№ 779
гр. П., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105438 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба „Първа Инвестиционна банка”
АД срещу СТ. К. Н., ЕГН **********, гр.П., ул. „******* за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
930,33 евро - представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит 000LD-R-012382/02.10.2012 (Договора) ведно със законна лихва за забава върху
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
952,53 евро представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 06.11.2021
г. (втората от датите би следвало да е 06.01.2021 г. с оглед твърдението за
осчетоводяване на Договора за предсрочно изискуем, но доколкото това е датата по
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и по искова молба, съдът се
съобразява с изразената воля на страната); 404,00 евро, представляваща обезщетение
за забава считано от 21.03.2013 г. до 12.03.2020 г., 16,19 евро просрочена договорна
лихва в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 180,07 евро, представляваща
обезщетение за забава считано от 13.03.2020 г. до 06.01.2021 г., 2,08 евро законна
лихва от 07.01.2021 г. до 14.01.2021 г., 30,68 евро такса за показа за предсрочна
изискуемост.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с този договор кредит бил 950,00
евро с цел рефиннсиране на задължение по договор за кредитна карта, усвоен на
02.10.2012 г. Твърди, че съгласно Договора, върху главницата се начислява договорна
лихва, представляваща сбора от 7,99 % (базов лихвен процент към датата на сключване
на Договора) и 10,01 пункта надбавка.
Твърди, че кредита е просрочен, считано от 20.03.2013 г., като е обявен за
предсрочно изискуем на 07.01.2021 г.
Пояснява, че просрочените вземания се олихвяват с процент равен на
възнаградителната лихва, увеличен с размера на законната лихва, считано от датата,
следваща падежа на всяка вноска.
1
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК
с твърдението, че между страните не е налице договор за кредит, както и възразява
срещу предявените искове като погасени по давност, като съдът счита за подадено в
срок, след като нито един от съдебните изпълнители не удостовери редовно връчване
на заповедта за изпълнение.
Ответникът оспорва наличието на предпоставките и надлежното обявяване на
Договора за предсрочно изискуем. Намира представените по делото общи условия за
неприложими като неподписани от него. Оспорва задълженията като погасени по
давност. Счита, че ССЕ не следва да се допуска.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече изложените
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за потребителски кредит 000LD-R-
012382/02.10.2012 се установява, че между страните е сключен договор за кредит с
конкретни уговорки за връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на други
такси. Постигнато е съгласие размерът на кредита да е 950,00 евро със срок за
погасяване до 20.09.2022 г. Договореният лихвен процент е сбор от базов лихвен
процент на банката (7,99 към датата на сключване на договора), увеличен с надбавка
10,01 пункта. ГПР е в размер на 21,01 %, а крайното задължение е в размер на 2092,14
евро, разсрочено на 120 погасителни анюитетни вноски. В чл. 10 е предвидено, че при
изпадане на ответника в забава, просрочените суми се олихвяват с договорения лихвен
процент и надбавка в размер на законната лихва. Постигнато е съгласие също, че
кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем или да увеличи лихвения
процент по кредита, вкл. надбавката при наличие на забава. Представен е погасителен
план, в който е посочен размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата.
По делото са приложени Общи условия, неносещи подписа на страните по
Договора.
До ответникът е изпратена покана за доброволно заплащане на просрочените
задължения, връчена на 08.12.2020 г., като в нея ищецът е заявил, че обявява кредитът
за предсрочно изискуем в случай на неизпълнение в седемдневен срок от връчването –
15.12.2020 г.
По делото е допусната и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез превод на сумата по
банкова му сметка в размер на 950,00 евро. Вещото лице е установило, че ответникът е
погасявал задълженията си по Договора до размер на 127,63 евро. Предсрочната
изискуемост е осчетоводена на 07.01.2021 г. Вещото лице е изчислило, че
непогасеното задължение за главница (след приспадане на извършените плащания) е
930,33 евро за главница (сбор от падежирали и непадежирали вноски), 948,97 евро
договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 15.12.2020 г. (датата на предсрочната
2
изискуемост съгласно връчената на ответника покана), 180,27 евро - обезщетение за
забава (изчислено по законоустановените правила), считано от 21.03.2013 г. до
06.01.2021 г. (без периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г.),
По указания на съда вещото лице е направило изчисления относно задълженията
възникнали в пет годишен за главница и три годишен за лихва периоди преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2021 г. Към
15.01.2016 г. падежиралите вноски за главница са 134,23 евро, а неплатената главница
след тази дата е 796,10 евро. Неплатената възнаградителна лихва за периода от
15.01.2018 г. до 15.12.2020 г. е в размер на 272,67 евро (неточно посочено лева), а тази
до 15.01.2018 г. е в размер на 676,30 евро. Неплатеното обезщетение за забава от
15.01.2018 г. до 06.01.2021 г. (без периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г.), е в размер на
123,39 евро, а за целия период на забава е в размер на 180,27 евро.
По въпроси на ищеца е изготвено допълнително заключение, съгласно което
обезщетението за забава съгласно чл. 10 от Договора от датата на забава до 06.01.2021
г. е в размер на 512,53 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната
сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4).
размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за
вземанията е прекъсвана.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай
че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по
давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в
съответната материалноправна разпоредба.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.
3
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора
страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11
ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му; ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски), поради което този
договор за потребителски (банков) кредит е действителен.
От събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на договор за кредит е налице, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при
условията на Договора.
Този извод не се разколебава от обстоятелството, че общите условия не са
подписани от ответника. Същите не го обвързват, но и те не определят конкретно
задължение, доколкото тези клаузи препращат към конкретните условия, определени в
Договора, подписан от ответника, което е достатъчно за съда да приеме наличие на
валидно облигационно задължение по Договора, след като формалната
доказателствена стойност на положения подпис не е оспорена.
От приетата по делото ССЕ се установи забава на ответника, поради което по
правилото на чл. 10 от Договора са налице предпоставките за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Изявлението на ищеца е връчено на ответника, като с изтичане
на допълнително определения срок за изпълнение – 15.12.2020 г., кредитът е
предсрочно изискуем, а фактическото осчетоводяване на това (07.01.2021 г.) от ищеца
е ирелевантно.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.
Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя
определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената
възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430,
ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е
нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор,
съдът приема, че и тази претенция е доказана в своето основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава по правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.
Тук е мястото да се посочи, че по своя характер уговорения в Договора начин на
определяна на обезщетението за забава (назовано „наказателна лихва“) по своето
4
естество представлява неустойка, тъй като сумарно възлиза на 28 % (7,99 % базов
лихвен процент към датата на сключване на Договора, 10,01 пункта надбавка и
размерът на законна лихва). Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010
г., в сила от 12.05.2010 г.) когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Именно в
тази разпоредба е уредена нормативна забрана обезщетението за забава да надвишава
законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно, налице е частична
недействителност на уговорената неустоечна клауза (т. нар. „наказателна лихва“) в
размер на 28 % (надвишаваща през целия процесен период стойността на законната
мораторна лихва, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД), поради което и на основание чл. 26, ал. 4
ЗЗД трябва да се приеме, че действително уговореното обезщетение за забавено
изпълнение е в размер именно на законната мораторна лихва, установена в чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Съдът е длъжен служебно и без да е направено възражение от страна на ответника
да извърши преценка за наличие на нищожна клауза, след като ищецът основава
вземането си на нея (така Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2020 г., ОСГТК).
По иска за заплащане на 30,68 евро такса за показа за предсрочна изискуемост
Съдът приема този иск за неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Първо в договора не е предвидено такова задължение. Тази претенция е и в пряко
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. В настоящия случай се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
По отношение на размера на вземанията съдът кредитира изцяло изчисленията,
направени от вещото лице, което е посочило, че непогасеното задължение (след
приспадане на извършените плащания) е 930,33 евро за главница (сбор от падежирали
и непадежирали вноски), 948,97 евро договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до
15.12.2020 г., 180,27 евро - обезщетение за забава (изчислено по законоустановените
правила по вече изложените съображения за частична недействителност на чл. 10 от
Договора), считано от 21.03.2013 г. до 06.01.2021 г. (без периода 13.03.2020 –
13.05.2020 г.), а до 15.01.2021 г. е в размер на 182,60 евро.
Следва да се посочи, че изводът на съда за дължимост на възнаградителна лихва
до 15.12.2020 г. (датата на предсрочната изискуемост съгласно връчената на ответника
покана) е съобразен със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът цитира съдебна практика, постановена от ВКС, съгласно която
давностния срок по договор за кредит започва да тече от крайната дата на договора,
респективно обявяването му за предсрочно изискуем, възпроизвеждайки приетото в
мотивите на част от тези решения, че е налице единно и неделимо вземане, което се
дължи на части. Тази съдебна практика е преосмислена, като в Решение № 130 от
15.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1829/2018 г., I т. о., ТК, се приема, че самото
разграничаване на вземанията за главница и лихви /отделно възнаградителна от
санкционна/ в документа по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, въз основа на който е
5
поискано издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, сочи, че не е
налице неделимост на задълженията по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗЗД. В същия смисъл
е и Решение № 147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., II т. о., ТК и
цитираното в него Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о.,
ТК, в които се приема, че началният момент, от който започва да тече давностният срок
за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска. За падежирали вземания се прилага
кратката тригодишна погасителна давност - по отношение на възнаградителните лихви
/решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/,
респективно петгодишна погасителна давност - по отношение на главницата /решение
№ 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/.
По отношение на обезщетението за забава разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл.
2-ро ЗЗД е повече от ясна - с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви.
По указания на съда вещото лице е направило изчисления относно задълженията
възникнали в пет и три годишен период преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 15.01.2021 г. Към 15.01.2016 г. падежиралите вноски за
главница са 134,23 евро, а неплатената главница след тази дата е 796,10 евро.
Неплатената възнаградителна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2020 г. е в
размер на 272,67 евро (неточно посочено лева), а тази до 15.01.2018 г. е в размер на
676,30 евро. Неплатеното обезщетение за забава от 15.01.2018 г. до 06.01.2021 г. (без
периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г.), е в размер на 123,39 евро (180,27 евро от
21.03.2013 г. до 06.01.2021 ), а за целия период на забава от 21.03.2013 г. до 15.01.2021
г. е в размер на 182,60 евро, т.е. 2,33 евро от 07.01.2021 г. до 15.01.2021 г.
Отделно посочените претенции за сума в размер на 16,19 евро възнаградителна
лихва в периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. и 108,07 евро обезщетение за забава в
периода от 14.05.2020 го 06.01.2021 г. са включени в изчисленията на вещото лице и
съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив, доколкото периодите са
обобщени.
При тези обективни данни и правни изводи предявените искове следва да бъдат
уважени до размер от 796,10 евро главница, 272,67 евро възнаградителна лихва за
периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2020 г. 123,39 евро обезщетение за забава от
15.01.2018 г. до 06.01.2021 г. и 2,08 евро обезщетение за забава от 07.01.2021 г. до
14.01.2021 г. съобразно чл. 6 ГПК и отхвърлени над установения по делото до пълният
ми предявен размер като неоснователни – недоказани и погасени по давност. Изцяло
следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на 30,68 евро такса за показа за
предсрочна изискуемост.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 48,88 лева за ДТ, 300,00 лева депозит вещо лице, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 150,00
лева съобразно приложения списък с разноски, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът намира, че сумата е съобразена с фактическата сложност на делото. При този
изход от спора, на ищецът се дължат разноски в общ размер на 244,45 лева от
доказания, които следва да бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
6
се дължат 70,80 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е
В светлината на гореизложеното, съдът също претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 3 такива следва да му бъдат присъдени
съобразно изхода от спора. Ответникът е доказал разноски в размер на 400,00 лева за
процесуално представителство, като при този изход от спора следва да му бъдат
присъдени 204,00 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК
*********, гр. София, ул. „Драган Цанков“ № 37 съществува изискуемо вземане
срещу СТ. К. Н., ЕГН **********, гр.П., ул. „******* в размер на 796,10 евро -
главница по договор за потребителски кредит 000LD-R-012382/02.10.2012, ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 15.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - 272,67 евро -
възнаградителна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2020 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - 123,39 евро обезщетение за забава от 15.01.2018 г. до 06.01.2021 г. и 2,08
евро обезщетение за забава от 07.01.2021 г. до 14.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 181/2021 г. по описа на
Районен съд П..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за
разликата над 796,10 евро до пълния предявен размер от 930,33 евро, иска с правно
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над 272,67 евро лева до пълния предявен
размер от 968,72 евро за периода от 21.03.2012 г. до 14.01.2018 г. и периода от
16.12.2020 г. до 06.11.2021 г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 123,39 евро до пълния предявен размер от 512,07 евро за периода от 21.03.2012 г.
до 14.01.2018 г. и иска за заплащане на 30,68 евро - такса за показа за предсрочна
изискуемост, като неоснователни – недоказани и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. К. Н. да заплати в полза
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сумите в размер на 244,45 лева –
разноски в исковото производство и 70,80 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД да заплати в полза на СТ. К. Н. сума в размер на 204,005 лева –
разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7