РЕШЕНИЕ
№ 699
Разград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СВЕТЛА РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20247190700174 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от С. Б. С. от [населено място], [област], подадена чрез адв. П. П. от АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0275-000211 от 11.07.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „изземване на свидетелството за управление на МПС на водач поради отнемане на всички контролни точни и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да постанови акта си след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и в нарушение на закона не е отчел, че след изтичане на 24 месеца от получаване на свидетелството за управление на МПС жалбоподателят е получил допълнителни 13 контролни точки, при което максималният брой от 39 такива не е бил изчерпан към момента на издаване на заповедта. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********, издадено от ОДМВР – Разград на 20.07.2021 г., валидно до 20.07.2031 г., и е правоспособен водач за категории „В“, „В1“ и „АМ“, считано от 23.07.2021 г. С влезли в сила наказателни постановления са му отнети последователно следния брой контролни точки за извършени нарушения по ЗДвП:
6 контролни точки, отнети с НП № 22-1075-000396 от 09.05.2022 г., влязло в сила на 03.06.2022 г.;
12 контролни точки, отнети с НП № 22-0275-000202 от 11.05.2022 г., влязло в сила на 28.05.2022 г.;
12 контролни точки, отнети с НП № 24-1075-000344 от 02.04.2024 г., влязло в сила на 30.04.2024 г.
На 11.07.2024 г. е издадена оспорената ЗППАМ, в която е отразено, че при извършена проверка в Автоматизираната информационна система „Административно-наказателна дейност“ на МВР (АИС АНД) е установено, че с влизането в законна сила на наказателни постановления с номера: НП № 22-1075-000396/09.05.2022 г., НП № 22-0275-000202/11.05.2022 г. и НП № 24-1075-000344/02.04.2024 г., на водача С. Б. С. са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален брой 26, с което е загубил придобитата си правоспособност за управление на МПС от категория „В“, като същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на съдебно известната Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Представена е Заповед № 330з-1003 от 08.04.2024 г. на директора на ОДМВР – Разград, т. 1.7, с която началникът на група „Охранителна полиция“ в РУ - Исперих е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП.
Заповедта е в установената писмена форма, съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила.
Но материалният закон е приложен неправилно.
Съгласно чл. 171, т. 4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Последната норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
За да се приложи процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки: да са отнети всички контролни точки и водачът да не е изпълнил доброволно законоустановеното си задължение да върне свидетелството си за управление на МПС. В разглеждания случай тези условия не са изпълнени.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство.
Горните норми са детайлизирани в чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 157, ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 2 от наредбата при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 3 след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. В чл. 2, ал. 4 е указано, че стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП. А чл. 154а ЗДвП предвижда, че стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.
СУМПС на жалбоподателя като нов водач му е било връчено на 23.07.2021 г. и през следващите 24 месеца не е бил лишаван от правото да управлява МПС. Считано от 24.07.2023 г. той е получил допълнително 13 контролни точки. При това към момента, в който е влязло в сила НП № 24-1075-000344/02.04.2024 г., жалбоподателят е имал максималния размер на контролните точки – 39. С посочените три НП са му отнети общо 30 контролни точки, поради което той не е загубил придобитата правоспособност и няма задължението по 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съответно, не е налице основанието по чл. 171, т. 4 ЗДвП, поради което оспорената заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 515 лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, държавна такса – 10 лева и заплатена сума от 5 лв. за издаване на удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0275-000211 от 11.07.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на С. Б. С. за разноски по делото сумата 515 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | /п/ |