Р
Е Ш
Е Н И
Е № 857
гр. Сливен, 11.07.2018 год.
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА,
като разгледа докладваното от районен съдия гр. дело № 5353 по описа за 2016
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по предявен положително
установителен иск за установяване на вземане, въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Срещу нея е подадено в законоустановения срок
възражение от длъжника, като сумата представлява възнаграждение, съгласно
договор.
Правно основание на иска е чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК и чл.232 от ЗЗД.
Сочи
се, че ищцовото дружество и ответното дружество на 25.07.2011 г. са
сключили договор № 151 за излъчване по безжичен път, предаване
по кабел и механично възпроизвеждане, с който ищеца в качеството си на
дружество за колективно управление на права
е отстъпило на ответника срещу възнаграждение на изключителното право да
използва за нуждите на своята телевизионна програма всички защитени музикални и
свързани с музика литературни произведения, принадлежащи към репертоара на
ищеца.
Твърди се също така, че срещу преотстъпените му с
Договора права ответното дружество се е задължило да заплаща на ищцовото
дружество годишни авторски възнаграждения във вид на гарантиран месечен минимум
в размер на 200 лева, като върху така определеното възнаграждение се начислява
ДДС. В молбата се сочи още, че по силата на този Договор ответника се е
задължил да изплаща гарантираните месечни минимуми на тримесечни вноски в десетдневен
срок след изтичане на съответното календарно тримесечие. За дължимите суми
МУЗИКАУТОР е издало следните фактури: Фактура № ********** от 02.10.2013 г. на
стойност 720 лв. с възнаграждения за трето тримесечие на
Ищцовото
дружество твърди също, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договор № 151/25.07.2011 г.
за всяка забава в плащането на дължимите съгласно Договора вноски, ответното
дружество следва да заплати на Музикаутор договорна
неустойка в размер на 1/120 от годишната законна лихва за всеки ден забава, но
общо не повече от еднократния размер на самата дължима вноска. Твърди, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК „Студио Медия" ООД
дължи на СНЦ "Музикаутор" договорна
неустойка за всяка забавена вноска, изчислена от деня, следващ падежа на съответната
вноска до 06.10.2016 г.
Ищцовото дружество твърди, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, ответника е в забава да заплати авторски възнаграждения
във вид на месечни минимуми за периода от 01.07.2013 г. до 16.12.2015 г. За
търсените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2670
от 12.10.2016 г. по частно гражданско дело № 4131/2016 година на СлРС, срещу
която ответното дружество е подало в законния срок възражение.
Иска се постановяване на решение, с което съдът да
признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата 7083,88 лева с
ДДС – дължимо възнаграждение по Договор № 151 за периода от 01.07.2013 г. до
16.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна неустойка за
периода от 10.10.2013 г. до 03.10.2016 г. в размер на 4069,97 лева, както и направените
деловодни разноски в общ размер на 833.08 лв.
Претендира за направените от него съдебни и деловодни
разноски по образуване и водене на настоящото производство, както и по
заповедното производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответното
дружество, в което се прави възражение за липса на представителна власт на
лицето, извършващо действия по делото от името на ищеца и считат, и че иска е
недопустим на това основание. Счита също така, че иска е неоснователен, тъй
като договора е прекратен по устна договорка между страните, постигната в
телефонно обаждане през м. юни
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт Г., която
счита предявения иск основателен и доказан.
Ответното
дружество в съдебно заседание, представлявано от пълномощника си адв. Я. ***, оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С оглед оспорване на представителната власт на
ищцовото дружество, то същото следва да докаже, че има качеството на
организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на
чл. 40б от ЗАПСП /отм. с. ДВ бр. 28/2018 г./, като за установяване на това
обстоятелство е представеното удостоверение за регистрация на дейност по
колективно управление на права на Министерство на културата по ЧГД № 4131/2016
г. по описа на Районен съд – Сливен.
По цитираното ЧГД № 4131/2016 г. по
описа на Районен съд – Сливен е представен и соченият договор № 151 от 25.07.2011
г., сключен между ищеца и ответника, последният представляван от законния си
представител към този момент Дейвид Славчев.
Съгласно чл. 1, ал.3 от договора при неговото подписване ищцовото дружество е
следвало да представи пълен списък на авторите, които са членове на сдружение Музикаутор, както и пълен и точен списък на чуждестранните
авторски дружества, с които има действащи договори за взаимно представителство,
като тези списъци следва да бъдат актуални към датата на сключване на договора
и да съдържат информация за трите имена на автора, наименование на
организацията и по отношение на кои права се отнася представителството. В ал.4 на цитирания чл. 1 от Договора е
посочено, че списъците стават неразделна част от Договора като Приложение № 1,
като ищцовото дружество се задължава да уведомява ответното дружество за
изменение и допълнения в списъците един път годишно до 60 дни след изтичането
на съответната календарна година. Такова приложение към цитирания договор не е
представен по делото.
От събраните по делото
доказателства, както и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза вещото
лице твърди, че след проведена среща с управителя на ответното дружество е установил,
че в дружеството не съхраняват /не се архивират/ на магнитен или друг вид
носител излъчените от тях предавания и не му е била предоставена такава
информация. Поради което не може да потвърди дали ответника е ползвал услуги от
репертоара на ищеца, т.е дали е реализиран предмета на договор, въпреки,
че съгласно чл. 14. ал.1 от Закона за
радиото и телевизията доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да
записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да
съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.
Налице е многократно изтичане на срока за съхранение на архива, поради което
експертът е в обективна невъзможност да отговори на въпроса дали са ползвани
авторски права на защитени от ищцовото дружество
изпълнители, т.е. дали е ползвана услугата, предмет на договора между страните.
Освен това в съдебно заседание вещото лице дава
допълнително становище, че дружеството ответник няма задължение да съхранява на
магнитен или друг носител информацията за извършените предавания в процесния
период, тъй като в Закона за радиото и телевизията изрично законодателят е
разписал в чл. 14, ал. 1, че доставчиците на линейни медийни услуги са
длъжни да записват предоставените за
разпространения от тях програми и предавания и да съхраняват записите в
продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването. Като ответното
дружество е нямало реален такъв ангажимент да ги съхранява, а такъв ангажимент би
произтекъл в следствие само, ако преди това доставчика на лицензирана
музика е представил списъка по Приложение № 1 от Договора, който е приложен по
заповедното производство. Задължението за предоставяне на Приложение № 1 произтича
съгласно чл. 1, ал. 3 от Договор № 151/25.07.2011 г. Вещото лице е констатирало, че Приложение №
1, не е приложено по договор № 151 по делото. Освен това в чл. 10, ал. 1 от
Договора се вменява задължението на телевизията да предоставя на "Музикаутор" пълна и точна информация, относно
използваните от нея произведения по съгласувана между страните бланка - отчет
за излъчените произведения, в която бланка - отчет е неразделна част от
договора като Приложение № 2. Вещото лице твърди, че такова Приложение № 2,
също не е приложено към Договора по делото. Въз основа на констатираното вещото
лице заявява, че не може да потвърди ответника ползвал ли е услуги от
репертоара на ищеца, защото няма данни дали ответника е ползвал тези услуги,
т.е. дали е реализирал предмета на договора.
Вещото лице твърди също, че договореното между
страните в горецитирания Договор е обект на закона за
авторското право и сродните права, но не можа да потвърди дали има нарушение
или не на този закон, защото ако няма
действащ договор, а се използва репертоара на ищеца, би имало нарушение, но няма
как да се установи изобщо дали има такова нарушение, тъй като няма данни, на които
да се позове, за да изготви заключение. Вещото лице подчертава, че ако е имало приложено
към Договора приложение № 1 е можело да установи на кои автори представляват
техните права и ако телевизията е излъчвала автори, които не са включени в това
приложение, не би следвало да бъдат атакувани по този договор. Дава и пример: „Например,
ако хипотетично приемем, че в това Приложение № 1 са включени Лили Иванова,
Асен Гаргов и др., а ако от телевизията са излъчвали
музикални произведения на Катя Филипова или Бисер Киров, които не са обект на
това Приложение № 1, това означава, че след като тези автори не са упълномощили
сдружение "Музикаутор" или не са негови
членове това означава, че не им е предоставил възможност да охранят техните
авторски права, т.е. "Музикаутор" не могат
да представляват правата на тези автори, които са извън приложението.
Следователно в такъв хипотетичен случай не би следвало да насочват иска си
срещу ответното дружество за нереализиране на този
договор. Това не би представлявало
нарушение на авторските права.”
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като добросъвестно и логично, и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Освен
това съдът не е констатирал заинтересованост от изхода на процеса, поради което
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК – с оглед на всички данни по делото.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът прецени събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с останалия
доказателствен материал и ги кредитира като непротиворечащи и взаимнодопълващи се.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предмета на договора, приложен в заповедното производство
произтича от Закона за авторското право и сродните права, като към датата на
посочване на договора са действали разпоредбите на чл. 40а и сл. до Раздел I "а" от Закона за авторското право и
сродните права на дейност по колективно управление на права №
62-00-0152/27.10.2012 г. издадено от Министерство на културата, като безспорно ищцовото сдружение е регистрирано в цитираното Министерство
като организация за колективно управление на цитираните в експертизата
категории и авторски права: за възпроизвеждане на музикални произведения и
литературни произведения, свързани с музика, за разпространение на записи,
съдържащи такива произведения и за предаване на такива произведения по кабел.
Съгласно текста, който е действал към момента на сключване на този Договор, а
именно чл. 40 б, ал.1 от ЗАПСП сдружението е можело да управлява своите
действия само по категорийните права изброени вече. Именно поради това към
Бездействието от страна на ищцовото
дружество и непредставянето на такова приложение е конклудентно действие, доказващо действително липсата на
воля за подновяване на този договор, сключен през
От друга страна ответното дружество няма как да бъде укоримо, че не е съхранявало предаванията си и включените в
програмите на предаванията си записи, тъй като съгласно чл. 14, ал.1 от Закона
за радиото и телевизията, доставчиците на линейните медийни услуги са длъжни да
записват предоставените за разпространение от тях програми, но само в
продължение на 3 месеца, считано от датата на излъчените от тях програми.
Безспорно преди
седем години между страните е бил сключен договор, в който съгласно чл. 1, ал.3
при неговото подписване ищцовото дружество се задължава да представи пълен
списък на авторите, които са членове на сдружение Музикаутор,
както и пълен и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има
действащи договори за взаимно представителство, като тези списъци следва да
бъдат актуални към датата на сключване на договора и да съдържат информация за
трите имена на автора, наименование на организацията и по отношение на кои
права се отнася представителството. Този договор обаче съда намира, че е
прекратил своето правно действие, поради изцяло виновното поведение на ищцовото дружество, което не е представил листата - списъка
именован като Приложение № 1 за излъчване на
защитените музикални и аудиовизуални произведения. В ал.4 на цитирания чл. 1 от
Договора е посочено, че списъците стават неразделна част от Договора като
Приложение № 1, като ищцовото дружество се задължава да уведомява ответното
дружество за изменение и допълнения в списъците един път годишно до 60 дни след
изтичането на съответната календарна година.
От събраните доказателства се установи, че такова Приложение
№ 1 към цитирания договор не е представено от ищцовата
на ответната страна. Освен това не е представен и договореното изменение или
допълнение в списъците след изтичането на съответната календарна година, поради
което съда приема, че не е налице валидно сключен договор между страните. Ответното
дружество не е било известено, съгласно условията в Договора кои автори може да
излъчва, поради което е налице обективна причина за липсата на изпълнение на
договора, а именно за съставяне на Приложение № 2 от ответната страна.
Поради изложеното, съдът приема за
основателни направените възражения в отговора относно недължимост
на процесните вземания и за липса на договорни
взаимоотношения по този договор за процесния период
от м. октомври
Следователно още едно доказателство в
подкрепа на възражението за наличие на валидно сключен договор между страните е
и доказателството, че издадените фактури от ищцовото
дружество за процесния период не са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество, съгласно разясненията на съдебният експерт-счетоводител при
представянето на експертизата в о.с.з. на 16.05.2017 г. на л. 45 на гърба, като
е изразил становище, че "За периода след 31.03.2013 г. до прекратяване на
договора - 16.12.2015 г., така както е посочен процесния
период в исковата молба няма счетоводни записвания и не са отразявани
фактури в дневниците за покупки на ответното дружество", докато за
предходен период, за който има издадени изпълнителни листи по други дела, не
само, че има счетоводни осчетоводяване на задължения, произтичащи от фактурите,
но има и ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, но това е за период, преди процесния.
Следователно съдът приема за доказано,
че действително договора е съществувал до началото на
Друг факт в полза на направеното
възражение за липса на валидно договорно облигационно правоотношение между
страните за посочения процесен период е този, че
липсват доказателства от страна на ищцовото дружество
за наличие на предоставен от тях списък - листа на защитените авторски права на
съответните изпълнители, така както е описано в клаузите на договора като
задължително приложение, в което да се посочат авторите, обект на защита на
авторски права, съставляващи предмет на съществувалия в миналото договор №
151/25.07.2011 г. Не случайно експерта в съдебното- техническата експертиза в
нейното представяне в съдебно заседание е категоричен, че поради липсата на
Приложение № 1, което би следвало да е неразделна част от цитирания договор
няма как да се провери дали ответното дружество е излъчвало произведения на
музикалното изкуство, които са били предмет на защита на авторските права.
Няма основание да се приеме, че ответникът
е неизправна страна по договора. Както
се посочи, ответникът не оспорва, че фактически е ползвал предоставения му
достъп до репертоара на сдружението, но в период предшестващ исковия период от
време. Резонно и фактурите за изпълнени услуги не са осчетоводени от ответното
дружество, с което са налице еднозначни конклудентни
действия за потвърждаване на недължимостта на
съответните възнаграждения, именно за липсата на предоставени права от ищеца.
Ответникът е имал възможността, преди да получи, приеме, респ. осчетоводи
фактурите, да направи съответни възражения, което съда намира, че действително
е сторил в устен вид за прекратяване на договора, като съда приема, че не
случайно ищцовото дружество не е предявило иск още
след първата фактура, която твърди, че е дължима. Доказа се, че е проявена
подобна активност от отстрана на ответното дружество чрез устното прекратяване
на договора между страните, като не е използвало предоставените му права от
Договора, който в миналото е подписал.
Поради това и следва да се приеме,
че между страните не е бил налице валиден договор по силата на който ответната
страна да е длъжник на претендираните с исковата
молба искове. Не случайно ответникът е манифестирал несъгласие за продължаване
на този договор, като не е завел счетоводно сумите, за да се възползва от
привилегията да си начисли ДДС. Поради което тези възражения са инкорпорирани в
писмен вид в отговора на исковата молба за липсата на валидно сключен договор
между страните. По делото ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест да докаже основателността на исканията си, не
представи доказателства за своевременно претендиране на дължимостта
на всички суми.
С оглед на обстоятелството, че реално не съществува
сключен договор между страните, то и претенциите за заплащане на посочените
суми при липсата Договор, следва да бъде отхвърлена, тъй като дефакто липсва основание същата да се търси от ответното
дружество. С оглед извода за недължимост на
главницата по изложените съображения, недължима се
явява и съответната начислената неустойка.
Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
При този изход и с оглед претенциите на страните за
присъждане на направените по делото разноски, ищцовото дружество следва да се
осъди на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответното дружество сумата
от 446 лв., от които 200 лв. за адвокатски хонорар и 246 лв. заплатен депозит
за изготвяне на експертизи от ответната страна.
С оглед отхвърляне на исковата претенция, съответно
неоснователна е претенцията на ищцовото сдружение за присъждане на разноските
по делото, в това число и на тези по заповедното производство, за дължимостта на които съдът следва да се произнесе по
настоящото дело.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените исковете на ”Сдружение на композитори, автори
на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за
колективно управление на авторски права ”МУЗИКАУТОР” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Будапеща” № 17, етаж № 4,
представлявано от законния представител - управителя Иван Николаев Димитров,
против ”СТУДИО МЕДИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, пл. „Хаджи Димитър” № 4, представлявано от Антон Тихомиров
Николов, за установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2670/12.10.2016
г., издадена по ч.гр.д. № 4131/2016 г. по описа на Районен съд - Сливен, а
именно: за сумата 7083,88 лева /седем хиляди осемдесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща неизпълнено парично задължение дължими авторски
възнаграждения, съгласно Договор № 151 за излъчване по безжичен път, предаване
по кабел и механично възпроизвеждане за периода от 01.07.2013 година до
16.12.2015 година, за което били издадени фактури № ********** от 02.10.2013
година, № ********** от 07.01.2014 година, № ********** от 03.04.2014 година, №
********** от 03.07.2015 година, № ********** от 03.07.2015 година, №
********** от 03.07.2015 година, № ********** от 03.07.2015 година, №
********** от 03.07.2015 година, № ********** от 02.10.2015 година, №
********** от 21.01.2016 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 11.10.2016 година до окончателното й изплащане; за сумата 4069,97 лева
/четири хиляди шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща договорна неустойка за забава за периода от 10.10.2013 година до
03.10.2016 година и за сумата 833,08
лева /осемстотин тридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща разноски
по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Сдружение на композитори, автори на литературни
произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление
на авторски права ”МУЗИКАУТОР” с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Будапеща” № 17, етаж № 4, представлявано от законния
представител - управителя Иван Николаев Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на ”СТУДИО МЕДИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: ГР. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” № 4, представлявано от
Антон Тихомиров Николов, сумата от 446 (четиристотин четиридесет и шест) лв.
направени по делото разноски, от които 200 лв. за адвокатски хонорар и 246 лв.
заплатен депозит за изготвяне на експертизи от ответната страна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: