№ 13
гр. Първомай, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 178 / 13.04.2021 година на
Началника на Районно управление „Полиция“ - Първомай към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, с което на Й. И. Я., ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД)
на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция Й. И. Я.
моли Наказателното постановление да бъде отменено с доводи за
здравословни проблеми и лошо финансово състояние.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай –
редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема
становище по Жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
1
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 23.03.2021 година полицаи в група „Охранителна полиция“ при РУ на
МВР - Първомай младши инспектор А. А. П. (актосъставител) и колегата му
Ж. К. М. са дежурни дневна смяна във връзка с изпълнение на задълженията с
по охрана обществения ред на територията на община Първомай, област
Пловдив, и в началото на работния си ден се намират в сградата на Районно
управление - Първомай. Същия ден дежурен в оперативната част на
Управлението е полицай Т. А. В., който във връзка с функциите си от
специално оборудваната за целта стая наблюдава на монитори събитията в
град Първомай по разположените камери.
Към 08:15 часа В. вижда на монитор от една от камерите в най-близкия
до сградата на Районното управление подлез под жп линиите как Й.Я.
уринира, обръща внимание на П. и М. за това и те двамата веднага се
отправят натам пеш, тъй като разстоянието е 150-200 метра.
Пресрещат жалбоподателя пред сградата на „Б. ДСК“, която също е в
непосредствена близост до подлеза, спират го и му искат документ за
самоличност, а той им отвръща, че не носи. Тогава полицаите му обясняват,
че ще му се съставят актове за административно нарушение по Наредба за
чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай, заради
уринирането от негова страна в подлеза, и по Закона за българските лични
документи, тъй като не носи никакъв документ за самоличност у себе си, а
Й.Я. им отвръща, че няма пари да плаща и си тръгва.
Полицаите се връщат в РУ на МВР - Първомай и там в отсъствие на
жалбоподателя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН А.П. съставя Акт за
установяване на административно нарушение № 178 / 23.03.2021 година
(бланка серия АА № 818036), в който отбелязва и отказ от страна на Й. да му
2
бъде връчен, удостоверено с имена, адрес и подпис от Т. В..
Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.
С оглед предмета на доказване в съответствие с чл. 107, ал. 2 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН по разпореждане на Съда от Териториално поделение
- Пловдив на Националния осигурителен институт е представено
удостоверение, съгласно което към инкриминирания период на Й. И. Я. е
изплатена пенсия в размер на 315,00 лева, а „Център за психично здраве -
Пловдив“ ЕООД - Пловдив информира, че от 20.07.1988 година лицето е
проследявано амбулаторно и лекувано стационарно, хоспитализирано е
многократно с диагноза параноидна шизофрения, като последното му
пребиваване в здравното заведение е от 27.08.2020 година до 07.10.2020
година.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
свидетели – А. А. П. и С. А. А. (майка на жалбоподателя), които се кредитират
като обективни и логични и от приобщените по реда на НПК писмени
доказателства и административнонаказателна преписка.
От правна страна:
На Й. И. Я. е вменено в отговорност нарушение по чл. 6 от ЗБЛД,
съгласно който: Гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност, и е санкциониран по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, чийто текст визира:
Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица.
В случая не се спори, че полицаите са оправомощени по силата на закона
да изискат документ за самоличност на жалбоподателя, а от доказателствата
се установява, че той не може да им представи такъв, което е
административно нарушение, но издаденото за това Наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
От една страна административнонаказателната процедура започва при
съществено нарушаване на процесуалните правила, ограничаващо правото на
3
защита на лицето, сочено като нарушител:
Съставянето на акт за установяване на административно нарушение в
отсъствието на нарушителя (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН) е възможно при наличие
на една от двете алтернативно регламентирани хипотези: 1) нарушителят да
не може да бъде намерен, 2) след покана лицето да не се яви за съставянето
на акта.
В случая дори да се счете, че обяснението на полицаите за какво ще му
бъде съставен акт, е покана към Й.Я. за това действие, не е спазена
регламентираната по процедурата по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, предвиждаща при
съставен в отсъствие на нарушителя акт, той да се изпраща на съответната
служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето
на лицето за предявяване и подписване.
Съставянето и връчването на акт за установяване на административно
нарушение се две самостоятелни, отделни процесуални действия в хода на
административнонаказателното производство и смисълът на нормативно
установените изисквания за съставянето и връчването на акта е за
гарантирано обезпечаване правото на защита на лицето, спрямо което е
образувано производството, да се запознае със съдържанието на акта, да
направи възражения и да даде обяснения още към момента на узнаването
какво нарушение му се вменява, които обяснения да бъдат включени като
част от съдържанието на акта (чл. 42, т. 8 от ЗАНН), както и възможността да
поиска събирането и / или да представи доказателства и писмени възражения
по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Неспазването на това изискване е нарушение от категорията на
съществените, опорочаващо изцяло производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност – достатъчно основание за
отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, като
неслучайно на наказващия орган е указано задължение по чл. 52, ал. 2 от
ЗАНН веднага да върне акта на актосъставителя, щом установи, че
документът не е бил предявен на нарушителя.
От друга страна, за да носи административнонаказателна отговорност за
поведението си (действие или бездействие), лицето, нарушаващо установения
4
ред на държавно управление, следва да е осъществило деянието виновно.
Й. И. Я. е диагностициран с параноидна шизофрения още през 1988
година, а липсват каквито и да са данни в рамките на правомощията си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН преди окончателното си произнасяне наказващият орган да
е извършвал разследване във връзка с обстоятелството дали деецът към
инкриминираната дата (а и към провеждане на цялата
административнонаказателна процедура) е бил годен да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, или е действал в
състояние на невменяемост, за което не би бил наказателно отговорен.
В административнонаказателното производство при обжалване пред
Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи
тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже:
1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или
чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят
го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не
докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е
основание за отмяна на Наказателното постановление като необосновано.
И на последно място – дори хипотетично да се счете, че обективно
осъщественото от жалбоподателя деяние е непредпазливо при небрежност
(лицето да не е предвиждало неблагоприятния резултат, но да е било длъжно
да го предвиди), според настоящия състав с оглед на конкретиката на
деянието е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
(приложим по аргумент на чл. 11 от ЗАНН).
Установява се от доказателствата по делото, че заради психичното си
заболяване Й.Я. губи вещи, което изтъква и като причина да не носи личната
си карта, и липсва информация той да е наказван за други такива нарушения;
същевременно е социално слаб, предвид определения от 01.01.2021 година
размер на линията на бедност за страната от 369,00 лева по Постановление №
265 / 24.09.2020 година на Министерския съвет (обн., ДВ., бр.84 от 29.09.2020
г.) – все основания за предписанието на чл. 82 от ЗБЛД, уреждащо
прилагането на чл. 28 или глоба по квитанция до 20,00 лева при маловажни
нарушения на Закона. Но наказващият орган не е оценявал случая в тази
5
насока, а съгласно Тълкувателно решение № 1 / 12.07.2007 година по н. д. № 1
/ 2007 година на ВКС преценката за маловажност на случая по чл. 28 от
ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом като
административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не
е извършил тази преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице
основание за отмяна на наказателното постановление.
Мотивиран от посоченото и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 178 / 13.04.2021 година на
Началника на Районно управление „Полиция“ - Първомай към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, с което на Й. И. Я., ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение по чл. 6 от Закона за българските лични документи на
основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи е наложена
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: _______________________
6