16.07.2018г. до 21.
08.2019г.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора
и/или в имотите на потребителите. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. /чл. 32, ал. 1 от
Наредбата/.
На основание чл.23 ал.4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител. Присъствието на потребителя или на негов представител
при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.1 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на
показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за
определяне на дължимите суми. На основание чл.32 от Общите условия доставянето на
питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.25 от общите условия.
В случая ищецът основава претенцията си на разлика между показанието по
констативния протокол от 27.08.2019г. и това по последно отчетеното потребление в
присъствието на абоната - 1219куб.
Въззивният съд намира, че преди всички следва да се отчете, че показанието по
КП № 701980 от 27.08.2019г. е отчетено от метрологично негодно средство за
търговско измерване. С тази констатация се е съгласил и самият потребител, който
лично е подписал протокола от проверката. Средството за търговски измерване е
собственост на потребителя и подлежи на задължителни метрологични проверки съгл.
чл. 34,ал. 1от Наредбата 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи. Потребителят не може да се ползва от
пропуска си за осигуряване на метрологично годно СТИ. В случая освен с изтекла
метрология, СТИ очевидно е било неизправно, тъй като е логически невъзможно е
последното отчетено потребление през 2019г. да е по-малко от измереното в
присъствието на абоната през 2017г.
В представените по делото карнети са отразени данните за начислено
3
количество вода при посещение от длъжностно лице, като последният положен подпис
е за извършеното на 13.02.2017 год. отчитане, при отразено показание на водомера от
1219 куб. След тази дата потребителят не изпълнил ангажимента си по чл.5, ал.1, б „а“
от ОУ да осигури достъп за отчитане, а при невъзможност за отчитане, поради
отсъствие на потребителя, да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в
удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане(чл. 24,а л. 3 от ОУ).
След този последен отчет на 13.02.2017 год. абонатът не твърди да е
преустановил потреблението, нито да е сезирал оператора с искане за временно
преустановяване на водоподаването по реда на чл. 41 от ОУ. С оглед на посоченото
поведение на абоната, по делото няма данни за реалното потребление след 13.02.2017
год. Същевременно с оглед осигуряване на баланса в интересите на неоказващия
съдействие потребител и тези на оператора, който има задължение да извършва срочно
отчитане, приложимите ОУ са предвидили възможност водопреносното дружество да
начислява служебно потребление, на което кореспондира правото на абоната да подаде
възражение срещу фактурираното количество, на осн. чл. 34, ал. 1 от ОУ и чл. 40 от
Наредбата. И такова възражение абонатът не е подал, поради което с погасяване на
задълженията по фактури, издадени в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г.
потребителят имплицитно е приел начислението. При тези данни не може да се приеме
липсата на основание за плащане по фактурите.
Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради различните крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго такова, с което искът да се
отхвърли.
При този изход на спора на въззивника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съобразно представяния списък по чл. 80 от ГПК,
както и допълнително разноски за първата инстанция в размер на 75,56 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №121/13.01.23г., постановено по гр.д.№1016/22г. на ВРС, в
частта, с която е „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33е осъден да заплати на И.
А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. Варна, обл. Варна, сумата от 331.02
лева /триста тридесет и един лева и две стотинки/, представляваща платена без
основание сума, начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури, издадени в
периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, включително в
частта относно присъдените на И. А. И., ЕГН ********** разноски, като вместо него:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ.
Варна, обл. Варна срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 иск за
сумата от 331.02 лева /триста тридесет и един лева и две стотинки/, представляваща
платена без основание сума, начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури,
издадени в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. Варна, обл. Варна
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 сумата от 100 (сто)
4
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция и допълнително сумата от 75, 56 ( седемдесет и пет лева и 56 ст.) лв.-
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, на осн. чл. 78,
ал.3 вр.ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5