№ 190
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 13.07.2021 година СРС , НО, 100-тен състав е
прекратил наказателното производство по НЧХД № 15118/2019 година на осн. чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК СРС е осъдил частния тъжител Г.С. Д. да заплати в
полза на СРС сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направени разноски по
делото, както и да заплати на подсъдимия СВ. Д. Д. сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/
лева- сторени разноски за защитник в първоинстанционното производство и 400
/четиристотин лева-разноски за защитник в хода на производството по ВНЧД №1547/2021
година а СГС, НО, II въззивен състав.
Срещу определението е постъпила частна жалба, в която се излагат подробни
съображения за неправилност на първоинстанционния акт. Поддържа се за неправилен
извода, че следва да се счита, че първото действие, с което се приема, че спрямо
подсъдимия е налице наказателно обвинение е извършено на 14.09.2019 година, като
лицето е привлечено като обвиняемо на 11.02.2020 година и досъдебното производство е
образувано с постановление на прокурора.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на незавършило
наказателно производство спрямо същото лице, за същото престъпление и в този смисъл за
приложимост на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Акцентира се, че в хода на досъдебното
производство подсъдимият е привлечен в това качество за хулиганство по чл. 325, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, а настоящото производство се води за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 НК. С оглед на това се поддържа, че са налице две различни престъпления-едното от
общ характер, а другото от частен такъв и ако производството от частен характер бъде
прекратено, то престъплението, касаещо лека телесна повреда, ще остане ненаказано.
1
Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното определение и
връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от защитник на подсъдимия, с който се
поддържа правилност на постановения първоинстанционен акт. Обосновава се приложимост
на принципа „nе bis in idem“ и се претендира потвърждаване на определението на СРС.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че определението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито
съдебно заседание.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд повереникът претендира отмяна на
определението на СРС по съображенията изложени в частната жалба.
Частният тъжител в съдебно заседание се присъединява към становището на
повереника си.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърден първоинстанционния акт. Излага
съображения, посочени в отговора срещу частната жалба.
Подсъдимият в съдебно заседание пред въззивната инстанция моли да се потвърди
определението на СРС, счита, че не подлежи на обвинение, не е влизал в саморазправа, нито
иронично, нито с нанасяне на телесна повреда.
В последната си дума поддържа казаното от защитника.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна и или изменение, поради което намира, че същото следва да
бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството пред първоинстанциония съд по НЧХД № 15118/2019 година на
СРС, НО, 100-тен състав е образувано по депозирана на 20.09.2019 година тъжба от частния
тъжител Г. СТ. Г. срещу подсъдимия СВ. Д. Д. по обвинение за престъпление по чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК с разпореждане на зам.-председател на СРС от 25.09.2019
година. На 14.09.2019 година с първо действие по разследването-разпит на свидетели във
връзка със случая е образувано досъдебно производство № 230 ЗМК2023/2019 година на 06
РУ-СДВР, пр.пр. № 39017/2019 година на СРП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 НК. Със заповед за задържане на лице №2108/14.09.2019 година на полицейски
орган при 06 РУ-СДВР подсъдимият СВ. Д. Д. е задържан за срок от 24 часа с основание за
задържане „лице, за което има данни, че е извършило престъпление“- причиняване на
телесна повреда по хулигански подбуди-чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 11.02.2021 година СВ. Д. Д. е
привлечен в това качество за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като в СРС, НО е
внесен обвинителен акт срещу лицето за посоченото престъпление, по който е образувано
НОХД № 5334/2021 година на СРС, НО, 112 състав.
Съпоставяйки фактическите рамки на обвинението по досъдебното производство,
съответно съдебното производство по НОХД № 5334/2021 година на СРС, НО, 112 състав и
фактическите рамки на обвинението по НЧХД № 15118/2019 година на СРС, НО, 100-тен
състав се установява тъждество в предмета на делата-едно и също деяние, като съзнателен и
целенасочен волеви акт, осъществен на една и съща дата, на едно и също място и с еднакво
проявление като съдържание в обективната действителност. В този смисъл са правилни
изводите на първоинстанционния съд, че се касае до наличието на две наказателни
производства за едно и също престъпление и по отношение на едно и също лице.
Неоснователни в този смисъл се явяват доводите, развити в частната жалба, че се касае до
две отделни престъпления, едното от които се преследва от държавата по реда на общия
2
наказателно-процесуален ред и едно по реда на частното обвинение за престъпление от
частен характер. В този смисъл не съществува спор в съдебната практика кога е налице
„idem“-„същото престъпление“, /ТР № 3/2015 година на ОСНК, решението „Zolotukhin v.
Russia“ на ЕСПЧ, Van Esbroeck C-436/04 (решение от 9 март 2006 г.), Gasparini and others C-
467/ 04 (решение от 28 септември 2006 г.), Jean Leon Van Straaten C-150/05 (решение от 28
септември 2006 г.), Gozutok and Brugge, съединени дела С-187/01 и С-385/01 (решение от 11
февруари 2003г.)/. Под „същото престъпление“ следва да се отчита самото деяние, а не
възможната му различна квалификация в националното законодателство, като принципът,
следва да се схваща, като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото
то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са „значително същите”
– сходни, а несъмнено в случая фактите, свързани с инкриминираното деяние-предмет на
разглеждане по досъдебното производство, прераснало в съдебно по описа на СРС, НО, 112
състав и съдебното производство по НЧХД № 15118/2019 година на СРС, НО, 100-тен
състав са идентични.
В този смисъл, за да бъде преодоляна процесуалната ситуация, при която са налице
две отделни наказателни производства за едно и също престъпление, срещу едно и също
лице и за да не се достигне до нарушаване принципа ne bis in idem, следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. В този смисъл изводите на
първоинстанционния съд за наличието на незавършило наказателно производство за същото
престъпление и за същото лице са правилни, като на прекратяване подлежи това
наказателно производство, което е второ поред.
Това противно на доводите в частната жалба не би довело до липсата на ангажиране
на наказателна отговорност на дееца в случай на доказаност на обвинението, тъй като
именно твърдените фактическите действия се сочи, че осъществяват престъпление и са в
основата на обвинението по досъдебното производство, прераснало в съдебно такова, за
което се предвижда наказателна отговорност.
Правилна на следващо място е преценката на първата инстанция, че второ поред
наказателно производство при наличието на по-рано образувано и незавършило такова се
явява наказателното производство по НЧХД № 15118/2019 година по описа на СРС, НО,
100-тен състав, което подлежи на прекратяване. Действително тъжбата на частния тъжител
срещу подсъдимото лице е подадена на 20.09.2019 година в Софийския районен съд, като с
разпореждане на зам.-председател на СРС от 25.09.2019 година е образувано наказателно
съдебно производство от частен характер. В рамките на досъдебното производство № 230
ЗМК2023/2019 година на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 39017/2019 година на СРП СВ. Д. Д. е
привлечен като обвиняем с постановление от 11.02.2021 година. В случая обаче водещо за
преценката е не кога формално лицето е привлечено като обвиняемо в това процесуално
качество, а дали спрямо същото е било налице „фактическо обвинение“, преценено през
призмата на чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧ и ако да от кой момент. Съобразявайки горните съображения
и утвърдените стандарти в практиката на ЕСПЧ относно понятието „наказателно
обвинение“- „официалното уведомяване на лице от компетентен орган за това, че е
заподозряно в извършване на наказателно правонарушение“ и материалите по досъдебното
производство настоящият състав констатира, че спрямо Д. е налице „фактическо
наказателно обвинение“ още към 14.09.2019 година, преди депозиране на тъжбата в СРС и
преди привличането му като обвиняем по досъдебното производство, тъй като още на
същата дата е образувано досъдебно производство, а със заповед за задържане на лице
№2108/14.09.2019 година на полицейски орган при 06 РУ-СДВР подсъдимият СВ. Д. Д. е
задържан за срок от 24 часа с основание за задържане „лице, за което има данни, че е
извършило престъпление“- причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди-чл. 131,
ал. 1, т. 12 НК, което следва да се приравни на официално уведомяване на лицето от
компетентен орган, че е заподозряно в извършване на наказателно правонарушение, както
впрочем правилно е приел и първоинстанционният съд.
Отчитайки тези обстоятелства се обосновава извод, че на прекратяване по реда на чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК подлежи именно производството по НЧХД № 15118/2019 година по
описа на СРС, НО, 100-тен състав, тъй като за същото лице и за същото престъпление има
3
образувано и незавършило наказателно производство по досъдебното производство № 230
ЗМК2023/2019 година на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 39017/2019 година на СРП, НОХД №
5334/2021 година на СРС, НО, 112 състав.
В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.
289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК и е прекратил наказателното производство.
Правилно на следващо място с оглед изхода на делото СРС е приложил чл. 190, ал. 1
НПК и е осъдил частния тъжител Г.С. Д. да заплати в полза на СРС сумата от 1100 /хиляда
и сто/ лева, представляваща направени разноски по делото, както и да заплати на
подсъдимия СВ. Д. Д. сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева- сторени разноски за
защитник в първоинстанционното производство и 400 /четиристотин/ лева-разноски за
защитник в хода на производството по ВНЧД №1547/2021 година а СГС, НО, II въззивен
състав.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 13.07.2021 година на СРС, НО, 100-
тен състав по НЧХД № 15118/2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4