МОТИВИ към присъда №260000 от
23.03.2022г. по НЧХД№34/2020г. по описа на Районен съд-Балчик.
По отношение на подсъдимият М.И.С. - с ЕГН **********,
***, живущ ***, е предявено обвинение от
на С.Й.Д. с ЕГН ********** ***, посредством депозирана до съда
тъжба , ЗА ТОВА, че на 06.12.2019 г. в с.Д*,
общ.Балчик, е казал унизителни думи за честта и достойнството й, а именно: „Б.”,
„м.”, „д.” и отправял псувни, отправени в нейно присъствие, като обидата е
нанесена публично-престъпление по чл.148 ал.1, т.1, във вр.чл.146 ал.1 от НК.
Тъжителката Д. твърди в тъжбата си,че на 06.12.2019г.в в с.Д*,общ.Балчик,отправяйки
се към кметството и вървейки по ул.“П*“в селото заедно с лицата М.А. и Г.Ш.,били
пресрещнати от подсъдимият който носел в себе си сопа и започнал да крещи ,като
казал по адрес на тъжителката обидни думи сред които „Б.,м. д.“ и отправил
псувни.
По този начин подсъдимият С. е накърнил честта и достойнството на
тъжителката.
В тъжбата си,Д. ,моли съда да признае подсъдимият за
виновен и да му наложи съответното наказание.
С тъжбата е предявен и граждански иск в размер на
5000,00лева.
Моли съда да осъди последният да й заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,в резултат на деянието в размер на 5000лв,ведно
със законната лихва ,считано от датата на деянието и приеме за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявения граждански иск.
В съдебно заседание,тъжителката се явява в последното
по делото заседание ,в което се представлява от процесуален представител-адв. Д*
от АК-В*.
В хода на делото се представляваше от адв.З. ***.
Адв.З. поддържа тъжбата,ведно с наведените в нея
доводи ,както и предявеният граждански иск.
Процесуалният й представител-адв.Д* пледира,че
подсъдимият е виновен и като такъв следва да бъде осъден за извършеното
престъпление от частен характер,като при определяне на наказанието бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК.
Моли съда да уважи предявения граждански иск в пълния
му размер,като осъди С. да заплати на Д. претендираното обезщетение в размер на
5000лв.
Процесуалният представител пледира,че претендира
направени деловодни разноски.
Подсъдимият С.,редовно призован се е
явява лично и с адв.С. от АК-В*.
Подсъдимият не
се признава за виновен ,в своя
защита застъпва становището,че отношенията между него и тъжителката са с
голяма давност,т.к. последната е била причина той да бъде лекуван в ДПБ-К*,както
и че в следствие на действията на Д.,в качеството й на кметски н* е била причина неговият син да
бъде бит и изхвърлен на улицата ,след това лежал в болница.Според подсъдимият
тъжителката правела интриги в селото и всички я мразели.
Адв.С. пледира за недоказаност и моли за оправдателна
присъда,както и за отхвърляне на
гражданският иск.Навежда доводи,че тъжителката е публична личност,кмет на с.Д* ,като посочва Решение на ВКС и ЕСПЧ ,съгласно които публичните личности следва да имат по-висока
степен на толерантност и по-занижена
защита на репутацията си.
Адв.С. пледира и за присъждане на разноските,вкл.и за
адвокатски хонорар.
В последната си дума
подсъдимият заявява,че е невинен.
По делото,като свидетели са разпитани Г.Ш.,М.А.
,както и М.П. и Г.М.-свидетелите на тъжителката,а последните две и нейни дъщери.
Съдът допусна до разпит и синът на подсъдимият ,М.И., но защитата се отказа от
разпита му,позовавайки се не доброто му
психично състояние и невъзможността да дава годни показания,за което представи
писмени доказателства-епикризи от Психиатрични заведения.
На осн.чл.283 от НПК са приобщени и приложените в делото писмени доказателства.
Съдът,след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка:
Тъжителката и подсъдимият живеят в с.Д* ,общ.Балчик.Тъжителката
към датата на инкриминираното събитие е билакметски н* на селото.В това си качество ,през годините е инициирала
процедура по ЗЗ за настаняване на
лечение на подсъдимият в
психиатрично заведение.Това довело до
влошаване на отношенията между двамата и дори с цялото семейство на подсъдимият.
На 06.12.2019г.,около обяд тъжителката заедно със св.Ш. *** в селото,отправяйки
се към сградата на
кметството.По улицата срещу тях идвал подсъдимият ,носейки в ръката си
сопа.Виждайки тъжителката и свидетелките започнал да отправя
обидни думи наричайки ги „Б.,умрете,болни
сте и двете пък не умирате ,аз ще ви оправя“.Конкретно към тъжителката отправил думите „Б., м., д.“ и започнал да я псува.След което
ги подминал.Подминавайки ги замахнал към тъжителката със сопата за да я удари,но това движение
било забелязано от Д. и тя успяла да
хване сопата , след което я
захвърлира на земята.
Свидетели на деянието и отправените думи станали лицата Г.Ш. и М.
А. които били заедно с тъжителката.
Д. има онкологично заболяване,за което прилага лечение.
В него момент
възприемайки думите отправени от
подсъдимият към нея претърпяла стрес и безпокойство. Започнала да изпитва
тревожност и не можела вечер да
спи.Започнала да не излиза навън в
селото, за да не среща подсъдимият.Посетила
психолог,започнала да пие лекарства за успокоение.Тъжителката се почувствала лично засегната от думите на
подсъдимият,т.к.според твърдяното от нея именно благодарение на нея М.
спрял да употребява алкохол,поради
настаняването му за лечение в К*.
Това дало
основание на тъжителката да депозира настоящата тъжба пред съда.
Независимо от това ,според твърдяното от
тъжителката Д.,разпита на св.Ш. и А.,както
и на дъщерите и св.М. и П. ,подсъдимият не само, че не
спрял, но продължил с отправянето
на обиди и несправедливи
твърдения към нея и семейството й,всеки ден
.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в с.з.свидетели А.,Ш.,М. и П. .
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и тъжителката са
се намирали в с.Д*,по ул.“П*“.Обстоятелството, че към
тъжителката била били отправени унизителни за
честта и достойнството й квалификации и то именно от подсъдимият се
доказа от кредитираните показания на
свидетелите.Следва да се посочи,че св.Ш. и А. пряко и
непосредствено са възприели отправените
обиди,както и псувни към личността на
тъжителката ,също така такива
са били отправени и към самите
тях ,независимо че последните не са
се възползвали от правото си да депозират
тъжба до съда.В този смисъл съдът не намира основание да не кредитира показанията им.Освен това факта,че са били в този момент с тъжителката не се оспорва от подсъдимият.Независимо че
последните две и тъжителката са
имали трудовоправни отношения, на йерархично ниво ,на ръководител и подчинени,като единствени свидетели и присъствали по време и място на
деянието съдът не може да игнорира
казаното от тях и да го изключи от доказателствения материал по
делото.На място не е имало други
свидетели,които съдът би могъл да ползва
,с оглед на което дава вяра на
показанията им.
Също така
независимо от това че св.П. и М. са
дъщери на тъжителката Д.
,показанията им допринесоха за
изясняване на фактите около това
как се е чувствала Д. след деянието
,необходимостта да посещава психолог
,здравословното й състояние ,необходимостта от прием на лекарства ,способстват да се изясни и факта на това какви вреди е претърпяла тъжителката
след деянието следва също да бъдат кредитирани .В подкрепа на
техните твърдения в кориците на делото са приложени медицински
документи както за влошеното
здравословно състояние на тъжителката ,така и относно състоянието й след деянието от 06.12.2019г.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимият
първо защото по своята същност нямат
отношение към делото и деянието ,освен в
частта в която съдът прие,че между
двамата и по специално между тъжителката
и семейството на подсъдимият съществува
конфликт ,съществуващ с години назад
,за който не е ясна причината.На следващо място поведението на подсъдимият и в хода на
цялото съдебно следствие бе
такова ,че дори съдът и охраната не
можеха да го възпрат от
непрекъснати обаждания,отправяне на реплики
към защитата на
тъжителката,свидетелите които
присъстваха в залата за даване на показания,което поведение в цялост допринесе
за направените от съда изводи относно
деянието и неговият автор .
В този смисъл и съдът назначи СПЕ ,която да
установи психичният му статус,видно от
заключението на която, подсъдимият
разбира свойството и значението на образуваното дело и последствията от него и е в годност да участва в съдебния процес,независимо ,че боледува от Синдром на алкохолна зависимост.Алкохолна полиневропатия.Изразена личностова
промяна-органично алкохолен тип.
Съдът като прецени всички доказателства,релевантни за делото ,съгл.чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност ,приема,че подсъдимият С. е осъществил възведеното с
частната тъжа обвинение от частен характер ,наказуемо по чл.148,ал.1,т.1 във
вр.с чл.146,ал.1 от НК по отношение на тъжителката Д..
Обидата е съзнателно, целенасочено
унижаване чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия,
които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на
добрите нрави.
Обидата е престъпление, което засяга
чувството на лично достойнство и цели негативна промяна на неговата обществена
оценка. За да е налице престъплението обида от обективна страна засегнатото
лице, трябва да е възприело лично обидните думи или действия.
В конкретният случай подсъдимият е нарекъл
ч.тъжителка в нейно присъствие „Б.,м.,д.“,както и отправил обидни думиМ* ..“ .От показанията на свидетелите и от вида на отправените от
подсъдимия към частния тъжител думи, се установи че е било засегнато чувството
на лично достойнство на тъжителката.
За да бъде налице публична обида,
необходимо е същата да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало
повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното. В допълнение, следва да се отбележи, че
константната практика на ВКС е че за да се квалифицира обидата като публична, е
достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица. В
настоящият случай обидата освен че е нанесена пред две лица е и нанесена на
публично място - на улицата, до което имат достъп неограничен кръг лица,в
случая улицата ,намираща се в близост до кметството в с.Д*,където
обичайно се предполага че има повече
хора,в центъра на селото.
Думите „Умреш “според българския тълковен
речник означава да престана да живея ,да съществувам,думата “Б.“означава
отпадък,прах нечистотия,когато са отнася
до човек или някого се има
предвид нещо или някой ,който е лишен от качества ,без стойност и ценност,а за
думата „м.“се има предвид жена,която върши
неприлични ,неморални ,непочтенни неща,безнравствена жена, както и отправянето на псувни ..“М* ..“,дават основание на
съда да приеме,че думите следва да се
квалифицират като обидни,т.к.са в разрез с личността на тъжителката и общоприето поведение за
морал не само от нейна гледна точка и
от тази на общоприетото поведение за
морал в обществото като цяло.
От субективна страна подсъдимият е казал думи с които е целял и
предвиждал настъпване на сочените в
тъжбата общественоопасни последици.
Мотивът за извършване на
деянието са влошените помежду им
отношения.
Причини за осъществяване на деянието
е ниската правна култура на
подсъдимият.
При определяне на вида,размера и начина
на изтърпяване на наказанието,съдът взе предвид степента на обществена опасност
на извършителя и деянието,както всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно
минало,отегчаващи вината обстоятелство
са характеристичните данни,изготвени от РУ на МВР-Балчик.
Съдът съобразява следното:
Разпоредбата на чл.148 ал.1,т.1 от НК предвижда
наказание Глоба от 3000лв.до 10000лв.както и обществено порицание.
От деянието няма настъпили имуществени вреди.
Подсъдимият,видно от справката за съдимост е с чисто съдебно минало и е неосъждан.
С оглед изложеното,съдът преценява,че са налице
обективните и субективни условия за приложението на чл.78А ал.1 от НК.
Предвидените в законовия текст наказания(глоба и обществено порицание) са по леки от наказанието три години лишаване от
свобода,подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност.От деянието не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед изложеното,съдът преценява,че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен за извършеното престъпление,след което следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание Глоба.
Предвиденото в разпоредбата на чл.78А
ал.1 от НК административно наказание глоба е от 1000лв.до 5000лв.
С оглед на това и съобразявайки като смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало и отегчаващо вината обстоятелство-лошите
характеристични данни,както и квалифициращия признак на обидата ,че е нанесена
публично,съдът счита,че на подсъдимият следва да се наложи административно
наказание към предвидения в чл.78А от НК минимум на наказанието Глоба ,в размер на 1000,00лева
Така определения размер на
наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения.
Съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск:
По отношение на предявеният граждански иск
за претърпените от частната тъжителка неимуществени в резултат на
престъплението чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът счита,
че същият е допустим и частично основателен по следните правни
съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите
от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определени обективирани,
съзнателни човешки прояви. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на всяко от деянията, въпреки, че засегнатите блага в тези
случаи нямат цена.
Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, причинените морални страдания и
пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/.
Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по
чл. 148, ал. 1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, да бъде уважен до 500,00 /петстотин/ лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до
пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати на
частната тъжителка и направените разноски по настоящото дело,
предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и
държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и
държавна такси в полза на РС-Балчик в
случай на служебно издаване на
изпълнителен лист,както и разноски по
делото в размер на 168,00 лева за изготвената СПЕ.
Съдът следва да посочи,че наведените от адв.С. доводи ,че подсъдимият следва да
бъде оправдан по предявеното обвинение,позовавайки се на
Решения на ВКС и на ЕСПЧ,относно
качеството на тъжителката , а именно кметски
н* на с.Д* ,за неоснователно.Това е
така т.к. обидата отправена по
отношение на последната не е била в
длъжностното й качеството ,макар
конфликта между двамата да се гради именно
поради причина, че Д. е км.н* на селото.
Водим от гореизложеното,съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :