О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
750 година 2017, 28. 04.
гр.
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
постави на разглеждане гр. дело
№ 2041, по описа на БОС за 2016 г. и за
да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на Н. Р.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Т.,***, срещу Н.С.К., ЕГН **********,***0, за заплащане на сумата
100000 лв. дължима по договор за заем от 05.10. 2009г. ведно с мораторна лихва
за забава, в размер на 30533, 25 лв. за периода от 18.12. 2013 г. до 18. 12.
2016 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението и разноски. Приложени са доказателства.
Ищецът сочи сключен договор за
заем с ответника, по силата на който му
е предоставил сумата 100000 лв. на три вноски: на 05. 10. 2009г. и на 01. 12. 2009г. по 35000 лв. ; на 04. 01.
2010г. – 30000 лв. Сумите са били предавани в брой, срещу подписана разписка,
удостоверяваща получаването им, от
ответника. Договорено е било – в чл. 3, ответникът да върне заемната сума на
две ревни вноски, от по 50000 лв. : първата на 31. 12. 2011г. ; втората – на
31. 12. 2012г.
Ищецът твърди, че ответникът не
е погасил задължението си, по договора за заем, въпреки настъпилия падеж,
поради което, за него възниква правото да търси дължимата главница, ведно с
обезщетение за забава, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са с правни основания:
чл. 240, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът, в отговора си на
исковата молба, оспорва исковете, по основание и размер. Счита, че не дължи
претендираните суми, защото е върнал на ищеца
главницата, по сключения договор за заем, в пълен размер. Твърди, че сумата, по договора, му е била
платена със средства на „Кравида“ ЕООД.
Ответникът сочи, че по силата на
споразумение от 10. 03. 2010г. между
него и „Качика“ ЕООД, на ищеца е била изплатена от това дружество, от името на
ответника, цялата дължима сума от 100000 лв. като за направеното плащане, са
били съставени 4 бр. разходни касови ордери, както следва : № 5688 от 10. 03.
2010г. – за 50000 лв. ; № 5762 от 26. 03. 2010г. – за 29100 лв. ; № 6057 от 28.
05. 2010г. – за 17700 лв. и № 7025 от 04.06.2010г. – за 3200 лв. Първите 3 РКО
са с личния подпис на ищеца, а последният, поради пропуск, е останал неподписан
от него, при предаване на сумата.
Ответникът твърди, че ищецът му
е обяснил, при предаването на заемните суми, че те са пари на дружеството му и
затова, предаването им е било оформено с
РКО, със съответното отбелязване за дебитиране и кредитиране на съответните
сметки на „Каравида“ ЕООД и по тази причина, при връщане на заема, в
съставените РКО от „Качика“ЕООД, е било посочено, че сумата се получава от Н.К., в качеството му на представляващ „Каравида“
ЕООД. Твърди още, че между двете дружества, в периода на сключване на договора
за заем, получаване и връщане на сумите, не е имало търговски отношения,
обосноваващи плащането на сумите, по изброените РКО. Договорни отношения страните, в същия период, различни от
договора за заем, не са имали и ищецът,
в периода от връщане на сумата, през 2010 г. до май 2015г. не е предявявал
претенции за плащане.
Ответникът счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. При евентуалност, е направено
възражение за прихващане, до пълния размер на предявения иск, с която сума,
ищецът неоснователно се е обогатил, с получените суми, по изброените 4 броя
РКО, както и законовата лихва върху тях, считано от момента на получаването им.
Приложени са и са ангажирани
доказателства. Претендират се разноски.
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Съдът намира предявените искове за
допустими и следва да ги приеме за
разглеждане. Приложените доказателства, към исковата молба, са допустими и
относими.
Направените възражения от ответника са допустими и относими и съдът следва да ги
приеме за разглеждане. Формулираното възражение за прихващане, е неуточнено, по
размер и съдът следва да даде възможност на ответника да го уточни, след което
ще се произнесе, по него. Приложените от ответника, писмени доказателства, са
относими и допустими. По направеното искане за разпит на свидетели, съдът ще се
произнесе в съдебно заседание, след уточняването му и изслушване становището на
другата страна.
Всяка
от страните следва да докаже фактите, от които извлича благоприятни, за себе си
правни последици: ищецът – предоставяне на сумите по сключения договор,
ответникът – връщане на дължимата сума, по същия договор за заем.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал.
3 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове от Н. Р.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.Т.,***, срещу Н.С.К., ЕГН **********,***0, съдебен адрес:***, адв. Силвия Иванова, за
заплащане на сумата 100000 лв. дължима по договор за заем от 05.10. 2009г.
ведно с мораторна лихва за забава, в размер на 30533, 25 лв. за периода от
18.12. 2013 г. до 18. 12. 2016 г., законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението и разноски.
Приема за разглеждане отговора
на ответника и направените възражения, с него. Дава възможност на ответника, до
първото заседание, по делото, да уточни направеното възражение за прихващане.
Допуска приложените от
страните, писмени доказателства.
Указва доказателствена тежест,
съобразно гореизложеното.
По искането за разпит на
свидетели, съдът ще се произнесе, след изслушване становището на ищеца.
Насрочва в съдебно заседание на
07. 06. 2017г. от 10 часа и 15 минути.
Да се призоват страните, като им
се връчи това определение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: