Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150
гр.Габрово,
1.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО
в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 204 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/. Образувано е по повод
жалба с вх. № 1175/25.07.2019г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на А.Д.Г. с ЕГН ********** *** против
Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/234 от 05.06.2019г.
на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Севлиево, с която е на жалбоподателя е
отказана еднократна помощ при инцидентни нужди.
В жалбата, в изразените становища и в представената
писмена защита се излагат доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
поради нарушение на производствените правила, неспазване на установената форма,
противоречие с материално правни разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски в
условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
– Директор на ДСП – Габрово, оспорва жалбата. В съдебно заседание поддържа становището,
че в случая не били изчерпани възможностите за самоиздръжка и издръжка от лица
задължени да осигуряват такава. Пледира отхвърляне на оспорването.
Административен
съд Габрово, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
На
16.05.2019 година, оспорващият е депозирал Заявление-декларация с № ЗСП/Д-ЕВ-С/234 от посочената дата до Директора
на Дирекция "Социално подпомагане"- Севлиево, с която поискал да му
бъде отпусната на еднократна помощ за „подпомагане закупуването на медицински изделия
необходими за лечението му“ Към заявлението е приложил Експертно решение на
ТЕЛК, епикриза от отделение по нефрология в МБАЛ Габрово, фактура за закупено
медицинско изделие.
На
04.06.2019 година е изготвен Социален доклад от социален работник с мнение за
отказ да бъде отпусната социална помощ на оспорващия, на основание чл.11, ал.2
от Закона за социалното подпомагане и чл. 27, ал.6 от Правилника за прилагане
на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/, поради това че не са изчерпани
възможностите за самоиздръжка и помощ от лица задължени да осигуряват такава,
съгласно чл. 140 от СК.
Със
Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/234 от 05.06.2019г. на Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” – Севлиево e отказано отпускането на еднократна
помощ при инцидентни нужди. В рубриката „мотиви“ е лаконично записано
„ППЗСП-чл.16 Еднократна помощ при инцидентни нужди: На основание чл. 11, ал.2
от ЗСП и чл. 27, ал.6 от ППЗСП - не са изчерпани възможностите за самоиздръжка
и помощ от лица задължени да осигуряват такава, съгласно чл. 140 от СК“.
Така
издадената заповед е обжалвана пред Директора на РД "СП" - Габрово, а
последният с Решение № 07-РД04-0313 от 27.06.2019 година е потвърдил Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/234 от 05.06.2019г. на Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” – Севлиево.
По
делото са представени, псочените по-горе ЕР на ТЕЛК, епикриза, фактура, както и
друго ЕР на ТЕЛК от което се установява че на жалбоподателя е призната
инвалидност 100 % СЧП.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд Габрово
намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок
по чл. 149, ал. 1 АПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от
обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения.
Оспорената
Заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При преценката, съдът следва да
провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
В
разглеждания случай, оспорената Заповед е издадена от компетентен орган-
Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Севлиево, на когото
изрично по силата на чл.13, ал.2 от ЗСП е предоставено правото да отпуска,
респективно да отказва отпускането на помощи.
При
постановяване на процесната заповед не са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и на чл.13, ал.3 от ЗСП. Нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК изисква индивидуалният административен акт да съдържа фактическите
основания за издаването му, а текстът на чл. 13, ал.3 от ЗСП задължава
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ да мотивира отказа си.
С
изписването на посочения по-горе текст в заповедта, а именно: „ППЗСП-чл.16 Еднократна помощ при инцидентни
нужди: На основание чл. 11, ал.2 от ЗСП и чл. 27, ал.6 от ППЗСП - не са
изчерпани възможностите за самоиздръжка и помощ от лица задължени да осигуряват
такава, съгласно чл. 140 от СК“ не се покриват законовите изисквания за
излагане на мотиви. От лаконичното изявление на административния орган не става
ясно кои факти същият е приел за установени. Не става ясно кои са възможностите
за самоиздръжка, които не са изчерпани – дали става дума за това че жалбоподателят
може да отдава под наем някоя от стаите в четиристайното си жилище, или да
продаде или отдаде под наем притежавания от семейството му имот в село Керека,
общ. Дряново, или има доходи от притежаваното търговско дружество /според
доклада/, или някакви други възможности. Освен това от заповедта не се разбира,
дали административният орган е имал предвид че сина на жалбоподателя е лицето
дължащо издръжка по смисъла на чл. 140 от СК или някое друго лице.
Дори
да бъдат потърсени мотиви в социалния доклад, предхождащ издаването на
заповедта, то и там същите не могат да бъдат открити - голословно и неподкрепено с никакви
доказателства е твърдението за трудовата заетост на сина на жалбоподателя,
липсват доказателства за тази заетост, както и за доходите на това трето лице,
за да стане ясно дали има възможност да дава издръжка и ако отговорът е
положителен – в какъв размер, с оглед нормата на чл. 142 от СК. Нещо повече в
Раздел А, т.4 от Социалния доклад изрично е записано „Лица, задължени по закон
да осигуряват издръжка: не са установени“.
В
заключение следва да се отбележи, че дори да е верен извода на административния
орган че не са изчерпани възможностите за самоиздръжка и че има лица задължени
да осигуряват такава, то в заповедта следва подробно да бъдат изложени фактите
и обстоятелствата, които водят до този извод. В случая това не е сторено.
Липсата
на мотиви е самостоятелно и достатъчно основание обжалваната заповед да бъде
отменена.
За пълнота на изложението следва да се
изложи и следното. В отговор на направеното от страна на представителя на
жалбоподателя оспорване на твърдението в социалния доклад, че семейството на жалбоподателя
и това на сина му живеят в общо домакинство, в пледоарията си Директорът на
ДСП-Севлиево заяви „Ние не сме вътре в семейството, няма как да знаем дали
живее с близките си на един и същ адрес и това са близки ….“ От така
направеното изявление следва извода, че социалния работник, е изготвил
социалния доклад, на база извършена в нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от ППЗСП социална
анкета. Посочената правна норма изисква социалния работник да извърши проверки
в дома на лицето. От казаното от Директора става ясно че такава проверка в дома
на Г. не е извършвана.
Изложеното
сочи съществено процесуално нарушение в проведената процедура по подадено
заявление-декларация.
Заповедта
следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване с указанията дадени в мотивите на настоящото
решение.
С
оглед този резултат по делото, претенцията за присъждане ан разноски в полза на
адв. Галин ненов при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /виж.
Договор за правна защита и съдействие л.214/, следва да бъде уважена на
основание чл. 143, ал.3 от АПК в размера по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500.- лева,
като бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – София, която е
юридическото лице в структурата на което се намира административния орган,
издал оспорената заповед.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. „второ“, чл.173, ал.2 и
чл.174 АПК, Административен съд- Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСП/Д-ЕВ-С/234 от 05.06.2019г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
– Севлиево.
ИЗПРАЩА преписката на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" - Севлиево за ново произнасяне при спазване на дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизане
на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане
- София заплати на Галин Христов Ненов с ЕГН **********,*** сумата 500.-
/петстотин/ лева – разноски по делото, на основание чл. 143, ал.3 от АПК във
връзка с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване
на препис от Решението, съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК.
На основание чл. 138, ал. 1 АПК, препис от решението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: