Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Казанлък, 01.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 582 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 143 ал.2 от СК.
Ищецът
твърди, че в началото на г с
ответницата заживяли на съпружески начала, като се установили да живеят д дома
на родителите му в гр. П.. Сочи, че на г. се родила дъщеря им Г. М.К., ЕГН **********.
Когато детето било на около три години ответницата безпричинно напуснала дома
им за около четири- пет месеца. През този период ищецът с помощта на родителите
си се грижили за дъщеря им, като майката нито веднъж не се обадила да се
поинтересува за състоянието на Г.. След завръщането й и заради детето, ищецът
решил, че трябва да продължат съвместното си съжителство. Тъй като бащата на И.
се нуждаел от помощ, тримата заминали да живеят на квартира в с. Д., общ. Б..
Постепенно отношенията се нормализирали, а съвместното им съжителство протичало
в разбирателство. Ищецът сочи, че на г. се родила втората им дъщеря Б. М.К.,
ЕГН **********. Постепенно, отношението на ответницата към ищеца и децата се
променило, И. започнала да излиза често без да обяснява къде отива. През
пролетта на г., тъй като ищецът успял да си намери добре платена работа, се
наложило да се върне в гр. П. заедно с дъщерите си. Въпреки многократни
разговори и увещания, ответницата така и не последвала семейството си, като от
м. г. преустановила всякакви контакти, като дори сменила телефонния си номер.
Ищецът сочи, че от свои познати научил, че И. е заживяла на съпружески начала с
друг мъж в с. Д., общ. Б.. Твърди, че
ответницата нито веднъж не е потърсила децата, не се е интересувала за тяхното
състояние, дали са здрави, как се развиват, като единствените грижи за тяхното
отглеждане и възпитание се полагали от бащата с помощта на родителите му. Сочи,
че в момента Г. е ученичка в трети клас в СОУ „ Х.”, гр. П., а по- малката му
дъщеря посещава ЦДГ „ С.” в същото населено място.
Моли съда да постанови решение, с което да
определи местоживеенето на малолетните деца Г. М.К. и Б. М.К. при бащата на
адреса, посочен в исковата молба, който да упражнява родителските права спрямо
тях, а на майката се определи режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 10,00 часа до 17,00
часа, като осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Г., чрез
нейния баща и законен представител в размер на 140 лева, а на дъщеря си Б.,
чрез нейния баща и законен представител в размер на 130лв., считано от м. г. и
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендира присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата. На същата е
редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно
призована, не се явява и не взема становище по предявения иск.
Заинт. страна- АСП, Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. К. редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад приложен по делото.
Заинт. страна- АСП, Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. Ч. редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят уведомление до съда, в което посочват, че са в невъзможност да изготвят социален доклад с оглед обстоятелството, че майката А.И. не е намерена на посочения адрес и по сведение се намира в чужбина.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Детето Г. М.К., ЕГН ********** е родено на ***г. в гр. С. от майка А.Н.И., ЕГН ********** и баща М.М.К., ЕГН **********/ удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №г. на Община С./. Ищцата и ответника са родители и на детето Б. М.К., ЕГН **********, родено на ***г. в гр. С., видно от приложения по делото заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № г. на Община С.. Родителите на двете деца не са сключвали граждански брак и не живеят в едно домакинство. Майката А.И. е с постоянен адрес ***, а бащата М.М.К. ***.
От приложеното по делото удостоверение № г.
на „ М.” ООД е видно, че М.М.К. работи като общ работник в дружеството по
трудов договор № г. с основно трудово възнаграждение в размер на 360лв. С
декларация от г. ищеца е декларирал, че в периода от м. г. до м. г. включително
е работил на сезонна работа и е получавал средномесечно възнаграждение в размер
на 400лв. С декларация от г. М.К. е декларирал, че за периода от м. г. до м. г.
включително е получавал средномесечно възнаграждение в размер на 400лв.
Видно от удостоверение № г. на СОУ „ Х.”, гр. П. е, че
детето Г. М.К. е записано като ученичка в …..клас в училището за учебната г.
От приложеното по делото удостоверение № г.
на ЦДГ „ С.” , гр. П. се установява, че детето Б. М.К. е записано в регистъра
на заведението във ….. възрастова група и редовно го посещава. Родителските
грижи се осъществявали от бащата, който редовно заплащал месечната такса в
размер на 25лв.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свид. Н. Ф. К., без родство със страните по делото и свид. Б. Т. В., баща на ответницата, желае да свидетелства, се установява, че от м. г. А.И. е напуснала ищеца и децата и е заминала в чужбина. От тогава и към настоящия момент майката не е търсила децата, не е осъществявала контакти с тях, не е давала средства за издръжката им. И двамата свидетели потвърдиха, че за малолетните се грижи техния баща, като децата се чувствали добре при него. Свид. В. дава показания, че дъщеря му работи в чужбина.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. К., в заключението на който се посочва, че родителите на малолетните деца Г. и Б. К.- М.К. и А.И. са във фактическа раздяла от м. г. След раздялата им, децата остават да живеят при баща си. Становището на отдел „ Закрила на детето” е, че няма пречка упражняването на родителските права спрямо двете деца да бъдат предоставени на бащата. М.К. разполага с доходи, подходящи битови условия и нужния родителски капацитет, за да задоволява потребностите на малолетните деца Г. М.К. и Б. М.К..
С писмо вх. № г. Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Ч. уведомяват съда, че след проведен разговор с кметския наместник на с. Д. било установено, че А.Н.И. не живее в селото. Същата е заминала за чужбина заедно с мъж, с когото съжителствала на семейни начала, поради което по делото не може да бъде изготвен социален доклад относно майката на малолетните Г. и Б..
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето
да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание
по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същия член
гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че детето Г. е на …… години и …. месеца, а детето Б.- на ………години и ……… месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката трайно се е дезинтересирала от родителските си задължения спрямо своите дъщери, като от раздялата си с техния баща през м. г. не е посещавала децата, не се е обаждала по телефон, не е давала средства за издръжката им. А.Н.И. се е самоосвободила от грижите по отглеждането и възпитанието на малолетните Г. и Б. без основателна причина. Бащата М.М.К. е полагал непосредствени грижи за дъщерите си от раждането им. Продължил е да ги отглежда и възпитава и след напускането на ответницата. По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за децата си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва деца на тази възраст.
В процесният случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив- той изразява своето желание, привързаност и обич към дъщерите си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същият няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране. От друга страна майката изцяло се е дезинтересирала от родителските си права и задължения, като от м. г. е изоставила дъщерите си на грижите на техния баща.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда децата си още от самото им раждане по подходящ за тях начин и при по-добри условия, с помощта на родителите си, така че възрастта на децата и техния пол не са определящи в случая. По-добре за малолетните Г. и Б. е да останат в дома и семейната среда на бащата, където са доказано обгрижени и се чувстват спокойно.
По тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави на бащата упражняването на родителските права спрямо малолетните Г. и Б., като определи местоживеенето им при М.М.К..
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между майката и децата Г. и Б. се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 10,00 часа до 17,00 часа.
ОТНОСНО
ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал.
2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал.
1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.
2 СК). С Постановление № 419 от 17 декември
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за раждане, че ответницата е майка на малолетните Г. и Б..
С оглед възрастта си, малолетните деца са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на детето Г., на ……..години и ….. месеца и детето Б., на …….. години и ……… месеца, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи децата да имат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).
Майката е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа децата си. По делото се съдържат данни, че понастоящем А.И. е в чужбина. От разпита на баща й Б. В. се установи, че ответницата живее и работи в Г..
Съдът след като взе предвид, че ответницата е в най-близък степен на родство с малолетните деца, както и възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща на дъщеря си Г. месечна издръжка в размер на140лв., а на дъщеря си Б.-месечна издръжка в размер на 130лв., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от бащата.
В петитума на исковата молба ищецът моли съда да бъде осъдена ответницата да заплаща месечната издръжка за минал период- от м. г.. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК. Безспорно по делото се установи, че за минало време същата не е давала издръжка на дъщерите си и не е полагала грижи за тях. Във връзка с това направено искане съдът намира, че така присъдения размер на издръжката ще се дължи от г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
До приключване на устните състезания страните ищеца е направил искане за присъждане разноски по делото. Видно от Договор за правна защита и съдействие М.М.К. има разноски за един адвокат в размер на 300лв. За завеждане на иска е заплатил и 50лв. държ.такса по сметка на РС- Казанлък. Ответницата по делото няма направени разноски.
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата ще следва да заплати на ищеца съдебни разноски по делото в размер на 350 лв., съразмерно с уважената част на иска.
Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- Казанлък и 388,80 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА децата Г. М.К., ЕГН ********** и Б. М.К., ЕГН ********** да живеят при бащата М.М.К., ЕГН **********, на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо децата Г. М.К., ЕГН ********** и Б. М.К., ЕГН ********** на бащата М.М.К., ЕГН **********, като дава възможност на майката А.Н.И., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с децата всяка всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, от 10,00 часа до 17,00 часа.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН ********** *** да заплата на малолетното дете Г. М.К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.М.К., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 140,00 лв. / сто и четиридесет лева и 00 стотинки/, считано от г. и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН ********** *** да заплата на малолетното дете Б. М.К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.М.К., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 130,00лв./ сто и тридесет лева и 00 стотинки/, считано от г. и до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати на М.М.К., ЕГН ********** ***, в качеството му на баща и законен представител на децата Г. М.К., ЕГН ********** и Б. М.К., ЕГН **********, съдебни и деловодни разноски по делото в размер на 350,00лв., съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД- КАЗАНЛЪК окончателна държавна такса в размер на 388,80 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: