МОТИВИ: Чрез обвинителен акт (с Вх. № 6934 от 12.09.2019 г., внесен в съда от Районна
прокуратура - Габрово) срещу подсъдимата П.П.Х., родена на *** ***, е предявено
обвинение за престъпление, инкриминирано по Глава V-та, Раздел IV-ти от Особената част на НК. Тя е предадена на съд за
това, че през
периода от неустановена дата в края на месец май 2018 година до 29.06.2018 година, в град Габрово, с цел да
набави за себе си имотна облага, като се представила за длъжностно лице –
полицейски служител в град Пловдив,
е възбудила
и поддържала заблуждение у Х.Г.Г. *** – че за да участва и спечели пари от
проект на Министерство на земеделието, трябва да й преведе по банков път пари,
и с това му причинила имотна вреда в размер на сумата от 2950 лева –
престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209, ал. 1
от НК.
Освен че е получила препис от обвинителния акт,
подсъдимата Х. е заявила, че разбира и същността на обвинението, което е предявено
против нея. Тя не се признава за виновна по отношение на това обвинение, макар
и в рамките на съдебното следствие да дава обяснения във връзка с извършването
на отнасящото се до същото престъпление, за което се явява предадена на съд.
От осъществената цялостна преценка на данните в
събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените
обяснения от страна на подс. П.Х., приема за установено следното от фактическа
страна:
Към периода, инкриминиран с внесения обвинителен
акт, подс. П.Х. не е била осъждана за осъществени престъпления както от общ,
така и от частен характер. Тя не е била освобождавана и от наказателна
отговорност за такива престъпления, в т.ч. въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV от Общата част на НК, като
поради посочените обстоятелства е притежавала чисто съдебно минало до него.
Подсъдимата П.П.Х. е с постоянен адрес,***, но през 2018 година е живяла в
гр. Пловдив.
През 2016 година подс. П.Х. *** със свид. Х.Г., която към този период работела като
продавач - консултант в магазин за хранителни стоки в същото населено място. Повода за
запознанството бил свързан с проявен от Г. интерес към куче, с което
подсъдимата често се разхождала в близост до търговския обект. По-късно Г.
напуснала този магазин и започнала да работи като продавач в магазин за дамска
конфекция, който се намирал близо до него. Няколко месеца след началото на
тяхното запознанство Х. помолила свидетелката да закупи на свое име СИМ карта
от мобилен оператор, която да й предостави за ползване. След като се съгласила
и закупила на нейно име от офис на „Теленор България” ЕАД в гр. Пловдив СИМ
карта с мобилен номер 0892/******, Г. предала същата на подсъдимата Х.. След
няколко седмици свидетелката започнала работа на друго място и двете прекъснали
контактите помежду си. Докато поддържали такива контакти по интернет чрез
социалната мрежа Facebook в рамките на периода, през който работела
в магазина за дамска конфекция, свид. Г. добавила профила на подсъдимата (наименован като „Paylina Ivanova” – материали на л. 38 от досъдебното производство) между профилите на нейните приятели в същата мрежа. В продължение на
няколко месеца след закупуването на СИМ картата тя проверявала месечните сметки
за тази карта към мобилния оператор, и след като установила, че те се заплащат
редовно от подсъдимата, престанала да извършва такива проверки.
На неустановена дата в края на месец май 2018 година свид. Х. Х. Г. *** се
запознал чрез електронен сайт в интернет с подсъдимата П.П.Х., която му се
представила като „П. ***. След началото на запознанството им двамата започнали
да контактуват посредством съобщения, изпращани по програмата за електронна
комуникация „Skype”, в рамките на които „П. И.” контактувала от профил с наименование „pipi.ivanova1”. При водената чрез тях кореспонденция Х. заявила на св. Г., че работи
като полицейски служител в МВР – Пловдив, като в подкрепа на това изявления му
изпратила копия на служебна карта и пропуск (приложени на л. 7 от досъдебното
производство), в които било вписано лице с имена П. Г.И.. По време на тази
кореспонденция същата предоставила на Г. номера на мобилния си телефон - 0892/******,
а след като той съобщил номера на неговият – 0878/******, двамата започнали да
провеждат и телефонни разговори помежду си. Няколко дни след размяната на
телефонните номера „П. И.” предложила на свид. Г. да участва в проект към
Министерство на земеделието. Обяснила му, че в последното работел неин
братовчед, който щял да помогне за неговото утвърждаване. Св. Г. поискал да
разбере повече подробности за този проект, но тя отговорила, че към момента не
може да му каже такива. След като Г. заявил, че ще помисли върху предложението,
„П. И.” станала по-настоятелна и го потърсила на следващия ден. Положила усилия
да го убеди, като му казала, че за да участва в проекта трябвало да изпрати
2000 лева за неговото изработване, както и че срещу тези пари щял да получи по-късно
сума от 40 000 лева.
На 26.06.2018 година двамата си разменили съобщения по телефона. След тях „П.
И.” се обадила на свид. Г. и го склонила да участва в проекта с уверението, че
всичко ще бъде наред, като му обяснила, че трябвало да изпрати сумата от 2000
лева от клон на „ЦКБ” АД към друга (конкретно посочена от нея с IBAN: ***) сметка в същата банка на нейна позната
с имена П.П.Х.. В резултат на това на тази дата - 26.06.2018 година, св.
Х.Г. внесъл сумата от 2000 лева в клон на посочената банкова институция в гр.
Габрово, която по банков път била приведена по сметката на подсъдимата П.Х. в
нея, след което се обадил на „П. И.”, за да
потвърди, че е внесъл парите. На следващия ден „П. И.” отново се обадила на Г., като му казала, че отново
трябвало да внесе в „ЦКБ” АД парични средства – сумата от 800 лева, по
банковата сметка на нейната позната, която определила като необходима за
адвокат или нотариус при легитимирането на проекта. След като тази сума от 800
лева била внесена от Г. на 28.06.2018 г. в клон на „ЦКБ” АД в гр. Габрово по
сметката на Х. в нея, Г. отново се обадил на „П. И.” и потвърдил изпращането на парите. На 29.06.2018 година
между него и „П. И.” бил проведен
нов телефонен разговор, при който последната заявила, че трябвало да приведе по същата
банкова сметка ***., която била необходима за покриване на разноските по нейното
пътуване и това на нейния братовчед до град Габрово, където двамата и Г. се
били уговорили да се срещнат, за да разговарят във връзка с проекта. На
29.06.2018 година Г. внесъл тази сума от 150 лева по банковата сметка на Х. в
„ЦКБ” АД, след което й се обадил по телефона, за да потвърди превода на парите.
При телефонния разговор „П. И.” го уверила,
че пътува с братовчед си и че ще дойдат в гр. Габрово. След като те не пристигнали в този град, а по-късно предприетите
от Г. опити да установи контакт с нея не дали резултат, свидетелят разбрал, че
е измамен и на 09.07.2018 г. подал жалба за случилото се до Районна прокуратура
- Габрово.
С оглед на данните от образуваната по жалбата
преписка, които са били установени при извършването на възложената към ОД на
МВР Габрово проверка по нея, с постановление от 07.12.2018 г. на прокурор при
Районна прокуратура - Габрово е разпоредено да се образува досъдебно
производство. При разследването по него (заведено под
№ 264 ЗМ-148 по описа за 2018 година на посочената областна дирекция на МВР) П. е била привлечена в качеството на обвиняем въз основа
на предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. Фактическите признаци от състава на
престъплението са отразени в приложеното на л. 94 постановление, съставено от
разследващия орган. Свързаното с тях обвинение е предявено против подсъдимата и чрез обвинителния акт, с който събраните на досъдебното производство материали са били внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово.
В рамките на разследването по досъдебното
производство от страна на мобилния оператор „Теленор България” ЕАД е изискана (и представена) информация, свързана с трафичните
данни на СИМ картата с номер за позвъняване 0892/******, регистрирана на името
на св. Х.Г. ***. Тя е записана на оптичен носител на информация от вид CD-R -
марка „Sony”
с капацитет от 700
МВ, намиращ се в плик на л. 59 от досъдебното производство, който се съхранява като
веществено доказателство по делото.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
обясненията, изложени от страна на подс. П.Х. по време на съдебното следствие; от съпоставката на същите с дадените при него показания
на св. Х.Г. и от тези, депозирани от последният пред органа на разследване по
ДП, които са били прочетени в рамките на съдебното производство по реда на чл.
281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК в една част от тях; от показанията на св. Х.Г. пред разследващия орган по
ДП, приобщени към доказателствените материали въз основа на чл. 281, ал. 5 във
вр. с ал. 1, т. 5 от НПК – чрез тяхното прочитане със съгласието на страните; от писмените доказателствени материали по досъдебното
производство (материали по преписка Рег. № 264зм-148 от 10.07.2018 г.
на ОД на МВР Габрово, включващи: акт за възлагане на проверка и жалба – л. 1-3; копия от вноски бележки на „ЦКБ” АД Клон Габрово за
суми, внесени 26.06.2018 година, 28.06.2018 година и 29.06.2018 година от свид.
Х.Г. по банкова сметка ***: ***, открита в „ЦКБ” АД Клон Асеновград на името на подсъдимата П.П.Х.
– л. 4-6; копия от служебна карта и пропуск – л. 7; искане с Рег. № 264000-12415 от 23.07.2018 г. и Рег. №
264000-12413 от същата дата на Директор на ОД на МВР Габрово до Районен съд -
Габрово заедно с Разпореждане № 777/24.07.2018 г. ЧНД № 931/2018 г. и Разпореждане
№ 778/24.07.2018 г. по ЧНД № 932/2018 г. на този съд – л. 10-15; копие от Решение № 820/07.08.2018 г. по ЧНД № 987/2018 г.
на РС Габрово за разкриване на банкова тайна – л. 18; писмо Изх. № 146821/31.08.2018 г. на „ЦКБ” АД София
заедно със заверени извлечения с информация за движение и наличност (през периода 26.06.2018 г. – 30.06.2018 година) на средства по сметка с IBAN: ***, открита в „ЦКБ” АД Клон Асеновград на името на П.П.Х., с ЕГН ********** –
л. 27-29; данни за профил на „Facebook” с наименование „Paylina Ivanova” – л. 38; писмо Рег. № Е-2461 от 26.07.2018 г. на „БТК” ЕАД – Дирекция „Сигурност”
до ОД на МВР Габрово заедно с копия от информация, касаеща установъчни и
трафични данни по отношение на мобилен номер 0878/******, регистриран на името
на свид. Х.Г. – л. 51-57; писмо с Рег. № 2500е/26.07.2018 г. на „Теленор България” ЕАД София до ОД
на МВР Габрово – л. 58; постановление от 07.12.2018 г. на прокурор при РП Габрово за образуване на
ДП – л. 64; постановление от 08.05.2019 година на прокурор при РП Габрово за спиране
на наказателно производство – л. 86 и постановление от 04.06.2019 година на
прокурор при Районна прокуратура - Габрово за възобновяване на наказателно
производство – л. 91; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение
– л. 94; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 97; протоколи за предявяване на
разследване – л. 101-102); както от приложената на л. 22 от НОХД № 937/2019 г. на
РС - Габрово справка за съдимост и съхраняваното веществено доказателство,
описано по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.
Подсъдимата
не е дала обяснения по предявеното обвинение пред разследващия орган по
досъдебното производство. Такива са изложени от нея в рамките на съдебното
следствие по настоящото НОХД № 937/2019 г. на Районен съд Габрово. В същите Х.
признава, че е получила всички приведени суми от св. Х.Г. по нейната банкова
сметка, ***, че средствата по тях са й били дадени от него като паричен начин,
а не въз основа на обстоятелства, свързани с извършена измама по смисъла на
закона.
По време на
разследването не са били събирани доказателства, които биха могли да установят
съдържанието на онези съобщения, които са били разменени между Г. и Х. в
рамките на кореспонденцията им по интернет. Казаното се отнася и до самото
съдържание на нееднократните телефонни разговори, които са били провеждани от
тях. Въпреки липсата на такива доказателства и след като отчете естеството на
всички установени в процеса факти, съдът прие, че по отношение на изложените в същите
твърдения с доверие следва да се кредитират тези, които са изнесени в
показанията на св. Г.. В тяхна подкрепа се явява не само конкретното основание
– бизнес, което е посочено във всяка от една от трите съставени вносни бележки (л. 4-6 от досъдебното производство) при превода на парите, но и други, свързани с
поведението на подсъдимата обстоятелства, които водят до основателни съмнения
във връзка с истинността на заявеното от нея. Тези факти се отнасят не само до пълната
липса на уговорени условия между Х. и Г. по отношение на срока и начините за
връщане на получените от нея средства (каквито би
било логично да има дори при един неформален договор за заем, особено при
краткия период от време, през който двамата са се познавали), но и до намиращото се на л. 7 от досъдебното
производство копие от пропуск на МВР, който е послужил за поддържане на
неверните представи, възникнали у пострадалият в резултат на възбуденото от подсъдимата
заблуждение по повод на факта, че се явява полицейски служител. Използването на
този пропуск навежда на заключение за наличие на предварителна организация,
създадена от Х. за да допринесе за извършване на самото престъпление. Тя също
води до съмнения по отношение на истинността на нейните твърдения, вкл. и
поради факта, че две от вписаните в пропуска
имена (собственото и фамилното име на лицето) безспорно си съвпадат с имената на съответния профил в
мрежата на „Facebook”, чрез който подсъдимата е поддържала връзка със св. Х.Г., докато е контактувала
с нея. Това съвпадение от своя страна подкрепя заявеното от Г. във връзка с
начина, по който се е сдобил с въпросния пропуск, и също следва да бъде
отчетено като обстоятелство в подкрепа на неговите показания пред съда. С оглед на всичко изложено до тук и след като
отчете неубедителния характер на лишените от логика твърдения за естеството на
причините
(обяснени с личното желание на Г.), поради които при първия транш на паричните
средства в размер на 2000 лева Х. е получила повече, отколкото е поискала (сумата 800 лева) от него, съдът прие, че дадените от нея обяснения
във връзка с обстоятелствата от предмета на доказване не отговарят на
обективната истина, както и че самите обяснения възпроизвеждат една защитна
теза, която се поддържа именно с цел да я оневини. Същата обаче не се подкрепя
от останалите доказателствени източници, и се опровергава по достатъчно
обоснован начин от данните, съдържащи се в тях.
Въз основа на изложената по-горе фактическа
обстановка съдът прие, че подс. Х. е осъществила състава на престъплението по
предявеното против нея обвинение от обективна страна. Показанията на Г. сочат,
че при водената кореспонденция между двамата тя се е представила като
длъжностно лице - служител от полицията в гр. Пловдив, както и че в подкрепа на
същото твърдение му е изпратила копие от пропуск на МВР под № 42066, издаден на
името на П. Г.И.. Нито едно от събраните по делото доказателства не установява подсъдимата
да е притежавала качество на подобно длъжностно лице към инкриминирания период,
поради което може да се твърди, че не само то, но и имената на съответния
служител, не са отговаряли на обективната истина. Този извод се налага и от
видимите означения на изображението от печат, положено върху горепосочения
документ, което свързва печата с ООД, т.е. с дружество по ТЗ, а не с МВР като
негов издател. Казаното се отнася и за друг, също изпратен от „П. И.” документ
на Г. – копие от служебна карта на съд, от която е видно, че изображението на
нея отново е оставено от печат на такова дружество. С оглед на горното може да
се заключи, че Х. безспорно е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалия свидетел по отношение на това, че е била
полицейски служител. Възникналото заблуждение относно този факт е довело до
създаване на несъмнена увереност у Г. за други обстоятелства (касаещи заявения от „П. И.” проект на
Министерството на земеделието, при чиято реализация той е очаквал да спечели
парични средства в размер на 40 000 лева след като заплати свои такива), по отношение на които подс. Х. също е
възбудила и поддържала заблуждение у него. Тъй като приложените по делото доказателства
не установяват съществуването и на такъв проект, то тя явно е възбудила и
поддържала заблуждение у Г. и за фактите в основата на онези погрешни представи
(свързани със заплащането на средства за изработване и легитимиране на
проекта и на такива за разноски по нейно пътуване, имащи отношение към него), въз основа на които той на три пъти е привел парични суми по нейната банкова
сметка *** „ЦКБ” АД в гр. Асеновград, които (според данните в приложената на л.
27-28 документация по досъдебното производство) по-късно са били използвани при различни разплащания на средства за
покриване на други задължения на подсъдимата. Доколкото това е така, а погрешния
характер на тези представи съставлява логична последица от самата заблуда по
отношение на изложените до момента обстоятелства, която е била формирана у Г.
поради съобщените от Х. неверни данни във връзка с тях, следва да се приеме, че
престъплението се явява довършено по смисъла на закона. По делото е категорично установено, че в резултат на него подсъдимата
си е набавила имотна облага, възникването на която е в пряка причинно –
следствена връзка както с настъпилата имотна вреда за пострадалия свидетел, така
и с нейните действия, които са станали причина за тази вреда. За Г. последната
е настъпила едновременно с привеждането на паричните средства в офис на „ЦКБ”
АД в град Габрово. Именно това събитие (с оглед на уредената
в чл. 36, ал. 2 от НПК подсъдност) определя РС Габрово като компетентен да разгледа делото за извършената
измама, въпреки че тези средства са постъпили по сметка, открита в клон на банка,
находящ се на територията на друго населено място, от което впоследствие са нареждани
и други разплащания чрез тях. Събраните доказателства определят, че
престъплението е било осъществено и от субективна страна. При неговото
извършване Х. е действала с пряк умисъл, тъй като е осъзнавала ясно
съставомерните последици от своите действия и е целяла тяхното настъпване.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на изложените по-горе съображения съдът прие
за безспорно от правна страна, че след като през периода от неустановена дата
в края на месец май 2018 година до 29.06.2018 година, в град Габрово, с цел да
набави за себе си имотна облага, като се представила за длъжностно лице –
полицейски служител в гр. Пловдив,
е възбудила
и поддържала заблуждение у Х.Г.Г. *** – че за да участва и спечели пари от
проект на Министерство на земеделието, трябва да й преведе по банков път пари,
и с това му е
причинила имотна вреда в размер на сумата от 2950 лв., подс. П.П.Х.
при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна
е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 209,
ал. 1 от
НК, в извършването на което я призна за виновна.
При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото
престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимата П.Х., което я определя като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените от
последната обяснения на съдебното следствие; както и затрудненото материално положение на същата към
инкриминирания период, даващо представа за възможния мотив, довел до извършване
на самото престъпление поради нужда от пари, необходими не само за покриване на
нейните лични потребности, но и тези на едно малолетно дете, по отношение на което
(с оглед на приложеното на л. 23 от НОХД № 937/2019 г. на
ГРС удостоверение за раждане) следва да се приеме, че тя е полагала грижи и е доставяла
издръжка. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочат: немалката стойност
на причинената и все още невъзстановена до момента имотна вреда, която (от аспект на сумите, посочени в ПМС № 316/20.12.2017 г., Обн. ДВ
бр. 102/22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) надхвърля повече от четири пъти размера на минималната
работна заплата за страната през 2018 година, както и действията във връзка с онази
предварително създадена от Х. организация, която (с оглед на служебния пропуск, който е бил използван за
поддържане на неверните представи, възникнали у свид. Г. в резултат на
възбуденото от нея заблуждение) е спомогнала за успешното осъществяване на самата измама
След като
прецени характера и значението на изложените
по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е
налице превес на смекчаващите вината такива. С оглед на това наложи на подс. П.Х.
наказание към минималния размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, като прие,
че чрез едно подобно определено по отношение на неговата
продължителност наказание от същия вид, ще се създадат най-благоприятни условия
за постигане целите не само на личната, но и на генералната превенция на
наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
След като отчете
наличието на формално установените условия за това заедно със съществуващите
родителски задължения на подс. Х. към малолетно дете и обстоятелството, че за
своето лично поправяне и превъзпитание (в т.ч. и
заради липсата на данни, които да сочат за други осъществени от нея
противообществени прояви) тя не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективно
лишаване от свобода, съдът прие, че са налице всички изискващи се предпоставки
за отлагане на неговото изпълнение. С оглед на тях и въз основа на указаното в
чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на определеното по отношение на същата
наказание за минимално възможния срок – в размер на “Три години”, с начало от
датата за влизане на присъдата в сила.
В рамките на
воденото разследване по образуваното досъдебно производство към последното е
приобщено веществено доказателство, което не подлежи на унищожаване или
отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, предвидени в
нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на изложеното и след като
отчете значението на същото за обстоятелствата, които спадат към предмета на
доказване по делото, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила това
доказателство – в лицето на 1
брой оптичен носител на информация от вид CD-R марка „Sony”
с капацитет 700 МВ, намиращо се в плик на л. 59 от ДП № 264 ЗМ-148/2018 г. на
ОД на МВР Габрово, да остане на съхранение към материалите по него.
По делото не
са налице данни за направени разноски, поради което съдът не се е произнасял по
присъждането на такива.
В този
смисъл е и постановения съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .........................…