РЕШЕНИЕ
№ 2581
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215379 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. АНТ. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.С, ул.“Г.С.Р“ №, вх., ет., ап., против наказателно
постановление №20-4332-011332/06.07.2020 г., издадено от Началник Група
към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е неоснователно,
нарушаващо правните норми, а наложените с него наказания са
неправомерни. Счита, че не следва да носи административнонаказателна
отговорност за вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в този
смисъл се позовава на изложените мотиви в Постановление от 17.06.2020 г. на
СРП, с което е отказано образуване на наказателно производство за
престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е прекратено
досъдебно производство по пр.пр. №22244/202 г. по описа на СРП. Сочи, че
1
давността по отношение на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца е изтекла, след като НП е издадено на
06.07.2020 г.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител – адв.В К от САК, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно
и незаконосъобразно. Навежда допълнителни аргументи в горния смисъл.
Счита, че процесният АУАН е съставен за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП,
при евентуална вина, а не за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Позовава се
на Постановлението от 17.06.2020 г. на СРП, с което се отказва образуване на
досъдебно производство за престъпление от общ характер, доколкото е
счетено, че вина за престъплението по чл.345, ал.2 от НК не е налице, а по
отношение на жалбоподателя е възможно да се търси
административнонаказателна отговорност по ЗДвП, но извън основанията на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото тази разпоредба визира като нарушител
собственика на МПС. Същевременно навежда доводи, че второто
Постановление на СРП от 06.07.2020 г. не е издадено правомерно и нарушава
материалния закон, като издаването на процесното НП е в нарушение на
принципа деецът да не се наказва два пъти за едно и също нещо.
Навежда доводи, че на жалбоподателя е вменено несъставомерно от
обективна и субективна страна нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради
което се явява и незаконосъобразно санкциониран за него.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство в полза на жалбоподателя, а именно: адвокатско
възнаграждение в размер на законоустановения минимум.
Ответната страна по жалбата: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по наведените
възражения в същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
2
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 21.10.2021 г., видно от разписката върху него, а жалбата
против него е подадена в съда, чрез администативнонаказващия орган по
поща на 25.10.2021 г., видно от дата на входящия номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 31.10.2019 г., в гр.София, полицейският служител при ОПП-СДВР:
АНТ. ИВ. Й., при изпълнение на служебните си задължения, около 11:20 часа,
спрели за проверка лек автомобил марка „М “, с рег.№, движещ се по
ул.“3020-та“ срещу №28, с посока на движение от ул.“Връшка чука“ към
бул.“Адам Мискевич“, управляван от М. АНТ. М.. В хода на проверката
контролните органи установили, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация, тъй като не е прехвърлен в определен срок на
основание на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, както и че водачът не е
изпълнил задълженията си по чл.186, ал.7 от ЗДвП по фиш
№91088/16.06.2019 г. за 50 лева и не представя контролен талон към СУМПС
и СРМПС – Част II.
На основание така направените констатации, компетентно длъжностно
лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВП: АНТ. ИВ. Й., в присъствието на
двама свидетели – длъжностни лица при ОПП-СДВР, присъствали при
установяване на нарушението и съставяне на акта, съставил АУАН, Серия Д,
бл.№607666 на 31.10.2019 г., против М. АНТ. М., в качеството му на
правоспособен водач на МПС, с който му вменил извършване на нарушения
на чл.140, ал.1, чл.186, ал.7 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр.пр. №22244/2019 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 17.06.2020 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за престъпление от общ характер и изпращане на препис от
постановлението на началника на ОПП-СДВР, с оглед преценка на
основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност по
3
случая.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр.пр.
№22244/2019 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП №20-4332-011332
на 06.07.2020 г., против М. АНТ. М., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказващият орган посочил, че процесното НП е издадено на основание
пр.пр. №22244/2019 г. по описа на СРП, както и че на основание Наредба
№1з-2539 на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 17.06.2020 г. на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство; приложени материали, съдържащи се в преписка №4332р-
46153/2019 г. по описа на 09 РУ-СДВР, както следва – докладни записки;
справка от АИС-КАТ относно промяна на регистрация на МПС и справка за
собственици на МПС; справка картон на водач М. АНТ. М.; копие от договор
за покупко-продажба на МПС; нотариално заверено пълномощно; декларации
по ЗННД и ДОПК; писма и др.; Заповед №8121к-13140/24.10.2019 г., ведно с
акт за встъпване в длъжност на наказващия орган/; Заповед №8121з-
515/14.05.2018 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи; както
и от обясненията на жалбоподателя.
Видно от справка картон на водач е, че жалбоподателят е бил
правоспособен водач към датата на извършване на проверката. Същият има
издадено на 07.10.2010 г. СУМПС, валидно до 07.12.2020 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че регистрацията на лек автомобил с рег.
№СА 0874 КМ е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП –
непререгистрирано МПС, на 27.11.2018 г.
Видно от приложения нотариално заверен договор за покупко-продажба
на МПС е, че такъв е сключен на 30.05.2018 г., по силата на който Д К В и Е С
В продават на М Х Х лек автомобил марка „М“, с рег.№
Видно от справка АИС-МПС е, че към датата на служебното
4
прекратяване на регистрацията на процесното МПС - 27.11.2018 г., негов
регистриран собственик е Д К В, като няма данни за надлежно прехвърляне на
автомобила на друго лице към датата на извършената проверка на
жалбоподателя М. на 31.10.2019 г.
Видно от постановление на СРП от 17.06.2020 г. е, че е постановен
отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради липса на умисъл за престъпление. Прокурорът е
констатирал, че водачът на процесния лек автомобил М.М. не е знаел, че
МПС не е регистрирано по надлежния ред. Приел е още, че по отношение на
собственика М Х, който не е изпълнил задължението си в нормативно
установения срок от датата на придобиване на собствеността върху МПС, да
го регистрира на свое име, и по отношение на водача на МПС – М.М., за
нарушенията, посочени в АУАН, извън тези по чл.140, ал.1 от ЗДвП, може да
бъде търсена административнонаказателна отговорност по ЗДвП и ППЗДвП,
ако наказващият орган прецени, че има основания за това. Въз основа на тези
констатации, прокурорът постановил препис от постановлението да се
изпрати на началника на ОПП-СДВР, с оглед преценка на основанията за
търсене на административнонаказателната отговорност по случия.
Жалбоподателят дава обяснения по случая. Твърди, че е управляваното
от него МПС на посочената в АУАН дата му е било предоставено за
послужване от негов познат, че не е собственик на лекия автомобил, както и
че не е знаел за служебно прекратената му регистрация. Обясненията на
жалбоподателя са добросъвестно дадени, и доколкото кореспондират на
събраните по делото писмени доказателства, съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно
приложените по делото два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност, с
която са делегирани правомощия на началника на ОПП-СДВР да издава
наказателни постановления по ЗДвП, както и на „Младши автоконтрольор 2-1
степен“ в СДВР/ОДМВР да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да
издават фишове и да съставят АУАН по ЗДвП. С оглед заеманата длъжност
към момента на съставяне на акта - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР -
актосъставителят АНТ. ИВ. Й., е разполагал с компетентност да съставя
5
АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съдът канстатира, че още в началната си фаза административно-
наказателната процедура е проведена при съществено процесуално
нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай не
осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е било без
регистрационни табели, поставени на определените за това места, а със
служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на
неговия собственик да го преригистрира в срок до два месеца от сключване
на договора за придобиване на собствеността. Вмененото нарушение е
несъставомерно от обективна страна. Жалбоподателят не е собственик на
процесното МПС, а поради липсата на това качество - не е бил и уведомен за
служебното прекратената регистрацията на автомобила и не е знаел, че
управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред.
Следователно, вмененото нарушение е несъставомерно и от субективна
страна, поради липса на умисъл у жалбоподателя. При това положение, като е
ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание разпоредбата на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказващият орган го е санкционирал за
несъставомерно деяние от обективна и субективна страна, с което е допуснал
нарушение на материалния закон. Горното е основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт, като неправилно и незаконосъобразно издаден,
ведно с произтичащите от това законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Правоимащата
страна, чрез процесуалния си представител, своевременно заявява такова
искане в последното съдебно заседание по делото, но не ангажира никакви
6
доказателства за направени разноски в настоящото производство. Вярно е, че
жалбоподателят се представлява от адвокат пред въззивната инстанция, но по
делото е представено единствено пълномощно за наличие на представителна
власт на упълномощения адвокат да го представлява по делото, но не и
доказателства относно действителното заплащане на адвокатско
възнаграждение на един адвокат, съответно и за неговия размер, не е
представен списък на разноските по чл.8 от ГПК. При това положение, съдът
намира, че направеното искане се явява неоснователно и недоказано, и като
такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-4332-
011332/06.07.2020 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на М. АНТ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С, ул.“Г.С.Р“
№ вх., ет., ап., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. АНТ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.София, ул.“Г.С.“ №, вх., ет., ап., чрез адв.В К от САК, за
присъждане на разноски в настоящото производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7