РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502019 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н. Н. А.,
Н. Т. Т. и Н. Т. Х. – ищци в първоинстанционното производство, чрез адв. Христева,
срещу Решение №260991/19.07.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№1021/21г., с което са отхвърлени предявените от въззивниците, срещу А. А. С.
искове: за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на Т. Н. К. от
10.09.2019г.; за приемане за установено, че ищците са собственици на самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 07079.653.577.1.6 – жилище – апартамент, със
застроена площ 66.82 кв.м., ведно с прилежаща изба №5, с площ 3.16 кв.м. и
1.193%ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, с административен
адрес *** и осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху имота.
Въззиваемата – ответник А. А. С. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Според въззиваемата, датата на завещанието е ясно посочена –
10.09.2019г.; изписването след текста на друга дата – 10.10.19г. е без значение за
действителността на завещанието, в каквато насока се цитира съдебна практика.
Излага съображения, че за индивидуализацията на имуществото, предмет на
завещанието е необходимо и достатъчно то да е определяемо, а при непълно описание,
волята на завещателя подлежи на тълкуване – в тази насока се посочва съдебна
практика. На последно място се признава обстоятелството, че завещателката не е
кръвна роднина със заветницата, но е такава по сватовство, с което се обяснява израза „
завещавам на племенницата си“. Споделят се изводите на съда, досежно липса на
натиск при изготвяне на завещанието.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и събраните
1
за установяването им писмени и гласни доказателства и доказателствени средства в
първоинстанционното производство намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ищците на
наследници по закон – от четвърта и пета степен по съребрена линия на Т. Н. К., поч.
на 24.11.2020г. Установил е, че на 03.11.99г., наследодателката и дъщеря й С. Н. К.
(поч. на 20.07.18г.), без наследници низходящи по права линия), са придобили правото
на собственост върху процесния имот – апартамент в бл.106 в ***. Установил е, че със
саморъчно завещание от 10.09.2019г., наследодателката К. е завещала на ответницата
С. правото на собственост върху описания имот, като е въз основа на извършената
съдебно – графологическа експертиза е приел, че завещанието е написано и подписано
от завещателката, поради което е валидно и е породило правно действие. Поради това
и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на съдебното
решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените в жалбата съображения следва да се каже: въззивният съд не
споделя аргументите на въззивниците, че са налице две различни дати в завещанието.
В първото изречение на същото се съдържа дата 10.09.2019г. Посочването на дата
10.10.2019г. е направено след подписа на завещателката, поради което и въззивният
съд намира, че не опорочава нейната воля. Завещанието е такова, каквото е неговото
съдържание до подписа от завещателя, съобр. чл.25, ал.1 ЗН.
По отношение на индивидуализацията на процесния имот, въззивният съд го
намира индивидуализиран в достатъчна степен, предвид посочване на вида на имота –
апартамент, площта на имота – 66.82 кв.м., датата на придобиването му – 03.11.1999г.
и продавача по него – Община Бургас. Тези белези в максимална степен очертават
имота, предмет на завета, още повече, че не се твърди и не се установява, в един и
същи ден, завещателката да е придобила два имота с еднаква площ от Община Бургас.
Освен казаното, доколкото по делото има данни, че дъщерята на завещателката, с
която заедно са закупили имота, е починала, а не се твърди че има и други
наследници, следва да се приеме, че завещателката, към датата на завещанието е
собственик на целия имот, така че е завещала притежаваните от нея права в пълния им
обем.
По отношение посочване в завещанието на качеството на заветника –
„племенница“, въззивният съд не намира, че е налице порок, а още по-малко такъв,
който да води до нищожност на завещанието. Съобразно нормата на чл.76 СК,
роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и
на неговите роднини, в същите линията и степен на родство. По делото не се спори, че
ответницата е племенница на съпруга на завещателката (вуйчо й), поради което същата
е племенница по сватовство и на самата завещателка.
Въззивният съд намира, че в завещанието не са налице зачертавания, поправки
и заличаване, които да доведат до съмнения за неговата валидност. В случая е налице
по-скоро удебеляване на някои букви или допълнителното им оформяне, но те не
касаят нито предмета на завещанието, нито волята на завещателя.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че
завещанието е валидно, породило е действие, поради което ответницата е придобила
правото на собственост върху процесния имот.
Исковете за собственост на ищците са неоснователни. Първоинстанционното
решение, с което са отхвърлени е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени съдебно – деловодните
разноски, направени във въззивното производство, представляващи адвокатско
възнаграждение, в размер на 1200 лева.
2
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260991/19.07.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№1021/21г.
ОСЪЖДА Н. Н. А. ЕГН**********, Н. Т. Т. ЕГН ********** и Н. Т. Х. ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. А. С. ЕГН********** сума, в размер на 1200.00
лева – съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3