Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8335 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.03.2019 г. по гр.д. № 9319/18 г.,
СРС, І ГО, 27 с-в е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.56 ЗЗД от Х.С.В.,*** срещу ДП „Ф. з.д.“*** за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 4374 лв., представляваща изпълнено поради грешка на ищцата
чуждо задължение, а именно задължение на „Л.п.“ ЕООД, ЕИК********към ответника,
ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018г. до окончателното изплащане
на делото. Прекратил
е на основание чл.130 ГПК, вр. чл.59,
ал.2 от ЗЗД производството по предявения от Х.С.В.,*** срещу ДП ,.Ф. затворно
дело“, ЕИК ********, гр.София, бул. „********, обективно съединен иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4374лв., с която ответникът неоснователно се обогатил, ведно със
законната лихва от 08.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 Х.С.В.,*** да заплати на ДП „Ф. з.д.“***, сумата
от 150 лв. разноски по делото за платено юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 09.07.2019 г. по в.гр.д. № 8335/19
г., СГС, ГО, III- б“ въззивен състав е оставил без движение производството
по в.гр.д. № 8335/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-„б” въззивен състав. Дал е едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателката Х.С.В.,
ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ч.П. от САК,
със съдебен адрес: *** офис 1 с указание, същата изрично да заяви дали обжалва
решението и в прекратителната част и ако да, да внесе дължимата държавна такса
в размер на 15 лв. При неизпълнение в срок следва връщане на жалбата в тази
част.
С определение от 26.07.2019 г. по в-.гр.д. № 8335/2019 г., СГС, ГО, III- б“ въззивен състав е върнал въззивна жалба вх. 5072028 от 23.04.2019 г. на Х.С.В., ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ч.П. от САК, със съдебен адрес: *** офис 1 срещу решение от
19.03.2019 г. по гр.д. № 9319/18г., в
частта, в която СРС, І ГО, 27 състав е прекратил на основание чл.130 ГПК, вр. чл.59, ал.2 от ЗЗД
производството по предявения от Х.С.В.,*** срещу ДП ,.Ф. затворно дело“, ЕИК ********,
гр.София, бул. „********, обективно съединен иск с правно основание чл.59, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4374 лв., с която ответникът неоснователно се
обогатил, ведно със законната лихва от
08.02.2019г.до окончателното изплащане на вземането.
Определението за връщане е съобщено на
жалбоподателката и като необжалвано е влязло в сила на 26.06.2020 г., петък
присъствен ден.
Решението
от 19.03.2019 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Х.С.В., ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ч.П. от САК, със съдебен адрес: *** офис 1 с
мотиви, изложени в нея. Твърди се, че искът е предявен на основание чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, а при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД,
която правна квалификация съдът е възприел при доклада си, но неправилно съдът
е изменил правната квалификация на
исковете в решението си, като ги е преквалифицирал на основание чл.56 ЗЗД, като
при това не е дал указания на ищеца, че с оглед на тази квалификация, платецът
следва да докаже, че е предал парите, че е в бил грешка при плащането, както и
че кредиторът не се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. Счита, че освен, че е
допуснал съществено процесуално нарушение, изменението на правната квалификация
е неправилно и неоснователно. Исковете не са по чл.56 от ЗЗД, а по чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД. Освен това, съдът неправилно е приел, че в платежните
документи било посочено, че „плащанията се извършват в полза на „Л.п.“ ЕООД и
покриват задълженията на това дружество по издадените фактури.“ В платежните
документи са посочени само номерата на фактурите, но не е посочено, че се плаща
в полза на „Л.п.“ ЕООД. Това е довело до погрешния извод на съда, че е налице
изпълнение на чуждо задължение. Ищцата не твърди, че е изпълнила чуждо
задължение, а е превела сумите без валидно правно основание по грешка. Не е
налице и хипотезата на чл.73 и чл.74 от ЗЗД, за които следва да са налице
знание и категорично намерение за погасяване на чужд дълг, както и правен
интерес от изпълнението на чуждия дълг. В настоящия случай не е доказано нито
знание, нито намерение на ищцата да погаси задълженията на трето лице, нито
правен интерес от изпълнението на чужд дълг. Съдът е игнорирал твърденията на
ищцата за съвпадението на преведените суми със стойността на издадените от тях
фактури, като ищцата Х.В. постоянно оперира с услугата електронно банкиране за
разплащане на различни сметки, разходи, както и плащания по фактури. Към
момента на плащанията, ищцата се е помещавала в един офис с лице, имало
взаимоотношение със задълженото по фактурите дружество. Тези фактури са
попаднали случайно при ищцата, следствие на което се е стигнало до извършването
на въпросните плащания. Допусната е грешка и е било извършено плащане на суми,
които не се дължат. Х.В. нито е задължено лице по фактурите, нито са
съществували облигационни отношения с дружеството „Л.п.“ ЕООД, предхождащи или
обуславящи плащането на сумата. Освен това, по делото е доказано разместването
на блага, въз основа на което ищцата е обедняла с дадена сума, а ответникът се
е обогатил с нея. Неправилно съдът е приел, че това разместване на материални
блага било въз основа на Договор за отдаване на труд с изх. №
13-144-3/06.06.2017 г. Доколкото ответното дружество има право да получи суми
по цитирания договор, но има право да ги получи от насрещната страна по
договора, а именно „Л.п.“ ЕООД, а не от ищцата, която нито е страна по
договора, нито е знаела за съществуването му. Тя няма и не е имала никакво
намерение и интерес да плаща процесните фактури, дължащи се от дружество, с
което няма нищо общо. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и да бъдат
уважени изцяло предявените искове, ведно със законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Въззиваемото
дружество ДП„Ф. з.д.“***, представлявано
от Изпълнителния директор И.И.оспорва въззивната жалба. Не претендира
присъждане на разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Определението за връщане е влязло в сила на 26.06.2020
г., петък присъствен ден.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.56 от ЗЗД от Х.С.В.,
ЕГН ********** срещу ДП „Ф. з.д.“, ЕИК ********.
Ищцата Х.С.В.
твърди, че на 19.07.2017 г. е превела от личната си банкова сметка ***. в полза на
ответника „Ф. затворно дело“, а на 24.08.2017 г. сумата от 3078 лв. Сочи, че тези
суми са били преведени поради техническа грешка, защото ежедневно извършвала
разплащания от сметката си и при извършваните плащания не забелязала, че не е
титуляр. Въпросните фактури били попаднали по грешка при нея, но ищцата нито
била титуляр по фактурите, нито съществували облигационни отношения между нея и
„Л.п.“ ЕООД, както и между нея и ответника. Ето защо счита, че „Ф. затворно дело“ неоснователно се е
обогатило с посочените суми за нейна сметка /искът е заведен като е посочено
правно основание чл.55, ал.1, пр..1 ЗЗД/ и моли съда го осъди да й ги
възстанови, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба -
08.02.2018 г., до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът ДП „Ф. з.д.“ е оспорил предявения иск.
Третото лице помагач на
ответника „Л.п.“ ЕООД не е взело становище по иска.
По делото е безспорно,
че на 19.07.2017г. било извършено
плащане в полза на ответника за сума в размер на 1296 лв. с наредител Х.С.В.,
като е посочено правно основание: „фактура ********** Л.П. ЕООД“, а на
24.08.2017г. било извършено плащане в полза на ответника за сума 3078лв. с
наредител Х.С.В., като е посочено правно основание „фактура **********“.
Депозиран е Договор
за отдаване на труд изх.№ 13-144- 3/06.06.2017г., от който се установява,
че между ответника и третото лице-помагач бил сключен договор, по силата на
който третото лице-помагач възлага, а ответникът приема да предостави срещу
възнаграждение две лишени от свобода лица - открит тип, за полагане на труд и
извършване на работа, за което е уговорено възнаграждение, платимо по издадени
ежемесечно от ответника фактури. Въз основа на договора ответникът е издал
процесиите две фактури-№ **********
за сумата от 1296лв. със срок за плащане 15.07.2017г. и фактура № ********** за
сумата от 3078лв. със срок за плащане 15.08.2017г.
По реда на чл.176 ГПК ищцата е дала обяснения след лично явяване пред съда. Твърди, че с
третото лице-помагач и фирмата, на която „помагала“ ползвали общо помещение,
като процесиите фактури били оставени на бюрото й, където имало фактури на
фирмата, на която „помагала“ и „несъзнателно“ направила плащане и на процесиите
фактури.
От правна страна:
Настоящата инстанция счита, че искът е с правно основание чл.56
от ЗЗД, така, както е приел районният съд, а не посоченото
от страната основание на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност
чл.59 ЗЗД-в тази част е налице прекратително определение на СГС, влязло в сила.
Ищцата
твърди, че е понесла имуществени вреди при преведени поради техническа грешка
на суми по фактури, титуляр на които било третото лице-помагач, както и за липса
на съществуващи облигационни отношения, както с ответника, така и е третото
лице- помагач, но така и за действителен дълг между третото лице - помагач и
ответника-„преведените суми са представлявали плащане по фактури, титуляр на
които е дружеството Л.п. ЕООД“. Именно поради твърдението за плащане поради
грешка на действителен дълг, искът срещу ответника е по чл.56 ЗЗД. Текстът гласи
„Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може
да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от
документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който
е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.“ При чл.56 ЗЗД платилият чужд дълг поради грешка не е юридически
длъжник на кредитора (получилият плащане), а последният също не е юридически
кредитор на платилия, но е кредитор на друго лице (в случая третото лице -
помагач). Налице е плащане на чужд дълг, но за разлика от съзнателното
изпълнение на чужд дълг, платилият плаща със съзнанието, че плаща по свое
задължение. При плащане поради грешка е налице плащане именно със съзнание, че
дългът е дължим от платилия, като платилият е в грешка и плаща дълга като свой,
а не като чужд и затова може да иска връщане. Получилият плащане е все пак
кредитор, макар и на друг длъжник,, който е удовлетворен и не бива да бъде
увреден от грешката на платилия, има и условието да не се е разпоредил с
документите или освободил от обезпечението, в който случай се отказва (в случая
отхвърля) връщането срещу платилия, но ще е налице суброгация в исковете, които
получилият плащане има срещу длъжника (в случая третото лице- помагач). Иск
срещу третото лице-помагач като евентуален ответник не е предявен от ищцата.
По делото е
безспорно установено, че е налице плащане от ищцата на ответника в
твърдените размери, както и че е налице действително валидно чуждо задължение
(по договора за отдаване на труд между ответника и третото лице- помагач), въз
основа на което е осъществено това плащане. Настоящата инстанция също намира,
че с оглед представените писмени доказателства, материализиращи вземането, така
и с оглед уговорките и престацията по договора, не е налице условието на чл.56,
пр.2 ЗЗД.
Следователно,
за да бъде основателен искът, следва да бъде установено дали е налице
твърдяната „техническа грешка“ по твърденията в исковата молба при плащането, или
„несъзнателно“ плащане по обясненията по чл.176 ГПК. По делото е установено, че
ищцата е осъществява дейност по разплащане по фактури, с оглед обясненията по
чл.176 ГПК, както и че по процесиите фактури е осъществено плащане. От
извлечението по банковата сметка изрично е посочено и основание за превода-именно
процесиите фактури, а по отношение на плащането от 19.07.2017г. е посочено и
задължението лице „Л.п.“ ЕООД. Освен това, в съдържанието на процесиите
фактури, които са били в държане на ищцата с оглед обясненията по чл.176 ГПК,
ясно е посочен получателят на фактурата, доставчика, основание и цена на
услугата. При анализ на цитираните доказателства, се установяват необичайно
много „грешки“, като на практика не е налице извинителна грешка при плащане на
чужд дълг.
На
основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.03.2019 г. по гр.д.
№ 9319/2018г. на СРС, І ГО, 27 с-в.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.