Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../……..04.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                   СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мая Иванова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 281 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, към който кумулативно е съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана” № 6Е, представлявано от управителя Н.Д.С., чрез адв. Д.Т., е поискало да бъде признато за установено по отношение на длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че му дължат солидарно сумата от 219 078,24 лв., представляваща предсрочно изискуема сума по Споразумение от 28.11.2016 г., подписано с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, разноски в размер на 8 106,56 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

При условията на кумулативност към този иск е съединен и иск за осъждане на длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД и поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И. да заплатят на ищеца „АГРОФАРМ-Н” ООД солидарно сумата от 4 685,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 219 078,24 лв. за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че за периода от 08.06.2010 г. до 04.10.2010 г., „АГРОФАРМ-Н" ООД е доставило на „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД стоки (препарати за растителна защита) на обща стойност 351 840,97 лв., за което са издадени пет броя фактури. За извършените доставки нямало подписан изричен писмен договор, а те били част от трайните търговски отношения между страните. Дължимата сума по издадените фактури не е била изплатена от купувача „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД.

Излага се, че на 17.10.2014 г. е подписано споразумение между „АГРОФАРМ-Н" ООД, „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД, ,ДГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И., в което е извършено прихващане и дължимата сума е намалена на 279 889,87 лв. По това споразумение поръчители на длъжника „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД са „АГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И..

Твърди се, че на 17.06.2015 г. окончателно е подписано споразумение с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на всички участници в споразумението, по силата на което след извършено прихващане останалата дължима сума е в размер на 279 889,87 лв. Поръчители на длъжника „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД според това споразумение са „АГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД, ЕИК ********* и Ж.П.И., ЕГН **********, в лично качество.

На 30.12.2015 г. със споразумителен протокол между кредитора „АГРОФАРМ-Н" ООД и длъжника „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД е направено ново прихващане, в резултат на което дължимата сума е намаляла допълнително с 50814,00 лв., а именно: до сума в размер на 229 075,87 лв.

Излага се, че на 28.11.2016 г. е окончателно подписано споразумение между „АГРОФАРМ-Н" ООД, „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД, ,ДГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И. с нотариална заверка на подписите на страните. По това споразумение длъжникът е платил на 20.10.2016 г. (предварително в рамките на преговорите между страните) 15 000 лв. (отразено в т.5.1. от споразумението). След направените прихващания дължимата по това споразумение главница е в размер на 219 078,24 лв. Съгласно уговореното между страните по споразумението, тази сума следвало да се изплати, както следва:

1. Първа вноска в размер на 100 000.00 лв., включително платената на 20.10.2016 г. сума от 15 000 лв., в срок до 20.12.2016 г.;

2. Втора вноска в размер на 33 519.56 лв. в срок до 20.03.2017 г.;

3. Трета вноска в размер на 33 519.56 лв. в срок до 20.06.2017 г.;

4. Четвърта вноска в размер на 33 519.56 лв. в срок до 20.09.2017 г.;

5. Окончателно плащане в размер на 33 519.56 лв. в срок до 20.12.2017г.

Ищецът твърди, че с подписаното споразумение от 28.11.2016 г. задълженията на длъжника „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД и неговите поръчители „АГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И. са новирани като освен разсрочването на задължението и посочване на новия му размер, допълнително е добавено и задължението за заплащане на кредитора на направените от него разноски по събиране на вземането, а поръчителите изрично са дали съгласието си за изменение на задължението на длъжника, по което поръчителстват. Твърди, че няма извършени плащания от длъжника или неговите поръчители от подписване на Споразумението от 28.11.2016 г. до настоящия момент.

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника и неговите поръчители било образувано ч. гр. дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Провадия, по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който било образувано изп. дело № 20178870401618 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 в КЧСИ.

След връчване от ЧСИ на заповедта за изпълнение, в законовия срок длъжникът и поръчителите са подали възражения по чл. 414 от ГПК, което обосновавал правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ, срещу „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД, като главен длъжник, и срещу поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И..

Освен това в исковата молба се излага, че съгласно клаузата на чл. 7 от сключеното между страните Споразумение от 28.11.2016 г., подписано от тях с нотариална заверка на подписите, цялото вземане по споразумението в размер на 219 078,24 лв. е станало предсрочно изискуемо поради неплащане от „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД на вноските по споразумението по начина, посочен в чл. 5, повече от 7 работни дни след датата на падежа. Твърди се, че тъй като няма нито едно плащане, първата възможна съгласно чл. 7 вноска е тази по чл.5.2. от споразумението, за която падежът е 20.03.2017. За настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът и поръчителите са били надлежно уведомени с писмени уведомления, изпратени по куриер и по електронна поща. С писменото уведомление всеки от длъжника и неговите поръчители е бил поканен да заплати задължението доброволно, което до момента не се е случило.

Доколкото нито „АГРОКОНСУЛТ" ЕООД, нито поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2" ЕООД и Ж.П.И. са изплатили в срок на „АГРОФАРМ-Н" ООД горепосочената дължима сума в размер на 219 078,24 лв., ищецът твърди, че за него възниква правен интерес от претендиране, на основание чл. 124 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и на сумата в общ размер на 4685,84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по петте вноски от споразумението от 28.11.2016 г., за периода от 28.03.2017 г., т.е. считано от деня, следващ деня на настъпилата предсрочна изискуемост (27.03.2017 г.), до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.06.2017 г.

Поискано е да бъде признато за установено и съществуването на задължение за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от 219 078,24 лв. за периода от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2017 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, както и заплащане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И., чрез пълномощника адв. Г. Андрев, са подали писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Твърди се, че ищецът „АГРОФАРМ-Н” ООД не е доставил реално на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД стоките, описани в посочените в исковата молба фактури, както и че същите не са подписани от представител на дружеството-купувач. Наред с това се оспорват датите, на които са подписани посочените в исковата молба три броя споразумения, като в тази връзка се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на фактура № *********/08.06.2010 г. и фактура № **********/08.06.2010 г., както и е направено възражение за изтекла давност по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И..

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете.

В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищеца адв. Д.Т. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ответниците адв. Г.А. моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, се установява, че въз основа на заявление от 12.06.2017 г. от заявителя „АГРОФАРМ-Н” ООД  - гр. Пазарджик, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжниците „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И., като в законоустановения двуседмичен срок по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от същите.

С оглед на иложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителния иск, съдът намира същия за допустим.

По делото не се спори, че твърдяното от „АГРОФАРМ-Н” ООД задължение произтича от пет броя фактури, а именно фактура № **********/08.06.2010 г., № **********/08.06.2010 г., № **********/24.08.2010 г., № **********/24.08.2010 г. и № **********/04.10.2010 г., с които ищецът е документирал извършени от него продажби на стоки на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД на обща стойност 351 840,97 лв. Тези фактури са представени като доказателства по делото заедно с придружаващите ги стокови разписки. Част от тях не са подписани от представители на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, а други носят подпис, който не е положен от представител на дружеството – получател, а от трето лице, който факт не се оспорва и от самия ищец. От всички представени фактури и придружаващи ги стокови разписки по категоричен начин чрез заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Е.А.А. е установено, че само стокова разписка № **********/03.09.2010 г. е подписана от Ж.П.И., който е и представител на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД. Отношенията между двете дружества „АГРОФАРМ-Н” ООД и „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД са такива по търговски сделки, поради което по отношенията на действията, извършени без представителна власт намира приложението правилото на чл. 301 от ТЗ. За разлика от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, разпоредбата на чл. 301 от ТЗ не изисква действия на представлявания за потвърждаване на извършеното без представителна власт действие. Съгласно чл. 301 от ТЗ, търговецът, от чието име са извършвани действия без представителна власт, следва не да ги потвърди изрично, а да предприеме действия, чрез които да им се противопостави и то веднага след като е узнал за тях. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С. се установява, че „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД е включило фактурите, които са предмет на настоящото производство в дневниците си за покупки като счетоводството на дружеството е водено редовно. При това, освен че е включило фактурите в дневниците си за покупки, „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД е ползвало данъчен кредит за същите. С оглед на това следва да бъде прието, че дружеството не е оспорило действията на лицето, подписало фактурите като получател от негово име, което е следвало да бъде направено от момента, в който дружеството е узнало за тях. Това е можело да бъде направено най-късно до момента, в който дружеството е включило фактурите в дневниците си за покупки и в последствие е ползвало данъчен кредит за тях. От това следва, че „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД не само не се е противопоставило на извършените от негово име действия без представителна власт, но и че не е оспорило удостовереното с фактурите действие на „АГРОФАРМ-Н” ООД. С оглед на това следва да бъде прието за доказано, че „АГРОФАРМ-Н” ООД е предало, а „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД е приело всички описани във фактурите стоки, като е възникнало задължение за плащане на същите. В тази връзка, ако  „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД е имало възражения по отношение на това, че не е получило част от посочените във фактурите стоки или те са били доставени не на него, а на трети лица, то е следвало да направи тези възражения своевременно преди осчетоводяването на фактурите и използването на данъчния кредит, а не към момента на настоящото производство.

Горепосоченото задължение е потвърдено със Споразумение от 17.10.2014 г., сключено между „АГРОФАРМ-Н” ООД и „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, с което второто дружество изрично е признало, че съществуват вземания на първото дружество по посочените 5 броя фактури. Същевременно е прието, че „АГРОФАРМ-Н” ООД има задължение към „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД в общ размер на 71 951,10 лв. След прихващане на двете задължения страните са приели, че задължението на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД към „АГРОФАРМ-Н” ООД е в размер на 279 889,87 лв., като са уговорени срок и вноски, с които това задължение е следвало да бъде погасено. Това споразумение е било подписано и от „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И., в качеството им на поръчители на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД. В последствие, на 22.05.2015 г. е било подписано ново Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 2930/27.05.2015 г. на Н.Х.– нотариус с район на действие РС – Пазарджик, вписана под № 154 в регистъра на Нотариалната камара и нотариална заверка на съдържанието рег. № 2931 от същата дата, с което страните по делото са препотвърдили съществуването на задължението на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД към „АГРОФАРМ-Н” ООД в размера, установен след извършеното със Споразумението от 17.10.2014 г. прихващане, като от своя страна „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД и Ж.П.И. са потвърдили, че със същото Споразумение от 17.10.2014 г. са приели да поръчителстват за задължението на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД по това споразумение. Уговорено е плащането на задълженията да бъде извършено на седем вноски, като последната от тях е следвало да бъде до 30.09.2016 г. С последващо Споразумение от 30.12.2015 г. е извършено ново прихващане на задължения между „АГРОФАРМ-Н” ООД и „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, като е прието, че след същото „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД дължи на „АГРОФАРМ-Н” ООД сумата в размер на 229 075,87 лв. Със Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 7956/16.11.2016 г. на Илко Кънев – нотариус с район на действие РС – Провадия, вписан под № 225 в регистъра на Нотариалната камара, страните по настоящото производство са приели, че „АГРОФАРМ-Н” ООД продължава да има вземания срещу „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД в размер на 229 075,87 лв., като е уговорено плащанията да бъдат извършени на 5 вноски, първата от които е следвало да бъде извършена до 20.12.2016 г., втората – до 20.03.2017 г., третата – до 20.06.2017 г., четвъртата – до 20.09.2017 г. и последната пета вноска – до 20.12.2017 г. Уговорено е, че при забава на плащането от страна на длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД на която и да е погасителна вноска, с изключение на първата, продължило повече от 7 работни дни от датата на падежа, цялата сума става предсрочно изискуема и „АГРОФАРМ-Н” ООД може да предяви правата си по реда на чл. 417, ал. 3 от ГПК. В споразумителните протоколи от 20.05.2015 г. и този от 2016 г. страните са посочили, че се сключват на основание чл. 107 от ЗЗД, а именно – новация. По отношение на частта от споразуменията за задълженията на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД към „АГРОФАРМ-Н” ООД за фактурите настоящият състав намира, че не е налице новация, доколкото с тези споразумения не се погасява дотогава съществуващо задължение и не възниква ново, а само се установява размера на същото и се уреждат нови срокове за погасяването му, т.е. липсва новативен елемент. Действително, в споразумението от 2016 г. е уговорено, че „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД ще следва да заплати и допълнителна сума, представляваща размера на разноските на „АГРОФАРМ-Н” ООД по обезпечаване на събирането на дължимите от „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД суми. Това обаче не води до погасяване на първоначалното задължение по фактурите и до възникване на ново на негово място, а само до включване на ново задължение, различно от това по фактурите. Така посочените споразумения обаче, въпреки липсата на новативен елемент, водят до прекъсване на погасителната давност за задълженията на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД към „АГРОФАРМ-Н” ООД, тъй като съдържат в себе си признание на вземанията. По силата на чл. 116, б.”а” от ЗЗД даваността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Това признание следва да е направено преди да е изтекла давността и да бъде насочено към кредитора. Не се изисква обаче същото да съдържа всички индивидуализиращи вземането елементи. Достатъчно е от него да може да бъде направен извод кое точно задължение се признава. Признание в този смисъл се съдържа и във всичките посочени по-горе споразумения. При това с тях ответниците по делото са признали неизгоден за тях факт – наличието на задължение. Поради това, макар и споразуменията на имат характера на частен документ, то в частта им, с която се признава неизгодния факт те имат свидетелстващ характер, като представляват извънсъдебно признание и удостовереното с тази част на споразуменията може да им бъде противопоставено. С оглед на това, на ответниците по делото може да бъде противопоставено не само удостовереното със споразуменията съществуване на задълженията, но и това, че първото споразумение между страните е било подписано на 17.10.2014 г. Това следва от обстоятелството, че тази дата изрично е посочена като дата на първото споразумение в последващото такова от 22.05.2015 г. Със споразумението от 17.10.2014 г. е прекъсната погасителната давност по отношение на вземанията по фактурите от 08.06.2010 г., поради което и задължението за тях не е погасено по давност, както твърдят ответниците.

С оглед на изложено, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице задължение на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД към „АГРОФАРМ-Н” ООД в размер на 229 075,87 лв., като със споразумението от 2016 г. страните са се съгласили към нея да бъде прибавена и сумата от 5002,37 лв., представляваща разноски по обезпечаване на вземането на „АГРОФАРМ-Н” ООД. Същевременно обаче е признато, че „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД е извършило плащане в размер на 15 000 лв. С оглед на всичко това, общият размер на задължението на „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД  към „АГРОФАРМ-Н” ООД е 219 078,24 лв.

С оглед на всичко изложено, така предявеният срещу „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, е основателен и като такъв следва да бъде уважен така, както е предявен.

Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че този ответник дължи законна лихва върху неизплатената сума на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 12.06.2017 г. до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По отношение на поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И. е направено и допълнително възражение за неоснователност на исковете като се твърди, че същите са предявени след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен срок. Съгласно посочената разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В конкретния случай в Споразумението от 2016 г. е посочено, че при забава на плащане на която и да е погасителна вноска, с изключение на първата, продължило повече от 7 работни дни от датата на падежа за съответната вноска, уговорена в споразумението, цялата дължима сума става предсрочно изискуема и кредиторът „АГРОФАРМ-Н” ООД може да предяви правата си по реда на чл. 417 от ГПК. Първата вноска по споразумението е следвало да се извърши до 20.12.2016 г., а втората – до 20.03.2017 г. Изрично възможност за предсрочна изискуемост на вземане е установена в чл. 432 от ТЗ, като същата касае вземането на банките по отпуснатите от тях кредити. Липсва обща разпоредба, която да дава възможност на кредитора по търговска сделка да иска изпълнение и преди срока, както и да посочва случаите, в които това е допустимо. Такава възможност обаче е предвидена в разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, съгласно която изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или не му е дал обещаните обезпечения. Касае се обаче до право на кредитора, от което той би могъл да се възползва или не. Това е видно от редакцията на текста, съгласно която кредиторът може да иска предварително изпълнение на срочното задължение, но не е длъжен да го прави. Не съществува пречка случаите на предсрочна изискуемост да бъдат уговорени и с договор между страните по правоотношението, но и в тази хипотеза, както и когато предсрочната изискуемост настъпва въз основа на предвидени в закона предпоставки, кредиторът следва да уведоми длъжника, че ще се възползва от това си право, като предсрочната изискуемост ще настъпи от момента на уведомяването. В този смисъл няма основание да не се прилага тълкуването, дадено с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото във всички случаи преследваната с предсрочната изискуемост цел е една и съща. От доказателствата по делото се установява, че с писма от 02.06.2017 г. „АГРОФАРМ-Н” ООД е уведомило страните по договора, че съгласно Споразумението от 2016 г. вземането му е предсрочно изискуемо и ще пристъпи към принудително събиране на същото, ако не последва плащане в едноседмичен срок от получаване на уведомлението. Поради това следва да се приеме, че предсрочната изискуемост за цялото вземане на ищеца е обявена на 02.06.2017 г. В исковата си молба ищецът сочи като дата на предсрочната изискуемост 27.03.2017 г., която е съобразена с уговорените в Споразумението от 2016 г. падежи на вноските и забавата на ответниците, като последните не са възразили срещу същата. Посочената дата обаче не отчита задължението на кредитора да уведоми длъжника за това, че обявява вземането за предсрочно изискуемо. С оглед на това, срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече от 02.06.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.06.2017 г. Поради това, към датата на подаване на заявлението срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е бил изтекъл. Същият срок не е изтекъл и ако бъде приета твърдяната от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 27.03.2017 г. Поради това задължението на поръчителите не е погасено. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД има предвид не кредиторът да предяви задължително иск срещу длъжника, а да предприеме действия по събиране на вземането си чрез някой от предвидените в закона способи за това. Поради това предвиденият в разпоредбата срок няма да е изтекъл, ако до изтичането му кредиторът не предяви иск, а подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. По същия начин срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не изтичаше, ако при действието на ГПК /отм./ кредиторът подаваше молба за снабдяване с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК /отм./.

С оглед на всичко изложено, така предявеният срещу поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД е Ж.П.И. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, е основателен и като такъв следва да бъде уважен така, както е предявен.

Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че тези ответници дължат законна лихва върху неизплатената сума за главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 12.06.2017 г. до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде оставено без уважение направеното от ответниците по делото оспорване на истинността на стокова разписка № ********* от 03.09.2010 г., доколкото същото не е доказано.

Освен положителния установителен иск, кредиторът „АГРОФАРМ-Н” ООД е поискал да бъдат осъдени длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД и поръчителите „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД и Ж.П.И. да му заплатят солидарно сумата от 4 685,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 219 078,24 лв. за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. Доколкото със Споразумението от 2016 г. е уговорено заплащането на цялата сума на вноски, то за целия исков период ответниците са в забава и дължат обезщетение за същата, която съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С. е в размер на 4 686,22 лв. С оглед на това, така предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., но за предявения размер от 4 685,84 лв., тъй като е недопустимо съдът да се произнася свръхпетитум.

 

По отношение на разноските:

 

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 от ГПК /л. 303 от делото на ВОС/, съобразно който реализираните такива в настоящото исково производство са в размер на 4 568,99 лв. платена държавна такса, 250,00 лв. внесен депозит за вещо лице и 6 571,56 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и надлежни доказателства за ивършването им. Определен по този начин, общият размер на направените от ищеца разноски в исковото производство е 11 575,55 лв., които му се дължат изцяло от ответниците.

С оглед изхода на исковото производство на ответниците не се дължат разноски.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г., с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. От приложените към заявлението доказателства се установява, че сторените от заявителя разноски за заповедното производство са в размер на 4 386,56 лв. – платена държавна такса и 3720,00 лв. адвокатско възнаграждение. Определен по този начин, общият размер на разноските в заповедното производство е 8 106,56 лв., които му се дължат изцяло от ответниците.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и поръчителите му „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че дължат солидарно на „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана” № 6Е, сумата от 219 078,24 лв. /двеста и деветнадесет хиляди и седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща предсрочно изискуема сума по Споразумение от 28.11.2016 г., подписано с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед № 571 от 06.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и 327 от ТЗ.

ОСЪЖДА длъжника „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и поръчителите му „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана” № 6Е, сумата от 4 685,84 лв. /четири хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 219 078,24 лв. за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното по реда на чл. 193 от ГПК от  „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15, „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, оспорване на истинността на представената от „АГРОФАРМ-Н” ООД стокова разписка № ********* от 03.09.2010 г.

ОСЪЖДА „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15, „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана” № 6Е, сумата от 11 575,55 лв. /единадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „АГРОКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15, „АГРОКОНСУЛТ-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Шипка” № 15 и Ж.П.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана” № 6Е, сумата от 8 106,56 лв. /осем хиляди сто и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 677/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, да бъде върнато на съответния състав на ВРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: