№ 8622
гр. **********, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110151969 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД против В. Г.
Ш..
Ищецът „*********- **********“ ЕАД твърди, че на 20.05.2021г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 2030,36 лева,
от които 1793,04 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., сумата от 198,38 лева – мораторна лихва за забава
за периода 15.09.2018г. до 15.04.2021г., сумата от 33,64 лева, представляваща цена за
извършена услуга по дялово разпределение за периода 01.11.2018г. до 30.04.2020г., както и
сумата от 5,30 лева- мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2018г. до 15.04.202 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка било
образувано гр. дело № 28202/2021 г. по описа на СРС, 170 състав, като по същото била
издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал
възражение срещу заповедта.
Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на топлоснабден имот ответникът
бил клиент на топлинна енергия за следния имот: апартамент №10, находящ се в гр.
**********, *********** , с абонатен № ************. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия на ищеца. Ищецът сочи също така, че през процесния период действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия „********* **********” АД на
1
потребители за битови нужди в гр.**********, одобрени с Решение от 2016г., в сила от
10.07.2016г. Съгласно ОУ от 2016г. ищцовото дружество начислило обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Ответникът е използвал доставената му топлинна енергия през процесния период. До
момента обаче не бил погасил задълженията си. Ищецът също така сочи, че етажните
собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, били сключили
договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Н. И.“ ООД. Според чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Н. И.“ ООД,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
чл.71 от Наредба №2 за топлоснабдяването от 28.05.2004 год. и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива
изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.05.2021 г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Ш. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва дължимостта на сумите, претендирани от ищеца. Твърди, че искът е
недопустим и неоснователен. Поддържа, че ценообразуването е неправомерно.
Неправомерно бил изчислен разходът на топлоенергията вследствие на констатирани в
абонатните станции уреди с изтекъл срок на годност. Това водело до грешни данни и
грешно фактуриране от топлинните счетоводители. Също така неправомерно бил изчислен
разходът на топлоенергията вследствие на обективни промени, свързани с повишената
енергийна ефективност на сградата. Счита, че общата сума, която била надфактурирана към
22.02.2021г. възлиза на 7 901,00 лева и следвало да бъде приспадната от текущото
задължение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представения н.а. № 4/ 20.12.2005х., т. Х, рег. № 25730, дело № 1637/ 2005г., се
установява, че Станка Крумова Шуманска придобила по наследство и давност правото на
собственост върху процесния недвижим имот. На 23.12.2005г. Станка Крумова Шуманска се
разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот, като дарила процесния
недвижим имот на ответника В. Г. Ш., за което е съставен н.а. № 56/ 23.12.2005г., т. IX, рег.
№ 26056, дело № 1708/ 2005г.
През 2002г. е сключен договор между “Н. И.” ООД и етажна собственост, намираща се
на адрес гр. **********, ж.к. “*********”, бл. 23, вх. А, Б и В, по силата на който етажната
собственост възложила на посоченото дружество да извършва дяловото разпределение в
сградата, в която се намира процесния имот. Посоченият договор е сключен въз основа на
2
решение от 16.09.2002г. на Общото събрание на етажните собственици.
От представените от третото лице помагач писмени доказателства- изравнителни
сметки, се установява, че за отчетния период 01.05.2017г.- 30.04.2018г. действително
доставената енергия е на стойност 631,21 лева; за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г.
доставената енергия е на стойност 883,07 лева; за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г.-
862,79 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на
собственост чрез правна сделка- дарение. Следователно, установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
3
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Между страните не е спорно, че за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ищецът е
доставил в процесния имот топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Възражението на ответника, касаещо нарушения в ценообразуването е неоснователно.
Дейността по пренос на природен газ е обществено значима. Извършването на тази дейност
има за цел да се осигури качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото
от природен газ, като същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и
постигането на сигурност на страната при ефективно използване на енергийните ресурси.
Ето защо и обществените отношения, които възникват между отделните правни субекти по
повод преноса на природен газ са законово регулирани с императивни правни норми, с които
е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара. Цената на природния
газ, както и елементите, които се формират крайната цена на природния газ, са определени
от КЕВР. Доводите, касаещи нарушения при строителните дейности при осъществяването
на проекта “Балкански поток” и управлението на “Булгартрансгаз” и “*********
**********” ЕАД, както и избора на доставчик на природен газ, са неотносими към
предмета на настоящото производство. Относно доводите, касаещи годността на абонатната
станция и енергийната ефективност на сградата не се сочат доказателства.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
4
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Предвид изложеното, искът за цена на топлинна енергия е изцяло основателен.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „*********
**********” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
В конкретния случай, за процесния период приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр. **********, одобрени с решение № ОУ- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във
вестник "Монитор", в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия,
клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 и ал. 2 в 45- дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното обуславя
извод, че падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е обусловено
от изтичането на определения срок. Задължението на ответника е парично и за периода на
своята забава същата дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл. 86 ЗЗД. Това обуславя основателността на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
5
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. Изложеното обуславя и
извод за отмяна на обжалваното решение в посочената част.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Ш., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “********* **********” ЕАД, с ЕИК *************, за
сумата 1793,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. **********, *********** , с абонатен № ************, за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 20.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 198,38 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. до 15.04.2021г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
сумата от 33,64 лева, представляваща цена за извършена услуга по дялово разпределение за
периода 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.05.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2021г. по
ч.гр. дело № 28202/ 2021г. по описа на СРС, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от “********* **********” ЕАД, с ЕИК *************,
против В. Г. Ш., с ЕГН **********, за установяване съществуването на вземането на
“********* **********” ЕАД за сумата 5,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2018г.-
15.04.2021г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. Ш., с ЕГН **********, да плати на “********* **********” ЕАД, с
ЕИК *************, сумата 90,37 лева, представляваща направени в производството по
ч.гр. дело № 28202/ 2021г. по описа на СРС, 170 състав, разноски, съобразно уважената част
от исковете и сумата 140,24 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от исковете, съобразно уважената част от
6
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
решението пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7