Определение по дело №16/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 951/10.12.2009г.по н.о.х. дело №927/09год., Хасковския районен съд е признал подсъдимата Д. Й. Х. от Г.Х. за виновна, в това, че през периода от 19.01.2008г. - до 21.06.2008г. включително, в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител/майка/не изпълнила, съответно на: 19.01.2008г., на 02.02.2008г., на 16.02.2008г., на 01.03.2008г., на 15.03.2008г., на 05.04.2008г., на 17.05.2008г., на 07.06.2008г. и на 21.06.2008г., съдебно решение №284, постановено по Г.д.№926/2006г. на Районен съд - Г.Х., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. от Г.Х. с дъщеря му - Б. Й. Ш. - престъпление по чл, 182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 вр.чл.42а ал.2 т. 1, 2 от НК й е наложил наказание „пробация", със следните пробационни мерки -„задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, която да се изпълнява 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца.Отхвърлил е предявения от Й. П. Ш. от Г.Х. против подсъдимата Христова, граждански иск по чл.45 от ЗЗД, за сумата в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на неизпълнението през периода от 19.01.2008г. - до 21.06.2008г. на съдебно решение №284, постановено по Г.д.№926/2006г. на Районен съд - Г.Х., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. с дъщеря му - Б. Й. Ш. ЕГН *, като недоказан.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Д. Х., която обжалва същата, като незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, като намира наложеното наказание за явно несправедливо и прекалено завишено.Няма искане към съда в жалбата. Недоволна от така постановената присъда е останала и защитничката на подсъдимата Д. Х., А.М.К., която обжалва присъдата, като незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.Счита, че от събраните по делото доказателства не се е установило по безспорен и категоричен начин, че доверителката й, е осъществила състава на престъплението, съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК. Счита, че този вид престъпление изисква определено действие от страна на дееца, в противовес на установеното от съда.В показанията на свидетелите Ш., А. и П. не се съдържали конкретни факти, че на инкривинираните дати доверителката й е извършила действия в противовес на закона, а единствено констатации, че детето Б. не е предадено, без да се изследват обстоятелствата за това. Не били налице конкретни доказателства, че тъжителя Ш. и свидетеля П. са посещавали дома и в изпълнение на съдебното решение във връзка с постановения режим за лични контакти с детето Б., доколкото в представените като доказателсто по делото протоколи за извършване на действие не се съдържали подписи на взискателя Ш. за осъщественото действие по образуваното изпълнителното дело № *0012 при ЧСИ С.П.с рег. № 874 с район на действие Окръжен съд - Х..На инкриминираните дати в обвинителния акт на доверителката и, не били изпращани призовки за доброволно изпълнение, в нарушение на разпоредбата на чл.528 от ГПК, доколкото последната предвиждала, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време.Свидетеля П. твърдял, че е присъствал, когато св. П. в качеството си на съдебен изпълнител е извършвал действия по предаване на детето Б. и доверителката ми е увещавала детето да отиде с него, но последното е отказало да тръгне, без обаче доверителката ми да е попречила по някакъв начин. Последният твърдял „ Аз съм ходил у тях, детето е било облечено. Раницата му и всичко е приготвено, а то като се затвори в стаята си и край". Свидетелят сочи, че детето Б.се страхува от баща си, защото последния е нападнал доверителката й пред театъра и на тези му действия детето е станало свидетел, поради което не желае отиде с баща си. От приетите по делото като доказателство 2 епикризи е видно, че детето Б. Ш. е с диагнози „тревожно депресивно състояние" и „Постравматично стресово разстройство. Моносимптомна невроза. Хиперкинетичен синдром", като при прегледа реагира с тревожност, изпитва страх.Твърди, че както било посочено в Решението от 12.01.2006 г. на ЕСПЧ по делото Михайлова срещу България, Страсбург, по жалба № 35978/2008 г., първо отделение, т.82, Съдът припомня, че задължението на националните власти да предприемат действия, за да улеснят повторното събиране на родител и дете, не е абсолютно, тъй като в случаите, когато детето е живяло известно време с единия родител, повторното му събиране с другия родител може и да не е удачно да се извърши незабавно, а е възможно да се налага предприемането на подготвителни мерки. Степента и естеството на тази подготовка зависи от обстоятелствата в конкретния случай, но винаги е от съществено значение проявяването на разбиране и сътрудничеството на всички засегнати. Макар и националните власти да трябва да положат максимални усилия, за да улеснят това сътрудничество, всяко задължение да се приложи принуда в тези сфера трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да се отчитат интересите и правата и свободите на всички засегнати, и най-вече - интересите на детето и правата му.Ако доверителката и била употребила родителската си власт и въпреки изричното противопоставяне на детето, го била дала на бащата, сама щяла да осъществи състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, поради което счита, че липсва обществено опасно деяние от нейна страна и следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.Моли съда да отмени обжалваната присъда и да постановите друга, с която да признае доверителката й за невиновна и я оправдае по така повдигнатото и недоказано по безспорен и несъмнен начин обвинение.В съдебно заседание и двете поддържа жалбите си.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбите са неоснователни. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателката наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

През 2001г., в Г.Х., подсъдимата Д. Х. и частния обвинител и граждански ищец Й. Ш. сключили граждански брак и от него им се родило едно дете - Б..В последствие, брака бил прекратен с Решение № 284/04.06.2007г., постановено по Г.дело №926/2006г. на Районен съд-Х.-влязло в сила на 17.12.2007 година. По силата му, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Б. е предоставено на майката - подсъдимата Х., като съдът е постановил, че бащата - частния обвинител и граждански ищец Й. Ш. има право да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 08.30ч. до 18.00ч., както и за период от 1 месец през летния сезон.След влизане в сила на съдебното решение, Й. Ш. се снабдил с изпълнителен лист и образувал съответно изпълнително производство при ЧСИ -С.П.в - изпълнително дело № *0012. На дати - 19.01.2008г., на 02.02.2008г., на 16.02.2008г., на 01.03.2008г., на 15.03.2008г., на 05.04.2008г., на 17.05.2008г. и на 07.06.2008г. частният обвинител и граждански ищец Ш., ходил на адреса на У.-ти -М. №1 в Г.Х., заедно с ЧСИ -св.С.П., но на нито една от тези дати предаване на детето Б. не се осъществило. Входната врата на жилището била заключена и никой не отварял отвътре. Опитите за контакт по мобилния телефон на подсъдимата Х. също били безуспешни, тъй като същата не вдигала телефона и не отговаряла на позвъняванията. Тези факти се доказват от показанията на св.С.П. и разпитания като свидетел Й. Ш., както и от приложените до делото заверени копия от съставените от частния съдебен изпълнител Протоколи - а именно Протокол от 19.01.2008г., Протокол от 02.02.2008г., Протокол от 16.02.2008г., Протокол от 01.03.2008г., Протокол от 15.03.2008г., Протокол от 05.04.2008г., Протокол от 17.05.2008г. и Протокол от 07.06.2008г./ в досъдебното производство л.7-40/.

Горната фактическа обстановка се е приела от съда след събиране на необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. По искане на защитата на подсъдимата Х. е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371 ал.1 т.1 от НПК, като след дадено съгласие да не се извършва разпит на св.С.П., св.К.А. и разпитания като свидетел Й. Ш. и след преценка на съда, че на досъдебното производство разпита на тези свидетели е бил извършен при условията и по реда на НПК, без процесуални нарушения, с оглед чл.372 ал.З от НПК, то първоинстанционния съд е одобрил изразеното съгласие.Допуснал е до разпит поисканите допълнителни свидетели, които са разпитани, /особено свидетеля П./, доста подробно.

Настоящата инстанция намира, че решаващия съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по събиране на доказателства и по анализирането им.Изложил е подробни и убедителни мотиви, относно приемането и отхвърлянето на отделни части от свидетелските показания, поради което окръжния съд намира, че не следва да преповтаря безспорно установени неща.Единственото върху което следва да се акцентира са показанията на св.П., дадени пред тази инстанция.Наличието на изключителни противоречия и несъотвествия, между казаното пред този съд и предишните показания на същия свидетел, дадени пред решаващия съд, водят единствено до изпращането им до прокуратурата с оглед евентуално приложение на чл.29 НК, но не и до релевантни за спора факти и обстоятелства.Безпредметно е да се прави цялостен анализ на тези показания, които са вътрешно противоречиви, дадени неубедително, поднесени тенденциозно и намиращи се в явно противоречие с достатъчно събрания доказателствен материал.

Прочее, при така описаната фактическа обстановка решаващия съд, правилно, обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл..182 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, като през периода от 19.01.2008г. - до 21.06.2008г. включително, в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител - майка - не изпълнила съответно на - 19.01.2008г., на 02.02.2008г., на 16.02.2008г., на 01.03.2008г., на 15.03.2008г., на 05.04.2008г., на 17.05.2008г., на 07.06.2008г. и на 21.06.2008г., съдебно решение №284, постановено по Г.д.№926/2006г. на Районен съд - Г.Х., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. от Г.Х. с дъщеря му - Б. с ЕГН *.Горното престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК защото са осъществени девет деяния, които осъществяват поотделно състава на едно престъпление - по чл. 182 ал.2 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при наличието на необходимата функционална връзка между тях - последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите. Подсъдимата е действала въз основа на едно решение - да не дава детето на баща си и да не позволява да се осъществява такъв контакт. Налице е и еднородността на вината от субективна страна.Извода на съда, че продължаваното престъпление по чл.182 ал.2 от НК е извършено от субективна страна с пряк умисъл, поради факта, че на плоскостта на интелектуалния компонент на вината подсъдимата Христова е съзнавала обществено опасния характер на деянието / а именно, че не изпълнява влязло в сила съдебно решение в частта му относно режима на лични контакти между Ш. и дъщеря му/, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици / а именно, че в резултат на пасивното и активното си поведение, ще доведе до препятстване на контакта между баща и дъщеря и съдебното решение няма да се изпълни/, и на плоскостта на волевия компонент на вината е искала именно този резултат / да не се изпълнява съдебното решение в частта относно личните контакти между родител и дете, да няма контакт между баща и дъщеря/, се подкрепя изцяло от тази инстанция.

Няма спор по делото, че веднъж, подсъдимата е ползвала привилегията на чл.182 ал.З от НК и за да наложи на подсъдимата наказание “пробация”, решаващия съд е отчел, че за деянието се предвиждат алтернативно две различни наказания -пробация или глоба от 100 лв. - до 300 лв. За определяне на вида на наказанието съдът е обсъдил съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и като смекчаващи такива е приел липсата на минала съдимост и положителните характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е приел престъпното упорство, с което е препятствано изпълнението на съдебното решение, липсата на съдействие към съда и липсата на критично отношение към стореното, поради което е приел превес на смегчаващите и се е насочил към по-тежкото по вид наказание -пробацията. Настоящата инстанция споделя решението на съда, че първите две задължителни пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес" и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" ще бъдат достатъчни за постигане на целите на наказанието, както и за продължителността им, а именно 6 месеца и за двете мерки.

По гражданския иск - съдът е намерил, че същият следва да бъде отхвърлен изцяло поради липса на доказателства и въпреки изключително кратките мотиви в тази част, настоящата инстанция намира, че извода му е правилен и законосъобразен.

Изложените в жалбата на защитника на подсъдимата съждения, изводи и искания не се споделят от тази инстанция, поради явната си неоснователност. С оглед изложеното по-горе, съдът намира че престъплението е доказано по категоричен начин от събраните доказателства, които с в кориците на делото.Що се отнася до изложеното, касаещо разпоредбата на чл.143 НК, настоящата инстанция намира, че не следва да се þанимава с подобни твърдения, които са несериозни.

Прочее, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателката наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №951/10.12.2009г.по н.о.х. дело №927/09год., Хасковския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.