Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр. Сливен 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 42/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.И. - К., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000344/23.12.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09:26 часа на 23.12.2022 г., а именно за 365 дни“, като са отнети СУМПС и контролен талон.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че липсвали доказателства за извършеното нарушение. Оспорва компетентността на лицето, издало АУАН № АД355605/23.12.2022 г. Моли обжалваната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява.
В с.з. административният орган Началник РУ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните предпоставки, както и на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият М.И. - К. на 23.12.2022 г. около 08:45 часа в гр.Сливен по ул. „Антим I“ - до № 3 посока ул.“Ген. Скобелев“ при управление на автомобил - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ 1.6 с peг. № ******** собственост на И. С. И., бил спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка в 9:26 часа на 23.12.2022 г. с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер № ARME-0068 уреда отчел п. р. за у. на А. и М. чрез с.. Издаден бил талон за м. и. № 098476 в 10:00 часа и стикер № А-055086. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН № AД 355605/23.12.2022 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
На 23.12.2022 г. е издадена оспорената заповед № 22-1670-000344/23.12.2023 г. от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от 09:26 часа на 23.12.2022 г., а именно за 365 дни и са отнети СУМПС и КТ.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 27.01.2023 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 27.01.2023 г., с вх.№ СД-01-01-370 М.И. – К., чрез адв. М.Д. *** е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. и Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Сливен.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2 от заповедта е посочен началник РУ - Сливен при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, извършено е позоваване на съставения АУАН, в който е посочена нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2, посочено е правно основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП едно от алтернативно предвидените основания за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.
В настоящия
случай, видно от приложеното изследване № 098476 за извършване на проверка за у.
на н. в. и или техни аналози, издаден на 23.12.2022 г. и АУАН серия AД бл. № 355605
от 23.12.2022 г., жалбоподателят е управлявала лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ
1.6 с peг. № ******** собственост на И. С. И. след у.
на А. и М., установена с техническо средство – DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен
номер № ARME-0068. Горната фактическа обстановка е отразена и в АУАН AД бл. №
355605 от 23.12.2022 г., който е съставен от длъжностно лице, в кръга на
правомощията му – установено от приобщената по делото Заповед №
343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Сливен. Съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава
на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от
съставителя, свидетелите при установяване на нарушението и нарушителя. На
последния е връчен препис. Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за
съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство
се ползва с доказателствена сила за обективираните в него факти. Оборването им е в тежест на
жалбоподателя, като в тази насока не са наведени твърдения и ангажирани
доказателства. Затова съдът намира, че по категоричен начин са установени
фактите, посочени като основание от административния орган за издаване на
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а именно
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Следователно оспореният административен акт е издаден при наличие на
материалните предпоставки за това, визирани в диспозицията на нормата на чл.
171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП. По този начин се реализира и целта на закона,
посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има
превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши други
правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява
МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това. С оглед
преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП мярката се
прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца, както е и в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. - К., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000344/23.12.2023 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ - Сливен, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 09:26 часа на 23.12.2022 г., а именно за 365 дни“, като са отнети СУМПС и контролен талон, като неоснователна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: