Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260358
Година 19.04.2021
Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти
февруари Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 481 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
Д.Я.М. твърди в исковата си молба, че притежавал дворно място в
с. Б., О. С., ул. ** -, в което имало построен контролно - диагностичен пункт
за леки автомобили с административно - битова част. На 27.10.2019 г. около 9
часа в същото село, Е.Г.Г. паркирала управлявания от нея семеен лек автомобил О.
с ДК № - пред магазин „М.“, който се намирал в близост до притежаваното от него
дворно място. Паркирайки този автомобил същата оставила скоростния му лост в
неутрално положение и не задействала ръчната му спирачка и влязла в магазина.
След влизането й в магазина автомобилът потеглил назад по ул. ** в посока
изток, преминал през пътното платно и със задната си част се блъснал в
порталната врата на притежавания от него контролно - диагностичен пункт за леки
автомобили. При удара катинарът на същата врата, която била изработена от
щанцована ламарина и кухи метални профили, се скъсал, а горните й направляващи
ролки /тип плъзгащи се/ се огънали и същата врата отскочила напред и вляво,
където паднала, а автомобилът продължил движението си назад и се ударил във
втората ролетна панелна врата на автосервиза, където преустановил движението си.
Чувайки силния метален шум, защото се намирал наблизо, той се насочил към
автосервиза. Преди да стигне там бил пресрещнат от Е.Г.Г., която му разказала случилото
се. Пристигайки на място установил, че до авто**имало струпани много хора -
очевидци. Веднага подал сигнал на телефон 112 и съобщил за произшествието,
което било посетено от дежурен екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР С..
След като установили случилото се полицаите съставили протокол за ПТП с бланков
№ 1710472/27.10.2019 г., а на водача Е.Г.Г. бил съставен АУАН серия GA с
бланков № 100525/27.10.2019 г., въз основа на който й било издадено и НП №
19-1228-002915/09.12.2019 г. за извършено от нея нарушение на чл.96 ЗДвП, което
било влязло в сила и наложената с него глоба била заплатена от водача. На
следващият ден се свързал с представител на ответното дружество и подал
заявление/претенция за изплащане на обезщетение, към което приложил съставения
протокол за ПТП и лична банкова сметка. ***д от представител на зА.хователя,
който заснел и съставил опис на увреденото имущество, в който били описани
увредените портална и ролетна врати. При ответното дружество била образувана
щета № 0801-004665/2019-01. Тъй като ремонтът на ролетната врата бил по-сложен
и извършван от малко на брой фирми в страната, се свързал с фирма С., която
била изработила и монтирала процесните врати при отварянето на обекта. От същата
изпратили специалист, който направил оглед на увредената ролетна врата и
предвид причинените й щети, му представили оферта за изработка, ремонт и монтаж
на ролетната врата на стойност 1446 лева. За ремонта на увредената портална
врата се обърнал към местната фирма Ч., според която ремонтът й възлизал на 285
лева, за което му издали проформа фактура. На 26.11.2019 г. получил от
ответника становище изх. № 4525/26.11.2019 г., че отказвал да уважи претенцията
му, защото уврежданията по вратите не били кореспондирали с механизма и
динамиката на твърдяното ПТП. На 06.12.2019 г. възразил, че не бил съгласен с
отказа и отново подробно описал настъпилото зА.хователно събитие. Към
възражението отново приложил протокола за ПТП, АУАН, офертата и проформа
фактурата. Със становище изх. № 21/03.01.2020 г. ответникът потвърдил с
идентични доводи първоначалния си отказ. Нарушавайки чл. 96 ЗДвП, Е. Е. Г.
причинила на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на посочените
врати на авто**му, които оценявал на 1731 лева, представляващи сбор от сумите
за изработка, ремонт и монтаж на ролетната врата на стойност 1446 лева и за
ремонта на увредената портална врата на стойност 285 лева. Било видно от
представените зА.хователна полица и справка от интернет страницата на ГФ, че за
използваното от виновния водач горепосочено МПС имало към датата на зА.хователното
събитие валидно сключена задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност” при ответника
по зА.хователна полица № BG/30/119000503378, със срок на валидност от
15.02.2019 г. до 14.02.2020 г. Предвид горното и изпълнението на задълженията
му по чл. 498, ал. 1 и 2 КЗ, бил налице правен интерес от предявяване на иска.
След допуснатото по искане на ищеца увеличение в размера на прекия му иск,
искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от 1755.50 лева за
обезщетение на причинените му от зА.хованата Е.Г.Г. при ПТП на 27.10.2019 г.
горепосочени имуществени вреди и законна лихва върху тази сума от увреждането
на 27.10.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. заема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му
в подадения в срок отговор и в писмени становища, а в съдебните заседания,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
От
представения от ищеца протокол за ПТП № 1710472/27.10.2019 г., преценен
съвкупно с подкрепящите го показания на разпитаните по делото свидетели Г. и И.,
чиито показания съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и
логични, и не противоречат на останалите доказателства, както и заключението на
назначената по делото съдебно – техническа експертиза (ЗСТЕ),
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства (за разлика от заключението на
назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза, което съдът не
възприема доколкото вещото лице не е взело предвид при изготвянето му и
показанията на разпитаните по делото свидетели), се установява несъмнено, че на
27.10.2019 г. в 9 часа в с. Б., свидетелката Г. паркирала управляваният от нея
л.а. О. с рег. № -, собственост на съпругът й Д.И.Г., пред работното й място - магазин
„М.“ в същото село, и без да вземе мерки същият автомобил да не може да се
приведе в движение или потегли сам, като включи на първа или задна предавка или
задейства ръчната му спирачка, напуснала същият автомобил и влязла в магазина (л.
9, 148 и 171).
Вследствие на това паркираният от нея автомобил потеглил на заден ход на изток по
ул. **, описал дъговидна траектория, пресякъл косо същата ул. ** и ударил със
задната си дясна част порталната врата на собствения на ищеца авто**на същата
ул. ** -, която в резултат на този й удар е била отхвърлена така, както е
посочено на изготвената при посещението на място от органите на МВР снимка на
л. 84 от делото, а автомобилът продължил движението си косо назад и се ударил в
ролетната врата на сервизното хале, където спрял (л.
9, 13-16, 148 и 171). В пряка – причинно следствена връзка от това ПТП, на
порталната и ролетна врата на **на ищеца били причинени посочените в т. 2 и 6-7
от ЗСТЕ имуществени вреди (л. 171-172 и 174-175).
Вярно
е, че ответникът оспори с отговора си констатациите в този протокол за ПТП. Но
също така е вярно, че същият е изготвен след посещение на мястото на ПТП, при
което се явява официален свидетелстващ документ, който не само, че не се
опровергава от останалите доказателства по делото, но се и потвърждава от
същите и в частност от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и И.,
и ЗСТЕ. Поради това от същия протокол за
ПТП и тези подкрепящи го доказателства по делото, съдът намери за установен
несъмнено по делото горепосочения механизъм на ПТП (чл.
179, ал. 1 ГПК).
Не представлява опровергаващо го доказателство представеният с отговора на
ответника заверен препис от експертно становище на посоченото в същото вещо
лице (л.
86-90).
Не само защото не е подписано от същото вещо лице (л.
90).
Но и защото то не е било назначено от съда по делото, а това му становище не е
и изслушано устно и непосредствено, при което не може въобще да бъде взето
предвид, като годно доказателство по делото (чл.
11 и чл. 200, ал. 2 ГПК). Поради това съдът намери
за несъмнено доказани от протокола за ПТП по делото горепосочения механизъм на същото
ПТП и причинилият го участник – свидетелката Г..
За
това ПТП на същата свидетелка е съставен АУАН от 27.10.2019 г. и издадено въз
основа на него на 09.12.2019 г. наказателно постановление, с което за виновното
й нарушение на чл. 96 ЗДвП й е наложено на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр.
2 ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като постановлението е влязло в
сила на 21.01.2020 г. (л. 10-11 и 194).
От
т. 4 и 5 на възприетото от съда ЗСТЕ е видно още, че от техническа гледна
точка, същата свидетелка не е взела мерки, преди да напусне паркираното от нея
МПС, същото да не потегли само, като включи първа или задна предавка или
задейства ръчната му спирачка (л. 173-174).
На
29.10.2019 г., като претърпял посочените имуществени вреди от това ПТП, ищецът подал
до ответника уведомление за него и искане да му бъде изплатено от последния
обезщетение за причинените му при същото имуществени вреди, към което е
приложил, освен горепосочения протокол за ПТП, и всички останали поискани му от
ответника документи, а на 06.11.2019 г. и банковата си сметка (л.
34-42).
За причинените му при това ПТП имуществени вреди, служители на ответника съставили
на 30.10.2019 г. и представените опис на увреденото имущество и констативен протокол
(л.
35-36).
От
последните и т. 6-7 на ЗСТЕ е видно още, че в пряка причинна връзка от
процесното ПТП, собствените на ищеца ролетна и портална врата на авто**му са получили
всички посочени в исковата му молба увреждания, посочени и в съставените от
служителите на ответния зА.ховател горепосочени опис и констативен протокол (л.
35-36 и 174-175). Поради
това са неоснователни възраженията на ответника в отговора му, че всички
претендирани от ищеца вреди не били настъпили при процесното ПТП. Действителната
им пазарна стойност към момента на причиняването им при процесното ПТП е общо
1755.50 лева, видно от т. 8 на ЗСТЕ (л. 176). Неоснователни
при това положение са възраженията на ответника в отговора, че ищецът
претендирал по-голямо обезщетение за същите вреди въз основа на представени от
него проформа фактура и оферта, в които били прекомерно завишени стойностите на
труда и материалите (л. 31). Според специалната норма
на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество, обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда, която в случая е определило
на общо 1755.50 лева и вещото лице в т. 8 на възприетото от съда ЗСТЕ (л.
176).
А именно в размер на същата стойност е и дължимото се на ищеца зА.хователно обезщетение
от ответника за същите вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ).
Страните
не спорят, а е видно и от представените с преписката две писма от 26.11.2019 г.
и от 03.01.2020 г., че ответникът е отказал със същите да плати на ищеца зА.хователно
обезщетение, тъй като уврежданията, за които претендирал такова, не
кореспондирали с механизма и динамиката на твърдяното ПТП, с който отказ ищецът
не е бил съгласен и поради това е предявил по делото прекия си иск по чл. 432 КЗ (л.
74-81). При
това положение същият е допустим (чл. 498, ал. 3 КЗ).
Гражданската
отговорност по чл. 45 ЗЗД на причинилата тези вреди при процесното ПТП, като
водач, свидетелка Г., е била покрита от валидно сключената с ответника от съпругът
й и собственик на паркираното от нея МПС - задължителна зА.ховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за същото горепосочено МПС, което, поради
нарушаване на правилото за паркирането му по чл. 96 ЗдВП, е причинило на ищеца
посочените имуществени вреди (л. 19).
Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази зА.ховка е именно гражданската
отговорност на зА.хованите (в случая на свидетелката Г.),
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които зА.хованите
отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Именно
в рамките на срока на действие на тази зА.ховка е настъпило на 27.10.2019 г. и процесното
ПТП. Причинените при същото горепосочени имуществени вреди на ищеца са свързани
с причинилата ги свидетелка Г., като водач при ПТП на горепосочения л.а., с
който са причинени те в срока на действие на тази зА.ховка. Следователно.
Гражданската й отговорност по чл. 45 ЗЗД за обезвредата им спрямо ищеца е била
покрита от същата зА.ховка, респективно от ответника, който е зА.ховател по нея
(чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният пряк иск
за обезвреда на претърпените от ищеца имуществени вреди, е основателен (чл.
432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ). Според нормата на чл. 96 от
ЗДвП, водачът
на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе
мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. В случая зА.хованата свидетелка Г. е нарушила именно тази
законова разпоредба, като паркирайки процесното МПС пред посочения магазин в с.
Б., не е взела мерки то да не може да се приведе в движение и потегли само,
като не е включила първа или задна предавка и не е задействала ръчната му
спирачка (чл.
45, ал. 2 ЗДвП), с
което е причинила процесното ПТП. Или казано иначе. В пряка причинна връзка от
това й противоправно и виновно съгласно необорената от ответника по делото
презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД нейно деяние, е настъпило това ПТП по смисъла
на §1, т. 47 от ДР на ППЗДвП. При последното ищецът е претърпял горепосочените
имуществени вреди, изразяващи се в увредените при същото негови портална и
ролетна врати на авто**му, посочени във възприетото от съда ЗСТЕ.
Действителната им стойност към момента на причиняването им при това ПТП е 1755.50
лева според т. 8 от същото ЗСТЕ (л. 176).
За обезвредата им, зА.хованата свидетелка Г., като техен виновен
причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да заплати на ищеца обезщетение, за да ги
поправи (чл.
45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази й отговорност е
била покрита от ответника, като зА.ховател по сключения горепосочен договор за
задължителна зА.ховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, действал към
датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 2 КЗ).
При това положение увреденият при същото от нея ищец, има право да получи
обезщетението за причинените му при това ПТП горепосочени имуществени вреди,
пряко от ответника, като зА.ховал тази й отговорност (чл.
432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ). Няма данни това дължимо му
се зА.хователно обезщетение, ответникът да му е платил до приключване на
съдебното дирене. Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца пряк иск по
чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ за осъждането на ответника да му го плати,
е основателен и следва да се уважи, а възраженията и доводите за противното на
ответника са неоснователни. Както се посочи и по-горе, според нормата на чл.
499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. В съгласие именно с тази
разпоредба и вещото лице е изчислило в случая в т. 8 от ЗСТЕ, причинените при
процесното ПТП имуществени вреди на ищеца, в размер на 1755.50 лева (л.
176).
По делото
няма данни за намаляване на това обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За
да е налице такова основание/съпричиняване,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия/улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал/бездействал виновно. Следователно.
Релевантен
за съпричиняването по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен негов принос, без който
не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането му. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи, като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта
съдът да обосновава изводите си за наличието му с
вероятности/предположения. Поради това във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД
срещу деликвента или на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу зА.хователя,
съпричиняването подлежи на несъмнено доказване от ответника,
който с позоваване на същото цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице (Р
54-2012-II
т.о. и Р 99-2013-II т.о.). В
случая по делото няма данни ищецът да е допринесъл за увреждането си при ПТП. Поради това прекият му иск следва да се уважи изцяло до дължимото
му се от ответника зА.хователно обезщетение от 1755.50 лева, без същото да бъде
намалявано на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
отношение на акцесорния му иск за законна лихва, съдът съобрази, че в
задължителната си практика ВКС приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу зА.ховател по зА.ховка „Гражданска отговорност“, в зА.хователната
сума по чл. 429 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от зА.хования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на зА.хователя,
респективно предявяване на претенцията пред него от увреденото лице, а не и от
момента на увреждането (Р 128-2020-I т.о.). Според
нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, зА.хователят дължи законната лихва за забава
върху размера на зА.хователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от зА.хователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Процесното
ПТП е настъпило на 27.10.2019 г., а ищецът е заявил писмена претенция пред ответния
зА.ховател на 29.10.2019 г., като от представената от пълномощника му с
отговора в заверен препис преписка по щета, няма данни същият да е изисквал на
ищеца допълнителни доказателства, извън представените от същия на 29.10.2019 г.
Следователно. Срокът от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за ответния зА.ховател,
да определи и изплати на ищеца дължимото му се горепосочено зА.хователно
обезщетение от 1755.50 лева, е започнал да тече на 29.10.2019 г. и е изтекъл на
13.11.2019 г. (сряда,
присъствен ден).
Тъй като до приключване на съдебното дирене ответникът не е платил на ищеца
дължимото му се зА.хователно обезщетение от 1755.50 лева, то на 14.11.2019 г. е
изпаднал и в забава да му го плати, от който ден на своята забава му дължи и законна
лихва за обезщетяването й, до изплащането му (чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ и Р 128-2020-I т.о.).
Поради това предявеният от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и акцесорното му
искане за присъждане на тази лихва за забава следва да бъдат уважени върху тази
главница от 1755.50 лева, считано от 14.11.2019 г. до изплащането й (чл. 497,
ал. 1, т. 1 КЗ и Р 128-2020-I т.о.). В останалата му част, с която ищецът претендира
присъждането на такава лихва и за периода от 27.10.2019 г. до 14.11.2019 г.,
същият му иск следва да се отхвърли, като неоснователен (Р 128-2020-I т.о.).
При този изход на делото само ищецът има право да му се
присъдят сторените от него разноски по същото в общ размер от 1292.18 лева (от
които 71.18 лева внесена д.т. за производството, 5 лева внесена д.т. за съдебно
удостоверение, 290 лева внесена част от възнаграждението за изготвилото ЗСАТЕ вещо
лице, 526 лева внесено възнаграждение за изготвилото ЗСТЕ вещо лице и 400 лева платено
адвокатско възнаграждение), които поради това следва да се възложат в тежест на
ответника, който при този изход на делото няма право на разноски (чл. 78, ал. 1,
3 и 8 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да
заплати по банкова сметка ***: ***, на Д.Я.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1755.50 лева за главница от неплатено зА.хователно обезщетение
по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, за причинени му виновно имуществени
вреди при ПТП на 27.10.2019 г. в с. Б., О. С., ул. ** -, от зА.хованото трето
лице Е.Г.Г. по сключен със зА.хователна полица № BG/30/119000503378/13.02.2019
г. договор за задължителна зА.ховка „гражданска отговорност” на автомобилистите,
и законна лихва върху тази главница от 14.11.2019 г. до изплащането й, както и
сумата от 1292.18 лева за разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Д.Я.М., против З., иск за законна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с
която се претендира присъждането на такава лихва и за периода от 27.10.2019 г.
до 14.11.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: