№ 1560
гр. С., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №40685/28.06.2022 г., подадена от Д. Ф. Т., чрез адв. С. Н., против Решение
№1409/13.06.2022 г. по гр.д.№3063/2021 г. на СГС, ГО – I – 18 състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,
срещу Столична община, за сумата над 7000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за неимуществени вреди от инцидент,
настъпил на 14.03.2021 г. в гр. С., на тротоар на бул.“Александър Стамболийски“ –
падане поради неравности /счупени и изкривени плочки/ на тротоара, в резултат на
което ищецът е претърпял травматично увреждане – счупване на шиловиден израстък
на лъчевата кост на лявата предмишница. Релевирани са оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част, поради нарушения на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост – нарушен е принципът на справедливостта
по чл.52 от ЗЗД чрез присъждане на несправедливо занижен размер на обезщетението,
съдът в недостатъчна степен е възприел търпените от ищеца страдания и неудобства,
както и тяхната продължителност, не се е съобразил с указанията в ППВС №4/1968 г. в
мотивите на решението да изложи адекватна преценка и анализ по критериите за
справедливост на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, и приноса им
за увреждането, е не единствено да ги изброи в мотивите на решението. Настоява за
отмяна на решението в отхвърлителната му част, и в тази част за постановяване на
ново решение по същество, с което на ищеца да бъде присъдено допълнително
обезщетение още 19 000 лв. – до пълния предявен размер, ведно със законната лихва за
периода от 14.03.2021 г. до окончателното плащане. Заявява претенция за присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
1
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, ищецът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от
ГПК от задължението за внасяне на държавни такси, въззивната жалба отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран Писмен отговор вх.№46768/22.07.2022 г., подаден от
Столична община, чрез гл.юрк. В. Б.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба – размера на обезщетението е съобразен с критериите за
справедливост, правилно е установена фактическата обстановка, вида и характера на
вредоносния резултат, поради което решението е в съответствие с чл.52 от ЗЗД и е
обосновано, а определеният размер на обезщетението е справедлив, и съответства на
съдебната практика в подобни случаи, които се посочват. Настоява се за отхвърляне на
въззивната жалба. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани и правосубектни страни, поради което е валиден и допустим.
Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от
страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
Във въззивното производство не се спори между страните, че на 14.03.2021 г.
около 11.00 ч. ищецът се придвижвал пеша по тротоара на бул.“Александър
Стамболийски“, в посока от пл.“Възраждане“ към пл.“Св. Неделя“, като в участъка от
бул.“Христо Ботев“, на ъгъла на предпоследната пряка, се спънал в две изпъкнали
неравни плочки на десния тротоар, и паднал. При падането претърпял телесно
увреждане – фрактура в областта на лявата ръка – счупване на стилоидния израстък на
лъчевата кост.
Постановеното първоинстанционно решение не е било обжалвано в
осъдителната му част, поради което пред настоящата инстанция не се спори по факта
на настъпване на увреждането, механизма на увреждането, наличието на причинна
връзка на увреждането с неравност на тротоара на бул.“Александър Стамболийски“,
както и по наличие на основания за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника Столична община за обезщетяване на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди. Спорът между страните е концентриран върху
справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
За установяване на травматичното увреждане и търпените от ищеца страдания
във връзка с него, по делото са представени писмени доказателства – Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ЕАД №035772/14.03.2021 г. ,
Амбулаторен лист №000760/16.09.2021 г. и Етапна епикриза за периода от 16.09.2021
г. до 26.10.2021 г., издадена от ДКЦ ХХХ С. ЕООД. От същите се установява, че на
14.03.2021 г. около 13 ч. на ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в
2
спешното отделение на УМБАЛСМ“Пирогов“ по повод съобщено от него падане на
улицата, в резултат на което изпитвал болка в областта на лявата китка. Проведени са
образни изследвания на лявата гривнена става, при които е установена фрактура.
Поставена е гипсова шина и е назначен контролен преглед. Впоследствие, шест месеца
по-късно, ищецът е потърсил отново специализирана консултация от лекар –
травматолог, във връзка с последици от счупване на ниво китка и длан, с оплаквания за
продължаващи умерени болки в лявата гривнена става, феномен „пукане“ при флексия
и екстензия, и силни болки в крайната фаза при флексия и екстензия. Препоръчана е
терапия с хондропротектори и балнеосанаториално лечение.
Във връзка с определянето на действителния обем на претърпените от ищеца
болки и страдания, по делото е съдебно-медицинска експертиза /на л.29-30 от делото
на СГС/ от която се установява, че на 14.03.2021 г., ищецът е претърпял травматично
увреждане лявата китка – счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на лявата
предмишница. Това травматично увреждане е реализирало медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от
30 дни. Предприетото лечение на травматичното увреждане е било консервативно,
чрез поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30 дни, с последващо
възстановяване чрез лечебна физкултура и физиотерапия. Проведеното лечение
съответства на възприетата медицинска практика за лечение на фрактури, при които не
се налага оперативно лечение, като по принцип периода на имобилизация в тези случаи
е по-кратък от 30 дни. Към настоящия момент фрактурата е напълно консолидирана.
При проведения на 28.04.2022 г. личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата,
същият е съобщил субективни оплаквания за продължаващи болки в китката, особено
при продължителна работа,стискане и фините движения на ръката, особено при
отвеждането на палеца. Обективно се установява, че движенията на лявата длан при
сгъване и разгъване и странично, са в пълен обем – както пасивните, така и активните
движения. От представените пред експертизата контролни рентгенографии от
12.04.2021 г. и от 04.06.2021 г. от УМБАЛСМ“Пирогов“ се установява консолидация
на фрактурата с оформен калус. Експертизата счита, че субективните оплаквания от
болки могат да бъдат обяснени с наличието на калус, който е възможно да се допира до
сухожилие в същата област и да причинява болки при движенията на ръката. При
настъпване на увреждането ищецът е изпитал болки с интензивен характер в първите
дни, постепенно затихващи до края на възстановителния период. Към настоящия
момент са възможни оплаквания от болки при влошаване на времето.
Съдът намира заключението за компетентно изготвено, логично, и
кореспондиращо на представените по делото медицински документи, поради което го
кредитира.
За установяване на болките и страданията на ищеца са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Т. П.-Т.а /съпруга на ищеца/. Същата
установява, че падайки на земята, ищецът си счупил лявата ръка в областта на китката
и дланта, като мястото веднага се издуло. Наложило се ищецът да бъде вдигнат от
земята с чужда помощ, тъй като не можел да стане сам. Веднага отишли в болница
„Пирогов“, където го гипсирали, и го изпратили на домашно лечение. Един месец
ищецът стоял с гипсовата имобилизация, през който период не можел да хваща нищо с
лявата си ръка, и се нуждаел от чужда помощ, която му била оказвана от свидетелката.
Лявата ръка на ищеца била водеща при него. След свалянето на гипса той започнал да
ходи в болница „Пирогов“ на рехабилитация, като към момента на депозиране на
показанията на свидетелката, продължавал да ходи на раздвижване. Свидетелката
3
твърди, че ищецът продължава рехабилитацията, защото има неподвижност на цялата
ръка, и на палеца, продължава да търпи болки. Също така твърди, че поради
настъпилото увреждане на лявата ръка, ищецът загубил работата си в автосервиз.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита обстоятелството, че тя е в брак и ищеца, което обуславя нейната
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Ето защо, съдът кредитира
частично показанията на свидетелката в частта им относно механизма и вида на
увреждането, вида и продължителността на претърпяното лечение, както и
продължаващана рехабилитация на ищеца, необходимостта от чужда помощ през
периода на имобилизацията. В тези части показанията на свидетелката се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателстав, както и от приетата по делото
СМЕ. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта им, в която се твърди,
че ищецът търпи и към настоящия момент ограничение в обема на движение на лявата
ръка и палеца, тъй като в тази част показанията й не кореспондират на приетата по
делото СМЕ, от която при личен преглед на ищеца се установява, че движенията на
лявата ръка са с напълно възстановен обем. Заключението е било прието без
възражения и оспорвания от ищеца, поради което съдът приема, че заключението на
експертизата съответства на фактическото положение. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката и в частта им, в която се твърди, че ищецът е загубил
работата си в автосервиз, и то в причинна връзка именно с настъпилото травматично
увреждане. В тази част показанията на свидетелката не се подкрепят от никакви други
доказателства – не са налице доказателства ищецът да е бил ангажиран по трудово или
гражданско правоотношение към момента на увреждането, както и че трудовата му
ангажираност е била от естество, несъвместимо с увреждането, не се установява през
възстановителния период да е било прекратено каквото и да е трудово или гражданско
правоотношение, чрез което ищецът да си е осигурявал доходи чрез труд, или данни
да е ползвал отпуск във връзка с увреждането. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката и в частта им, в която се твърди, че лявата ръка е водеща за ищеца –
такива твърдения не са наведени от ищеца в исковата молба, не се сочат допълнителни
страдания, обусловени от това обстоятелства, не са налице други доказателства,
подкрепящи тези твърдения.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с увреждането ищецът е претърпял
травматично увреждане на лявата ръка - неразместена фрактура на шиловидния
израстък на лъчевата кост на лявата предмишница, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни.
Предприетото лечение е било при условията на спешност, но не е налагало болничен
престой, съобразено е с добрата медицинска практика. Проведено е консервативно
лечение, чрез поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30 дни, с последващо
възстановяване чрез лечебна физкултура и физиотерапия. След 28 дни /при образно
изследване на 12.04.2021 г./ е установено пълно консолидиране на фрактурата.
Настъпило е пълно възстановяване на обема на движенията на лявата ръка. Не се
установяват настъпили усложнения през възстановителния период. Не се установяват
трайни ограничения във функцията на лявата ръка. При настъпване на увреждането
ищецът е изпитал болки с интензивен характер в първите дни, постепенно затихващи
до края на възстановителния период. Към настоящия момент са налице продължаващи
болки в китката, които могат да бъдат обяснени с наличието на натрупан на мястото на
фрактурата калус, възможна е поява на болки в областта на китката при влошаване на
4
времето. Съдът взема предвид обстоятелството, че към момента на увреждането
ищецът е бил на възраст 62 години – напреднала възраст, при която възстановителните
процеси са забавени и възстановяването е затруднено, а болевите преживявания са по-
интензивни. Същевременно съдът отчита, че въпреки това е настъпило пълно
възстановяване на фрактурата в рамките на обичайния възстановителен период, не са
настъпили усложнения във възстановителния процес, възстановен е напълно обема на
движенията и функцията на засегнатия крайник.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с оглед
критериите, очертани с ППВС №4/1964 г., определеното от първостепенния съд
обезщетение в размер на 7000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като
кореспондира на вида и характера на увреждането /неразместена фрактура, която не се
е нуждаела от оперативно лечение/, проведеното консервативно лечение изцяло в
домашна обстановка, сравнително краткия срок на имобилизация на крайника /30 дни/,
настъпилото пълно възстановяване на обема и функцията на крайника, частичната
нужда от чужда помощ през периода на имобилизацията, напредналата възраст на
увреденото лице, но при липсата на усложнения и удължаване на периода на
възстановяване във връзка с това. Съдът взема предвид също икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика по
сходни случаи.
Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. С отговора на
въззивната жалба въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед ограничения предмет на
въззивното производство, липсата на нови доказателства, и приключване на
производството в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на
въззиваемата страна не се е явил и не е депозирал писмено становище, съдът намира,
че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
50 лв., който въззивникът следва да бъде осъден да заплати.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №1409 от 13.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№3063 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, ГО – I – 18
състав.
ОСЪЖДА Д. Ф. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да заплати на Столична община, с адрес:
гр. С., ул.“Московска“ №33, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6