Р Е Ш Е Н И Е
№1082
Гр. Перник, 22.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Благоева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01588 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „Топлофикация – Перник“ АД срещу В.Б.К. *** кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 5,28 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***и сумата от 1,73 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания върху тази главница за периода от 08.07.2014 г.
до 15.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 08757/2017 г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
С определение от 03.09.2018 г.,
влязло в законна сила като необжалвано от страните, производството по делото в
частта, в която е отправено искане да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 433,31 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г. и сумата от 77,32 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 15.12.2017 г.,
дължима върху тази главница, е прекратено поради оттегляне от страна на
ответницата на възражението си по чл. 414 ГПК по отношение на тези вземания и
липсата на правен спор между страните по делото, като частично е обезсилена и
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в хода
на ч. гр. дело № 08757/2017
г. по описа на Районен съд – Перник
Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че
между него и ответницата В.К., в качеството ѝ на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на
сумата от 5,28 лв. за процесния период /след постановеното частично
прекратяване/ и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане
на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща
на сума в размер на 1,73 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. С
тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата В.К. е обективирала единствено изявление за частично
оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, подадено от нея в
хода на производството по ч. гр. дело № 08757/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник, дало основание за прекратяване на производството по настоящото дело за
част от първоначално предявените искови претенции. По отношение на останалата
част от вземанията, предмет на процесните искове, ответницата не е изложила
никакви съображения за недължимост, респ. оспорвания. В подаденото възражение
по чл. 414 ГПК същата е навела твърдения, че тези вземания са погасени по
давност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 11а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на
ВКС, съдът в производството по чл. 422 ГПК следва да разгледа обоснованите
оспорвания на вземането на кредитора, релевирани от длъжника с възражението по
чл. 414 ГПК. Предвид това и доколкото в отговора на исковата молба не се
съдържат оспорвания на претенциите, съдът счита, че възражението за погасителна
давност, направено от ответницата с възражението ѝ в хода на заповедното
производство, подлежи на разглеждане в настоящия процес.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
С писмена молба от 02.10.2018 г. поддържа исковата молба, оспорвайки
депозирания отговор.
Ответницата В.К., редовно призована, не се
явява лично. От името на доверителката си пълномощникът ѝ адв. Б.В.
оспорва установителните претенции с
твърдението, че вземанията са погасени по давност. Не отрича, че през исковия
период ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия, както и,
че до процесния имот е била доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца
стойност. Не възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за забава.
Намира исковете за неоснователни и отправя искане за отхвърлянето им, тъй като
сумите по тях са покрити с давностен период. Претендира присъждане на разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 08757/2017 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата,
имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума, а допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение.
В
случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на
изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на
топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.
Предвид
становището, изразено в съдебното заседание от пълномощника на ответницата,
поддържането на възражението за погасяване на вземанията по давност и липсата
на оспорване на претенциите по основание и размер с отговора на исковата молба,
с протоколно определение от 04.10.2018 г. съдът е обявил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през релевантния период
ответницата е притежавала качеството потребител на топлинна енергия във връзка
с процесния топлоснабден имот, че до същия през исковия период е била доставена
топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност и, че размерът на
обезщетението за забава /законната лихва за забава на месечните плащания/
възлиза на сумата, посочена в исковата молба.
Предвид
изложеното, основният спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед
въведеното от ответника правопогасяващо възражение с твърдението, че същите са погасени
по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези
доводи за основателни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник, приети в заверено
копие като писмено доказателство по делото като приложение към вестник
„Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.12.2017
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира за принципно погасена по давност главницата с падеж до 19.12.2014 г. /три години
преди датата на депозиране на заявлението/, част от която е цялата процесна
главница в размер на сумата от 5,28 лв., дължима за периода от 01.05.2014 г. до
31.10.2014 г. Ищецът не е оспорил, че размерът на това вземане за исковия
период възлиза на сумата от 5,28 лв., /формирана като разлика между първоначално
предявения размер и този, предмет на направеното оттегляне/, който размер
съответства и на изчисления от съда за този период по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка.
Следователно,
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху тази
главница, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Предвид погасяването по давност на вземането за главница в размер на
сумата от 5,28 лв., дължима за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. и на
основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното
вземане за лихва, дължимо върху същата, в размер на сумата от 1,73 лв. /формирана като
разлика между първоначално предявения размер и този, предмет на направеното
оттегляне/ и съответстваща на изчисления от съда на основание чл. 162 ГПК въз
основа на данните, съдържащи се в процесното извлечение.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на
предявените искове, останали предмет на разглеждане в настоящото производство след
допуснатото частично прекратяване, право на разноски има само ответницата. Същата е
претендирала присъждане на такива в размер на сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, от която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да ѝ бъде
присъдена една част – в размер на сумата от 4,06 лв. Съдът определи този конкретен
размер, следващ се на ответницата при съобразяване с обстоятелството, че
адвокатското възнаграждение се претендира за общо осъщественото процесуално
представителство по делото, в частност за защитата /подаване на отговор/ срещу
първоначално предявените искови претенции /видно от представения договор от
04.10.2018 г. за правна защита и съдействие – л. 42 от делото/, а на същата се
следват разноски единствено за тази част от исковете, останала за разглеждане
след частичното прекратяване на производството по делото. Същевременно с
определението си от 03.09.2018 г. съдът вече се е произнесъл по въпроса за
разпределяне отговорността между страните за разноски, дължими съразмерно с
частта от исковите претенции, предмет на прекратяване, приемайки, че на
ответницата не се следват такива. Съдът, при определяне на адвокатското възнаграждение
на ответната страна намери за неоснователно релевираното с исковата молба
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото, доколкото
уговореното и заплатено такова /по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ се явява в
минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответницата не се
следват разноски за заповедното производство – такива не са поискани, а и няма
доказателства да са извършени. По отношение на разноските, сторени от ищцовото
дружество и дължими на същото съобразно прекратената част на делото, съдът се е
произнесъл с определението от 03.09.2018 г., поради което не дължи произнасяне
с настоящото решение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, срещу В.Б.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ***, установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за признаване за установено в
отношенията между страните, че В.Б.К. *** АД сумата от сумата от 5,28 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва за
забава върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № 08757/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу В.Б.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ***, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че В.Б.К. *** АД сумата
от 1,73 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., за която сума по ч. гр. дело № 08757/2017 г. по описа на Районен съд –
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В.Б.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 4,06
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото, заедно с препис от определението на съда от 03.09.2018 г. и с ч. гр.
дело № 08757/2017 г. описа на Районен съд – Перник, да се изпратят на
съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: