МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 2 от 07.01.2019 година
по НОХД № 714/2018 година на Районен съд
- Свиленград
С
Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 431/2018 година по описа
РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 937/2018 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Стефка Стоянова - Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение на Д.А.Д., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан -
реабилитиран към датата на деянието – 11.09.2018 година, за това, че на 11.09.2018
година в град Свиленград, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Туарег” с държавен регистрационен № Х 80 03 КВ, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка (ПАМ) за временно отнемане на
Свидетелство за управление (СУ) на МПС,
а именно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №
18-0351-000436/15.07.2018
година на Полицейски инспектор към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград, влязла в законна сила на 31.07.2018 година - престъпление
по чл.343в, ал.3, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.А.Д. и упълномощения му защитник – адвокат А.Г., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Искат от
Съда да наложи на подсъдимия административно наказание „Глоба” при условията на
чл. 78а от НК в минималния размер.
Участващият по делото Прокурор
Стефка Стоянова
в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен
начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него.
Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на
безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и субективни признаци
от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, както и за
неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същия да бъде признат за
виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се наложи
административно наказание „Глоба” в минимален размер на основание чл. 78а от НК.
Производството в съдебната си
фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия
и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда
предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото,
по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно
следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от
обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т.
2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Д.А.Д. се подкрепят от събраните
в ДП доказателства, с Определение обяви, че
ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от
процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти
от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 307
от 12.12.2018 година, издадена от Районен съд – Тополовград, ведно с
Бюлетини, на подсъдимия
са наложени: 1. с влязло в сила на 19.07.2007 година Решение № 129/04.07.2007
година по АНД № 750/2006 година на Районен съд – Свиленград за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лв.; 2. с влязла в сила на 03.06.2009 година Присъда № 182/10.10.2008
година по НОХД № 134/2008 година на Окръжен съд - Хасково за престъпление по 354а,
ал. 1, изречение първо от НК, наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1
година и 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим (,
което е изтърпяно на 04.08.2010 година) и наказание „Глоба” в размер на
4 000 лв. (във връзка с двете наложени Глоби по т. 1 и т. 2 е
изискана информация от ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, относно статута им) и
3. с влязло в сила на 31.10.2018 година Определение №
242/31.10.2018 година по НОХД № 608/2018 година на Районен съд - Свиленград за
престъпление по 343б, ал. 3 от НК, наказание „Лишаване от свобода” в размер на
6 месеца, чието изпълнени е отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание
„Глоба” в размер на 250 лв., както и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 9 месеца.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, живее
на семейни начала с М.Н.А.и имат две малолетни деца.
Видно от Характеристичната
справка на подсъдимия, изготвена от Инспектор А.К., същият не се издирва от
органите на полицията, забелязан е да контактува с криминалнопроявени лица, има
информация че злоупотребява с алкохол и упойващи вещества, не е склонен към
извършване на противообществени прояви, не се ползва с добро име сред съседите
си, има криминална регистрация по 3 преписки и има съдебна регистрация.
Подсъдимият Д. има издадено СУ на МПС
с № ********* от 06.11.2014 година за категории „В” и „АМ”. Наказван е
многократно с Наказателни постановления за нарушения по Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Със процесната ЗППАМ № 18-0351-000436/15.07.2018 година на основание
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, на Д. е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУ на МПС
на водач” до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Със същата Заповед е отнето СУ. ЗППАМ е връчена на 16.07.2018 година лично на Д.
и влиза в сила на 31.07.2018 година.
На 11.09.2018 година след обяд в град
Свиленград, област Хасково, Д. управлява лек автомобил с марка „Фолксваген”, модел
„Туарег” с държавен регистрационен № Х 80 03 КВ. По същото това време
свидетелите И.В.И.и Т.А.Д.– полицейски служители в РУ – Свиленград, извършват
оперативни дейности във връзка със
службата им, движейки се със служебен автомобил в квартал „Гебран” в посоченото
населено място. Около 16.50 часа посочените свидетели забелязват, че в квартал
„Гебран”, по улица „Добри Войников” в посока булевард „България” се движи лек
автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Туарег” с държавен регистрационен № Х 80
03 КВ. Полицаите познават водача Д. във връзка с изпълнение на служебните си
задължения; знаят, че е регистриран като извършител на криминални прояви и имат
информация, че на същия му е отнето СУ. По тези причини, виждайки Д. да
управлява МПС решават да го последват със служебния автомобил и да му извършат
полицейска проверка. Не след дълго водачът на МПС - подсъдимият Д. спира на
платното за движение на улица „Добри Войников” пред дом № 5 лекия
автомобил и слиза от него. Полицаите също спират патрулния автомобил, слизат
и отиват до Д. и след като му се представят го питат дали има СУ, но Д. не
отговаря конкретно като изглежда видимо притеснен и действията му се сторили на
свидетелите И.и Д.неадекватни. Това поведение на Д. усъмнява полицаите и те го
канят да дойде с тях до РУ - Свиленград за извършване на обстойна проверка. В
двора на РУ, свидетелите Д.и И.искат чрез ОДЧ при РУ - Свиленград съдействие от
екип на автопатрул, състоящ се от служители на същото управление - свидетелите Х.Н.П.и
Д.Г.Г., които същия ден - 11.09.2018 година, изпълняват задълженията си по
контрол на автомобилния транспорт. Д. не представя за проверка СУ на МПС, тъй
като същото му е вече отнето. От извършената чрез ОДЧ при РУ - Свиленград
справка в АИС на МВР за водачи-нарушители е установено, че Д. не притежава СУ,
тъй като му е отнето със ЗППАМ с № 18-0351-000436 от 15.07.2018 година. За
констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП, свидетелят Г. съставя на Д. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0311985/11.09.2018 година.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се
признават за виновен по предявеното му обвинение като обясняват, че са извършил
деянието, защото се наложило да вземе минерална вода от търговски обект,
находящ се на около 200 – 300 м от дома му. Изразява съжаление за извършеното. В съдебната фаза също се
признават за виновни.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда
и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз
основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: АУАН, Докладна записка, ЗППАМ, Справки, Писма, Разпореждане на НАП, ТД – Пловдив, офис –
Хасково, Изпълнителен лист, Характеристична справка, Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Свидетелство за регистрация на МПС –
част ІІ и Справки за съдимост. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Д.Г.Г., Х.Н.П., Т.А.Д., И.В.И.и
В.И.С., всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето,
мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени
към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка
за съдимост, както и от ЗППАМ.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени
в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Д.А.Д.
е осъществил състава на престъплението чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
За управляване на МПС всеки водач
трябва да притежава СУ на МПС, което се издава от органите на МВР при наличието
на предвидените в ЗДвП условия и ред.
Престъплението по чл.343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК е
формално, на просто извършване и за неговата съставомерност и довършеност е
необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУ на МПС, като
не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.
Както вече бе посочено съвкупната преценка
на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С
деянието си подсъдимият Д.А.Д. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, престъпният състав по чл.
343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 11.09.2018
година в град Свиленград, област Хасково, Д. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане
на СУ на МПС, а именно ЗППАМ с № 18-0351-000436/15.07.2018 година. По делото категорично и
безспорно са доказани фактическите действия по управление на МПС без СУ,
осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството
на престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията на всички свидетели,
който Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни съображения
в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Поради което и Съдът прие, че
е налице съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон,
при безспорно доказани обективните признаци на изпълнителното деяние и
авторство. Процесната ЗППАМ, явяваща се
фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние, е издадена от Полицейски
инспектор в РУ – Свиленград към ОД на МВР -
Хасково. Официално заверен препис от същата,
ведно с Разписка за връчването й, са приложени в ДП и са приети - приобщени
в съдебната фаза на производството по реда на чл. 283 от НПК. Цитираната Заповед
е надлежно връчена – лично на лицето, на дата 16.07.2018
година, видно от Разписката за връчване, съдържаща се в самия документ, поради
което и същият е бил запознат с ограниченията, които тя му налага и
от датата на узнаването й наложената ПАМ е проявила в обективната
действителност своите правни последици и подсъдимият е следвало да съобразява
поведението си с нея. Поради това и тъй като не е обжалвана в предвидения 14-дневен
срок според правилата на АПК, е влязла в сила на 31.07.2018 година. Идентично на така направения правен
извод на Съда относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на
срока, е и материализираното от Административнонаказващия орган в процесната Заповед удостоверяване за влизането й сила на същата
дата (31.07.2018 година). Предвид
липсата на оспорване в хода на процеса на истинността и съдържанието на този
документ (ЗППАМ), Съдът я цени, във връзка с установяването на релевантните
факти от предмета на доказване, правната квалификация и съответно Разписката – удостоверяваща датата на връчването и личното й
получаване. При тези фактически данни безспорно
изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци. За
доказването на тези факти, вече се посочи по делото са приети - приложените в ДП,
заверен препис от същия акт (ЗППАМ), така и Справка
от АИС на МВР.
На следващо място
следва да се посочи, че изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление”
на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в град
Свиленград представлява „управление” на МПС по смисъла на закона, като без значение е обстоятелството, че автомобилът
е управляван на територията на квартала, в който живее Д..
От обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Туарег” с държавен регистрационен № Х 80 03 КВ, който подсъдимият е
управлявал е „МПС” по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП.
Престъпният състав по чл.343в, ал. 3 от НК
е сравнително нов за действащото право. Мотивите на вносителите на
предложението за криминализиране на това деяние са буквално следните:
предвидената наказателна отговорност за особено недобросъвестни водачи, които
въпреки наложеното им наказание за лишаване от право да управляват МПС за
определен срок, в срока на изтърпяване на наказанието го нарушават, следва да
обхване и практически идентичните случаи на лишаване от правоспособност чрез
наложена ПАМ. Начинът на регламентиране на състава, а именно - чрез препращане
към ал. 1 на чл. 343в от НК, досежно наказанието, е още един аргумент за това,
че законодателят е поставил относителен знак на равенство между двете деяния.
Съвсем отделен е въпросът доколко е имал основание за това, предвид наличието
на допълнителната предпоставка в хипотезата на нормата по ал. 1 – деецът да е
наказван за същото деяние по административен ред. Съществена характеристика на
престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК е обстоятелството, че се криминализира
управлението на МПС от правоспособен водач, който временно е лишен от това
право. С други думи само правоспособен водач може да бъде субект на това
престъпление. Няма никакво основание да се приеме противното по отношение на
престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК. В разглеждания случай подсъдимият е
бил правоспособен водач на МПС към момента на деянието. Същият е притежавал
валидно СУ на МПС, доколкото издаденото му такова е със срок до 06.11.2024 година.
Предвид изложеното Д. е субект на
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК. Същият е наказателно
отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК и е правоспособен
водач, както вече бе посочено.
От субективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното деяние
виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява
автомобил от водачи, чието СУ е отнето, т.е. такива, които не притежават СУ, както
и установителният режим за тази дейност, предвиждал е неизбежността от
настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е
съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е имал формирана
ясна представа в съзнание си, че няма право да управлява МПС във времевия
период на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУ на МПС, но въпреки това
съзнателно се качил на автомобила, привел го в движение и го управлявал, като от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС и
то именно в срока на забраната, наложена му с процесната ЗППАМ.
Подсъдимият Д.А.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********.
Български гражданин е от български произход. Живее в град ******. Живее на
семейни начала с лице от женски пол и имат две ненавършили пълнолетие деца. Със
средно образование е. Не е осъждан – реабилитиран е към датата на инкриминираното деяние.
Не работи.
Предвид приетото е нужно да бъде обмислено
дали не са налични предпоставките на чл. 78а от НК!
По отношение на наложеното административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лв.:
Реабилитация по право по чл. 86 от НК и абсолютна/пълна
- по чл. 88а от НК,
несъмнено се отличават. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1,
т. 3 от НК свързва заличаването на последиците от осъждане с
наложено наказание „Глоба” с изтичане на едногодишен срок от изпълнение на това
наказание, а чл. 88а, ал. 1 с препратка към чл. 82, ал. 1
от НК за срока, изисква изтърпяване на наказанието. Двете понятия
касаят една и съща дейност, но от гледна точка на различни субекти, свързани с
нея. Понятието изпълняемост на наказанието се свързва с възможността то да бъде
изпълнено по отношение на осъдения, то е във връзка с органите, оправомощени за
изпълнението, които следва да предприемат и реализират под съответната форма и
ред определени действия. Докато понятието изтърпяване на наказанието е от
гледна точка на субекта, който следва да понесе съответните лишения и
ограничения, в които се изразяват тази наказателна санкция; изпълнението на
наказанието е пряко обусловено от вида му. Практически, изпълнението (изтърпяването)
на наказанието „Глоба” е чрез изплащане на съответната сума. Съгласно чл. 178, ал. 1
от ДОПК „публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане
в брой или безкасово ...”. При принудителното изпълнение се прилагат различни
изпълнителни способи, чрез които се стига по принудителен път също до плащане. По
отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по чл. 78а от НК
приложение намира срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК и тези лица могат да бъдат
освободени от наказателна отговорност повторно ако е изтекла една година за
наложената Глоба. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) №
2/28.02.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 2/2017 година на ОСНК, неизпълнимото поради изтекла давност наказание
„Глоба” се приравнява на изтърпяно такова, като необходима предпоставка за
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е
последователното изтичане на давността за изпълнение на Глобата и едногодишния
срок. И доколкото Глобата, налагана на основание чл. 78а от НК представлява
административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН административното
наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато се касае за
наказание „Глоба”. Съгласно ал. 2 на същия член давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява
ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1. В случая видно от
приложената по делото Справка за съдимост с Решение, постановено от Районен съд
- Свиленград по АНД № 750/2006 година, влязло в сила на 19.07.2007 година по
реда на чл. 78а от НК на Д. е било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лв. Видно от постъпилите по делото Справки от ТД на НАП –
Пловдив, офис - Хасково, изискани с оглед установяване на обстоятелството има
ли образувано изпълнително дело (изп.д.) за събиране на Глобата, съответно
платена ли е тя и т.н., е посочено, че има образувано изп.д. № 5990/2007 година
по описа на НАП – Хасково, че на 11.10.2007 година Изпълнителния лист (ИЛ) по
посоченото АНД е присъединен към изпълнителното дело, на 23.09.2008 година е
платена сумата от 500 лв. и че с Разпореждане от дата 12.01.2018 година е
погасен остатъка от задължението поради изтекъл 10-годишен давностен срок. При
тези данни и съобразно указанията, дадени с цитираното по-горе ТР според
настоящия Съд административното наказание „Глоба”, по-конкретно неизпълнената част от него в размер на 100 лв., е било изпълнено на 12.10.2010 година (, когато е
изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието), т.е. от този момент
(12.10.2010 година) Държавата е загубила правото си на принудително изпълнение
и длъжникът може да плати само доброволно, и съответно от тази дата започва да
тече и едногодишния срок. Срокът изтича на 12.10.2011 година, от която именно
дата и Д. се счита „реабилитиран” по отношение на посоченото административно
наказание. В този смисъл неплатилият частично длъжник, по отношение на когото Държавата
е загубила право на принудително изпълнение, има статут на платилия.
По отношение на наложените наказание
„Глоба” в размер на 4 00 лв. и наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца, което следва да се изтърпи ефективно:
Наказанието „Лишаване от свобода” е
изтърпяно но 04.08.2010 година, видно от Справката за съдимост. По отношение на
това наказание лицето е реабилитирано по право, считано от 05.08.2013 година на
основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК образуваното изпълнително производство за
събиране на наказанието „Глоба” изключва прилагането на правилата на абсолютната
давност за изпълнение. Съгласно т. 4 от посоченото ТР горната разпоредба не
изключва изобщо възможността за погасяване изпълнението на наказанието „Глоба”
поради изтекла давност, а създава временна законова пречка абсолютната давност
да тече докато съществува изпълнителното производство за събирането й. След
отпадане на тази пречка сроковете по чл. 82, ал.
1, т. 5 и чл. 82, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5
от НК продължават да текат. Според ТР, последователното изтичане на
тези срокове, както и на сроковете по чл. 86 – 88а от НК правят възможна
реабилитацията на осъден на наказание „Глоба”, което не е изпълнено, въпреки че
за събирането му е било образувано изпълнително производство. Оттук, в хипотези
като настоящата, възниква задължение за събиране на доказателства относно
развитието на изпълнителното производство - кога е образувано, кога и какви
изпълнителни действия са предприети, на коя дата е приключено производството и
на какво основание. Събраните в конкретния казус данни за развитието на
изпълнителното производство, образувано за изпълнение на наказанието „Глоба”, наложено
със съдебния акт по НОХД № 134/2008 година по описа на Окръжен съд - Хасково
сочат, че още в периода на висящността му е изтекъл срока на обикновената
давност за изпълнение, което погасява вземането, по-конкретно неизпълнената
част от него (тъй като за разликата над 3 000 лв. до 4 000 лв. е
налице прихващане), и същото става неизпълнимо по принудителен ред на основание
чл. 82, ал.
1, т. 5 от НК. От съдържанието на постъпилите Справки на Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково е видно, че изпълнителното
действие, осъществено в рамките на образуваното производство е само едно -
присъединяване на ИЛ по посоченото НОХД към изпълнителното дело на 22.07.2009
година. В периода от последно извършеното действие през 2009 година до погасяването
на публичното задължение по давност, други действия не са извършвани,
следователно срокът на обикновената давност е изтекъл още преди погасяването му
по давност, от което следва, че изпълнимостта на остатъка от наказанието е
погасена по давност. Считано от края на давностния срок е изтекъл и
едногодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, което съгласно приетото в
цитираното ТР води до извод, че подсъдимият е реабилитиран по право за
горепосоченото осъждане.
В случая подсъдимият е извършил
процесното инкриминирано престъпление след като е бил изтекъл давностният срок
за реабилитация на предишното му осъждане (по отношение и на двете му наложени
наказания) и на наказанието по чл. 78а от НК, които реабилитации не е
необходимо да се прогласяват с изричен съдебен акт, тъй като те настъпват по
силата на закона. При това положение на практика престъплението се оказва
извършено от лице, което има качеството на неосъждано и неосвобождавано от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Ето защо по отношение на
престъплението, предмет на настоящия ОА, са налице всички предпоставки лицето
да бъде освободено от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. С оглед
обстоятелството, че към момента приложението на чл. 78а от НК
е задължение на Съда (, когато са налице предпоставките за това), а не негово
право, то настоящата Съдебна инстанция е длъжна да приложи съответния
материален закон и да приложи чл. 78а от НК. Иначе казано съгласно константната
практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
Съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Както
вече стана ясно в настоящия случай са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване
на подсъдимия Д.А.Д. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от Д. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 3 години и наказание „Глоба” от 200 лв. до 1 000 лв.; подсъдимият
Д. не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран е; не е осъждан
за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване
на процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК – реабилитиран е, като именно
към този период според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи
императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са
причинените на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки Д.А.Д. следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
„Глоба”.
При
индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Д.А.Д., Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства
самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото,
възрастта му, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление, искрено
разкаяние, и чисто човешкия мотив, поради който е управлявал МПС без да
притежава СУ, а именно за да си закупи вода от близък търговски обект. Като отегчаващи вината обстоятелства се констатираха наличието на множество нарушения
на ЗДвП, т.е. системно нарушава
правилата, свързани с движение по пътищата, което обстоятелство определено
следва да се вземе предвид при индивидуализацията на конкретния размер на
Глобата, която следва да му се наложи
и недобрите му характеристични данни.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът
отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България.
В настоящия случай, съдът прие, че не
е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй
като случаят не се отличава с изключителни обстоятелства, които да
характеризират деянието като малозначително.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия
– не работи, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното му такова – живее на семейни начала с лице от женски пол,
като от съвместното им съжителство имат две малолетни деца, за чиято издръжка се налага да се грижи.
С
оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на
дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия Д. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така индивидуализираното наказание - Глоба,
ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика
положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в
бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция,
предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би допринесло
със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Д. ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От
друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78а, ал. 4 от НК,
Съдът, който налага Глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание
„Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност” за срок до 3
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК препраща
към алинея първа на същия текст, която предвижда наказание „Лишаване от свобода”
до 3 години и наказание „Глоба” от 200 лв. до 1 000 лв., следователно в
разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления
по чл. 343в, ал. 3 от
НК да бъде налагано наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК,
където са посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”, като сред тях законодателят не е посочил
престъплението по чл. 343в, ал. 3 от
НК. Волята на законодателя да не се налага наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от
НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния
смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са ненужни. В
този смисъл е Решение № 32 от 27.02.2018 година, постановено по ВНАХД № 19 по
описа за 2018 година на Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Боряна
Бончева.
Относно разноските:
По
делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването
на Д. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер
5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ, вносима по Бюджета на съдебната
власт, по сметката на Районен съд –Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)