Решение по дело №79/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на П. И. С. от гр. Велинград, чрез адв. С. М. – ПАК, против Решение № 1012-12-310#1 от 21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-827-9 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което е отменено Разпореждане № 122-00-827-3 от 04.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и е потвърдено също и Разпореждане № 122-00-827-11 от 15.11.2023 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, с което на П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 17.12.2021 г. в размер на 12 лв. дневно.

Решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Твърди се, че в оспорения акт липсват фактически и правни снования за издаването му в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. По същество в жалбата се твърди, че при издаването на оспореното решение не са взети предвид наведените от жалбоподателя възражения срещу оспорените разпореждания. Твърди се неправилно приложение на чл. 54б ал. 3 КСО. Изложени са съображения, че в трудовия договор на жалбоподателя с „Keelings Softfruits UC”, както и в Структурен електронен документ U001, причината за прекратяване на трудовото правоотношение е „изтичане на срока на договора”. Твърди се, че административният орган не е съобразил разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. М., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № вх. №995 от 19.08.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното  правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от от 17.08.2021 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У№У-122-00-827-1 от 24.08.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

- документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия;

- документ от Ирландия, потвърждаващ причината за прекратяване на трудова дейност.

Във връзка с горното в ТП на НОИ от страна на жалбоподателя са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, извлечение от трудов договор с „Keelings Retail UC”, копия от фишове за заплата - 3 броя. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ №245065 от 20.09.2021 г. и U003 №246089 от 20.09.2021 г. от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Предвид това с Разпореждане № 122-00-827-1 от 20.09.2022 г. на ръководителя па осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 20.09.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за П. С. са получени структурирани електронни документи U017 № 246683 и U004 № 246684 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

- доход за периода от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в размер на 12483 евро – брутен доход;

Предвид това, на основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане №122-00-827-2 от 27.09.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №122-00-827-3 от 04.10.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на П. И. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г. (дванадесет месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

На 01.10.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № 1029-12-2303/01.10.2021 г. П. С. е представила оригинал на преносим документ U1, издаден на 09.09.2021 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периода от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в размер на 2003 евро месечно.

С Разпореждане №122-00-827-4 от 04.11.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано изменяне на размера на паричното обезщетение за безработица на П. С. поради удостоверен доход, който не променя размера на отпуснатото обезщетение.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с Писмо с изх. №1029-12-1031 от 06.07.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК жалбоподателят е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност считано от 18.08.2021 г.

С оглед горното, с вх. №1029-12-1031#1/07.08.2023 г. е представена декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, че жалбоподателят е работила на постоянен договор.

На 23.08.2023 г. с вх. № 1030-12-1442#2 в ТП на НОИ - Пазарджик е получено и второ писмо, с което работодателят „Keelings Retail UC” уведомява, че П. С. е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор, между 15.02.2021 г. и 17.08.2021 г. Посочена е причина за прекратяване на договора, че „П. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна преди изтичането на договора.“

Предвид горните данни, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №721258 от 23.08.2023 г. и Н001 № 721551 от 23.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.

В ТП на НОИ - Пазарджик за жалбоподателя са получени структурирани електронни документи U002 №722309 от 24.08.2023 г. и Н002 №722318 от 24.08.2023 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Предвид новополучените данни от институцията в Ирландия и работодателя, ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане №122-00-827-9 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил
разпореждане №122-00-827-3 от 04.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на П. С..

В тази връзка следва да се отбележи, че от представената административна преписка се установява, че след като на лицето е отпуснато ПОБ за период от 12 месеца с разпореждане №122-00-827-3 от 04.10.2021 г., същото отново е заминало на работа в Ирландия при същия работодател – Кийлингс Ритейл и през 2022 г. За този период изплащането на ПОБ е прекратено поради започване на трудова дейност (с Разпореждане №122-00-827-5 от 21.20.2022 г.) и впоследствие спряно (с Разпореждане №122-00-827-6 от 30.09.2022 г.) до получаване на нужната информация, и впоследствие отново възобновено (с Разпореждане №122-00-827-7 от 07.10.2022 г.), като с Разпореждане №122-00-827-8 от 19.10.2022 г. е възстановено плащането на ПОБ за период 17.09.2022 г. – 18.03.2023 г. в размер на 85,71 лева дневно.

Предвид горните се констатира, че с Разпореждане №122-00-827-9 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил
Разпореждане №122-00-827-3 от 04.10.2021 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица, но са посочени погрешно период и размер на обезщетението съгласно Разпореждане № 122-00-827-8 от 19.10.2022 г. Въпреки това от съдържанието на самото Разпореждане №122-00-827-9 от 14.09.2023 г. става видно, че на отмяна подлежи именно Разпореждане № 122-00-827-3 от 04.10.2021 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №122-00-827-11 от 15.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 17.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно.

Посочените разпореждания от 14.09.2023 г. и от 15.11.2023 г. са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с оспореното решение е потвърдил същите. Същото е редовно връчено на жалбоподателя на 02.01.2024 г. Жалба до Административен съд – Пазарджик е подадена на 12.01.2024 г.

По делото е представен от страна на ответника в цялост и сключеният между жалбоподателя и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът не е срочен. Той има характер на постоянен договор, което съответства и на посоченото от работодателя в писмо вх. № 1030-12-1442# 1/01.08.2023 на НОИ (л. 65 от делото), издадено на 31.07.2023 г. и на писмото от 09.08.2021 г. (л. 66) В трудовия договор е описан шестмесечен изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие. Не е уговорен фиксиран или определяем срок на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение Разпореждания касаещи отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията  в Агенцията по заетостта на 19.08.2021 г., както и, че последната  трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 15.02.2021 г. до 17.08.2021 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-827-11 от 15.11.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 17.08.2021 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл.54б, ал.3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл.54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателят не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година -2021 г., л. 251-267 от делото, изрично е посочено, че: „Дружеството си запазва правото да ви освободи от работа или да намали работното ви време когато поради обстоятелства извън неговия контрол не е в състояние да ви задържи на работа или да ви назначи на пълно работно време. Ще получите възможното най-дълго предизвестие преди такова уволнение или съкращаване на работното време…При спазване разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по – горе, в случай че дружеството желае да прекрати трудово ви правоотношение, след като успешно сте завършили изпитателния срок, Дружеството ще ви даде предизвестиe съгласно изискването на Закона за минималното предизвестие и условията на труд 1973-2001“ (л. 253). Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие – л. 253 – гръб и л. 265 - гръб от делото, съобразно който е предвидено, че: „Дружеството може с писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия Ви договор, без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплати и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Такова не се установява да е направено. Не се установява от съдържанието на договора същият да е срочен, доколкото в него липсва фиксиран срок на продължителност. Не е уговорен и определяем срок. От това следва, че договорът е бил с постоянен характер, като уговореният срок на изпитване не може да се бъде приет за срок на договора. Дори и да беше такъв, то тогава шестмесечният срок на изпитване започва от датата на сключване на договора – 15.02.2021 г. и приключва на 15.08.2021 г., а по делото е безспорно установено, че лицето е напуснало работа още на 17.08.2021 г.

От горните следва, че не се установява договорът да е прекратени поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи. Последните в случая са оспорени. Открито е производство по оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, а именно на (СЕД) U002 № 721258 от 23.08.2023 г. и Н001 № 721551 от 23.08.2023 г. по отношение тяхната вярност касаеща основанията за прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя Кийлингс Ритейл. Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът бе този който следваше на установи неверността на документите. В тази връзка от негова страна бе направено единствено искане за разпит на свидетели, което като недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК бе отхвърлено. С оглед посоченото, направеното оспорване истинността на посочените официални свидетелстващи документи се явява недоказано.

Административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес , съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл.1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД Н002, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но доколкото оспорването им бе неуспешно, същите притежават формална доказателствена сила.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. С. от гр. Велинград, чрез адв. С. М. – ПАК, против Решение № 1012-12-310#1 от 21.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-827-9 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което е отменено Разпореждане № 122-00-827-3 от 04.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и е потвърдено също и Разпореждане № 122-00-827-11 от 15.11.2023 г. на ръководителя за осигуряването за безработица, с което на П. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2021 г. до 17.12.2021 г. в размер на 12 лв. дневно.

ОСЪЖДА П. И. С., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.