№ 780
гр. Варна, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900158 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Кейрос“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ул.“Иван
Сусанин“ №43, ет.6, ап.25, представлявано от Таня Захариева Николова, против
“Одисейстил“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Барна,
ул.“Козлодуй“ №27-29, ет.1, Магазин с офис №6, представлявано от Етя Николова
Николова, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и
чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца,
сумата от 50000лв., представляваща от задължението по Запис на заповед от 11.01.2013г., с
падеж за плащане на 11.10.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-21.02.2018г. до окончателното й изплащане , за
което вземане по ч.гр.д.№2648/2018г. на Районен съд Варна е издадена Заповед
№1304/23.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист. Претендират се сторените в заповедното и настоящото
производства разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се
поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, тъй като е подаден в
предвидения едномесечен преклузивен срок от легитимирана страна, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
1
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Кейрос“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Одисейстил“ ООД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че
ответника дължи на ищеца, сумата от 50000лв., представляваща от задължението по Запис
на заповед от 11.01.2013г., с падеж за плащане на 11.10.2013г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.02.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№2648/2018г. на Районен съд Варна
е издадена Заповед №1304/23.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че 11.01.2013г. ответникът е издал в полза на ищецът
Запис на заповед за сумата от 50000лв., с определен падеж за плащане на 11.10.2013г.
Твърди се, че въпреки настъпване на падежа на ценната книга, сумата по ЗЗ не е заплатена
от издателя и към настоящия момент. Сочи се, че по повод на подадено от ищеца заявление
до Районен съд Варна, въз основа на процесния запис на заповед е образувано ч.г.д.
№2648/2018г. по описа на съда, в границите на което са издадени Заповед
№1304/23.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист за сумата от 50000лв., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда-21.02.2018г. до окончателното й изплащане,
2
както и сумата от 1000лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски. Твърди се,
че на 13.03.2023г. ищеца получил съобщение от РС Варна, че срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което за първия се е породил
правния интерес от завеждане на иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Твърди се
още, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на всички
законови изисквания, като съдържа всички необходими реквизити. Сочи се, че ЗЗ е издаден
е от името на ответника, като е подписан от представляващ към него момент управител на
дружеството. Поддържа се, че издателя на ЗЗ не е заплатил сумата по менителничният ефект
и до настоящия момент.
С постъпилия от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се поддържа, че процесният
запис на заповед от 11.01.2013г. е нищожен. Твърди се, че едновременно с издаването на
записа на заповед, издателят и поемателят са съставили и Обратно писмо /contra letter/ от
11.01.2013г., с което страните са декларирали, че: “Записа на заповед от дата 11.01.2013г. е
нищожен, “Одисейстил“ ООД не е поел задължение да заплати на “Кейрос“ ЕООД сумата от
50000лв., както и че страните не желаят настъпването на последиците от издадения запис на
заповед и никога не са ги желали. Правоотношението по посочения запис на заповед не е
възникнало, същото е симулативно и нищожно поради липса на постигнато съгласие между
страните. “Кейрос“ ЕООД декларира, че “Одисейстил“ ООД не му дължи сумата от 50000лв.
по цитирания по-горе запис на заповед.“. Поддържа се, че предвид изложеното въпросният
запис на заповед е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД и същият не може да поради правни
последици, респективно предявеният иск се явява неоснователен. На следващо място се
поддържа, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като с оглед препращащата норма
на чл.537 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца и срещу издателя по записа на
заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа, при тези искове е изключено
приложението на общата давност по чл.110 от ЗЗД /така в Решение №102/23.07.2014г. на
ВКС по т.д.№2680/2013г., I т.о. и Решение №150 от 30.11.2016г. на ВКС по т.д.
№1552/2015г., II т.о./. Твърди се, че тригодишният давностен срок тече от датата на падежа
на записа на заповед, който в случая е уговорен на определен ден-11.10.2013г., съответно е
изтекъл на 11.10.2016г. Сочи се, че установителният иск за съществуване на вземането,
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл.417, т.10 от ГПК, в случая на 21.02.2018г., което обосновава извод за погасяване на иска
по давност. Прави се изрично възражение на основание чл.531, ал.1 от ТЗ за изтекла
погасителна давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл.417, т.10 от ГПК, съответно се поддържа че правото на иск не съществува и се моли за
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. с чл.505,
ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
3
Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на валиден менителничен ефект, удостоверяващ едностранно поето задължение
на издателя да му плати определена сума и настъпил падеж. Ответникът следва да обори
формалната доказателствена сила на ЗЗ, като и да установи обстоятелства изключващи
дължимостта на претендираната сума, включително възраженията си за нищожност на
ценната книга и за изтекла погасителна давност.
Страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№158/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 29.06.2023г. от 13.50 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4