№ 796
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110201989 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на представител на санкционираното
лице срещу НП№ 23-0433-001591, с който е наложено административно наказание глоба.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че в срок срещу АУАН е било депозирано възражение,
което не е било обект на разследване. В този смисъл е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита
се за нарушен и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени доказателства, въз основа
на които се ангажира административнонаказателната отговорност на въззивника. Не става
ясно коя от хипотезите на чл. чл.638 ал.3 вр. чл. чл.461 т.1 от КЗ се визира като нарушена.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление, изложени с жалбата. Сочи се, че не е установено чия собственост е
превозното средство. Наказващият орган е наложил наказание за управление на превозно
средство, което не е собственост на извършителя, а в същото време е приел, че въззивникът
управлява МПС негова собственост.
Представител на органа, издал наказателното постановление, не се явява. В
молба оспорва жалбата и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.10.2023г. около 23.20 часа в гр. Варна, по ул. „Иван Рилски“, от
въззивника Х., бил управляван мотоциклет „Ямаха“ с рег.№17С4999.
При управлението на автомобила , той преминал покрай автопатрул, в състава
на който влизала св. Х.. Тъй като номерът на мотоциклета не се виждал ясно, той бил спрян
за проверка.
Водачът на мотоциклета бил установен като въззивникът Х., като при
поискване на документите на МПС и на въззивника Х., той обяснил, че не ги носи със себе
си. Обяснил още, че притежава мотоциклета от около година. Въззивникът не представил на
1
проверяващите документ за сключен валиден, действащ договор „ГО“.
За установеното нарушение св. Х. съставила акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който вписала обстоятелствата на
извършването му и посочила правна квалификация. Актът бил съставен срещу Х., в
качеството му на физическо лице, което като е собственик , управлява МПС, във връзка с
чието използване при влизането в РБългария не е сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ и няма валидна такава застраховка за територията на
РБългария.
Срещу съставения акт постъпило възражение, по което било изготвено
мотивирано становище и същото било счетено за неоснователно.
На 24.04.2024г. въз основа на съставения акт от 27.10.2023г. било издадено и
НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. Деянието било квалифицирано като нарушение
по чл.483 ал.1 т.2 от КЗ. На осн. чл.638 ал.3 вр. чл.461 т.1 от КЗ е било наложено
административно наказание глоба санкция в императивно предвидения размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия
орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – писмените доказателства, приложени по административно наказателната
преписка, както и показанията на св. Х., депозирани в хода на съдебното следствие.
Показанията на св. Х. са такива на свидетел – очевидец, който пряко е възприел
както управлението на автомобила, така и липсата на сключен и действащ договор за
застраховка „ГО“. Св. Х. изяснява начина на съставяне на двата акта за установяване на
административно нарушение и обясненията на въззивника Х. във връзка с извършваната
проверка.
В подкрепа на показанията на свидетелката са и писмените доказателства по
делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство,
в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка, докладна, възражение и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на
финализиране на производството по административно наказателната преписка посредством
санкциониране на лицето по конкретното обвинение е допуснато съществено нарушение на
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което не може да бъде отстранено с решението на въззивният съд.
Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства , при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие – и при
издаване на наказателното постановление е била възприета категорична позиция по
отношение на собствеността върху управляваното превозно средство- че същото е
собственост на въззивника Х..
Със санкционната част на наказателното постановление обаче, на лицето е било
наложено наказание на осн. чл.638 ал.3 от КЗ, който предвижда санкционирането на лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Така, възниква съществено противоречие по отношение на това каква позиция
заема наказващия орган- дали, че на санкциониране подлежи собственика на вещта, който
според обстоятелствената част на НП е именно въззивникът Х. или, че въззивникът Х. е
управлявал МПСП , което е чужда собственост, но във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В случай, че за наказващият орган е възникнало съмнение относно
собствеността върху превозното средство, то той е следвало да проведе допълнително
разследване, водещо до уточняване на собствеността върху управлявано МПС и едва след
2
това да пристъпи към издаване на НП, посочвайки конкретните факти.
Вместо да стори това, наказващият орган е възприел две противоречащи си
позиции с обстоятелствената и санкционната части на наказателното постановление.
С горното на практика е нарушено правото на защита на въззивника, тъй от
една страна неправилно е приложен закона, а от друга- води до съществена неяснота на
обвинението и затруднява правото на защита на санкционираното лице.
Посоченото нарушение е от категорията на съществените и е неотстранимо във
фазата на провеждане на въззивното производство.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и
ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ 23-0433-001591, издадено от Началник РУ в ОДМВР Варна,
РУ 01 Варна с което на Х. Н. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева на осн. чл.638 ал.3 вр. чл. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Х. Н. Х.
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3