РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100500279 по описа за 2022 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Г. Д., с адрес *** и ***, против решение
№ 144/25.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 8738/2021 г. по описа на РС-Бургас, с
което съдът е наложил мерки за защита на И. Е. Д. с адрес ***, срещу осъществено
спрямо него домашно насилие на 12.12.2021 г., около 20.15 ч., от страна на Е. Г. Д. с
адрес ***, като е задължил Е.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на И.Д. и му е наложил глоба в размер на 200 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства. Според въззивника,
не е доказано по категоричен начин извършването на твърдяното от молителя домашно
насилие на процесната дата, като съдът не е изложил мотиви защо приема показанията
на свидетеля на молителя и защо не кредитира показанията на водената от ответника
свидетелка. Сочи се, че св.С. не е присъствал на описания в молбата случай и
преразказва това, което е написано в молбата с цел да подкрепи клиента си, на когото е
адвокат по всичките му дела и двамата са във финансови взаимоотношения, поради
което показанията му са пристрастни. Сочи се, че воденият от ответника свидетел –
1
неговата баба Ж. Д. не е пристрастна, както неправилно е приел съда, като с
показанията й се опровергават твърденията на молителя, за което се излагат
съображения. Според жалбоподателя, съдът се е позовал на представената декларация
по чл.9 ЗЗДН и на показанията на адв.Средков, които не са достатъчни да обосноват
извод за извършен от него акт на домашно насилие и налагане на мярка по ЗЗДН. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане до
разпит на един свидетел, което е оставено без уважение от въззивния съд, поради липса
на предпоставките по чл.266 ГПК.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Е.
Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се изложените от
жалбоподателя доводи и се излагат подробни съображения за основателност на
молбата и правилност на обжалваното решение. Моли въззивния съд да остави жалбата
без уважение и да потвърди решението на БРС. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
След самостоятелна преценка на доказателствата по делото, въззивната
инстанция приема за установена фактическа обстановка, идентична с изложената в
мотивите на обжалваното решение, поради което не е необходимо да я преповтаря и
затова на основание чл.272 ГПК препраща към нея. БРС е обсъдил събраните
доказателства и на база преценката им е приел за доказано, че на посочената в молбата
дата – 12.12.2021 г., около 20.15 часа, ответникът Е.Д. е осъществил спрямо молителя
актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, изразяващи се в отправяне на заплахи
и обиди. Съдът е приел, че актовете на насилие са доказани от представената и
изходяща от пострадалия декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като изнесените в нея
твърдения се подкрепят от показания на св.С., поради което е зачел презумптивната
доказателствена сила на декларацията и е уважил молбата за защита. Мотивите в
обжалваното решение, обсъждащи доказателствата по изясняването на спора от
фактическа страна, напълно се възприемат от въззивния съд. БРС се е произнесъл в
съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил фактически и правни
изводи, които изцяло се споделят от БОС. Съдът намира за правилни и решаващите
правни изводи на районния съд за осъществени от страна на ответника Е.Д. актове на
2
домашно насилие спрямо молителя И.Д. и за основателност на молбата му за защита по
ЗЗДН, поради което препраща към тях на основание чл.272 ГПК и по този начин
същите стават част от настоящия съдебен акт.
По наведените в жалбата доводи и за пълнота следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Процедурата по ЗЗДН е предвидена да даде защита на физическите лица от
упражнявано срещу тях насилие и има за цел предпазване на жертвата от посегателство
срещу живота, здравето, нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За
да се проведе успешно доказване на твърденията на молителя, същият следва да
установи, че спрямо него е реализирано домашно насилие чрез действия от страна на
ответника, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл.2 ЗЗДН, дефиниращ понятието „домашно насилие”.
В случая, установената в пълнота от районния съд фактическа обстановка по
делото категорично установява извършено от ответника домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН спрямо молителя на посочената дата, изразяващо се в упражнено спрямо
него психическо насилие, като възраженията на въззивника за липсата на такова са
изцяло неоснователни. От представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН по
категоричен начин се установяват извършените от Е.Д. действия спрямо И.Д.,
квалифицирани като домашно насилие, по начина, по който това е описано в молбата и
в декларацията, на която законът е придал значението на абсолютно доказателство –
чл.13, ал.3 ЗЗДН. Тук следва да се има предвид, че ЗЗДН регламентира отношенията
между лица в близка или родствена връзка, като за тези отношения в голяма част от
случаите няма преки доказателства (очевидци) и именно в тази връзка, целейки да
осигури адекватна защита на пострадалите лица, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, че когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация, т.е. същата има
обвързваща съда доказателствена сила. Следователно, извод за осъществено домашно
насилие може да бъде направен дори и само въз основа на представената от
молителката декларация. В случая, по делото са събрани и други доказателства –
показания на св.С., които подкрепят изложените в молбата твърдения. Противно на
изложените във въззивната жалба доводи, по делото не са събрани доказателства, от
които да се установяват факти и обстоятелства, оборващи изложените в молбата. В
тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че районният
съд безкритично е кредитирал показанията на св.С., като следва да се има предвид, че
дори и да е вярно, че този свидетел е бил адвокат на молителя по водени от него
3
съдебни производства (което не е установено по делото), само по себе си това
обстоятелство не обосновава извод за заинтересованост на свидетеля, като по
разпореждане на закона – чл.172 ГПК съдът следва да прецени показанията му с оглед
на всички данни по делото. При извършването на тази преценка, настоящата
инстанция намира, че районният съд правилно е кредитирал гласните доказателства,
доколкото изнесените от св.С. данни кореспондират на събраните писмени
доказателства и не са опровергани от други доказателства по делото. Въззивният съд
намира, че до друг извод не сочат показанията на разпитаната пред първата инстанция
св.Д. (баба на ответника и майка на молителя), доколкото от същите става ясно, че
действително отношенията между страните са влошени, като влошени са и
отношенията между молителя и самата свидетелка, което е индиция за
заинтересованост на св.Д. да покрепи тезата на внука си, който се грижи за нея. Освен
това, в показанията на тази свидетелка се наблюдава и известно противоречие между
изнесените от нея данни относно личността на ответника, което също е индиция за
нейната необективност и пристрастност. Ето защо, въззивният съд намира, че БРС
правилно не е кредитирал показанията на св.Д., като възраженията на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че ангажираните от ответника
доказателства не са от естество да опровергаят твърденията на молителя и да обосноват
неоснователност на молбата за защита. Поради това въззивният съд приема, че в
конкретния случай не е опровергана презумптивната доказателствена сила на
представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както правилно е приел и районния съд.
В този смисъл са неоснователни всички изложени във въззивната жалба възражения, че
съдът неправилно не е обсъдил и оценил в тяхната съвкупност всички факти и
обстоятелства по делото и е кредитирал показанията на заинтересован свидетел. Тук
следва да се отбележи, че БРС е събрал необходимите, допустими и относими
доказателства, вкл. и свидетелски показания, всички доказателства са обсъдени и
преценени в тяхната съвкупност, като обжалваното решение е постановено след
обстоен анализ на доказателствения материал и в съответствие с приложимите
законови разпоредби. В случая, решаващият съд е формирал изводите си за
основателност на твърденията в молбата след преценка и анализ на ангажираните от
страните доказателства, като се е обосновал кои от тях възприема и цени и кои не,
поради което възраженията на въззивника за недоказаност на твърденията в молбата за
защита са неоснователни.
Действията на ответника съставляват именно актове на психическо насилие
над молителя, незачитане на неговата лична неприкосновеност и достойнство, поради
което в случая са налице предпоставките за налагане на мерки за защита и ответникът
следва да понесе отговорността, предвидена в закона. Ето защо, молбата за защита е
основателна и правилно е уважена от районния съд. Предвид интензитета и тежестта на
4
извършените актове на насилие, с които са засегнати правата и интересите на
пострадалото лице, въззивният съд намира, че спрямо ответника следва да бъдат взети
мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие, а съгласно чл.5, ал.4 ЗЗДН на същия следва да бъде наложена и
глоба от 200 лв. – т.е. в минимален размер.
Предвид изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не му се следват, като на
основание чл.78, ал.3 ГПК същия следва да заплати на въззиваемия И.Д. сумата от 150
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съгласно
представения договор за правна защита. Съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН и с оглед
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на БОС и държавна такса за проведеното производство по обжалването в
размер от 12.50 лв., дължима по чл.18, вр. чл.16 ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл.17, ал.5 ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 25.01.2022 г., постановено по гр.д.№
8738/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на И. Е. Д., ЕГН **********, сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) за
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Бургас, сумата от 12.50 лв. (дванадесет
лева и петдесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса за проведеното
въззивно производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5